Решение по дело №1276/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 8481/13.06.2024 г. от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез юриск. К. К., срещу Решение № 458/05.04.2024г., постановено по АНД № 629/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІІ състав, с което е отменено НП № BG09052022/2000/Р8-141 от 24.10.2022 г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата, на В. К. К., [ЕГН], с адрес гр. Добрич, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 9, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗАНН.

Касаторът твърди, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Счита, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, а и нормите на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и санкциониращата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП са ясни и категорични в посочените правила за поведение. Поради това иска от съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в максимален размер. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатки хонорар.

Ответникът по касацията – В. К. , не депозира отговор на касационната жалба, в открито съдебно заседание не се явява, не се предствалява.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, като счита, че при преценката на установените факти и събраните доказателства районният съд правилно е приложил материалния закон, съобразено е Европейското законодателство в областта на наказването.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения пред РС – Врна НП, на В. К., на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, за нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него релевантни доказателства, въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че на 09.05.2022г. в 22.17 ч. управлявано от К. ППС - влекач ДАФ ФТХФ 105.410Т, рег.№[рег. номер], с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, собственост на „Вит Транс - 2“ ЕООД гр. Добич, ЕИК *********, пристигнало на ГКПП Дуранкулак като при извършена проверка от контролните органи било установено наличие на дължима, но неплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата (ЗП), тъй като на 28.04.2022 г. в 12:28:56 ч. в района на гр. Игнатиево, по път А-2, отсечка км 418+126, съответното превозно средство било засечено с контролно устройство с идентификатор 10082, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 ЗП, което автоматично приложило създало доклад по чл.167а, ал.3 ЗДвП със статично изображение във вид на снимков материал на превозното средство и отразен тип нарушение: „Няма валидна маршрутна карта или валидна тол-декларация за преминаването“.

На същата дата срещу К. е съставен АУАН №BG09052022/2000/P8-141 от 09.05.2022 г. за това, че е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена дължима пътна такса, предвидена в чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения, включително в частта, с която на въззивника било указано, че ще бъде освободен от административно-наказателна отговорност и НП няма да бъде издадено, ако в 14-двенен срок от получаването на акта, бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП в размер 750.00 лв.

На 24.10.22г. е издадено НП № BG09052022/2000/P8-141, като наказващия орган е приел, че въззивникът е извършил административно нарушение по чл. 179 ал. 3а ЗДвП и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 800 лева. НП е връчено на жалбоподателя на 23.01.23г.

Въззивният съд е приел, че като е управлявал превозното средство по процесната пътна отсечка, без за него да е заплатена дължимата пътна такса, водачът действително е осъществил състава на вмененото нарушение.

Нормата на чл.179, ал.3а ЗДвП визира като субект на административно- наказателната отговорност водачът на превозното средство от категорията на чл. 10б, ал.3 ЗП. Когато обаче нарушението е установено посредством техническо средство - в случая контролно устройство с идентификатор №10082, тоест в отсъствието на водача на пътното превозно средство, то обективно е невъзможно по категоричен начин веднага да се установи, кое лице е извършител на нарушението. Поради това за нарушенията по чл.179 ал.3 - ал.36 ЗДвП, които са установени в отсъствие на нарушителя, чл.187а, ал.1 ЗДвП въвежда оборима презумпция, че превозното средството е управлявано от неговия собственик, респективно от вписания ползвател в свидетелството за регистрация на превозното средство. Пак в тази връзка чл.188, ал.2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, установеното по този закон наказание се налага на законния му представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. За да се освободи вписаният собственик от административно-наказателна отговорност по чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП във връзка с административните нарушения по чл.179, ал.3 - ал.36 ЗДвП, чл.187а, ал.4 ЗДвП изрично изисква, в 7-дневен срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш собственикът на превозното средство да представи декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Несъобразявайки в случая оборимата презумпция на чл.187а, ал.1 ЗДвП при налагане на наказанието и наказвайки директно водача на превозното средство вместо собственика му в лицето на представляващия „Вит Транс - 2“ ЕООД, наказващият орган е допуснал нарушение на закона досежно субекта на нарушението, чиято отговорност е ангажирал на основание чл.179 ал.За ЗДвП, рефлектиращо при това пряко върху правата на наказания водач.

Предвид изтъкнатото, ВРС е приел, че процесното НП следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно.

Решението е правилно.

Нарушена е процедурата за констатиране и санкциониране на нарушения, установени в отсъствие на нарушителя, регламентирана в ЗДвП. След като контролните органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя /на базата на генериран запис от системата/, то и те е следвало да процедират по реда на чл. 187а ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и едва след това и само ако собственикът възрази е следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено.

Касационният съдебен състав споделя така достигнатия краен правен извод по същество за наличие на основания за отмяна на НП като незаконосъобразно и препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК към мотивите на въззивната инстанция.

В допълнение следва да се посочи, че според настоящата съдебна инстанция достатъчно основание за отмяната на НП е и обстоятелството, че наложената санкция противоречи на т. нар. „принцип на пропорционалност“. В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 1 800 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на задълженото лице. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. например решение от 9 февруари 2012г., Urban, C 210/10, EU: C: 2012: 64, т. 41), както е и в случая.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, НП правилно е било отменено.

Изложените правни изводи обосновават съда да приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.

При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и ще следва същото да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 458/05.04.2024г., постановено по АНД № 629/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІІ състав.

Решението е окончателно.