№ 13680
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110166396 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 294,38 лева, представляваща регресно вземане на
ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди по
лек автомобил марка „Тесла“, модел „Х“, с рег. № СВ 5... НК, застрахован при ищеца
по договор за застраховка „Каско“, причинени в резултат ПТП на 26.04.2021 г. в гр.
София, реализирано при преминаване на автомобила през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно на ул. „Чепинско шосе“ в посока на квартал
„Орландовци“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
07.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 26.04.2021г. в гр. София,
при движение по ул. „Чепинско шосе“ в посока квартал „Орландовци“ лек автомобил
„Тесла“, модел „Х“, с рег. № СВ 5... НК, управляван от С. В. е преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което на автомобила са
причинени материални щети, изразяващи се в увреждане на задната лява гума.
Поддържа, че за лек автомобил „Тесла“, модел „Х“, с ДКН № СВ 5... НК е сключена
застраховка „Каско“ с валидност от 29.01.2021г. до 28.01.2022г. По образуваната в
ищцовото дружество щета, с ликвидационен акт от 22.05.2023 г. е определено
застрахователно обезщетение в размер на 279,38 лева, която е изплатена на
застрахованото лице. До ответника е изпратена покана за възстановяване на
изплатеното обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер на 15 лева,
но същият отказал плащане. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
1
разноски.
Ответникът Столична община в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС. Твърди, че въз
основа на изложеното в исковата молба и представените доказателства, не се
установява конкретния участък, на който според ищеца се е намирала необозначената
и необезопасената дупка на пътното платно. Оспорва представения документ
„Уведомление за щета“ на водача на застрахованото МПС по отношение на отразените
в същото обстоятелства относно реализиране на твърдяното събитие свързани с време,
място и начин на настъпване, доколкото се касае за субективни възприятия. Счита, че
липсата на надлежно съставен документ от компетентен държавен орган,
удостоверяващ настъпване на събитието, също води до липса на безспорно установен
механизъм на ПТП, както и наличие на причинно-следствена връзка между
увреждането и твърдяната дупка на пътното платно. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на МПС-то и твърди, че същият не е съобразил
поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, а именно не е шофирал със
съобразена с условията на пътя скорост, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
2 ЗДвП. Излага съображения, че ищецът не е представил доказателства, че увредените
части са били в изрядно състояние, предназначени за конкретния сезон и не е било
налице износване/овехтяване, което би допринесло за увреждането им. Поддържа, че е
изпълнил задълженията си за текущо поддържане на пътя в съответствие с
нормативната уредба, тъй като с възлагателно писмо от 31.01.2020г. е възложил
извършването на ремонтни дейности на процесния пътен участък на „Виа Конструкт
Груп“ ЕООД, а съгласно протокол от 26.03.2020г. възложените строително-монтажни
работи са извършени с необходимото качество и в съответствие с техническите
изисквания и спецификации. Моли за отхвърляне на претенцията, евентуално за
намаляване размера на обезщетението при съобразяване на наведените доводи за
съпричиняване. Претендира разноски.
По иска по чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди.
2
От представена по делото застрахователна полица № 440121213008017 от
26.01.2021г. съдът приема за установено, че между ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД и собственика на л.а. „Тесла“, модел „Х“, с рег. № СВ 5... НК, е възникнало и
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка на „Каско“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в същата, действащо за
времето от 00:00 часа на 29.01.2021г. до 23:59 часа на 28.01.2022г., при уговорена
застрахователна премия в общ размер 7834,28 лева, платима на четири вноски. От
представения препис на документа се установява, че същият е надлежно подписан от
застрахованото лице и от застрахователното дружество, с което същите са
обективирали съгласието си за пораждане на облигационна връзка между тях с
описаното в договора съдържание. В подкрепа на извода за наличие на валидно
застрахователно правоотношение е и извънсъдебното поведение на самия
застраховател - ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на
застрахователното събитие на 26.04.2021г. той е извършил заснемане, оглед и е
изготвил опис на вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него
щета № 44012132111596, като е признал и изплатил застрахователно обезщетение в
общ размер на 279,38 лв. за причинените на застрахованото имущество щети.
На следващо място, видно от отбелязването в застрахователния договор от
26.01.2021г. застрахователното покритие по договора обхваща клауза „Пълно Каско“,
като по делото се установи и, че същият е сключен при Общи условия, с които
застрахованото лице се е запознало, приело и получило, съгласно изричното му
изявление, обективирано в подписаната от него застрахователна полица. От приетите
по делото общи условия се установява, че клаузата "Пълно Каско" включва покрити
рискове, в т.ч. щети, причинени от препятствие на пътното платно и нарушена цялост
на пътното покритие, какъвто е и настоящият случай. Предвид това, с оглед твърдяния
от ищеца механизъм на настъпването на процесното ПТП - попадане в шахта на
пътното платно, вследствие на което са причинени описаните в исковата молба вреди,
то налице е покрит застрахователен риск по смисъла на процесния застрахователен
договор и общите условия към него, настъпил в срока на застрахователното покритие.
На следващо място въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието се изяснява от свидетелските показания на св. С. И. В. водач на
увредения автомобил, които съдът при преценката си по реда на чл. 175 ГПК
кредитира като последователни, логични, резултат от преки възприятия. При
проведения разпит в откритото съдебно заседание на 29.04.2025г. свидетелят сочи, че
на посочената дата е участвал в ПТП в гр. София, по ул. „Чепинско шосе“ с автомобил
- "Тесла", модел „Х“. Свидетелства, че попаднал в дупка, вследствие на което увредил
задна гума на автомобила. Твърди, че дупката не била обезопасена и сигнализирана,
както и че скоростта на автомобила не повече от 50 км/ч, тъй като пътят не
3
предполагал развиване на по – висока скорост. Съдът не споделя становището на
ответника за заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, тъй като видно от
изявленията на същия автомобилът е бил собственост на клиент, съответно процесната
застрахователна претенция е била удовлетворена не в полза на св. В.. В допълнение
към това показанията на свидетеля намират подкрепа в приетите по делото документи
по щетата, както и в изслушаното и неоспорено експертно заключение по САТЕ.
Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетото по делото заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС с отразена схема на уврежданията по
автомобила, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява
причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.
Съобразно изслушаното по делото заключение на съдебната автотехническа
експертиза, процесното ПТП е настъпило на 26.04.2021г. при движение на лек
автомобил „Тесла“, модел „Х“, с рег. № СВ 5... НК в гр. София, по ул. „Чепинско
шосе“ с посока квартал „Орландовци“, при което МПС – то преминава през дупка на
платното за движение с размери 30/30/15, вследствие на което се уврежда задна лява
гума.
Неоснователни са доводите на ответника за вина/съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на лекият автомобил. В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите. По настоящото дело не се установява и
твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на
увредения автомобил застрахован при ищцовото дружество, тъй като не се доказва
управляваният от него автомобил да се е движил с превишена или несъобразена с
пътните условия скорост, която да не е позволила на водача да забележи своевременно
дупката върху пътното платно или да спре. Действително правилото на чл. 20, ал.2
ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта си на движение, наред с
други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1,
т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За
да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа
пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява
във възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл
липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за
водача на автомобила в конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите
от негова страна. Да се приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника
да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се уважат
противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
4
резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по л.а. „Тесла“, модел „Х“, с рег. № СВ
5... НК, е наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното
платно.
Съдът не споделя и възражението на ответника в насока липса на съставен
протокол за ПТП и доказателства за уведомяване на органите на КАТ. На основание
чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд
/обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г. /. В този подзаконов нормативен
акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а
именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с
материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно
чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални
щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП
/приложение № 3/. Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от наредбата е указано, че не
се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи за
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Следователно доколкото по
делото няма нито твърдения, нито данни, че след настъпването на ПТП процесният
автомобил не е можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав
приема, че не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125
ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на
ПТП, респективно застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на
документ за щетите по автомобила или да регистрира събитието пред компетентните
органи.
На следващо място по делото се установява, че процесният пътен участък,
представлява част от уличната мрежа на гр. София съгласно чл. 77 ЗУТ – публична
общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което задължен да
осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът
Столична община. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които
се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка
5
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала
опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя
пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно
или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е
имало, а в тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното
съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на
последните във връзка с поддържане на пътя, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49
ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизмът на ПТП за
безспорно установени по делото.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по
допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на
останалия доказателствен материал по делото.
Според заключението на вещото лице при анализ на механизма на
произшествието и съпоставка на щетите с описа на застрахователя от техническа
гледна точка следва извод, че щетите по лек автомобил л.а. „Тесла“, модел „Х“, с рег.
№ СВ 5... НК са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
По делото се установява и размерът на причинените от ПТП вреди.
Обезщетението следва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Съгласно така кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Тесла“, модел „Х“, с рег. № СВ 5...
НК, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 363,41 лева.
Направеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на 279,38
лева е безспорен по делото факт, поради което предявеният иск за сумата 294,38 лв., с
включени ликвидационни разноски – 15,00 лв., се явява изцяло основателен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер на 658,00 лева,
представляващи държавна такса, депозит за свидетел, депозит за САТЕ, както и
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Столична Община, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.
чл.49 ЗЗД сумата 294,38 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 44012132111596 за причинени вреди на
застрахования при ищеца лек автомобил „Тесла“, модел „Х“, с рег. № СВ 5... НК от
настъпило застрахователно събитие на 26.04.2021г. в гр. София, на ул. „Чепинско
шосе“ в посока на квартал „Орландовци“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 07.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична Община, ЕИК: *********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 658,00
лева, представляваща сторени разноски в производството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7