ПРОТОКОЛ
№ 809
гр. Смолян, 17.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20255440100038 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н. Н. В., редовно призован, не се явява. За него
процесуалния му представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКА ** ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Чрез юриск. Г. са постъпили молби с вх. №
5245/16.06.2025 г. и вх. № 5659/27.06.2025 г.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. О. – Поддържам исковата молба, оспорвам писмения отговор.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявен е иск от Н. Н. В. срещу ** ЕООД, с което се иска да бъде осъден
ответника **" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано
от управителя Д.Н. да заплати на ищеца Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес град ***
община Смолян, област Смолян, сумата от 702,82 лева, представляваща недължимо
1
платени суми по Договор № 776076 за предоставяне на потребителски кредит от
09.07.2019 г., с правното оснсование на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 09.07.2019 година е сключен Договор №
776076 за предоставяне на потребителски кредит с ответното дружество, по силата на
който кредиторът „**" ЕООД ми предостави заем при следните условия:
1. Размер на Кредита
Общият размер на отпуснатия Кредит е 1 000,00 лева.
2. Срокове и начин на плащане
Брой вноски: 12
Начин на плащане: съгласно Погасителния план, който е неразделна част от Договора
Първа падежна дата: 08.08.2019
3. Обща сума, която следва да бъде върната от Кредитополучателя
За целия период на Кредита, Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо
сума в размер на 1230,00 лева, представляваща сбор от следните суми:
а) сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в размер на 1000,00 лева;
б) Лихва, в размер на 230,00 лева;
в) Лихвен процент 23,00 %
4. Годишен процент на разходите по Кредита
Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49,11
5. Обезпечение
Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от */** в полза на
Дружеството, С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Едновременно с подписването на договора за потребителски кредит, между Н.
В. като клиент и */** като гарант е сключен и Договор за гаранция /поръчителство/, по
силата на който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски кредит,
включително и от Общите условия, които са неразделна част от този Договор (наричан
по- долу "Договора"). По този договор клиентът Н. Н. В. дължи такса за предоставяне
на гаранция(поръчителство), платима на месечни вноски, в размерите, условията и на
падежите, уговорени с договора за кредит.
Договор № 776076 от 09.07.2019г. за предоставяне на потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е нарушена е
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
2
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като
неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за
гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по
своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано
от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в
неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора.
Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната
от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което
договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в
защита на обществен интерес.
Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите
за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат да
получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на
действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът
съответства на техните потребности и на финансовите им възможности да го
обслужват. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за
санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната
икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на
задължението за посочване на действителния размер на ГПР правна последица на
непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази
хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихви и други разходи.
Съгласно императивните изисквания на горепосочените норми кредиторът е
следвало да включи в уговорения ГПР, таксата за осигуряване на поръчителство в
полза на кредитодателя, а това не е сторено.
Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл.бвд, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.
С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
3
заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да
се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла
на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Уговорената такса за предоставяне на гаранция/поръчителство е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето
на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход
по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Получаването на кредита е
било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на
кредитополучателя, за което тя дължи такса в общ размер на предоставения кредит лв.,
а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на
задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „**"
ЕООД. Според императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1%, плюс
10%/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50%
от взетата сума.
Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 са нищожни - чл.19,ал.5
ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил таксата за осигуряване на гаранция/поръчителство в
записания в договор размер на ГПР от 49,11%.
Освен това сключеният между ищеца и */** договор за предоставяне на
гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1, предл.
III ЗЗД. В разглежданата хипотеза ищецът-потребител е бил поставен в положение, при
което отпускането на кредит е поставено в зависимост от сключването на възмезден
обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от
самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, в деня на отпускане на
кредита, с юридическо лице - търговец, което по занятие сключва възмездни
обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, запазвайки
си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в полза на гаранта
4
възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за
кредит. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на
добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само привидно
преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения, срещу които
не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за самия
него. Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и
разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Така в разрез с нормите на
добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на
заемодателя, под формата на скрит разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г.
на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по
принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала,
установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало
конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата
на членовете на общност.
Нищожност поради противоречие с добрите е налице при съществена
нееквивалентност на престациите, каквато е налице в случая.
Така създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и
за гаранция, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две
свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези
два свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на
потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и прекомерни
плащания. При факта, че учредяването на обезпечението е предвидено изначално като
последващо договора за кредит, то е ясно, че неговата единствена цел е да изиска от
потребителя още едно плащане, при това в немалък размер, съпоставен с главницата
по кредита. Така биват нарушени и принципите на добросъвестността и
справедливостта, като се стига до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Затова и Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в условията на
неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен поради
заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД.
Освен това в нарушение на чл. 11. ал.1 т.11 от Закона за потребителския кредит
договорът за предоставяне на потребителски кредит не съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
5
погасяването.
Посоченото нарушение при сключване на договора за кредит представлява
самостоятелно основание за неговата недействителност.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
предоставената в заем главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и
задължения по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на
правните сделки. Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае
до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита
е насочена към ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране на
търговска печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на
главницата по кредита.
В изпълнение на Договор № 776076 за предоставяне на потребителски кредит
от 09.07.2019г. чрез каса на „***" АД Н. В. е заплатил на „**" ЕООД, ЕИК ** сумата от
1702,82 лева посредством следните плащания:
1. На 10.08.2019г. с Разписка № 300009467430714 -170,00 лева
2. На 09.09.2019г. с Разписка № 300009609515414 -170,00 лева
3. На 07.10.2019Г. с Разписка № 500009753414289 - 170,00 лева
4. На 11.11.2019г. с Разписка № 500009937758759 - 165,00 лева
5. На 09.12.2019г. с Разписка № 500010087192377 - 170,00 дева
6. На 09.01.2020г. с Разписка № 500010255615944 - 857,82 лева
Поради недействителността на договора за кредит за нея е възникнало
задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, а именно - главницата от
1 000,00 лева, а разликата в размер на 702,82 лева се явява платена при липса на
основание и подлежи на връщане от заемодателя на заемополучателя.
С постъпилия в срока по чл. 131 отговор на исковата молба, се твърди, че
ищецът е предявил иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с който цели прогласяване
нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 776076/09.07.2019 г.
сключен между ищеца и ответника. С посочената клауза е уговорено обезпечаване на
задължението на ищеца да върне получените кредитни средства ведно с
възнаградителна лихва, чрез поръчителство, предоставено от ***- (Малта).
Иска е неоснователен, по изложените съображения:
Ищецът посочва, че на 09.07.2019г. между него и ответника „**“ ЕООД, ЕИК **,
е сключен Договор за потребителски кредит № 776076/09.07.2019г По силата на
договора, ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 1000лв.
Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати
лихвите по кредита в срок до 12 месеца.
6
По силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо
обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от ** (Малта).
Ищецът твърди, че чл. 5 от Договорът за кредит е нищожен. Молим да
приемете, че твърдението на ищеца е неоснователно. Относно твърдяната липса на
право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на
задължението за връщане на кредитните средства:
Твърдението, че поръчителството от ***- (Малта) е задължително условие за
сключване на кредитен договор, е неоснователно. Кредитополучателят може да избере
свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „**“, потребителят
сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е
задължително.
Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция
са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — ***-, а не „**“
ЕООД.
***- е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в
Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на
свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ** не
е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе
сила на присъдено нещо по отношение на ***- и така няма да настъпи промяна в
патримониума на Ищеца.
С оглед гореизложеното, считам, че Ищецът е завел исковете за прогласяването
на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без
разглеждане като недопустими.
Ищецът сам е избрал ***- (Малта) като поръчител в електронния формуляр и,
след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит.
Получил е преддоговорна информация по е-mail, която изрично посочва, че за
сключването на договора за кредит „**“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и
документи от ***-, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран,
ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.
С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по
чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на
поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за
последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на ***-, ако избере нея
за поръчител.
7
Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства. Исковата
молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не
представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от
договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за
сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за
обезпечение и дължимите суми към ***-, които ищецът е приел доброволно. Относно
твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се
включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни
разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на
кредитоспособността по закон. „**“ е предоставила необходимата информация за ГПР
и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже
в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.
Тежестта на доказване пада върху ищеца, който следва да установи размера на
изплатената сума, въз основа на какво договорно правоотношение е изплатена,
основанията за нищожност на сочените клаузи, от което произтича и претенцията, че
процесната сума е платена без основание.
АДВ. О. – Считам, че към исковата молба са приложени достатъчно
доказателства, доказващи размера на извършените плащания, както и договор за
потребителски кредит по отношение, на който сме изложили съображения за
недействителност. Считам делото за изяснено от фактическа страна, представям
списък с разноски.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. О. – Моля да уважите иска като основателен и доказан, като присъдите
разноските по представения списък и определите и присъдите адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Съдът обяви, че ще се произнесе с Решение на 10.10.2025 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 11,20 часа.
8
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
9