Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 08.11.2012 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в публично заседание на десети октомври
две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
при секретаря Й.Т., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.дело № 1285 по
описа за 2012 г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 и чл.538 ТЗ.
Ищецът П.И.Д.
твърди, че на 03.03.2011 г. С.Д.А. е издал в негова полза запис на заповед, с
който безусловно се е задължил да заплати сумата в размер на 330 лева, с падеж
08.03.2011 г. От горната сума ответника е заплатил 100 лева , като остатъка от задължението е 230
лева – които до настоящият момент не е изплатен. Тъй като ответника не е върнал сумата в
уговорения срок, ищеца е подал заявление
на осн.чл.417 ГПК пред РС Асеновград, по ч.гр.д.№ 561/2012 г. на ІІ гр.състав е
била издадена заповед за незабавно изпълнение № 297/20.03.2012 г. и
изпълнителен лист против длъжника, въз основа на които е било образувано
изп.дело № 20128260400127 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с район на действие
ОС Пловдив. На длъжника е била връчена ПДИ, същия е подал възражение по реда на
чл.414 ГПК, РС Асеновград е спрял изпълнението и е дал указания в едномесечен
срок за завеждане на установителен иск за съществуване на вземането. Ищецът
моли да бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение
на ответника С.Д.А., че същия дължи на ищеца П.И.Д. сумата 230 лева,
представляваща част от главница по запис на заповед, издаден на 03.03.2011 г.,
с падеж 08.03.2011 г. ведно със заканата лихва в/у главницата считано от
19.03.2012 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, до изплащане на вземането, ведно с разноските по издаването на
заповедта за изпълнение. Ангажира доказателства, претендира за направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е представил отговор
по делото, с които оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че задължението
за плащане по запис на заповед, макар и същия по своя характер да е абстрактна
сделка не е самостоятелно задължение. Същия се издава винаги поради наличието
на някакви други отношения между издател и поемател, като най-често служи за
обезпечаване на вземанията на поемателя срещу издателя, възникнали от
каузалните отношения между тях. Заявява, че между него и ищеца не са налице
каузални отношения, въз основа на които да му дължи каквито и да е суми. По
тази причина твърди, че не дължи сумата по записа на заповед, която е предмет
на делото. Не ангажира доказателства, не
претендира за направените по делото разноски.
Асеновградския районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
По ч.гр.д.№ 561/2012 г. на Асеновградския РС – по реда на чл.417 ГПК, ІІ гр.състав
е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 297/20.03.2012 г. и изпълнителен лист против длъжника С.Д.А., с
които е разпоредено същия да заплати на П.И.Д. сумата 330 лева, представляваща главница по запис на
заповед, издаден на 03.03.2011 г., ведно със заканата лихва в/у главницата
считано от 19.03.2012 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, до изплащане на вземането, ведно с разноските по
издаването на заповедта за изпълнение: 145 лв. за предварително внесена ДТ и
заплатено адвокатско възнаграждение. Въз
основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.дело №
20128260400127 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с район на действие ОС Пловдив.
На длъжника С.Д.А. е била връчена ПДИ на 21.05.2012 г., същия е подал
възражение по реда на чл.414 ГПК на 31.05.2012 г.
По
допустимостта: видно от приложеното по
делото ч.гр.д.№ 561/2012 г. на АРС е, че в полза на ищеца е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК за сумата 330 лева, дължима по запис
на заповед – издаден на 03.03.2011 г., ведно със законната лихва от 19.03.2012
г. до окончателното изплащане на сумата,
ведно и с направените в производството разноски. Подаденото от длъжника
възражение срещу така издадената заповед обуславя правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия установителен иск. Същия е предявен в срока по чл.415
ал.1 ГПК и се явява допустим.
По
същество: За действителността на записа на заповед законът изисква спазване на
строго определена форма. Задължителните реквизити са посочени в разпоредбата на
чл.535 ТЗ. Представения по частното гр.дело запис на заповед, издаден на 03.03.2011 г. за сумата 330 лева, с падеж 08.03.2011 г., съдържа всички изискуеми реквизити по чл.535 ТЗ, поради което е действителен /редовен/ от външна страна. Това обстоятелство
не е оспорено между страните.
Ответникът възразява, че не дължи посочената в запис на заповед сума.
Заявява, че между него и ищеца не са налице каузални отношения, въз основа на
които да му дължи каквито и да е суми. По тази причина твърди, че не дължи
сумата по записа на заповед, която е предмет на делото. Съгл.чл.492 ТЗ е
установен специален ред за установяване на извършеното плащане: чрез
отбелязване в/у самия запис на заповед и издаване на разписка – и двете от
които липсват по делото. Отделно от това съгласно подписания м/у страните запис
на заповед плащането на задължението следва да се извърши в брой – за което
няма доказателства, а уговорения в този смисъл начин на плащане е бил
задължителен за длъжника. Въпреки, че няма отбелязване на гърба на записа на
заповед или издадена разписка, че ответника е върнал 100 лева от дължимите 330
лева, ищеца твърди че остатъка по записа на заповед е 230 лева. Представения запис на заповед съдържа всички
изискуеми реквизити, същия е абстрактна сделка, при която основанието за
плащане не е елемент на съдържанието, а напротив ако поетото обещание за
плащане е обвързано с документа със съществуването на кауза, то менителничния
ефект е недействителен – чл.535 т.2 от ТЗ. Ценната книга е абстрактна сделка,
но менителничното правоотношение не е поначало абстрактно. То възниква за да се
постигне определена цел, най-често служи за обезпечаване на вземане,
произтичащо от друго каузално правоотношение. От практиката на ВКС се поддържа
разбирането, че абстрактния характер на записа на заповед като вид сделка, за
която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав и поради това
условие за действителността й, не изключва поемането на паричното задължение да
е с определена цел, произтичаща от други каузални правоотношения с издателя на
същия /в настоящия случай липсват твърдения от ищеца за наличие на каузални
отношения м/у страните/. По изложените
съображения съдът приема възражението на ответника за неоснователно.
С това
съдът приема за установено наличието на изискуемо вземане на ищеца спрямо
ответника и предявения иск като основателен следва де се уважи. За това следва
да бъде признато за установено, по отношение на ответника, че ищеца има вземане
спрямо ответника в претендирания размер, ведно със законната лихва в/у
описаната главница за периода от датата на постъпване на заявлението в съда 19.03.2012
г. до окончателното изплащане на задължението.
На
осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по производството разноски: за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение общо в размер на 385 лева.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.А., ЕГН **********
***, че същия дължи на П.И.Д., ЕГН ********** *** следните суми:
230 /двеста и
тридесет/ лева, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 03.03.2011
г., ведно със заканата лихва в/у главницата считано от 19.03.2011 г. – датата на
подаване на заявлението пред РС Асеновград за издаване на заповедта за
изпълнение до изплащане на вземането, ведно с разноските по издаването на
заповедта за изпълнение: 145 /сто четиридесет и пет/ лева за предварително
внесена ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми е била издадена заповед за незабавно
изпълнение № 297/20.03.2012 г. по описа
на ІІ гр.състав на АРС по ч.гр.д.№ 561/2012 г.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на П.И.Д., ЕГН ********** *** сумата 385 /триста осемдесет и пет/лева
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: