№ 22978
гр. С, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110130730 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.7 § 1 от регламент 261/2004 г.
и чл.86 от ЗЗД от В. К. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.А.
И.,с адрес гр.С,против „Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Б М,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 400
евро с левова равностойност 782,33 лева и 9,84 евро мораторна лихва за
периода 08.01.2025 г. до 14.03.2025 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът Д. твърди,че е сключил договор за въздушен превоз с ответника
за полет ***** от Х до С,който е следвало да бъде изпълнен на 02.01.2025
г.,но е реализиран със закъснение 5 часа 50 минути. Ищецът сочи,че при
закъснение над три часа и при липса на извънредни обстоятелства ответникът
дължи обезщетение в размер от 400 евро. Исковата претенция е основана на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид депозирано възражение е налице правен интерес от
предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи исковете.
Ответникът „Б“АД в подадения писмен отговор оспорва исковете като
неоснователни. Твърди се,че са били налице извънредни метрологични
обстоятелства,поради което въздушният превозвач не би могъл да избегне
закъснението. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
1
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 14.03.2025 г. В. К. Д.
претендира от „Б“АД сумите от 400 евро с левова равностойност 782,33 лева и
9,84 евро мораторна лихва за периода 08.01.2025 г. до 14.03.2025 г.,ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 14817/2025 г. по описа на СРС,42 състав.
Установява се от самолетен билет,че полетът от Х до С е следвало да
бъде изпълнен на 02.01.2025 г. в 21,20 часа.
В хода на производството е представен от ответника рапорт нощна
смяна,от който се установява,че полосата на летище С е била затворена в
интервалите 22,55 -00,50 часа и 01,15 – 03,00 часа UTC като е имало диапазон
от 20 минути за кацане,което довело до закъснения на полетите.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Това означава,че искът има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е
издадена заповед за изпълнение. В настоящия случай съдът приема,че следва
да бъде проведено доказване,че е сключен договор за въздушен превоз,като
полетът е изпълнен неточно във времево отношение със закъснение над три
часа,а в тежест на ответника е възложено доказването,че са налице
обстоятелства,изключващи отговорността му. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението –
14.03.2025 г.,тъй като исковата молба е постъпила в едномесечен срок от
съобщението с указания за предявяване на иск.
Страните не спорят,а и от представения по делото самолетен билет се
установява,че ищецът Д. е сключил договор за въздушен превоз с ответното
дружество. За да бъде изпълнението на задължението по договора за въздушен
превоз точно,авиопревозвачът следва да докаже,че е изпълнил полета в
посочените дата и час на излитане и дата и час на кацане или да докаже,че са
настъпили извънредни обстоятелства,които изключват отговорността му. В
конкретния случай страните не спорят относно това,че закъснението на полета
е над три часа,а спорът е концентриран относно това дали са налице
обстоятелства,които изключват отговорността на ответното дружество.
Софийският районен съд счита,че в хода на производството не са представени
доказателства,които да водят до категоричен извод,че ответникът не отговаря
за закъснението на полета поради наличието на извънредни обстоятелства.
Съгласно чл.5 § 3 от регламент 261/2004 г. отговорността на въздушния
превозвач за отмяна на полет или за закъснение на полет се изключва,когато
въздушният превозвач докаже настъпването на извънредни
обстоятелства,които не е могъл да избегне,дори да са взети всички
необходими мерки. Това означава,че извънредните обстоятелства следва да
2
имат внезапен и непредвидим характер и да не могат да бъдат
прогнозирани,нито избегнати от въздушния превозвач. За да бъде
възприето,че са настъпили извънредни обстоятелства,следва да бъде
установено наличието на конкретни обстоятелства,при които осъществяването
на полета в обявените дата и час на заминаване и дата и час на пристигане е
фактически или юридически невъзможно – напр.поради силно влошени
метеорологични условия,природни явления,забрана за осъществяване на
полети и др. Съдът намира,че в хода на производството ответникът не е
доказал да е настъпило извънредно обстоятелство,което да е довело до
невъзможност за осъществяване на полета,в която насока съдът приема,че при
съобразяване посочения час на излитане от Х – 21,20 часа,както и предвид
часовете,в които полосата на летище С е била затворена – 22,55 – 00,50 часа и
01,15 – 03,00 часа не се явява доказано по несъмнен начин,че ответникът е бил
възпрепятстван да осъществи полета поради причини,за които не отговаря. С
оглед това,че не се доказва наличието на извънредно обстоятелство,което да е
довело до невъзможност на ответника да реализира полета в рамките на
определените часове за излитане и пристигане съдът приема,че исковата
претенция за главница подлежи изцяло на уважаване в претендирания размер
от 400 евро.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция за присъждане
на сумата от 9,84 евро мораторна лихва за периода 08.01.2025 г. до 14.03.2025
г. подлежи на отхвърляне. Уважаването на иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД е обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забавата длъжникът отговаря пред кредитора. Когато
задължението има падеж,считано от датата,следваща падежната дата
длъжникът отговаря за заплащане на мораторна лихва,а ако задължението
няма падеж,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде
отправена покана. С оглед това,че заплащането на обезщетение за закъснял
полет няма регламентиран срок,съдът счита,че за поставяне в забава на
длъжника е необходимо отправяне на покана. Съдът намир,че при
съобразяване липсата на представени доказателства,че до ответника е
изпратена покана,не може да бъде възприето,че ответникът е поставен в
забава за посочения в исковата претенция времеви период,поради което искът
за заплащане на мораторна лихва за период,предхождащ предявяване на иска
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 24,37 лева за заповедното производство и в
размер от 24,76 лева за исковото производство – сторени съдебноделоводни
разноски,както и следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер от 600 лева като съдът приема за частично основателно
формулираното в писмения отговор възражение за прекомерност на
адвокатското възнагражедние – същото е основателно за разликата над 600
лева до пълния претендиран размер от 800 лева. В конкретния случай
исковото производство се развива след като за същото вземане е било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и при съобразяване
идентичността на претендираните вземания – по заповедното и по исковото
производство съдът намира,че следва да бъде присъдено адвокатско
3
възнаграждение в размер от 600 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.7 § 1 от регламент 261/2004 г. по отношение на „Б“АД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Б М,че
съществува вземане на В. К. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,в размер от 400
евро ( четиристотин евро ) с левова равностойност 782,33 лева ( седемстотин
осемдесет и два лева тридесет и три стотинки ) – обезщетение за закъснение
над три часа на полет ***** от Х до С на 02.01.2025 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 14.03.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 14817/2025г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска за мораторна лихва в размер от 9,84 евро за периода 08.01.2025
г. до 14.03.2025 г.
ОСЪЖДА „Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Б М да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на В. К. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
24,37 лева ( двадесет и четири лева тридесет и седем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски за заповедното производство,сумата от 24,76 лева
( двадесет и четири лева седемдесет и шест стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски за исковото производство и сумата от 600 (
шестстотин ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4