Решение по дело №45/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260061

 

гр. ВРАЦА,  1.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на   24.02.2021 г.     в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Росица Иванова

                                    

в присъствието на:

прокурора            секретар  Виолета Вълкова

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова            

        в. гр.     дело N` 45   по описа за 2020   год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:

 

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по вх. № 5591/18.11.19 г. жалба на ЕООД "Акрос - 2008" с ЕИК ***, със седалище село ***, обл. гр. Монтана, представлявано от К. М. С., чрез адв. Р.Б. ***, срещу решение на районен съд гр. Козлодуй № 271/25.10.19 г. постановено по гр. дело № 852/19 г. по описа на същия съд, с което районен съд е УВАЖИЛ, в установителната и осъделна част, предявения от ООД "Юлстрейд", със седалище гр. София, срещу дружеството жалбоподател иск за собственост с правно осн. чл. 108 от ЗС и във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение 7/12 ид. части от земеделски имоти, а именно: - две ниви - първата с площ от 26 460 кв. м. и с идентификатор по КККР 77548.69.2; -  втората с площ от 20 940 кв. м. и с идентификатор по КККР 77548.15.1 и двете в землището на село ***, общ. гр. Козлодуй, обл. гр. Враца.

С решението са присъдени и съдебни разноски.

Частта от решението, с която районен съд е отхвърлил иска са собственост по отношение на физическото лице К. М. С., същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбоподателят ЕООД ТД "Акрос 2008" не оспорва установените от първостепенния съд факти, че ищецът "Юлстрейд" ООД е собственик на 7/12 ид. ч. от процесните ниви, а той /дружеството жалбоподател/ ползва нивите на основание тригодишен договор за наем от 29.03.2018 г., сключен със собственик на нивите притежаващ по-малко от половината от ид. части от същите. Дружеството-въззивник намира, че районен съд неправилно е уважил предявения иск за собственост на 7/12 ид. ч. от нивите. Изводите на първостепенния съд били направени в противоречие със закона и съдебната практика. Според жалбоподателя, по делото не са доказани кумулативните предпоставки за уважаване на предявения срещу него иск по чл. 108 от ЗС, доколкото по делото не е доказано, че той държи нивите без основание. Жалбоподателят твърди, че държи нивите на валидно правно основание - договор за наем от 29.03.18 г. /стр. 29 от делото/, вписан в службата по вписванията гр. Козлодуй на 03.04.18 г. с рег. № 1280, акт 82, том. ІV. Намира, че в казуса следва да се приложи ТР № 2/20.07.17 г., по т. д. № 2/15 на ОСГТК на ВКС, според което независимо от специалната законова регламентация на договора за аренда в ЗАЗ, е допустимо да се сключват и договори за наем на зем. земи, към които следва да се прилагат нормите на ЗЗД. В тази връзка, според ЕООД "Акрос 2008" към процесния договор за наем от 29.03.18 г. са неприложими изискванията на ЗАЗ, в какъвто смисъл са изводите на първостепенния съд. 

При заявеното оплакване, дружеството жалбоподател намира, че настоящото производство следва да бъде спряно в хипотезата на чл. 229, ал.1 , т. 4 от ГПК, тъй като пред районен съд гр. Лом е висящо гр. дело № 1476/19 г. решението, по което би имало значение за правилното решаване на настоящия спор. Искането за спиране производството по делото било направено от ЕООД "Акрос 2008" пред първостепенния съд, но той не е уважил същото.  В подкрепа на искането си дружеството е представило искова молба, от която се установява, че същото е предявило срещу ООД "Юлстрейд" гр. София установителен иск съществуване на валидно наемно правотоношение възникнало от процесния договор за наем от 29.03.18 г. описан по-горе, на основание, на който в настоящото производство твърди, че владее процесните две ниви.

Жалбоподателят заявява и искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляна на предявения срещу него иск с правно осн. чл. 108 от ЗС.

Ответното дружество ООД "Юлстрейд" представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебни разноски за въззивна инстанция.

Страните нямат доказателствени искания.

Приемайки, че искането на жалбоподателя "Акрос-2008" ЕООД със седалище село *** за спиране производството по делото при предпоставките на чл. 229, т. 4 от ГПК е основателно, с определение № 80/31.01.20 г. окръжен съд е спрял делото на посоченото правно основание до решаване с окончателен съдебен акт на гр. дело № 1476/19 г. по описа на районен съд гр. Лом.

Определението на спиране на ВрОС е  ОТМЕНЕНО с окончателно определение на ВКС № 216/30.12.20 г., постановено по ч. гр. дело № 2496/20 г. и делото е върнато на окръжен съд за продължаване съдопроизводствените действия по постъпилата въззивна жалба.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на първостепенния съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

С искова молба вх. № 3431/04.07.19 г. "Юлстрейд"ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. София е предявил пред районен съд гр. Козлодуй срещу "Акрос – 2008" с ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление село ***, обл. Монтана осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на 7/12 ид. част от две ниви в землището на село ***, общ. гр. Козлодуй. Дружеството се легитимира като собственик на посочените ид. части от нивите с договори за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД,  с надлежно нот. заверени подписи и вписани в АВ гр. Козолдуй;  издадени въз основа на договорите констативни нот. актове; два договора за покупко продажба на ид. части от нивите, оформени по нотариален ред

Ответното дружество представя в срока по чл. 131 от ГПК отговор, в който не оспорва твърдяното от ищеца право на собственост върху 7/12 ид. ч. от процесните две ниви в землището на село ***, съответно не оспорва представените от ищеца писмени доказателства легитимиращи го като собственик на 7/12 ид. ч. от нивите. Въпреки това ответникът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като той е държи земеделските имоти на правно основание - валидно сключен договор за наем на нивите със съсобственик на същите различен от праводателите на ищеца.

След анализ на представените писмени доказателства и становищата на страните, от фактическа страна окръжен съд приема за установено следното:

Процесните две ниви в землището на село ***, общ. гр. Козлодуй са реституирани на основание ЗСПЗЗ на наследниците на покойния В. Й. А. починал на 28.01.64 г. по преписка № 35002 на бившата ПК гр. Козлодуй. От представеното на стр. 13 у-ние за наследници на В. А., като и от представените договори по чл. 212 от ЗЗД с нот. заверка на подписите, се установява, че част от наследниците на покойния А. са продали притежаваните от тях наследствени права, като съвкупност от права и задължения, на дружеството ищец. И тъй като нивите са включени в активите на наследството, с констативни нот. актове № 165/29.11.18 г. и нот. акт № 153/08.02.19 г. и двата на нотариус В. М., рег. № 373 и р-н на действие районен съд гр. Козлодуй, дружеството ищец е признато за собственик, съответно на 1/4 ид. и на 5/72 ид. част от нивите. С договор за покупко продажба оформен с нот. акт 154/08.02.19 г. също на нотариус В. М., наследникът на общия наследодател В. А.,  Й. А. е продал на съсобственика си "Юлстрейд" ООД притежаваните по наследство 1/72 ид. ч. от нивите. От представения договор за покупко- продажба, оформен с нот. акт № 34/05.06.19 г. е видно, че други наследници на В. А., Е. С. К., В. Д. Г. и Д. С. А. са продали на ищцовото дружество собствените си по наследство 1/4 ид. ч. от процесните ниви.

В подкрепа на заявеното в отговора правопогасително възражение, ответното дружество е представило писмени доказателства - 4 договора за наем на зем. земя от 29.03.18 г. /стр. 29 до стр. 32/, от които се установява, че между него /"Акрос – 2008" ЕООД/ и наследник на покойния В. А. – Н. Б. са сключени договори за наем, по силата на които наемодателя Н. Б. е отдала ползването на процесните две ниви на наемателя "Акрос – 2008" ЕООД за срок общо по четирите договора от 01.10.18 г. до 01.10.30 г. Подписите на договарящите са нот. заверени и договорите са вписани в АВ гр. Козлодуй.

По делото няма спор, а и от представеното у-ние за наследници се установява, че Н. Б. е собственик на 1/12 ид. части от наследството на покойния В. А.. Веднага след сключване на договорите на наем, Н. Б. е прехвърлила с възмездни сделки /замяна и продажба/ притежаваните от нея по наследство идеални части от нивите в землището на село *** на К. М. С. с ЕГН **********, който е едноличен собственик на ответнотно дружество "Акрос – 2008" ЕООД, договорите са оформени с нот. акт № 183/02.04.18 г. на нотариус Е. К. с р-н на действие районен съд гр. Козлодуй и нот. акт № 184/02.04.18 г. на същия нотариус. С оглед прехвърлителните сделки, по договорите за наем, в правата на наемодателя Н. Б. встъпва частния й правоприемник К. М. С..

Други доказателства, относими към предявения ревандикационен иск, по делото не са представени.

При така установената  фактическа обстановка по спора, от правна страна окръжен съд намира следното:

Представените от дружеството ищец констативни нот. актове, а също и нот. актове, с които са оформени договори да продажба, не се оспорени в производството, при което същите се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, от което следва извода, че ищецът е доказал твърдяното в исковата молба право на собственост върху 7/12 ид. части от процесните ниви в землището село ***.

Както се посочи по-горе, ответното дружество не оспорва правото на собственост на ищеца, но намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение правото на ищеца, а именно – собственост върху на 7/12 ид. ч. от нивите в село ***, е неоснователен. Според ответника това е така тъй като той има основание да държи нивите - валидно сключени договори за наем със съсобствевник на същите, който притежава 1/12 ид. ч.

Окръжен съд намира за неоснователно правопогасяващото възражение въведено от ответника. Както се посочи по-горе, по делото няма спор, че ищецът е собственик на повече от половината от земеделските имоти /7/12 ид. ч./  предмет на иска за собственост, а ответното дружество е наемател на същите  /две ниви в землището на село ***/ по силата на договор за наем сключен със съсобственик на нивите, който притежава по-малко от половината – 1/12 ид. ч. При това положение, следва да се приложи нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗС според която, общата вещ се ползва и управлява съгласно решението на съсобствениците притежаващи повече от половината от нея. И тъй като отдаването под наем на съсобствена вещ или имот представлява действие на управление, решението за отдаването под наем следва да бъде взето при съобразяване нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗС, от съсобствениците или съсобственика, притежаващ повече от 50% ид. ч. в съсобствеността. В случая съсобствените ниви са отдадени под наем на ответното дружество от съсобственик, който притежава  1/12 ид. ч. от тях, тоест по-малко от половината. С оглед този факт, договорите за наем, дори да са валидно сключени, не обвързват, съответно не могат да се противопоставят на съсобствениците или съсобственика притежаващи повече от половината от нивите. От това следва извода, че по отношение на ищеца притежаващ повече от 50% от нивите, ответното дружество в качеството си на наемател на същите, не разполага с противопоставимо право да ги държи. В заключение предявеният осъдителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.

И тъй като изводите на първостепенния съд са идентични, то атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като освен изложеното по-горе, на осн. чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща и към мотивите на районен съд.

При изхода от спора на ответното дружество следва да се присъдят съдебни разноски /адв. хонорар/ за настоящата инстанция в размер 600 лв. Възражението на въззивника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, тъй като дължимия адв. хонорар е в размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 приложимата Наредба № 1/04 за минималните размери на адв. възнаграждения

Водим от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Козлодуй № 271/25.10.19 г. постановено по гр. дело № 852/19 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА "Акрос – 2008" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление село ***, обл. Монтана да заплати на "Юлстрейд" ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София сумата 600 лв. представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

 

 

Председател .....      Членове 1.....     2.........