Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
гр.Нови пазар, 05.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на първи
юни две хиляди и двадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Галина
Николова
СЕКРЕТАР : Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 1400
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща обективно
съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1024/19г. на НПРС,
срещу ответника за сумите: 1000лв.- главница; 203,36 лв. договорна лихва за
периода от 01.12.2017 г.до 26.10.2018 г.; 288,00лв. сума за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги; 792,00лв. застрахователна премия за периода
от 01.12.2017 г. до 26.10.2018г.; 45,43 лв., лихва за забава по договор за заем
за периода от 01.12.2017 до подаване на заявлението в съда; 67,97лв.
обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до подаване на заявлението в
съда; ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда.
Ищецът сочи, че по силата на Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015г., сключен между
„Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД и Приложение №1 към
него от 09.03.2018 г. и потвърждение за сключена цесия между двете дружества, в
полза на ищеца е прехвърлено изцяло вземането, произтичащо от договор за
паричен заем № CrediHome № ***г. по който „Микро
кредит“ АД е предоставил на ответника
паричен заем от 1000лв. Съгласно посоченото в договора, същия имал характер на
разписка, поради което и заемната сума по договора е била предоставена на
заемателя. С това ищецът твърди, че заемодателят е изпълнил своите задължения
по договора. Съгласно договора заемателя следва да изплати предоставения му
заем, съгласно погасителни вноски, указани по размер и брой в договора.
Погасителните вноски представлявали плащане на главницата, ведно с надбавка
покриваща разноските на заемателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвения
процента фиксиран за срока на договора е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1 203,36лв.,
представляваща чистата стойност на заема заедно с договорната лихва по него.
Ищецът сочи, че съгласно договора за паричен заем,
заемателя се бил задължил да го върне на 48 равни седмични вноски от по
25,07лв., като падежът на първата погасителна вноска бил на 01.12.2017 г.
Ищецът сочи, че на същата дата е сключен с ответника
Договор за допълнителни услуги за предоставяне на допълнителни услуги към заем
№ CrediHome
№ ***, съгласно който заемодателят е
предоставил на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани в
приложение № 1 към договора. Съгласно договора, заемополучатеят дължи заплащане
на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 288,00лв., която да заплати
на 48 седмични вноски от по 6,00лв., първата от които е платима на 01.12.2017
г.
Ищецът сочи, че на ответника била предоставена и
задължителна застраховка, сключена с посредничеството на заемодателя, към ЗК
„Уника Живот“ АД, за която заемополучателят се съгласил да върне на заемодателя
платената сума от 792лв., платима на 48 седмични вноски от по 16,50лв.
Ищецът сочи, че на длъжника е начислена лихва за
забава, както следва: по договор за заем в размер на 75,73лв. за периода от
01.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда и по договор за допълнителни
услуги – 67,97лв. за периода от 01.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията
си по договорите, както че срокът на
договора бил до 26.10.2018 г., когато била последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо
ответницата съществуването на всяка от претендираните по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 361/19г. на НПРС, срещу ответника за сумите: 1000лв.-
главница; 203,36 лв. договорна лихва за периода от 01.12.2017 г.до 26.10.2018
г.; 288,00лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги;
792,00лв. застрахователна премия за периода от 01.12.2017 г. до 26.10.2018г.;
45,43 лв., лихва за забава по договор за заем за периода от 01.12.2017 до
подаване на заявлението в съда; 67,97лв. обезщетение за забава за периода от
01.12.2017 г. до подаване на заявлението в съда; ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда.
Ищецът претендира разноски.
Ответницата се представлява от
особен представител, който е представил писмен отговор по исковете.
От посоченото в писмения отговор се
установява, че се оспорва основателността на предявените искове. Представителят
на ответницата сочи, че длъжника не е уведомен надлежно за извършена цесия, с
което не е спазен чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Поради това, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия, вземането на ищеца спрямо него не е възникнало, като оспорва качеството на ищеца на кредитор, поради ненадлежно
съобщената й цесия.
Оспорва претенцията на ищеца, основана на Приложение №1
към договора за цесия, т.к с него не са индивидуализирани прехвърлените
вземания по основание (двата различни договора), както и акцесорните вземания,
произтичащи от тях – вземанията за лихви. Не е посочено в какъв размер се
прехвърля и вземането относно договора за застраховка. Освен това оспорва
вземането за застрахователната премия, т.к с договора на заемодателя „Микро
Кредит“ АД са ограничени като трето лице, но не и като застрахователен агент,
само до възможността да получи застрахователно обезщетение при настъпил риск,
но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.
Оспорва клаузите по договора за допълнителни услуги,
които сочи, че са нищожни. Възразява срещу претенциите за лихви, произтичащи по
договора за допълнителни услуги в размер на 67,97лв.
Особеният представител моли да се отхвърлят исковите
претенции.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно договор за заем CrediHome № ***г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитор и
ответницата като кредитополучател на ответницата е предоставен паричен заем за 1000лв.,
която страните се съгласили да бъде погасена от кредитополучателя при следните
условия: размер на седмичната погасителна вноска – 25,07лв.; брой седмични
вноски – 48; посочени са датите на всяко от плащанията до пълното погасяване на
кредита; фиксиран лихвен процент по заема – 40,69% лихвен процент на ден; обща
сума, дължима по заема – 1203,36,05лв.; ГПР – 50%. В договора е посочено, че
усвояването на цялата сума по заема става веднага след сключване на договора.
Договорът е подписан от страните.
От приложения договор за допълнителни услуги към
договора за заем CrediHome № ***се установява, че страните са се съгласили кредиторът
„Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник, да сключи
застраховка пакет „преференциално обслужване“ със срок на изплащане 48 седмици
и при вноска от 6,00лв., както и застраховка Защита пакет „Премиум“ към
застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, конкретните условия по която
били посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и
подписана от заемополучателя. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги
заемателят се бил задължил да върне на Заемодателя платената от страна на
„Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 48 седмици, на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 16,50 лева, платими, считано от 20.11.2017
г. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия
към договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставяли на Заемополучателя само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни
услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.
По делото е пиложен е Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 16.11.2015г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД
(АСВ АД ), анекс към договора от ***г. и Приложение №1 към него от 16.01.2015
г., съгласно което в полза на ищеца е прехвърлено изцяло вземането, произтичащо
от договор за паричен заем № ***с кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжник З.Т.А..
Съгласно Приложение № 1, и извлечение от него под пор. № 208 е цедирано задължението
на ответницата.
Приложено е потвърждение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за
сключена цесия между двете дружества, вземането спрямо ответницата е
прехвърлено изцяло в полза на АСВ АД, заедно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, както и пълномощно, с което представителят на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД упълномощава АСВ АД с правото от името на упълномощителя да
уведомява всички длъжници по всички вземания на дружеството, вземанията на
които са цедирани и включени в Приложение №1 към него.
По делото са прриложени 2бр. уведомления до
ответницата, л. 31 и л. 33 от делото, изходящи от заемодателя „Изи Асет
Мениджмънд“ ЕАД, с което я уведомява за извършената цесия и даденото от цедента
пълномощно, както и за новата сметка, по която може да се извърши погасяването
на дължимата сума по договора и размерът на остатъка по кредита. От двете
уведомления на товарителницата на второто има подпис за получател. Първото не е
получено поради промяна в адреса.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че заемателя не е извършвал
плащани по двата договора и е изпаднал в забава още на 01.12.2017 г., когато е
първата падежна дата.
Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, задължението на ответника е в размер на
1279,09лв., от които главница 1000лв., 203,36лв. договорна лихва и 75,73лв.
лихва за забава за периода от 01.12.2017 г. до 30.07.2019 г.
Вещото лице е посочила, че по договора за
допълнителни услуги задължението се изчислява в размер на 1147,97лв., в т.ч.
288лв.допълнителни услуги, застраховка 792,00лв. и лихва за забава в размер на
67,97лв. за периода от 01.12.2017 г. до 30.07.2019 г.
В съдебно заседание, вещото лице по
икономическата експертиза сочи, че от застрахователното дружество „УНИКА Живот" АД, не
са потвърдили и представили доказателства за извършено от ищеца, респ. от
първоначалния кредитор суми по договора за застраховка, т.к плащанията се
извършвали в общ размер по много договори.
По делото е
назначена и компютърно – техническа експертиза за определяне на размера на
използвания в договора за заем шрифт, съгл.изискванията на чл. 10 от ЗПК.
Съгласно експертизата се установява, че използваният от заемателя формат и размер на шрифта в договор за паричен заем № CrediHome № ***г. е изписан на шрифт с формат Arial с размер от 10,5pt, което е по-малка стойност от минималната, указана
по чл. 10, ал. 1 от ЗПК и не отговарят
на изискванията.
По делото е
прието и писмо от „УНИКА Живот" АД до съда от 27.02.2020 г., л. 93, от
делото, съгласно което заемателят е платил по застрахователна полица „Защита“ №
******г. сума, еднократно. Извършват се
масови плащания.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна, следното:
Между страните няма спор относно
получаването на паричния заем от ответницата, първоначално предоставен от „Изи Асет Мениджмънд“ АД, за сумата от 1000лв., поради което и съществуването на вземане за
главница в този размер не се оспорва от ответника. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането което е било
надлежно прехвърлено на настоящия ищец по силата на договора за цесия, е било
падежирано, т.к последната погасителна вноска по него е с дата 26.10.2018 г.
Поради това, че към договора за паричен заем, сключен
между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и ответницата са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, съдът служебно извърши преценка за неговата
действителност, още повече, че такава се
налага съгл. чл. 7, ал.3 от ГПК. За
разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съобразно
приетото по делото съдебно техническо заключение на ВЛ, инж.Д., договорът за паричен заем № CrediHome № ***г. е изписан на шрифт с формат Arial с размер от 10,5 pt, което е по-малка стойност от минималната, указана
по чл. 10, ал. 1 от ЗПК от 12pt и с това не отговаря на изискванията на закона.
От това съдът намира, че сключения между
страните договор за паричен заем № CrediHome №
***г. е недействителен. Недействителен е и сключения въз основа на него договор
за допълнителни услуги.
Съгласно чл. 23
от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно тази
разпоредба и с оглед приетото по делото заключение на съдебно – икономическата
експертиза се установява, че ответницата дължи само главницата от 1000лв.
Относно договорът за допълнителни услуги,
съдът намира, че същия е и израз на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, приложим субсидиарно съгл. чл. 24 от ЗПК, доколкото същия е сключен във
връзка с недействителния договор. Искането е неоснователно и поради това,
че видно от представения договор за
застраховка „Защита”, същият е сключен между „Микро Кредит” АД в качеството на
кредитен консултант на застрахователя „УНИКА Живот" АД и застрахованото лице, ответницата З.Т.А.. В случая, заемателят не договаря за
себе си, а от името и за сметка на застрахователя, чл. 313 от КЗ. От това,
съгл. договора за застраховка, правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи
застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК „Уника” АД.
Правата на „Микро Кредит” АД като трето
правоимащо лице по договора за
застраховка (не и като застрахователен
агент) са ограничени само до възможността да получи застрахователното
обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските
по премията. По делото ищецът не е представил доказателства за плащане на
премията в пълен размер от страна на „Микро Кредит” АД в полза на застрахователя
„УНИКА
Живот" АД, освен това съгласно приетото по делото писмо от „УНИКА
Живот" АД до съда от 27.02.2020 г., л. 93, се установява, че заемателят
извършва масови плащания по застрахователна полица „Защита“ № ******г. на
определена сума, еднократно, но не може да се установи дали по конкретния
договор са извършени такива. Това се потвърди в съдебно заседание и от ВЛ. По делото
данни дали „Микро Кредит” АД е обвързан
към ЗК „Уника” АД като застрахователен агент или не липсват, а Кодекса за
застраховането забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да
извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги – чл. 313, ал. 2 КЗ.
Освен това, видно от представеното
Приложение 1 към рамковия договор за прехвърляне на вземания от „Микро кредит“
АД на ищеца (л.28 от делото) липсва отразяване за прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания
за допълнителни услуги и застраховки. В Приложение № 1, в графа „отпусната
главница“ е посочена единствено сумата по договор за заем, а именно 1000 лева,
като не се сочи друго задължение за общо дължима сума по договор за
допълнителни услуги (застраховки и услуги) и съответно остатък от това
задължение. Вземанията трябва да бъдат конкретно посочени, доколкото в
чл. 1.2 от Рамковия договор е предвидено, че вземанията, които са предмет на цесията,
включително вземания по договори за допълнителни услуги и за застраховки,
трябва да бъдат индивидуализирани в представен от цедента
опис – Приложение № 1 към този договор, което в случая не е сторено. Това е
допълнително основание за неоснователност на предявения иск за установяване на
дължимост на застрахователна премия в размер на 288,00лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги; 792,00лв. застрахователна премия за периода от 01.12.2017 г. до
26.10.2018г.
Право да
търси тези вземания, за ищеца възниква само, ако се установи, че те са валидно
прехвърлени и индивидуализирани по вид и
размер, а в случая това изискване не е изпълнено.
Предвидените
с допълнителния договор допълнителни услуги се явяват по своя характер
неравноправни клаузи, по смисъла на чл. 143, т. 10 и т.19 от ЗЗП, доколкото налага
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, в частта за застраховката „преференциално обслужване“ за вноска от
6,00лв., както и застраховка Защита пакет „Премиум“ към застрахователна
компания „УНИКА Живот" АД, за сумата от 16,50 лева, платими, считано от
20.11.2017 г. със срок на изплащане 48 седмици. Това води до неоправдано
утежняване на размера на дълга на заемателя и приемане на утежняващи условия,
за които той не е в състояние да се запознае предварително.
Относно
извършената между първоначалния заемател и кредитор и настоящия ищец цесия, то
същата е извършена съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД. Ответницата, дори и да не е
получила изпратените до нея уведомления, то на същата доколкото е назначен
особенпредставител по настоящето дело и който е получил по надлежния ред
съдебните книжа, в т.ч и тези относно уведомлението, то същата се счита за надлежно
уведомена за извършената цесия. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива
съдебна практика на ВКС, част от която е
решение №156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС,
решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о., Решение
№ 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, Решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. №
193/2018г. на ВКС и мн.др.
С оглед на направените от съда изводи относно
съществуването на всяко от предявените вземания –1000лв.- главница; 203,36 лв.
договорна лихва за периода от 01.12.2017 г.до 26.10.2018 г.; 288,00лв. сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; 792,00лв. застрахователна
премия за периода от 01.12.2017 г. до 26.10.2018г.; 45,43 лв., лихва за забава
по договор за заем за периода от 01.12.2017 до подаване на заявлението в съда; 67,97лв.
обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до подаване на заявлението в
съда; ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда, както и
направените изводи, че договорът е недействителен
по смисъла на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК и съдържа
неравноправни клаузи, то съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, исковете на
ищеца спрямо ответника по настоящото дело са основателни относно връщането само
на чистата стойност по кредита, но не и за претендираните други вземания. В
случая чистата стойност на кредита представлява главницата в размер на 1000
лева.
Следователно основателен и
доказан е само искът по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за
установяване на съществуването на вземане за сумата от 1000лв., представляващо
главница, за която е издадена издадената Заповед за изпълнение № 617/02.0800019
г. по ч.гр.д. № 1024/19г. на НпРС.
Следва да се
отхвърлят като неоснователни исковете за останалите вземания на кредитора, а
именно 203,36 лв. договорна лихва за
периода от 01.12.2017 г.до 26.10.2018 г.; 288,00лв. сума за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги; 792,00лв. застрахователна премия за периода
от 01.12.2017 г. до 26.10.2018г.; 45,43 лв., лихва за забава по договор за заем
за периода от 01.12.2017 до подаване на заявлението в съда; 67,97лв.
обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до подаване на заявлението в
съда; ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по
настоящето дело разноски, както и тези по заповедното производство.
По исковото производство ищецът е направил
разноски в общ размер на 1156,35лв., от които 256,46лв. за държавна такса и 399,89
лв. за особен представител на ответника, общо 500лв. за двете експертизи.
Освен тях ищецът претендира и разноски за
юрисконсулт в размер на 350лв. на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Общо се претендират 1506,35лв.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
На особения представител на ответника е
изплатено определеното от съда и платено от ищеца възнаграждение в размер на 399,89
лв.
Съдът намира, че претендираното от ищеца
възнаграждеине от 350лв. за юрисконсулт по исковото производство не е
обосновано. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК,
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. От това се установява, че претендираните
350лв. за юрисконсулт са над допустимия размер. Съдът намира, че с оглед на
ангажираността на представителя на ищеца по нястоящето дело, което се изразява
в изготвяне на искова молба и отстраняване на нередовности, други действия по
делото не са извършвани и поради това на ищеца следва да се присъди минимално
дължимото възнаграждение за юрисконсулт, от 100лв. за останалата част искането
е неоснователно.
При преценката на дължимите разходи, съдът счита, че
следва да се вземат претендираните в общ размер на 1506,35лв.
Претенциите на ищеца за разноски са частично
основателни съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се уважат
пропорционално на уважената част от исковете.
За предявените в общ размер от
2 427,06лв. искове, съдът уважава само 1000лв., главница по основния
договор за заем. По исковото
производство следва да му се присъдят разноски в размер на 620,65лв. и да се отхвърли за разликата до 1506,35лв.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното
производство, които са в общ размер на 48,54лв. за ДТ и 50лв. възнаграждение за
юрисконсулт. Общо разноски в размер на 98,54лв. Претенциите на ищеца като
частично основателни съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се
уважат пропорционално на уважената част от исковете за признатите вземания, а
именно в размер на 40,60лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД,
спрямо З.Т.А., с ЕГН ********** ***, че вземането на от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., изпълнителен
директор, за сумата от 1000лв. (хиляда лева), представляваща главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение № 617/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1024/19г. на НПРС – 31.07.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ОТХВЪРЛЯ иска иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., изпълнителен директор, против З.Т.А., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 203,36 лв.
(двеста и три лева тридесет и шест ст.) договорна лихва за периода от
01.12.2017 г.до 26.10.2018 г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 617/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1024/19г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска иск по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., изпълнителен директор,
против З.Т.А., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 288,00лв.
(двеста осемдесет и осем лева) за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 617/02.08.2019 г.
по ч.гр.д. № 1024/19г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска иск по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., изпълнителен директор, против З.Т.А., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 792,00лв.
(седемстотин деветдесет и два лева) застрахователна премия за периода от
01.12.2017 г. до 26.10.2018г, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
№ 617/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1024/19г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска иск по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., изпълнителен директор, против З.Т.А., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 45,43 лв.(четиридесет
и пет лева четиридесет и три ст.), лихва за забава по договор за заем за
периода от 01.12.2017 до подаване на заявлението в съда, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение № 617/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1024/19г. на
НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска иск по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 84 от ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., изпълнителен директор, против З.Т.А., с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 67,97лв.(шестдесет
и седем лева деветдесет и седем ст.) обезщетение за забава за периода от
01.12.2017 г. до подаване на заявлението в съда, за което вземане е издадена Заповед
за изпълнение № 617/02.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1024/19г. на НПРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК З.Т.А., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, направените по делото разноски в размер на 620,65лв. (шестстотин и двадесет лева шестдесет и пет стотинки),
като отхвърля претенцията за разноски за разликата до 1506,35лв.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, З.Т.А., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата от 40,60лв. (четиридесет лева и шестдесет стотинки),
представляваща разноски, направени по заповедното производство по ч.гр.д. ч.гр.д. № 1024/19г. на НПРС, като отхвърля претенцията за разликата до 98,54лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.д. № 1024/19г. на НпРС за издаване на изпълнителен лист по признатите вземания.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова