Решение по дело №6900/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

№ 23.12.2022 г. гр.Стара Загора

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на първи декември две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар: Невена Иванова

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 6900 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Р.П.И. твърди, че е бил служител на МВР за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. и полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора на длъжност „Младши оперативен дежурен“ с местоизпълнение на служебните задължения във Второ РУ - Стара Загора. Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 24 ч., при което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

На следващо място ЗМВР изрично разграничило заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179, като по силата на чл.178, ал.1, т.3 към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.

Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявали в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал.5, с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В ал.9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи.

По отношение на иска по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР твърди, че за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. били действали две наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9. Последната от тях, която била актуална и към момента била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Същата влязла в сила от 02.08.2016 г. и била издадена от Министъра на вътрешните работи, като уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл.3, ал.3 указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Тази Наредба отменила предходната с № 81231з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието и на нейния чл.3, ал.3 било идентично с последвалата я Наредба № 1821з-776/29.07.2016 г.

Преди процесния период действала и Наредба № 1821з- 407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Според нейния чл.8, за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева.

Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него.

В последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвало изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявал празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./.

В чл.9, ал.2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време /каквато е и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място.

Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа й.

Относно иска по чл.86 от ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба 8121з- 776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл.18, ал.3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсирал като труд извън редовното работно време и се отчитал с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал.1, който се изготвял и утвърждавал по реда на чл.23.“. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчитал в часове за месеца, през който бил положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл.31, ал.1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитало с протокол /приложение 6/„.

В изпълнение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата - „Възнаграждението за труд извън работното време се включвало в месечното възнаграждение и се изплащало в месеца, следващ месеца в който бил положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба“.

В този смисъл, счита че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от ищеца време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно следвало същия да се заплати с дължимото възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд.

Счита, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца в който бил положен от ищеца труд и от първо число на следващия месец дължал обезщетение за това, а именно:

2016 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа

1. През месец декември 2016 год., за периода от 23.12.2016 г. до 31.12.2016 г. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 2 /два/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,06 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,09 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 12,18 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,51 лева.

2017 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа

1. През месец януари 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,50 лева.

2. През месец февруари 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,09 лева.

3. През месец март 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,67 лева.

4. През месец април 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,26 лева.

5. През месец май 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец май 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,84 лева.

6. През месец юни 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,42 лева.

7. През месец юли 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.09.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,01 лева.

8. През месец август 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец септември 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.10.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,50 лева.

9. През месец септември 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.11.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,18 лева.

10. През месец октомври 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.12.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,76 лева.

11. През месец ноември 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,34 лева.

12. През месец декември 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,71 лева.

2018 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа.

1. През месец януари 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,44 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,66 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 53,28 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,71 лева.

2. През месец февруари 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,44 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,66 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 53,28 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,25 лева.

3. През месец март 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,81 лева.

4. През месец април 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,30 лева.

5. През месец май 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8,81 лева.

6. През месец юни 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8,30 лева.

7. През месец юли 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 7,79 лева.

8. През месец август 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 7,30 лева.

9. През месец септември 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.11.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,79 лева.

10. През месец октомври 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.12.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,30 лева.

11. През месец ноември 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,79 лева.

12. През месец декември 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,93 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,39 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 59,12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,28 лева.

2019 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа.

1. През месец януари 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,23 лева.

2. През месец февруари 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,68 лева.

3. През месец март 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,14 лева.

4. През месец април 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,59 лева.

5. През месец май 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,06 лева.

6. През месец юни 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 2,51 лева.

7. През месец юли 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец август 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.09.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 1,99 лева.

8. През месец август 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.10.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 1,44 лева.

9. През месец септември 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец октомври 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.11.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 0,88 лева.

10. През месец октомври 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева.

11. През месец ноември 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 65,04 лева.

Искането на ищеца до съда е да бъде е да бъде осъдена ОД на МВР – Стара Загора, ЕИК *********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. Граф Игнатиев 16, представлявана от директора Стоян Стоянов, да му заплати неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд и мораторни лихви върху тях, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както следва:

2016 год.

1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в размер на 12.18 лева.

2017 год.

1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017 год. в размер на 49.44 лева.

2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 49.44 лева.

3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017 год. в размер на 49.44 лева.

4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017 год. в размер на 49.44 лева.

5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер на 49.44 лева.

6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017 год. в размер на 49.44 лева.

7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 49.44 лева.

8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в размер на 49.44 лева.

9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017 год. в размер на 49.44 лева.

10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 49.44 лева.

11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 49.44 лева.

12. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017 год. в размер на 49.44 лева.

За 2018 год.

1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018 год. в размер на 53.28 лева.

2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018 год. в размер на 53.28 лева.

3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018 год. в размер на 59.12 лева.

4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 59.12 лева.

5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер на 59.12 лева.

6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер на 59.12 лева.

7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018 год. в размер на 59.12 лева..

8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018 год. в размер на 59.12 лева.

9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в размер на 59.12 лева.

10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018 год. в размер на 59.12 лева.

11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 59.12 лева.

12. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018 год. в размер на 59.12 лева.

2019 год.

1. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в размер на 65.04 лева.

2. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 65.04 лева.

3. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 65.04 лева.

4. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в размер на 65.04 лева.

5. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. в размер на 65.04 лева.

6. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер на 65.04 лева.

7. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019 год. в размер на 65.04 лева.

8. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в размер на 65.04 лева.

9. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019 год. в размер на 65.04 лева.

10. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2019 год. в размер на 65.04 лева.

11. Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2019 год. в размер на 65.04 лева.

Претендираното от ищеца общо неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.12.2016 год. до 23.12.2019 год. било в размер: 2018,66 лв. /две хиляди и осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/.

Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време:

1. За периода от 23.12.2016 год. до 31.12.2016 год. - мораторна лихва от 01.02.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 3.51 лева.

2. За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год. - мораторна лихва от 01.03.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13.50 лева.

3. За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна лихва от 01.04.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 13.09 лева.

4. За периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 01.05.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 12.67 лева.

5. За периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 12.26 лева.

6. За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна лихва от 01.07.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.84 лева.

7. За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от 01.08.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.42 лева.

8. За периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна лихва от 01.09.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 11.01 лева.

9. За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. - мораторна лихва от 01.10.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 10.50 лева.

10. За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от 01.11.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 10.18 лева.

11. За периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от 01.12.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.76 лева.

12. За периода от 01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.34 лева.

13. За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от 01.02.2018 год. до 30.11.2019 год.. в размер на 09.71 лева.

14. За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.03.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.25 лева.

15. За периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от 01.04.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.81 лева.

16. За периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 01.05.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.30 лева.

17. За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от 01.06.2018 год. до 30.11.2019 год.. в размер на 08.81 лева.

18. За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 01.07.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 08.30 лева.

19. За периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.79 лева.

20. За периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна лихва от 01.09.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 07.30 лева.

21. За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.79 лева.

22. За периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.11.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.30 лева.

23. За периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.79 лева.

24. За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна лихва от 01.01.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.28 лева.

25. За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. - мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.23 лева.

26. За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.68 лева.

27. За периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.14 лева.

28. За периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.59 лева.

29. За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.06 лева.

30. За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 02.51 лева.

31. За периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 01.99 лева.

Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от 23.12.2016 год. до 23.12.2019 год.: 249,71 лв. /двеста четиридесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/.

В исковата молба е посочено още банковата сметка, по която могат да бъдат заплатени претендираните суми.

Претендира разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР – Стара Загора е подала отговор, в който взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва фактите, че за процесния период 23.12.2016 год. до 23.12.2019 год. ищецът е заемал длъжност „Младши оперативен дежурен“ в група OДЧ към Второ РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора, т.е. бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по график, които включвали и нощен труд от 22.00 до 06.00 часа. Твърди се още, че този положен от ищеца нощен труд бил заплатен напълно.

Твърди се още, че положените часове нощен труд от ищеца не са били превръщани в дневен труд, с умножение по коефициент 1.143, тъй като приложимата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) не предвиждала такъв ред. А Наредбата за структурата и организацията на работната заплата била неприложима, по следните съображения:

Държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и ищецът, по отношение на тях приложение намирали специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна база уреждали в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично било регламентирано.Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогирало приложението на общия закон, в случая КТ /Решение №55 от 07.04.2015 год. по гр.д. №5169/2014 г., Г.К. III Г.О. на ВКС/.

Приложимата в случая Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в чл.3, ал.1 предвиждала, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,

работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. В ал.3 на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно първото изречение на ал.3 допустимо било полагането на труд през нощта - тоест уреждала се възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. — 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч. Във второто изречение на ал.3 било предвидено и ограничението, а именно - нощният труд не следвало да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочената подзаконова регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Тоест в случая и законът и наредбата регламентирали по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите, чиито статут се уреждал със ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определяло и неговата продължителност - 8 часа. Тук се проявявала и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 35 часа. Оттук заради различната продължителност на нощния труд следвало и неприложимостта на правилото на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. При положение, че ЗМВР и Наредба №812la- 776 от 29.07.2016 г. регламентирали изцяло работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означавало непълнота, а неприложимост.

За държавните служители, чиито служебни правоотношения били уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд бил в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. В този смисъл, че не било необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд е било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм./, възприето от Докладната записка, рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Действително за период от около девет месеца, който бил извън процесния и през който била действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход бил възприет и при създаването на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както и при сега действащата наредба.

В отговора също така се твърди, че за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа бил по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е било трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се явявали допълнителни часове за заплащане.

Изразява се становището, че дори при общата нормативна уредба (КТ, НСОР) била налично разбирането, че часовете в повече, които се получавали при преобразуването на нощен в дневен труд, не се явявали извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явявали именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. В този смисъл били разясненията в писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работили извън установеното за тях работно време, което не било налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащането на извънреден труд.

Относно неоснователността на исковите претенции, ответникът сочи съдебна практика и се позова и на становище на проф.Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗМВР и Наредба №8121з- 776/29.07.2016г.

Затова ответникът счита исковете за главници за изцяло неоснователни, а оттам и акцесорните искове за лихви за такива. Излага и допълнителни съображения за неоснователността на исковете за мораторни лихви в насока за неправилно определяне на периодите на същите, предвид това че се касаело за сумирано изчисляване на работното време, за тримесечен период.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Страните не спорят, че за процесния период 23.12.2016 год. до 23.12.2019 год. са били в служебно правоотношение, по силата на което Р.П.И. е заемал длъжност „Младши оперативен дежурен“ в група OДЧ към Второ РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора и е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.

Положеният от ищеца нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа за процесния период също не е спорен факт по делото, който се установява и от представените протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00ч. по месеци и години (л. 98 и сл. от делото), и от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза. Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по делото, за периода от 23.12.2016 год. до 23.12.2019 год. положените от ищеца часове нощен труд са 2174 часа, които не са превръщани в дневен труд и не са умножавани по коефициент 1.143. Преизчислени с коефициент 1.143 тези часове стават 2485 часа, като се получава разлика от 311 часа, чиято стойност е 2196,31 лева (брутен размер), дадени подробно по месеци в табличен вид в заключението, които не са заплатени на ищеца. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва върху главниците общо в размер на 283,28 лева, по периоди и размери, също подробно посочени в табличен вид.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

В случая не е спорно по делото, че за процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч., че за процесния период е положил нощен труд, който му е бил заплатен, но този нощен труд не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно получаващата се по този начин разлика, установена от заключението на ССЕ не му е била заплатена като възнаграждение за извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото производство.

Всъщност спорът е изцяло правен и се свежда до това следва ли положените от ищеца часове нощен труд да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. (т.е. да се умножават с коефициент 1.143), при условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм. 03.11.2020г.), не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд.

Настоящият съдебен състав дава отрицателен отговор на горепосочения въпрос, приемайки че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима към служебното правоотношение на ищеца, по следните съображения:

Ищецът е държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 5 и ал. 6 от цитираната по – горе разпоредба. В ал. 7 на чл. 187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно ал. 9 на чл. 187 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Именно на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР е била приета Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм. 01.04.2015г., действала и в периода от 29.07.2016г. до 02.08.2016г., предвид отмяната на последвало приетата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.). Действително в тази Наредба от 2014г. в чл. 31, ал.2 е било предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен нощен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази норма е неприложима в случая, тъй като Наредбата е била отменена преди процесния период, за който се търси в настоящото производство заплащане на извънреден труд. Последващо приетата Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм. 29.07.2016 г.) не предвижда такъв текст при уреждането на отчитането на нощния труд, а в чл. 31 от същата, ал. 1 и ал. 2 е посочено, че положеният нощен труд от 22.00 до 06.00 часа се отчита с протокол, като е уредено от кой се изготвя, утвърждава, срока за отчитане, а в ал. 3 е посочено, че при отчитане на броя часове време на разположение, труд между 22,00 и 06,00 ч. и на официални празници, както и на положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им, броят часове се посочва само в цяло число. Приложимата за процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (в сила от 02.08.2016г., отм. на 03.11.2020 г.) също не предвижда такъв ред за преизчисляване на нощния труд, както в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), като чл. 31 от сега действащата Наредба е с идентичен текст като цитирания по – горе чл. 31 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. (отм.). В чл. 26 от приложимата Наредба е посочено още, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем и че получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. От сравнителния анализ на горецитираните разпоредби от трите Наредби, приети на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР, действали през различен период от време, следва извода, че по един нов нормативен начин е преуреден въпроса за отчитането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР, като е изоставено разрешението, възприето в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) броя на часовете нощен труд да се умножава по коефициент. Следователно не е налице празнота в правото, в каквато насока са доводите на процесуалния представител на ищеца, която да се нуждае от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г.

Неприложима е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и предвиденото в чл. 9 от нея правило, доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. Никога не е съществувал спор в правната теория за съотношението на специална към обща правна норма и че специалната такава дерогира приложението на общата норма. В този смисъл е и решение № 55 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014 г., III г. о., ГК, в което е прието, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими. При условие че чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично предвижда делегация на министъра на вътрешните работи за приемане на наредба относно редът за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР и че такава е приета, не може да се говори за празнота, която следва да бъде запълнена от чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Допълнителен аргумент за неприложимостта на тази разпоредба се извежда от самия текст на нормата, който предвижда да са изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1. подневно отчитане на работното време 2. работа на смени 3. продължителност на нощно работно време по-малка от продължителността на дневното 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените предпоставки две не са налице: по точки 3 и 4, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. А съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно тази разлика в общата и в специалната нормативната уредба относно продължителността на нощния труд обяснява и предвиденото правило в чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и получаващия се коефициент от 1.143, с който се умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца по ЗМВР. В този смисъл е и правното становище от 27.09.2019г. на проф. Васил Мръчков, което настоящият съдебен състав напълно споделя.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, на която се позовава процесуалният представител на ищеца, не променя и не е в противоречие с горепосочения правен извод на съда. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т.е. налице е конкретно препращане към специалната закрила по КТ, измежду която не е правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Тази специална закрила, предвидена в КТ е в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО, като възпроизвежда буквално текстове от същата, на която също се позовава ищецът. От внимателния прочит на текстовете й не може да бъде изведен соченият от ищеца аргумент за приравняване на положението на работниците по КТ и служителите по ЗМВР относно полагането, отчитането и заплащането на нощния и извънредния труд. Различното уреждане на служебното правоотношение на ищеца, регламентирано в ЗМВР и приетите въз основа на ЗМВР подзаконовите нормативни актове е разбираемо, с оглед спецификата на полагания труд от тези служители. Тази специфика налага и специална уредба, дерогираща приложението на общата такава. Преизчисляването на нощния труд по начина, по който се иска от ищеца, а именно с умножаване с коефициент 1.143 може да бъде постигнато само по пътя на законодателна промяна. Действащата приложима в случая нормативна уредба не урежда такова преизчисляване и то очевидно не поради пропуск, предвид това че специалната уредба през определени периоди в миналото (Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, отм.). е допускала това, а поради различен начин на уреждане на отношенията в тази сфера.

Именно поради противоречиво разрешаване от различните съдилища в страната на единични като настоящия казуси в страната, бе отправено преюдициално запитване от български съд, касаещо продължителността на нощния труд на полицаи и пожарникари, по което бе образувано дело C- 262/20 на СЕС и по тази причина настоящото производство бе спряно до приключване с влязъл в сила акт на дело C- 262/20 на СЕС. Постановеното на 24.02.2022г. решение на СЕС по дело C- 262/20 не налага промяна в гореизложените изводи на настоящия съдебен състав, а точно обратното. В тази връзка следва да се посочи че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел – именно в този смисъл е и решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС. В случая е налице именно такава допустима от закона цел, свързана с разликата в третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на органите на МВР, насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението – чл.2 ЗМВР, както конкретно от спецификата на някои от основните дейности, извършвани в МВР - оперативно-издирвателна; охранителна; разследване на престъпления и осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации. Следователно различното третиране е основано на обективен и разумен критерий, т.е. напълно съразмерен, съответстващ на обществено значимата цел, към която е насочена дейността на органите на МВР.

Предвид гореизложеното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за процесуално представителство, а именно сумата от 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.П.И., ЕГН: **********,***, против ОД на МВР – Стара Загора, град Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 16, представлявана от директора Николай Колев, искове да му заплати следните суми:

възнаграждения за положен извънреден труд в общ размер на 2018,66 лева, по месеци, както следва: