Определение по дело №3987/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260630
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Стефан Емилов Милев
Дело: 20201100603987
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……..

гр. София, 02 ноември 2020 г.

 

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 02 ноември 2020 г. закрито заседание в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Стефан МИЛЕВ

                                                                                           Натали ГЕНАДИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.д. № 3987/20 г., намери за установено следното:

           

Защитникът на освободения от наказателна отговорност обвиняем М.П.Ц. (ЕГН: **********) – адв. П., е подал по реда на гл. ХХІІ, във връзка с чл. 323, ал.2 НПК частна жалба срещу постановеното в открито заседание на 21.01.2020 г. протоколно определение по н.а.х.д. № 11812/18 г. на СРС (НО, 3 с.), с което първата инстанция (по реда на чл. 186, ал.6 НПК) е отказала да възстанови на жалбоподателя срока за оспорване на Решение № 158970/02.07.2019 г. и на практика е върнала поради просрочие (чл. 323, ал.1, т.2 НПК) адресираната до СГС въззивна жалба на Ц..

Частната жалба е бланкетна, без конкретни доводи, единствено – с уточнението, че с нея се оспорват двата пункта на постановения съдебен акт.

Определението е правилно.

            Обявяването на диспозитива на Решение № 158970/02.07.2019 г. по н.а.х.д. № 11812/18 г. на СРС (НО, 3 с.) е станало в присъствието на обвиняемия Ц. и от този момент – съгласно чл. 319, ал.1 НПК – за него е започнал да тече 15-дневният срок за въззивно обжалване. Той е бил пропуснат, но не по уважителни причини, защото междувременното излизане на Ц. от Р. България и невъзможността в периода на отсъствието му да подаде своевременно жалба, или да упълномощи за това защитник, се дължат изцяло на субективни фактори, а не на непредвидими или трудно преодолими обстоятелства, които могат да бъдат оценени като „уважителни“. Подадената със закъснение въззивна жалба е била последвана и от уточнението, че се иска „възстановяване на срока“ за оспорване, а СРС е изслушал по реда на чл. 186, ал.6 НПК в открито заседание жалбоподателя и е преценил доводите му за неоснователни. Това впрочем е довело резонно и до следващото дължимо процесуално действие – връщането на въззивната жалба. Аргументите на Районния съд за това са изцяло правилни, защото Ц. сам (без никакви външни обективни пречки) се е поставил в положението предоставеният му от закона срок по чл. 319, ал.1 НПК да изтече.

Ето защо, на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 21.01.2020 г. по н.а.х.д. 11812/18 г. на СРС  (НО, 103 с.), с което е отказано възстановяване на срока за обжалване и е върната въззивната жалба на М.П.Ц. (ЕГН: **********) срещу Решение № 158970/02.07.2019 г. по същото дело.

Решение № 158970/02.07.2019 г. да се счита за влязло в сила на 18.07.2019 г. Определението е окончателно.            

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

ЧЛЕНОВЕ: