М О Т И В И към присъдата по
н.о.х.д. № 427/2017 г. на РОС.
Р.нската окръжна прокуратура е
обвинила подсъдимия К.К.А. в това, че на 16.01.2015
г. в гр. Р., на кръстовището между ул. „Н.“ и ул. „М.“, при управление на МПС -
л.а. „А. А4“ с рег. № РР****ВА, нарушил правилата за движение по:
- чл. 5, ал.2 от ЗДвП -
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са … и водачите на двуколесни пътни превозни средства;“ - като водач на пътно
превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвимия участник в
движението – водачът на двуколесно пътно превозно
средство – велосипед марка „Спринт“, управляван от П. Я. Н..
- чл. 50. (1) „На кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“ - като водач на пътно
превозно средство, навлязъл в кръстовището от ул. „Н. Б.“ към ул. „М.“, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, не пропуснал
пътното превозно средство - велосипед марка „Спринт“, управляван от П. Я. Н.,
което се движело по пътя с предимство на ул. „Н.“, посока центъра на град Р. и
чл. 104 (1) ППЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.“ - като
водач на пътно превозно средство не пропуска движещия се по пътя с предимство
велосипед марка „Спринт“, управляван от П. Я. Н.,
в следствие на което по
непредпазливост причинил смърт на П. Я. Н., с ЕГН **********,*** – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа както е внесено.
Подсъдимият и защитникът му считат,
че обвинението е доказано, но при условията на съпричиняване
от страна на пострадалия, като на база последното пледират за наказание в минималноустановения от закона размер.
След като прецени и обсъди
материалите по делото и доводите на страните съдът прие следното:
Подсъдимият е направил признание
по чл. 371 т. 2 от НПК изцяло на фактите, изложени в обстоятелкствената
част на обвинителния акт и е дал съгласие за тях да не се събират
доказателства. Въз основа на това самопризнание. След дадени му разяснения от
съда по чл. 372 ал. 1 и преценката, че така направеното самопризнание се подкрепя изцяло
от доказателствата по делото, а именно: свидетелските показания на И.Ц., И.К., М.А.,
А.С., от обясненията на обв.
К.А. и приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на ПТП с фотоалбум; протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум, съдебномедицинска експертиза; автотехническа експертиза, ведно със скица на мястото на
ПТП; фотокопия на СУМПС, на контролен талон и на свидетелство за регистрация на
МПС; карта за проверка на спирачна уредба; акт за смърт и удостоверение за наследници; констативен
протокол за ПТП; справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
както и въз основа на постановено
определение по чл. 372 ал. 4 от НПК
съдебното следствие е протекло
по реда на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 371 т. 2 от НПК,
респективно констатациите в мотивите са формирани по реда на чл. 373 ал. 3 от НПК. Така
от фактичеста
страна съдът прие следното:
Обв. К.К.А.
е роден на *** ***, работи, неосъждан, има завършено средно образование, женен.
Подсъдимият
е правоспособен водач на МПС, категории В, М, АМ от 2004 год. Притежава валидно
СУМПС,
издадено на *** г.
от ОДМВР - Р.. Многократно е
наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП. Ползувал
моторно превозно средство - лек автомобил „А.“, модел „А4“, с рег. № РР****ВА,
собственост на Х. Б. Х.
На 16.01.2015 г., в 12,35 часа подсъдимият
управлявал посочения лек автомобил като се движел по бул. „Н. Б.“ в гр. Р. в
посока към ул. „М.“. Пътната настилка била суха, от едрозърнест асфалт, без
видими неравности по пътното платно, времето било слънчево, а видимостта
нормална.
Управяваният от подсъдимия автомобил
достигнал до кръстовището, което се образувало между бул. „Н. Б.“, ул. „Н.“ и
ул. „М.“.
Кръстовището било регулирано с
пътни знаци и маркировка. На бул. „Н. Б.“ вдясно преди кръстовището били
поставени пътни знаци Б1 (пропусни движещите се по пътя с предимство) и Г4
(движение само направо или надясно след знака). Преди кръстовището вдясно на
ул. „Н.“ имало знак Б-3 (път с предимство). Движението по бул. „Н. Б.“ било
двупосочно, с три ленти за движение, с
ширина на пътното платно непосредствено преди кръстовището 19,50 м.
Движението по ул. „Н.“ било еднопосочно в посока към центъра на гр. Р., с три
ленти за движение, с ширина на пътното платно 11,30 м. ул. „М.“ била с
двупосочно движение, с две ленти и ширина на пътното платно 6,40 м.
Преди да пресече ул. „Н.“, подсъдимият
преустановил движението на автомобила, за да се огледа. Не видял по ул. Н.“ да
преминават други участници в движението и преценил, че може да премине
безпрепятствено. Отново привел автомобила в движение като го управлявал
равноускорително, изминал около 9 метра и скоростта му достигнала 24,15 км./ч.
По същото време, в крайната
лява лента за движение на ул. „Н.“, в посока към центъра на града, се движел П.
Я. Н., на 83 г., който управлявал велосипед „Спринт“ с около 8 км./ч.
Подсъдимият, навлязъл
междувременно по посочения начин в кръстовището, не възприел своевременно велосипедиста
и след като двете превозни средства продължили движението си,
възникнал удар между предното
колело на велосипеда и предната половина на предния ляв калник на л.а. „А.“ с
рег. № РР****ВА. Под действието на инерционната сила тялото на велосипедиста П.
Н. се преместило напред и достигнало до челното стъкло на автомобила. При този
удар върху стъклото, велосипедът и велосипедистът били отхвърлени напред и
наляво спрямо посоката на движение на автомобила и П. Н. паднал на пътното
платно.
Подсъдимият веднага преустановил
движението на управлявания от него лек автомобил, излязъл от него и отишъл до
пострадалия Н., който бил в съзнание, но неадекветен.
По същото време свидетелите И.Ц.
и И.К. се намирали в непосредствена близост до местопроизшествието и след като
чули силен звук от настъпилия удар между превозните средства, веднага се
обърнали в посоката, от която чули звука и се приближили до пострадалия Н.. Св.
Ц. и неустановено по делото лице с име Ц., подали сигнал на тел. 112 и
на място пристигнали екипи на
ЦСМП – Р. и ОДМВР – Р..
Извършената проверка на
подсъдимият за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство – „Алкотест 7510+“ с № АRDN0006 показала отчел отрицателен
резултат.
Клед надлежен медицински преглед от
екипа
пострадалият бил откаран в УМБАЛ
– Р., където, въпреки положените усилия
за неговото лечение, един месец по-късно - на 17.02.2017 г. той починал. Съгласно
заключението на неоспорената съдебномедицинска експертиза по делото,
пострадалият П. Я. Н. е получил оток на мозъка с малкомозъчно
вклиняване, счупване на черепа, контузии на мозъка, вътремозъчна
колекция от кръв, състояние след трепанация на черепа, течност в гръдната и
коремната кухини, хидроперикард, охлузвания, кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. При тези
данни непосредствената причина за настъпването на смъртта на Н. е черепномозъчната травма, довела до оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване. Описаните травматични увреждания
са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и могат да бъдат получени при ПТП на 16.01.2015 г. В съответствие с
константната практика на съдилищата тази причинно-следствена връзка между
вредоносното деяние и настъпилия съставомерен
резултат не се влияе по никакъв начин от възможността по принцип и конкретно
повече или по-малко успешната медицинска ингтервенция,
в повече ило по-малка вероятност за избягване на
вредоносните последици, вкл. настъпилия в случая летален изход.
