Мотиви по
НЧХД № 10/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, изготвени на 04.11.2021
г.
Производството е наказателно от частен характер,
образувано по тъжба на В.Н.И. действаща си със съгласието на баща си - Н.И.К.,
с постоянен адрес:*** против П.Й.П. ***
по чл.131 ал.1 т.4 пр.2 във вр. с чл.130 ал.1 от НК.
В същото производство е приет за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск от същия тъжител срещу посочения по горе
подсъдим П., за сумата в размер на 4 000/четири хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 23.12.2019 г.
В съдебно заседание тъжителят лично и чрез своя процесуален представител – адв. С. поддържа
обвинението, така както е предявено. Поддържа се в пълен размер и предявения
граждански иск. Иска се присъждане на разноските.
Подсъдимият лично и чрез процесуалният си представител
М.М. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан и отхвърли
предявения граждански иск. Моли да му се присъдят разноските по делото.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Тъжителят В.И. е дъщеря Н.К. и св.Е.И.. Родителите й са
се разделили преди около 2 години. Родителските права върху тъжителя са
предоставени на неговия баща със съдебно решение.
Към момента на случилото се и от няколко месеца преди
това св.И. установила връзка с подсъдимия.
Така на 23.12.2019 г. случайно в центъра на гр.Нова
Загора, пред офиса на „ОББ“ АД се срещат тъжителя В.И., която била заедно с баща
си и подсъдимия П., който бил със св.И.. Последната в момента на срещата се
намирала в банката.
Започнал разговор, който бързо прераснал в спречкване
между Н.К. и П.П.. Двамата паднали на земята, като П. е бил седнал върху К.,
нанасяйки му удари с юмруци в главата. В този момент В. се опитала да окаже
помощ на баща си, като е направила опит да издърпа настрани баща си. В този
момент е била ударена с юмрук от подсъдимия П. в устата. Била е на няколко
метра, когато е притичал св.Н. и е разтървал двамата биещи се. По негов съвет, В.
заедно с баща си са отишли в РУ Нова Загора, за да уведомят за случилото се.
Там са били видени от свидетелите Д., К. и св.Г.. Провели са разговор със св.К.,
който след като се е уверил в състоянието и на двамата, ги е посъветвал да
посетят кабинет на съдебен лекар.
След като са напуснали сградата на полицейското
управление, В. и баща й са минали през дома си, където са били видени от бабата
на В. – св.И.И. и нейната леля – св.Г.Я.. Към края на работния ден са посетили
лекарския кабинет на д-р Т.Ч. и след извършения преглед на детето, д-р Ч. е
издал съдебно-медицинско удостоверение № 721/2919 г.
Видно от същото СМУ издадено на 23.12.2019 г. в 17,06 часа т.е.
няколко часа след случилото се, тъжителят е получил контузия на устните с болезнени
подутини, кръвонасядания и охлузвания на лигавичната повърхност на левия устен
ъгъл.
Установените увреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били
получени по начин и време, както посочва освидетелстваната.
Описаните увреждания са причинили на освидетелстваната
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Установеното от д-р Ч. в горе цитираното медицинско
удостоверение се подкрепя и приема като доказателство по делото с медицинска
експертиза изготвена от д-р Й. С..
По делото бе назначена и комплексна съдебно-медицинска
и съдебно-психологическа експертиза, изготвена от психолога П.Г.. Същата бе
приета като доказателство по делото без възражение от страните и съда. От
същата експертиза се установява, че в този времеви период около случилото се,
не е имало други травмиращи се събития от подобен характер. С оглед на
случилото се, са констатирани следи от недрастични отклонения в личностните
характеристики на детето и психологичното му състояние не се е променило
драстично, но носи белези на психично страдание. В хода на разпита същото вещо
лице заявява, че по отношение на децата в това число и на освидетелстваната има
различни форми на насилие, освен физическа, вербална и други, и за нея неводещо
е дали е била ударена, а водещо е било преживяването.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните
в хода на производството писмени доказателства в това число СМУ, както и от
заключението на вещите лица изготвили експертизите. Освен тези доказателства се
събраха и гласни доказателства. Те са дадени от свидетели, които са
заинтересовани от изхода на делото или от свидетели, които нямат интерес как ще
завърши то. На първо място при анализа на същите следва да се обърне внимание
на показанията на разпитаните полицейски служители. Св.К. заявява в съдебно
заседание „Мисля, че момичето имаше някакви поражения по лицето, не помня къде.
Поражения значи наранявания“. Св.Г. от своя страна заявява, че имала бегъл
спомен за случилото се, че са дошли в полицията тъжителят заедно с баща си и
„някой я беше ударил“.
Свидетелите Н. и Д. са очевидци, но както се установи,
не на цялото събитие. Те са видели разговора между бащата на В. и подсъдимия в
неговото начало, и след това когато двамата са били паднали на земята Н. се
приближил, за да ги разтърве. И двамата свидетели заявяват,че удар от страна на
подсъдимия спрямо В. не са видели, като в един момент са забелязали, че В. стои
на 5-6 метра от двамата мъже.
Другата група свидетели са лица роднини на В. и нейния
баща. И тримата свидетелстват, че В. е била ударена, като заявяват също, че тя
е била уплашена, треперила е. Това последно твърдение кореспондира изцяло с
приетото по делото заключение на вещото лице Г..
По делото са разпитани в качеството на свидетели
майката на подсъдимия и св.Е.И., с която той в момента живее на съпружески
начала. Показанията на първия свидетел няма почти никакво отношение към
случилото се. А показанията на св.И. не се основават на преки впечатления, а са
в резултат на разказаното й от подсъдимия. Между тях и обясненията на
подсъдимия има почти пълно съвпадение. Последният в обясненията си изцяло
отрича да е нанесъл какъвто и да е удар на В. и тя още от самото начало в
разговора между тях и последващото спречкване се е намирала на достатъчно
отдалечено разстояние, за да е налице какъвто и да е досег.
Съдът счита, че са събрани достатъчни гласни и писмени
доказателства, които са логични, непротиворечиви и допълващи се. Имат
съответствие между гласните и писмените доказателства установяващи
нараняванията на тъжителя, които в никакъв случай, съдът не може да игнорира.
Не е налице нито едно доказателство, което да е в техен противовес и да оборва тезата на
тъжителя.
Въз основа на всичко казано до тук се формира
вътрешното убеждение на съда, водещо до еднозначния и категоричен извод, че подсъдимия П. е нанесъл
юмручен удар на В.И. със съответните последици.
С оглед горното, подсъдимият следва да се признае за
виновен за извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т.4 пр.2 вр. с чл.130 ал. 1 от НК, тъй като се установи, че на 23.12.2019 г. около 11.30 часа, в гр. Нова
Загора подсъдимият П. е причинил на малолетната тогава В.И. лека телесна повреда – временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, изразяваща се в нанесени й травми: контузия на
устните с болезнени подутини, кръвонасядания и охлузвания на лигавичната
повърхност на левия устен ъгъл. В. е получила и психическа травма.
Подсъдимият е годен субект на осъщественото деяние,
защото е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
своите постъпки /не се събраха доказателства за противното/.
Осъщественото от подсъдимия деяние, разкрива обективните и субективни признаци на
предвиденото в закона престъпление по чл.
131 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, доколкото се установи нанасянето на удари от подсъдимия на тъжителя. Това е
така, защото неговата обществена опасност е явно значителна /не може да става
дума за малозначителност/. Поначало, за да бъде признат подсъдимия за виновен,
респективно, за да съставлява едно деяние престъпление, не е достатъчно то само
формално да осъществява субективните и обективни признаци на съответния състав.
Необходимо е деянието да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява
сериозно обществените отношения, които са предмет на наказателно правна защита.
Установиха се признаците за приложението на чл.78а от НК като освободи подсъдимия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в размер
на 1000.00/хиляда/ лева. Приложението на чл.78а от НК е обусловено от наличието
на положителните предпоставки визирани в
същата разпоредба.1.Подс.П. не е осъждан и не освобождаван по реда на гл.8 от
НК към настоящия момент. 2.От деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, чието овъзмездяване е необходимо. 3.Подсъдимият ще се поправи и
превъзпита чрез налагане на административно наказание.
Размерът на наложеното административно наказание е
съобразен с имотното и финансово състояние на подсъдимия и по скоро с оскъдните
доказателства в това отношение.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
За да бъде уважен предявения в наказателното
производство граждански иск, съдът трябва да установи, дали са налице всички
елементи на деликтната отговорност, в това число деец-деяние-вина-вредоносен
резултат и причинно следствена връзка между деянието и резултата. В случая,
съдът счита, че така посочени елементи са налице.
Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45
от ЗЗД. Всеки, който е причинил вреди без значение от техния характер е длъжен
да ги възстанови.
Следва, подсъдимият П.П. със снета по делото
самоличност да бъде осъден да заплати на В.Н.И. действаща са съгласието на баща
си Н.К. със снета по делото самоличност обезщетение за нанесени неимуществени
вреди в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на увреждането – 23.12.2019 г. , до
окончателното изплащане, като отхвърли иска в останалата му част, до сумата 4000.00 /четири хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан. Тук съдът взе пред вид нанесените телесни увреждания, но от друга
страна и степента на тези увреждания. Доказателствата са категорични,че става въпрос за разстройство на здравето, с
временен характер неопасно за живота, но в случая става въпрос и за физически и
психически увреждания, макар и в невисока степен. Имайки пред вид получените
увреждания, прилагайки принципа на
чл.52 от ЗЗД визиращ определянето размера на обезщетението по справедливост и
съдебната практика,съдът счита, че горепосочения размер на обезщетение е
справедлив и ще замести причинените неимуществени вреди.
Съобразно установяване на вината и уважената
отхвърлена част на граждански иск, следва всяка от страните да понесе
съответната част на направените от другата страна разноски, като подсъдимия се
осъди и заплати държавна такса от 4% върху уважената част от гражданския иск.
Водим от тези мотиви, съдът постанови присъдата си и
решението по гражданския иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: