№ 1101
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100104300 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от И. М. А. срещу Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ обективно съединени искове, с правна
квалификация чл. 511, ал. 1, т. 2, вр. чл. 513 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 50000,00лв., обезщетение за причинени
неимуществени вреди, по повод възникнало на 18,06,2023год. ПТП, ведно със законната
лихва от 14,09,2023год. до окончателното изплащане на вземането, както и 418,20лв.-
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14,09,2023год. до
изплащане на вземането. Излагат се съображения, че на 18.06.2023г., около 15:20 часа, на
AM Тракия, в посока към гр. Бургас, се движи влекач, с марка „Волво", с peг. № ЗЗДИР65 с
прикачено към него полуремарке, управлявано от Т.И.. В същото време в района на км. 56 +
500 м., са извършвани ремонтни дейности на пътния участък, поради което е въведена
временна организация на движението. Водачът на влекача не съобразява скоростта си на
движение с пътната обстановка, като навлизайки в оградената зона за ремонт, блъска
паркираното МПС, с марка „Ивеко". Модел „75е14". В този момент в МПС „Ивеко" се
намирал И. А., който вследствие от удара получава травматични увреждания описани в
исковата молба. Освен неимуществени вреди поддържа да са реализирани и имуществени
вреди-разходи за лечение. Поддържа виновен за настъпване на инцидента да е водачът на
МПС с марка „ Волво“ като Гражданска отговорност на увреждащото МПС е с турска
застрахователна компания. На 14.09.2023г., е депозирана молба пред ответника за изплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но плащане не е извършено.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
1
застрахователи“ в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага
становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва да са
възникнали елементите на деликтната отговорност за водача на автомобил влекач Волво.
Поддържа, че вина за ПТП има пострадалото лице, което се е намирало в паркирано на
Автомагистрала „Тракия“ МПС в нарушение на нормативните разпоредби относно престой
и паркиране на МПС на автомагистрала. При условия на евентуалност оспорва
изключителната отговорност на водача на товарната композиция, като вина за ПТП има и
ищеца, който не е спазил правилата за безопасност на движение и сигнализиране престоя на
МПС на платното на автомагистралата, не е поставил светлоотразителни знаци, както и не е
носил светлоотразителна жилетка или облекло в ярък цвят със светлоотразителни елементи.
При условията на евентуалност, в случай, че пострадалият се е намирал на пътното платно, в
качеството на работник, то релевира възражение за съпричиняване: 1. не е извършвал
възложена дейност/работа, 2. не е носил облекло с ярък цвят и светлоотразителни елементи;
3.извършвал е дейност/работа, която не му е била възложена или за която няма нужната
квалификация за работа и управление на пътностроителни машини; 4. временната
организация на движение не е въведена в съответствие с нормативните правила или със
съответни документи; 5. Пътния участък не е бил обезопасен и сигнализиран в съответствие
с нормативните разпоредби. Поддържа, че ищецът е обезщетен за претендираните вреди
чрез плащане на обезщетение по застраховка „Трудова злополука" или чрез извънсъдебно
плащане на обезщетение от работодателя; Оспорва вида и обема на претърпените от ищеца
вреди. Поддържа прекомерност на претендираните неимуществени вреди. Оспорва
дължимостта на обезщетение за имуществени вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че на 18,06,2023 г., е реализирано ПТП на път автомагистрала
Тракия км 56+500 посока към гр.Бургас, с участието на товарен автомобил марка „Волво“,
модел „ТР 2021“, рег. № 33ДИР65, управлявано от турски гражданин Т.I. и товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „75е14“, рег. № *******, в който се е намирал И. М. А..
Заявена е претенция вх. №2-0791/14,09,2023г. /л. 25/ за изплащане на обезщетение до
ответника, с която ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
и обезщетение за извършени разходи във връзка с лечението си.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява следният механизъм на процесното ПТП:
Произшествието е настъпило на автомагистрала Тракия, с две платна за движение,
разделени с разделителен остров, предназначена за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по две пътни ленти плюс една вдясно за принудително спиране на
2
автомобилите. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието, около
15,20часа с добра метеорологична видимост. В зоната на настъпилото ПТП е била въведена
временна организация на движение, поради извършвани ремонти на пътната настилка.