От
заключението на неоспорената комплексна автотехническа
експертиза по делото се установява следното по относимите
обстоятелства касаещи механизма на настъпването на произжшествието
и свързатните с него действия на участниците –
подсъдимия и пострадалия, както и странични фактори:
след като подсъдимият е преустановил
движението на автомобила по горепосочения наичин на
бул. „Н. Б.“ преди кръстовището с ул. „Н.“, от мястото на потегляне до мястото
на удара обвиняемият
е имал достатъчно време да
възприеме движението на велосипедиста и да прецени посоката и скоростта на
неговото движение. Същевременно
елосипедистът също е имал възможност да види
автомобила непосредствено преди произшествието и да наблюдава л.а. „А.“, след
като последния е започнал да навлиза в ул. „Н.“.
Опасната зона за спиране
(минималната зона, която е необходима на водача да спре ППС от момента на
възприемане на опасност за движението до окончателното спиране) на л.а. „А.“,
управляван от обв. А. със скорост 24,15 км./ч. е 11,4
м., а опасната зона за спиране на велосипед „Спринт“, управляван от П. Н. със
скорост около 8 км./ч. е 3,9 метра.
Експертизата е приела, че причина
за произшествието е нарушаване на правилата за движение при преминаване на
кръстовище, регулирано с пътни знаци. Водачът на автомобила е имал възможност
да предотврати произшествието, ако е изчакал или управлявал автомобила по такъв
начин, че велосипедистът да премине през кръстовището преди л.а. „А.“. Лекият
автомобил „А.“ с рег. № РР****ВА е бил с технически изправна спирачна уредба
към момента на произшествието на 16.01.2015 г. , поради което са липсвали
обективни причини от техническо или друго обективно естество да изпълни това си
задължение и предотврати потнотранспортното
произшествие.
По фактическите и на тази база
правни доводи на защитата на подсъдимия относно съпричиняване
на процесното пътнотрансхпортно
произшествие от пострадалия съдът намира, че те действително намират опора в
данните по делото. При това, каткто правилно
възразява предстнавителят на обвинението, без
значение в тази насока е обстоятелствата, че съгласно автотехническата
ексхпертиза велосипедистът съща е имал обективна нвъзможност да предотврати сблъсъка при горепосочените
негова скорост и посоко и като цяло ситуация на
местопроизшествието. Даденото му от закона предимство при движението в
инкриминирания ,участък и ситуация изклячва да му се
вменява задължение да преустановява движението си по предположение за нарушения
на правилата от които и да било други участници в движението, пред които има
предимство. Доводът е основателен обаче на база безспорните обстоятелства,
застъпени и в обвинителния акт, че пострадалият се е движел не в в дясната лента за движение, както го задължава ЗДвП, а в
дясната такава, което е създало затруднение при преценката на подсъдимия за
цялостната ситуация преди предприемането на пресичане на път с предимстнво. При това, видно от огрледния
протокол и фотоалбума, по тази дясна лента за движение в момента, наред с движгещи се и паркирани автомобили, непосредствено преди
кръстовището е имало купчина строителни материали, която създава допълнителни
усложнения и вероятности за движението и местонахождението на ,участниците в
движението на местото. Като се прибави и също безспорния факт, че
велосипедистът е бил без светлоотразителна жилетка,
съдът намиар, че
са налице две нарушения на
правилата за движение по пътищата, допуснати от пострадалия, намиращи се в
причинно следствена връзка с настъпилото прлоизшествие.
Те не са от цзначение за съсганвомерността
на деянието, а само за тежстта на евентуално
дължимите наказателно санкция, както и гражданскоправна
обезвреда.
Доводите на прокуротурата
за необезпеченост тезата за съпричиняване с доказателкства, тъй като процесните
свидетели не възприели самия удар в конкретния случай не можге
да бъде споделена, тъй като същото се отнася и за главния факт, предмет на
установяване по делото – свидетелите не са възприели по същия начин и стореното
от подсъдимия, като то се изяснява съобразно гореизложеното въз основа на
комплексния анализ на всички доказателства по делото, включващи наред с
гласните такива също и веществени, писмени и от експертен порядък.
По тази фактическа устанвеност съдът прие следното
ОТ МАТЕРИАЛНОПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателноотговорно
лице.
По гореописаните начин, на
16.01.2015 г. в гр. Р., на кръстовището между ул. „Н.“ и ул. „М.“, при
управление на МПС - л.а. „А. А4“ с рег. № РР****ВА,
подсъдимият нарушил правилата
за движение по:
чл. 5, ал.2
от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са |…| и водачите на двуколесни пътни превозни средства;“ – като водач на пътно
превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвимия участник в
движението – водачът на двуколесно пътно превозно средство
– велосипед марка „Спринт“, управляван от П. Я. Н..
чл. 50. (1)
„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“ –
като водач на пътно превозно средство, навлязъл в кръстовището от ул. „Н. Б.“
към ул. „М.“, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, не пропуснал пътното превозно средство - велосипед марка „Спринт“,
управляван от П. Я. Н., което се движело по пътя с предимство на ул. „Н.“,
посока центъра на град Р..
чл. 104 (1) ППЗДвП „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“ - като водач на пътно превозно средство не
пропуска движещия се по пътя с предимство велосипед марка „Спринт“, управляван
от П. Я. Н.,
и в пряка и непосредствена
причинно следствена връзка с тези му нарушения били причинени гореописаните
телесни увреждания на пострадалия П. Я. Н., с ЕГН **********,***, в резултат на
които, както се изложи, настъпила неговата смърт.
Обективен принос за
настъпването на произшествието, макар и в твърде незначителна кстепен, имал и пострадалият, който в нарушение на ЗДвП се
движел не в дясната, а в лявата лента за движение по ул. „Нисолаевска“,
както и без светлоотразителна жилетка, с което
затруднил своевременното му възприемане от подсъдимия - водач на МПС.
От субективна страна деецът е
осъзнавал гореизложените обективни признаци - знаел е че като водач на МПС е
длъжен да спазва ЗДвП, вкл. горепосочените щконкретни
правила и че движгейки се в разрез с тях може да
причини щети, мкл. Телесни повреди и смърт на други
участници в движението.
Престъплението е извършено
виновно, по непредпазливост, във формата й на небрежност /по леката от двете затконоустановени/, тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на съставомерните общественоопасни
последици, но е бил длъжен да ги предвиди и предотврати при спазване на
законосъобразно поведение като нводач на МВС.
Ето защо съдът прие за доказано
по несъмнен и категоричен начин и призна поднсъдимия
за виновен по процесното обвинение за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА
НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства чистото съдебно минало, трайно вграждане в обществото с постоянна
работа и семейство, изразеното от обвиняемия съжаление и допуснатите от
пострадалия нарушения свъзани с пътнотранспортното
произшествие, а като отегчаващи - множеството административни наказания за
извършени от него нарушения на ЗДвП. При значителен превес на първите и
специално приноса на пострадалия, съдът определи размера на предвиденото в
закона наказание лишаване от свобода в минимално установения размер от две
години, а размера на наказанието лишаване от правоуправление – в размер на една
година и шест месеца.
На основание чл. 58а ал. 1 вр. чл. 373 ал. 2 от НПК съдът редуцира така определения по
общите правила размер на наказанието лишаване от свобода с една трета или на
една година и четири месеца лишаване от свобода.
В съответствие със съвпадащите
в това отношщение тези на обвинението и защитата
съдът прие, че доказателствата по делото относно личността на подсъдимия, като
основна предпоставка - неосъждан,
изключват необходимостта от
ефективно изтърпяване на наказанието – дова очевидно
би довело до отрицателни последици за живота и сациалните
му контакти, като го отдалечи от всичко трайно в жинвота
му и го постави в средите типични за пенитенциарните
заведения. Ето защо съдът
отложи ефективното изтърпяване
на това наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три
години и шест месеца.
Причини за извършване на
престъплението - неспазване на установените правила за движение по пътищата в Р
България.
Следва подсъдимият да поеме
деловодните разноски от доксъдебното производство.
По тези съображения съдът се
произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: