№ 124
гр. Плевен , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Борислава И. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление №35-0001136/16.12.2020г. на
*** *** Плевен, с което на Л. Т. Б., ЕГН ********** от гр.*** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000лв. за извършено
административно нарушение по чл. 139 ал.1 т.2пр.2 от ЗДвП,вр.чл.6 ал.1 т.5,б.
“б“ от Наредба №11 на МРРБ,за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от
ЗДвП
Жалбоподателят чрез пълномощника си по делото адв.П.К. от АК ***
счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила и моли съда да го отмени, по съображения, изложени
в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна - *** -гр. Плевен не изпраща представител и не
взема становище по жалбата. В придружителното писмо на АНПреписка се
сочи,че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
1
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против Л. Т. Б.,
ЕГН ********** от гр.*** за това, че на 24.11.2020г. около 13.00 часа в
гр.***-до бензивостанция *** , като водач на товарен автомобил ***
извършва обществен превоз на товари/асфалт/ с лиценз *** по маршрут от
*** със следното нарушение: При допустимо максимално натоварване на
превозното средство от 25 тона /същото е с три оси/ в момента на проверката
натоварването е 27500кг. /претоварване с 2500кг./. Измерването е направено с
електронна везна модел *** ЕХ100 с фабличен №ЕХ100000021
Видно от приложената по делото административно наказателна
преписка Акт за установяване на административно нарушение №
280224/24.11.2020г. е издаден против Б. за посоченото нарушение, като в
същия е отразено, че реализираното представлява нарушение по чл. 139 ал.1
т.2пр.2 от ЗДвП,вр.чл.6 ал.1 т.5,б. “б“ от Наредба №11 на МРРБ
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото е
установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по
ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен
извод, спомогнаха писмените доказателства по делото, а именно АУАН,
товарителница, кантарна бележка /на л.7/, Заповед РД-08-30/20г МТИТ. От
същите по несъмнен начин се установява, че на инкриминираните дата и
място именно жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС с товар от
2750кг.
От друга страна съдът намира наведеното възражение в жалбата за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за основателно.
Видно от текстовете на АУАН и НП, в същите е налице напълно различна
правна квалификация на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.
Тоест налице е съществено противоречие, довело до накърняване правата и
законните интереси на нарушителя в извършването на какво нарушение и по
коя норма е ангажирана неговата отговорност.
2
Според посочената санкционна норма- чл. 6 ал.1 т.5 б „б“ от Наредба
№11 на МРРБ Допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, е за: 5. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007
г.) съчленени ППС с четири оси, съставени от моторно превозно средство с
две оси и полуремарке с две оси, когато разстоянието между осите на
полуремаркето е: б) по-голямо от 1,8 m - 36 t;
В случая с възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на
АУАН и на НП деяние, на жалбоподателя е вменено, че на инкриминираната
дата, време и място е управлявал описаното МПС, което е с три оси и
максимално натоварване от 25 тона.
Така цитираното съдържание на сочената като нарушена разпоредба е
не съотносимо към текстовото описание на деянието. Разпоредбите на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като
осигуряват правото на защита на привлечения към административно-
наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да
знае точно какво административно нарушение с надлежната му правна
квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата
си в пълен обем.
Констатираното по-горе вътрешно противоречие (несъответствие)
между отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка относно
нарушението от една страна, а от друга сочена като нарушена правна норма,
несъответстващата на нарушението е процесуално нарушение от категорията
на съществените.
Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в
съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са
винаги съществени, тъй като ограничават правата на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, заставяйки го да се защитава
срещу неясни и неточни формулировки.
Действително не всяко нарушение на процесуалния закон представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, но съдът намира, че
3
противоречията следва на първо място да бъдат преодолими, без да увреждат
правото на защита на засегнатите в хода на административно-наказателното
производство лица, а на следващо място следва да бъдат съпроводени от
фактическа и правна обосновка, която да ги представи в необходимата
светлина без да се налага съдът да изяснява волята на наказващия
орган/актосъставителя.
Допуснатото и визирано по – горе съществено процесуално нарушение
лишава от смисъл излагането на съображения досежно материалната
законосъобразност на атакуваното НП, поради което то следва да бъде
отменено изцяло.
По делото е представено пълномощно от адв.П.К. и е направено искане
от за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. П.К. от *** е
осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя Б. за
изготвянето на жалба по реда на чл. 59 ЗАНН и явяване в съдебно заседание.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че *** *** Плевен, следва да бъде осъдена да заплати
на Л. Т. Б., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 300,00 лева за направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. от ***
4
Водим от горното и на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0001136/16.12.2020г. на
Д*** с което на Л. Т. Б., ЕГН ********** от гр.*** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000лв. за извършено
административно нарушение по чл. 139 ал.1 т.2пр.2 от ЗДвП,вр.чл.6 ал.1 т.5,б.
“б“ от Наредба №11 на МРРБ, за нарушение по чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от
ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с
8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА *** гр.Плевен,
представлявана от ***а да ЗАПЛАТИ на Л. Т. Б., ЕГН ********** от гр.***
сумата от 300,00 лева, представляваща направените от негова страна разноски
за адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. от *** по НАХД № 106/2021
година по описа Районен съд Плевен.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Плевен по
реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5