РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Ямбол, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330101534 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на М. Т. Г., с която
претендира да се осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” към МВР-С. да му заплати сумата от 566 лева, след допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
02.10.2019г. - до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на паричното вземане, както и сумата от 126.41
лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК,
представляваща обезщетение за забава, върху размера на основния иск от
566 лв. за периода 02.10.2019г. до 09.07.2020г.
Претендира и за заплащане на направените разноски по делото.
Твърди, че работи при ответника, като работата била организирана на
смени, от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12 часа/, по
предварително утвърдени графици за смените. През периода 02.10.2019г. до
09.07.2020г., твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени,
1
всяка от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от
22.00ч. до 06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил
50 нощни смени. Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл.
разпоредбите на чл.187, ал.3 и 5-61от ЗМВР предвиждащи компенсиране на
работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Твърди се, че за посочения период е положил
извънреден труд от 50 часа, за които следва да му бъде заплатено
възнаграждение на обща стойност от 566 лв., обуславящо и правния му
интерес от предявяване на осъдителна претенция. Положеният от него труд
следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.3 и 5-61от ЗМВР
предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което
представлявало празнота в уредбата, поради което счита че следва
субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, според която, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност
на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Според ищеца
неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните
служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо другите държавни служители.
В хода на съдебното дирене исковете се поддържат по основание, като е
направено увеличение на размера им съгласно заключението на
ССчЕкспертиза, съответно на главният иск на сумата от 566,00лв. и на
акцесорния – на 126,41лв.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в
който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и
размер. Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния
период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че
ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно
графици при сумирано отчитане на отработеното време. Според ответника
2
НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово
правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от
допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и
източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а
КТ. Сочи, че ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната
продължителност на работното време за държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и
6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца
празнота на правната уредба. Счита, че не е налице празнота, а има
специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната
продължителност на нощния труд от 8 часа. Позовава се на две наредби н,
действали пред този период, които уреждали въпросите за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР –
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.201г. ,
както и та решение на съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело С-
262/2020, чл.8 и чл.12,буква а от Директива 2003/88/ЕО та Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година е членове 20 и 31 от
Хартата на основните права на ЕС.
Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като
извънреден труд като неоснованелна. Позовава се на ЗМВР, който прави
ясно разграничение на извънреден от нощен труд. Допълнителните
възнаграждение за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът
им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането
на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се
явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не
се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща
като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на
министъра на вътрешните работи. Според ответника положеният от ищеца
3
през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради
което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
Оспорва се и претендираната мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД
в размер на 115,94 лв.
Претендират се разноски и се прави евентуално възражение на
осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените от ответника платежни бележки ищеца е
назначен в системата на МВР , като е заемал длъжността „***.“ на Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Я.л при ГДПБЗН-
МВР. Ответникът е представил заверени копия от справка за часове положен
извънреден труд, графици за дежурства за процесния период и протоколи за
отчитане на отработеното време между 22.00ч . и 06.00ч., времето на
разположение и положеният труд по време на официални празници,
платежни бележки за изплатено възнаграждение на ищеца.
Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обосновано и пълно, че за периода от 02.10.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е
положил 52 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и времето от
22.00ч. до 06.00ч., като общият брой на часовете извънреден труд, положен
от ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с
коефициент 1.143, за процесния период е 82 часа. Паричната равностойност
на положения извънреден труд за периода 02.10.2019г. - 09.07.2020г. от 61
часа, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с
коефициеннт 1,143, изчислен на база основно месечно възнаграждение,
увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер на общо
712,29лв. За периода 01.10.2019г. - 09.07.2020г. на ищеца не е изплатено
възнаграждение по перо „извънреден труд – дежурства, при сумарно
изчисляване на работното време“. Незплатеното възнаграждение на М. Т. Г.
за допълнително положения труд, формиран при трансформирането на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за периода 02.10.2019г. -
4
09.07.2020г. , за 82 часа е в размер на 566,00лв. Общият размер на
обезщетението за забава, изчислено върху неплатената главница, за периода
– от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен
трудът, до датата на завеждане на исковата молба – 03.06.2022г., е общо
126,41лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР, вр. с
чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР , и акцесорен по чл.86 от ЗЗД.
Въз основа на представените доказателства съдът е приел в доклада си за
безспорни фактите, че през периода 02.10.2019г. до 09.07.2020г., ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника и че трудовата си дейност
осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на
смени /дневна и нощна/, като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00 ч. и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.
Спорни между страните са въпросите: допустима ли е трансформация на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво
основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца
на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?
Доколкото ищецът е държавен служител на МВР, за него приложима е
разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР
се урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за
извънреден труд.
5
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи.
В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – действала в периода
от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч.
за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Уредена е нормална
продължителност на работното време на държавните служители – 8 часа и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, както и работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за
всеки 24-часов период.
След отмяна на горепосочената наредба, са издадени последващите
Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по
адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в
сила от 02.08.2016г./.
Същите обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от
отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на
реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е
разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Налице е празнота в закона, като съдът намира за основателен наведения
от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде
приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането
на нощния труд.
Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато
6
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат
съобразно основните начала на правото на Република България.
В процесния случай, увеличеното изчисляване на нощния труд е
предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407 за служителите на
МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, издадена въз основа на КТ. Предвид на това, липсата на изрично
предвиждане в последващите наредби към ЗМВР не следва да се тълкува
като забрана за такова преизчисление, а като празнота в закона, която следва
да бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. ЗМВР, уреждащ
полагането на труд от страна на държавните служители в структурата на
МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ трудовите
правоотношения между работник или служител и работодател в страната.
По същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и общата Наредба за структурата на
работната заплата към КТ.
В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч. : 7ч. =
коефициент 1,143. Същият коефициент е възприет и в отменената Наредба
№ 8121з-407 от 2014г., но формулиран по друг математически начин, който
обаче води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, при което се получава същият
коефициент 1,143.
Изложеното води до извод, че в наредбата към ЗМВР законодателят е
възприел подход, идентичен с този установен в Кодекса на труда и в
7
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Възприемането на изложения от ответника довод за липсата на основание за
преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична разпоредба в
този смисъл в приложимата Наредба, би довело до поставянето на
служителите на МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно
положение спрямо работници по трудови правоотношения, които са
урегулирани от общия закон – КТ. Посоченото не съответства на целта на
нормативния акт и е в разрез с принципите на Конституцията на Република
България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни
условия и права.
Целта на посочената разпоредба, е именно нощното работно време да се
заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно време – поради
спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо
дневния, за което са предвидени и редица други компенсации.
Съобразявайки посоченото, лишен от логика е аргументът, че нощният труд
на служителите в МВР не следва да се преизчислява с посоченият
коефициент, доколкото максималната продължителност и на дневния и на
нощния труд е 8 часа, съотношението между които е 1, а не 1,143, както при
нормална продължителност на нощният труд от 7 часа. Така изложеното би
довело до поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение, при което могат да полагат повече часове нощен труд, за което
няма да получават възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв.
Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил обвързан със
съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен като конкретна
цифра, като по тази начин и в общата и специалната наредба положеният
нощен труд е бил заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че за процесния
период, следва по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2
НСОРЗ и реално отработените от ищеца часове нощен труд, бъдат
преизчислени с коефициент 1,143. От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за исковия
период ищецът е положил реално 257 часа извънреден труд, включващ и
часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1,143.
От заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от
8
ищеца нощен труд не са били преизчислявани, поради което за разликата
между реално положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 – 61
часа, не е било заплатено възнаграждение.
Основателно се твърди от процесуалния представител на ответника, че
както КТ, така и ЗМВР, правят ясно разграничение между нощния труд и
извънредния труд, които се заплащат по различен ред. Извънреден труд е
налице само, когато е положен труд извън установеното работно време -
когато продължителността на работното време надвишава нормалната такава.
При сумарно изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице
само в случай, че отработеното време за съответния отчетен период /с
увеличението на часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни
часове за отчетния период. Посоченото обаче не води до извод за
неоснователност на исковата претенция. Действително от приложените по
делото платежни бележки за изплатено на ищеца трудово възнаграждение се
установява, че за съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил
начисляван и заплащан извънреден труд – за часовете, надхвърлящи нормата
работни часове за съответния отчетен период. Към тези часове обаче не са
били отчетени, респективно заплатени часовете нощен труд, които се явяват
разлика между реално отработените такива и увеличеният им размер след
преизчисление с коефициент 1,143. За тези часове исковата претенция се
явява доказана по своето основание. По отношение на размера на
претендираното вземане, съдът приема изцяло дадено в заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, според която
неизплатеното възнаграждение на ищеца за извънреден труд, представляващ
часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1,143 за
процесния период за 82 часа е в размер на 566,00лв., която следва да присъди
на ищеца.
С оглед уважаване на главната искова претенция, основателно се явява и
акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
9
възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84 ал. 1
от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо акцесорната
претенция за мораторни лихви е основателна за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане до предявяването на иска и възлиза на сумата от
126,41лв.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК ответника дължи на
ищеца направените по делото разноски по делото. Видно от представения
списък същият е сторил такива за адвокатско възнаграждение в размер на
800лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адв. възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК. Съобразно минималните размери
установени в чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение в действащата им към момента на
приключване на съдебното дирене редакция, за главният иск минималното
възнаграждение е 300лвв., а за акцесорния – от 100лв. Съгласно
разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредбата, възнаграждение се определя за всеки
от исковете поотделно. Поради това общото възнаграждение по двата иска
възлиза на 400лв., което следва да се присъди, предвид направеното
възражение за прекорменост от ответника .
Тъй като настоящото производство е безплатно за ищеца предвид
уважаването на исковете ответникът следва да заплати по сметката на ЯРС
дължимата държавна такса за разглеждането им, която е в общ размер от
50лв., както и направените от съда разноски за възнаграждение за вещо лице
в размер на 150,00лв.
Воден от гореизложеното , ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението към МВР, гр.С., ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Г., ЕГН
********** от гр.Я.,*** със съдебен адрес: гр.С., *** – адв. В. М. - САК,
сумата от 566,00 лв. главница, представляваща възнаграждение за
извънреден труд от 82 часа за периода 02.10.2019г. – 09.07.2020г., получен в
резултат на трансформиране на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно
10
правоотношение, ведно със законната лихва за забава за върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението към МВР на осн.чл.78 от ЗЗД да заплати на М. Т. Г.
обезщетение за забава върху горепосочената главница в размер на 126,41лв.
за периода – от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е
положен трудът, до датата на завеждане на исковата молба – 03.06.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“, МВР, гр.С., да заплати на М. Т. Г.
сумата от 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“ Пожарна
безопасност и защита на населението“, МВР, гр.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Я., сумата 50
лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова
претенция, както и 150лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11