Ремонтираният участък е бил сигнализиран с вертикална пътна маркировка, като са били
поставени два пътни знака Г10 „Преминаване от ляво на знака“, задължаващи автомобилите
да преминат в крайна лява пътна лента. По данни от представеният протокол от ВОБД, на
500 м преди зоната на извършвания ремонт е бил поставен пътен знак, ограничаващ
скоростта на движение до 110 км/ч., на 300 м преди мястото на ремонтирания участък е бил
поставен пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на автомобилите до 90 км/ч и на
100 м преди мястото на ремонтирания участък е бил поставен пътен знак, ограничаващ
скоростта на движение на автомобилите до 70 км/ч.
Непосредствено преди зоната на извършения ремонт се наблюдават поставени два пътни
знака, задължаващи автомобилите да преминат върху лявата пътна лента, а самата зона е
оградена с ограничителни табели. Процесната товарна композиция, съставена от влекач
марка „Волво“ и прикачено към него полуремарке, се е движела върху дясната активна пътна
лента на АМ Тракия с посока от гр. София към гр. Бургас със скорост 90 км/ч. В зоната на
56+500км е била извършена временна организация на движението на автомобилите, поради
извършване на ремонт на пътната настилка на дясната пътна лента, като са били поставени
посочените по-горе знаци ограничаващи скоростта на автомобилите. В момента на
настъпилото ПТП, в ограничената зона е имало двама работещи и техника. Участвалия в
процесното произшествие товарен автомобил Ивеко е бил в престой върху най-дясната
пътна лента за принудително спиране на автомобилите, с посока към гр. Бургас.
Пострадалият се е намирал в кабината на автомобила на лява седалка. Приближавайки към
обособената зона за ремонт, водачът на товарната композиция е продължил движението си в
първоначалната му посока и скорост. Достигайки до обозначената зона за ремонт с пътни
знаци, водачът на товарната композиция е преминал между ограничителните табели и е
навлязъл в зоната на ремонта, движейки се върху дясната активна пътна лента. В следващия
момент водачът на композицията е реагирал с аварийно спиране и е отклонил управлявания
от него автомобил в дясно, навлизайки частично върху дясната пътна лента за принудително
спиране на автомобилите. Реализирало се е пътнотранспортно произшествие. Товарната
композиция с влекач Волво, с предната си дясна част челно, се е ударила в задната лява част
на т.а. Ивеко. Към момента на удара, скоростта на движение на товарната композиция е била
около 50 км/м. Вследствие на удара, т.а. Ивеко е придобил кинетична енергия, при което е
бил отхвърлен напред и в дясно. Товарен автомобил Ивеко се е установил в дясно на
платното за движение, където е бил намерен при огледа. След удара товарната композиция е
продължила движението си с аварийно спиране. Изложено е становище, че причина за
произшествието са субективните действия на водача на товарната композиция, съставена от
влекач Волво и полуремарке, със системите за управление на автомобила, който не е следвал
указанията на поставените пътни знаци, при което е навлязъл в оградената зона за ремонт на
3
пътя. Впоследствие е достигнал до паркиран т.а. Ивеко, като реализира удар с него.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено следва да се вземе предвид от съда при
постановяване на съдебния акт, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е
претърпял следните увреждания:
-Долна челюст - полифрагментна фрактура в дясната част с минимално разместване
на костните фрагменти и втора фрактура в лявата част с разместване около зъб 44 (четвърти
долен от ляво)
- гръден кош- луксация на лявата акромио-клавикуларната става- малка
полуподвижна ставичка свързваща гръдната кост с предния израстък на лопатката -
акромиона.
- Корем и гърди – контузия;
От епикризата на хирургичното отделение в МБАЛ - Пазарджик където ищеца
първоначално е бил хоспитализиран по спешност за 2 дни, е видно че са извършени апаратни
и лабораторни изследвания и влИ.ия с обезболяващи. Въпреки консултацията с ортопед и
установяването на луксацията на лявата акромио-клавикуларната става, лечение не е било
предприето, а водещото травматично увреждане на долната челюст е пропуснато. На
27.06.2023 г. от панорамната снимка на челюстите направена в 25-то ДКЦ - София се
констатират фрактурите на долната челюст, а от 29.06,2023год. до 03.07.2023год. ищецът е
хоспитализиран в клиниката по лицевочелюстна хирургия на УМБАЛ „СВ.Анна“ – София,
където е извършена оперативна интервенция на фрактурите на долната челюст с поставяне
на 4 винта в челюстта и застопоряване с ластици препятстващи отварянето на устата за 1
месец.
Констатираните увреждания са в резултат на директен удар в или с твърд предмет или
повърхност и от медицинска гледна точка могат да възникнат по начина описан в исковата
молба и са в причинна връзка с процесното произшествие.
Възстановителният период при ищеца е общо 128 дни, кореспондиращ с
медицинските критерии за възстановяването от конкретните за ищеца травматични
увреждания.
Травматично увреждане на долната челюст е възстановено напълно, налице е
възможност за хранене и говор нормално и без болка. Страданията свързани с това
увреждане са както болкови, така и битови — невъзможност да се храни нормално за 1
месец, само със сламка.
Другото увреждане - луксацията на лявата АКС, не е било лекувано и деформацията
с патологичната подвижност (симптом на клавиша) в областта ще остане за в бъдеще.
Същата ограничава болково активните движения в двете раменни стави в крайните им фази.
При влошаване на времето и натоварване се очаква болков синдром в областта на
луксацията.
4
Изложено е становище имуществени разходи, за които по делото са представени
доказателства да са в причинно следствена връзка с произшествието и необходими за
лечебно-възстановителния период.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията на св. А., ценени по
реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Й., от които
се установява механизма на произшествието. Установява се че преди мястото на инцидента
са поставени пътни знаци / на около 50-100 метра/, които сигнализират автомобилите за
престрояване в най-лява пътна лента, но ТИР-ът не се е отбил в най-лявата лента, а
преминал през знаците и ударил камиона, ситуиран в най-дясна аварийна лента.
По делото е представена фактура №**********/27,06,2023год., ведно с фискален бон
на стойност 35,00лв.,-основание панорамна снимка; фактура №**********/03,07,2023год.,
с фискален бон на стойност 23,20лв., с посочено основание потребителска такса; фактура
№**********/03,07,2023год., с фискален бон на стойност 360,00лв., с основание –
медицинско изделие;
По делото са представени доказателства за въведена към момента на произшествието
временна организация на движение във връзка с извършвани ремонтни дейности на
пътното платно в района на произшествието. От заповед №ОПУ-РД-14-41/16,06,2023год. на
Агенция Пътна инфраструктура, Областно пътно управление Пазарджик, е видно че ВОБД
предвижда краткотрайни строителни дейности на дясно пътно платно за движение/посока
София-Бургас/ от 08,00часа на 18,06,2023год. до 08,00часа на 20,06,2023год., предвиждащо
затваряне на активната пътна лента на дясно платно от км 56+070 до км 56+920 като
движението в участъка се осъществява в изпреварващата лента. Заповедта влиза в сила след
протокол по т.2, /приложен по делото/, който констатира сигнализирането на работи на
пътния участък и поставените пътни знаци./стр.73 и 74/.
Не е спорно между страните и от представените от „ПСТ груп“ ЕАД доказателства по
реда на чл.192 от ГПК се установява, че ищецът към момента на инцидента е в трудови
правоотношения с дружеството на длъжност Шофьор тежкотоварен автомобил -12 и повече
тона, с код НКПД 2011-83322005 /трудов договор от 28,06,2019год.-стр.78/; Приложени са
програми за провеждане на извънреден инструктаж за безопасност и здраве при работа на
строителните площадки.
Не е спорно, че процесния инцидент е приет за трудова злополука видно от протокол
№25/22,06,2023год. съставен по приложение 2 към чл.2, ал.2 от Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки и разпореждане
№33236/27,06,2023год. на НОИ, ТП София-град.
От договор за корпоративна задължителна застраховка “Трудова злополука“
№201404-133 от 07,06,2023год., между „Фи хелт застраховане“ АД, в качеството на
застраховател и „ПСТ груп“ ЕАД, в качеството на застраховащ е видно, че ищецът е
застраховано лице, в качеството на работник на застраховащия при покрит застрахователен
5
риск-задължителна застраховка „трудова злополука“ на работниците и служителите на
застраховащия.
От писмо рег.№10-577/17,08,2023год. на „ПСТ груп“ ЕАД е видно, че във връзка с
претенция №114108/14,07,2023год. е прието обезщетение за пострадалото лице в размер на
193,20лв. /7% от брутната месечна работна заплата/;
С писмо рег.№ 10-5771/26,10,2023год. на ПСТ груп ЕАД, застрахователят е посочил,
че застрахователната претенция е 193,20лв./7% от БМРЗ/;
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане
на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като
съответно се прилага чл. 380 от КЗ, поради което процесуална предпоставка за допустимост
на иска е извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора. Ответникът не
оспорва пасивната легитимация по повод настъпилото произшествие. Легитимацията на
ответника се аргументира и с разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ, съгласно който текст в
случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и
при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, бюрото е единствено процесуално легитимирано
пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на
виновния водач.
С оглед данните за депозирана претенция вх. № 2-0791/14,09,2023год. пред
Сдружение НББАЗ и изтекъл срок по смисъла на чл. 380 от КЗ, съдът намира депозираната
искова претенция за процесуално допустима.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по
договор застраховка Гражданска отговорност на виновния водач сключен със застраховател,
установен в държава различна от Република България към датата на събитието настъпило в
Република България.
Фактическият състав на непозволеното увреждане от страна на водача на товарен
автомобил марка „Волво“ се установява и от събраните по делото доказателства. Видно от
заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, в нарушение на
20, ал. 2 от ЗДвП не е избрал скорост на движение съобразно релефа, интензивността на
движение, пътната сигнализация и като не успява да извърши маневра за преустройство в
лява пътна лента, продължава да се движи в дясна пътна лента, навлиза в ремонтирания
участък, където реализира ПТП със спряло МПС-товарен автомобил Ивеко. Съгласно
заключението на САТЕ произшествието е било предотвратимо за водача на товарен
6
автомобил „Волво“, който е имал възможност да забележи пътните знаци, да намали
скоростта и да премине в лява пътна лента.
Презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 30000,00лв. При определяне
на същите, съдът съобрази характера на претърпените телесни увреждания – луксация на
лява акромио-клавикуларна става, полифрагментна фрактура на долна челюст, наложила
7
оперативна намеса с поставяне на 4 винта в челюстта и застопоряване с ластици за период
от 1 месец, в който ищецът е бил в невъзможност да говори и се храни нормално, като е
приемал течни и кашави храни със сламка, както и контузия на корем и гърди. Следва да се
съобрази възрастта на лицето-към датата на иницидента-69 години, която е утежняващ
възстановяването фактор, осуетената работоспособност за период от 128дни и
необходимостта от чужда помощ в ежедневието на пострадалия. Съгласно заключението на
СМЕ възстановителния период, отговарящ на медицинските стандарти за подобен род
увреди е около 4 месеца. За определяне на обезщетението следва да бъде отчетено, че по
отношение на луксацията на лява ключица е налице функционален дефицит, като активните
движения в двете раменни стави са болково ограничени с дефицит от 60градуса за
флексията и 80градуса за абдукцията, които увреди са с постоянен характер поради липса на
инициирано лечение от лечебното заведение, където пострадалия е хоспитализиран/.
Следва да бъдат съобразени претърпените физически болки, особено непосредствено след
настъпване на произшествието, които продължават и до сега при промяна на атмосферното
налягане, осъщественото внезапно и неочаквано травматично увреждане, установените от
депозираните свидетелски показания негативни душевни изживявания във връзка с
произшествието и настъпилите увреждания – стрес, тревога, чувство на непълноценност,
нежелание за водене на активен социален живот. От друга страна фрактурата на долна
челюст е напълно възстановена и макар и търпените неудобства през възстановителния
период към момента на изготвяне на СМЕ е напълно възстановена, без видими деформации,
устата се отваря нормално без болка.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на водача на товарен автомобил „Ивеко“, който в нарушение на
ЗДВП е престоял и паркирал МПС на автомагистрала-установи се, че МПС към момента на
събитието е спряло в аварийната лента, но водачът е бил вътре като причина за престоя на
МПС на процесния пътен участък е възложена на ищеца работа по повод планиран ремонт
на пътното платно. Неоснователно е и възражението, че автомобилът не е бил
сигнализиран със светлоотразителни знаци. Установи се, че към датата на събитието е
въведена временна организация на движението и са били поставени необходимите пътни
знаци съобразно Наредба №3 от 16,08,2010год. за ВОБД при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците. От ответника, чиято е доказателствената тежест
не се установи поставената пътна сигнализация да не отговаря на нормативните изисквания.
Неоснователно е възражението за съпричиняване поради това пострадалото лице да е
било без светлоотразителна жилетка. Съгласно чл. 6 от Наредба №3/2010год. за временна
организация и безопасност на движението при извършване на СМР, лицата, които
извършват СМР в обхвата на пътя или улицата, трябва да носят отличителен знак (С12)
"Облекло с ярък цвят и светлоотразителни ленти" съгласно приложение № 1. В конкретната
8
хипотеза ответникът не е ангажирал доказателства с какво облекло е бил ищеца, а от друга
страна не се установи към момента на удара да е извършвал дейност на пътното платно.
Неоснователни са и релевираните възражения за съпричиняване на ищеца, заявени
при евентуалност, в хипотеза на установяването му на пътното платно, тъй като се установи
от св.показания, че към момента на ПТП се е намирал в кабината на МПС Ивеко.
За неустановено по делото съдът намира да е извършено плащане на обезщетение от
застрахователя по застраховка Трудова злополука или от работодателя на пострадалото
лице. Въпреки, че по делото е представена кореспонденция за одобрено плащане в размер на
193,20лв., то няма данни сумата да е изплатена, което обстоятелство е в тежест на доказване
на ответника съобразно чл.154 от ГПК .
Ето защо претенцията за неимуществени вреди следва да бъде уважена в размер от 30
000,00 лв. и отхвърлена за разликата като неоснователна.
По отношение на иска за имуществените вреди:
Съгласно заключението на СМЕ разходите, които са реализирани от пострадалия за
медицински изделия, диагностика и лечение са в причинна-следствена връзка с
увреждането, необходими за лечението, поради което подлежат на обезщетяване в размер на
претендираната сума от 418,20лв.
По отношение на дължимата законна лихва:
Обезщетението за забава върху дължимото обезщетение съобразно чл.511, ал.3 от КЗ
в случаите на ал. 1 е изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. В този смисъл се сочи
увреденото лице да може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл.
496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с
размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.
За определяне на началния момент, от който трябва да се присъди законна лихва, за
която отговаря делинквента и която се включва в застрахователното обезщетение, е
приложима правната норма, уредена в чл. 429, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Разпоредбата на чл. 512 от КЗ, която пряко препраща към правилото на чл. 496 КЗ, е
относима към забавата на ответника НББАЗ, а не към дължимата лихва за забава, покриваща
отговорността на делинквента от момента на предявяване на претенцията. В този смисъл
/съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, Решение № 50102/20.10.2022 г.
на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о., ТК/.
В случая претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е постъпила при
ответника на 14,09,2023г., или обезщетение се дължи 14,09,2023год.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 1485,00лв. от общо 2475,00лв., от които
9
държавна такса в размер на 2050,00лв., в.л.-380,00лв., 40,00лв.-свидетел и 5,00лв.-СУ.
На основание чл. 38, ал.2 от Задв. на адв. Г. Х. се дължи възнаграждение, съобразно
уважената част от иска в размер 2810,07лв. от общо 4683,45лв., определени по реда на чл.7,
ал.2 от НМРАВ. С оглед данни за регистрация по ЗДДС се начислява 20%ДДС/ 562,01лв./
или общо възнаграждението е 3372,08лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат заплатени разноски в
размер от 2326,35лв. от общо 5965,00лв., от които 5580,00лв.– адвокатско възнаграждение,
380,00 лв.- депозити за вещи лица и 5,00лв.-СУ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Солунска“ № 9, ет. 1, да
заплати на И. М. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******1, на
основание чл. 511, ал. 1, т. 2, вр. чл. 513 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сумата от 30000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод
настъпило на 18,06,2023год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от
14,09,2023год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 30 000,00лв. до
предявения размер от 50 000,00лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Солунска“ № 9, ет. 1, да
заплати на И. М. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******1, на
основание чл. 511, ал. 1, т. 2, вр. чл. 513 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сумата от 418,20лв. – обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило
на 18,06,2023год. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от
14,09,2023год. до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Солунска“ № 9, ет. 1, да
заплати на И. М. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******1, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 1485,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Солунска“ № 9, ет. 1, да
заплати на адв. адв. Г. Б. Х., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сума в размер на
3372,08лв.с ДДС– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. М. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „*******1 да
заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
10
ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Солунска“ № 9, ет. 1, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 2326,35лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11