№ 22663
гр. София, 05.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110133384 по описа за 2022 година
Предявени са искове от Л. ЦВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ЛВ, ап.129,
чрез адв.М., със съдебен адрес гр.София, ул.“ГСР” № 82, ет.1, ап.2, срещу “АСВ” АД, ЕИК
22, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”ПД” № 25, офис сСЛ, ет.2, офис 4, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за събирането на които
е образувано изп.дело № 22 по описа на ЧСИ ЙЦ от КЧСИ, а именно: сумата от 600.00 лв.,
представляваща главница по договор за кредит към „ВК“ ООД, което последното е
прехвърлило на ответника с договор за цесия от 13.06.2013 г., сумата от 408.00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2012 г. до 30.01.2013 г., сумата от
200.00 лв., представляваща неустойка за периода от 31.01.2013 г. до 01.04.2013 г. и сумата
от 325.00 лв. , представляваща разноски, за които е издаден на 06.03.2015 г. изпълнителен
лист по гр.д.№ 29701/2014 г. по описа на СРС, 70 състав.
С исковата молба са представени изпълнителен лист, издаден на 06.03.2015 г. по гр.д.
№ 29701/2014 г. по описа на СРС, 70 състав, молба от 18.03.2015 г. от ответника до ЧСИ ЙЦ
от КЧСИ за образуване на изп.дело.
Иска се да бъде изискано изп.дело № 272/2015 г. по описа на ЧСИ ЙЦ, рег.№ 884 от
КЧСИ.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по допустомистта и основателността на предявените искове.
Иска се да бъде изискано изп.дело № 272/2015 г. по описа на ЧСИ ЙЦ, рег.№ 884 от
КЧСИ.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното: Следва да бъдат
приети като писмени доказателства представените с исковата молба документи, като
1
относими към предмета на спора.
За изясняване на спора от фактическа страна следва да се изиска образуваното от
ответника изп.дело пред ЧСИ ЙЦ.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от Л.
ЦВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ЛВ, ап.129, чрез адв.М., със съдебен адрес
гр.София, ул.“ГСР” № 82, ет.1, ап.2, срещу “АСВ” АД, ЕИК 22, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”ПД” № 25, офис сСЛ, ет.2, офис 4, за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумите, за събирането на които е образувано изп.дело №
22 по описа на ЧСИ ЙЦ от КЧСИ, а именно: сумата от 600.00 лв., представляваща главница
по договор за кредит към „ВК“ ООД, което последното е прехвърлило на ответника с
договор за цесия от 13.06.2013 г., сумата от 408.00 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 01.10.2012 г. до 30.01.2013 г., сумата от 200.00 лв., представляваща неустойка за
периода от 31.01.2013 г. до 01.04.2013 г. и сумата от 325.00 лв. , представляваща разноски,
за които е издаден на 06.03.2015 г. изпълнителен лист по гр.д.№ 29701/2014 г. по описа на
СРС, 70 състав.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по гр.д.№ 29701/2014 г. по
описа на СРС, 70 състав , ответникът е образувало пред ЧСИ ЙЦ изп.дело№ 22.
Отбелязва се, че са извършвани изп.действия на 18.03.2015 г., когато е наложен запор
върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, на 31.03.2015 г.е
присъединена като взискател НАП, и на 05.06.2015 г. отново е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника. Според ищцата, последващо подадена от взискателя на 14.08.2017 г.
молба за извършване на изп.действия не е произвела правно действие, доколкото от
предходно проведеното изп.действие са изминали повече от 2 години и изп.дело е
прекратено по силата на закона. В този смисъл се аргументира становище, че перемпция по
делото е настъпила на 11.06.2017 г., а давността на предадените за събиране вземания – на
11.06.2020 г. Ищцата се позовава на приетото в ТР 2/26.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г.
на ОСГТКВКС.
По така изложените съображения, от съда се иска да признае за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество вземанията, за които му е издаден изп.лист по
гр.д.№ 29701/2014 г. по описа на СРС, 70 състав.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
исковете. Ответникът оспорва приложението на ТР 2/26.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г.
на ОСГТКВКС към процесния случай, доколкото същото е постановено след образуване на
изп.дело № 272/2015 г. по описа на ЧСИ ЙЦ. Обосновава извод, че приложими са
указанията, дадени с ППВС № 3/1980 г., а именно, че образуването на изп.производство
прекъсва давността и по време на висящо такова давност не тече. Обяснява, че това се
отразява както на действията, с които съдебната практика приема, че се прекъсва давността,
така и момента, от който започва да тече нова давност, като при приложението на ТР
2
2/26.05.2015 г. това е датата на последното валидно предприето изп.действие, а при
приложението на ППВС № 3/1980 г., това е датата, на която е настъпила перемпцията.
Ответникът обръща внимание, че е достатъчно взискателят да е поискал прилагането на
определен изпълнителен способ, без значение дали той е дал резултат.
Ответникът се позовава на и съдебна практика, според която при посочване от страна
на взискателя на изпълнителен способ, след настъпване на перемпцията, това негово
действие прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже
приложението му, доколкото дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист, като за целта следва да образува ново изп.дело.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира липсата на задължения към ответното дружество;
- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – ответникът трябва да докаже
действия, с които е претендирал своето вземане от ищеца;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: изпълнителен лист, издаден на
06.03.2015 г. по гр.д.№ 29701/2014 г. по описа на СРС, 70 състав, молба от 18.03.2015 г. от
ответника до ЧСИ ЙЦ от КЧСИ за образуване на изп.дело.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ ЙЦ от КЧСИ изп.дело № 22.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2022 г. от
9.45 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца
и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3