Решение по дело №490/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 376
Дата: 19 юли 2023 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20237170700490
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

 376

 

гр. Плевен, 19.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седми юли две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

                     НЕДЯЛКО ИВАНОВ

 

                          

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 490/2023 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на К.Я.К. *** срещу Решение № 212/02.05.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 554/2023 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 15-051/20.02.2023г. /погрешно отбелязано като „№15-051/20.02.2022г.“/ на Началник отдел „Рибарство и контрол — Централен Дунав“ - Русе, с което на К.Я.К. *** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 66 ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 24 ал. 6, вр. ал. 9 от ЗРА и 2.) на основание чл. 64 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл. 22 ал. 1 от ЗРА, затова че на 30.11.2022 г. около 19:45 часа, при извършена проверка от служители на ИАРА-Плевен, на язовир „Горни Дъбник“, м. „Малката дига“ извършва любителски риболов с един брой риболовен уред – въдица с макара, която към момента на проверката е в работно положение във водата и под негов контрол, извън периода 01.04.2022г. – 01.11.2022г. през тъмната част на денонощието (за м. ноември 18:30ч. – 06:30ч.) в нарушение на Заповед № РД 09-395/31.03.2022г. на МЗ и не притежава валиден билет за любителски риболов, няма уловена риба. Съдът е присъдил в полза на ИАРА юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.  Счита, че неправилно първостепенният съд е приел, че наказателното постановление е редовно. Посочва, че изследвайки компетентността на административно наказващия орган PC Плевен се е позовал на публикация в интернет страницата на ИАРА, което е абсолютно недопустимо, доколкото тези материали не се намират измежду кориците на делото. Намира за напълно несъстоятелни и в явно противоречие с приложимия закон направените от PC Плевен изводи, че при издаване на наказателното постановление административно наказващият орган само е прецизирал фактическата обстановка. Сочи, че както в АУАН, така и в НП липсва посочване на точното време, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и че е налице разминаване в описанието на фактическата обстановка, при която се твърди, че са извършени нарушенията. Навежда доводи, че при положение, че актосъставителят не е отразил в АУАН, нито че е ползвал въдица или какъвто и да било друг риболовен уред, нито че същият е бил под негов контрол, за да се обоснове авторството на деянието, то абсолютно незаконосъобразно административно-наказващият орган е допълнил тези несъществуващи констатации в издаденото от него НП, като незаконосъобразно и съда е приел, че по този начин органа само е прецизирал фактическата обстановка. Счита, че като не е отразил съществен елемент от обстоятелствата, при които се твърди, че са извършени визираните нарушения, а именно, че не е била уловена никаква риба, административно наказващият орган е пропуснал и възможността за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. При непосочване на съответните правно-релевантни факти е невъзможно да се провери правилността на правните изводи на административно наказващия орган, което е основание за отмяна на НП, както и че непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат. Счита, че липсват пояснения дали вписания в АУАН свидетел е свидетел на нарушението или свидетел при съставянето на акта и това е съществено нарушение на административно наказателната процедура и е самостоятелно основание за отмяна на НП.  Липсата на уловена риба, липсата на каквито и да било щети, както и липсата на предходни нарушения на ЗРА от негова страна е предпоставка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли да бъде отменено решението, а по същество – да бъде отменено НП.  Оспорва решението и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, които надхвърлят минимума по чл. 27е от Наредбата за заплащането па правната помощ. В случай на отхвърляне на касационната жалба и претендирано юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция моли същото да бъде определено в минимален размер.

Ответникът по касация – Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – гр. Русе, чрез юрисконсулт Иво Папазов оспорва оплакванията в касационната жалба като неоснователни, тъй като не намират потвърждение, а се опровергават от приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и от материално правните разпоредби на ЗРА и от процесуалноправните разпоредби на ЗАНН. Счита, че безспорно се установяват и двете нарушения, извършени от К.К., с оглед на което не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението в касационната жалба, че касаторът не е извършил вменените му административни нарушения. Посочва, че съдът правилно и логично е преценил приетите по делото доказателства, като е обсъдил допуснатата техническа грешка, свързана с годината на издаване на НП, която вместо 2023 г, е посочена 2022 г. Твърди, че не се подкрепя от доказателствата по делото и оплакването за порочност на оспореното НП, поради противоречието му с АУАН, на основание на което е издадено. Твърди, че е несъществено и оплакването, че в НП не се цитира липсата на улов от риба, тъй като нарушението по чл. 24, ал. 6 ЗРА е формално нарушение и уловът на риба не е елемент от фактическия му състав. То се осъществява със самото действие по залагане на въдица във водите на яз.Горни Дъбник, с което касаторът е осъществил състава на това  административното нарушение по чл. 24, ал. 6 ЗРА, нарушавайки забраната за риболов в тъмната част от денонощието съгласно заповед на министъра на земеделието. Навежда доводи, че оплакването, че в НП не е обсъдена възможността, на основание чл.28 ЗАНН, да се приеме извършеното от К.К. деяние като „маловажен случай“, не отговаря на фактите, обективирани в самото НП, тъй като административно наказващия орган е мотивирал липсата на предпоставки да се приеме деянието като „маловажен случай“, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като е налице несъответствие на извършеното с въздигнатите основни принципи по чл.1, ал. 2 ЗРА, включително с правилата за „отговорен риболов“. Посочва, че наказателното постановление съдържа всички, изискуеми от закона реквизити, подробно е описано нарушението, местоизвършването му и обстоятелствата, при които е извършено. Установена е самоличността на дееца. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът е обсъдил всички писмени и гласни доказателства по делото и аргументирано е приел за безспорно доказани описаните в НП две административни нарушения, за които е наложено съответното административно наказание в минимален размер. Правилно съдът е отхвърлил всички твърдения за допуснати процесуални нарушения, поддържани и в касационната жалба като несъществени, като фактическите и правни изводи на районния съд се споделят от настоящия касационен състав и затова не е нужно да се преповтарят.

Позоваването от съда на публично достъпна официална информация от интернет сайта на институцията относно териториалния обхват на компетентност на административно-наказващия орган е допустимо и е проверимо от страните.

Допуснатата грешка при изписване на годината на издаване на НП 2022г. вместо 2023г. е техническа и не се отразява на законосъобразността на НП. Невписването на всички данни за свидетеля, също не е съществено процесуално нарушение, тъй като посочените две имена, длъжност и служебен адрес са достатъчни, за да бъде индивидуализиран, призован и разпитан в съдебно заседание, каквато е целта на разпоредбата. Не съществува смислово разминаване и несъответствие между описанието на нарушенията в съставения АУАН и в НП. Нарушенията са описани по различен начин, но съдържат всички съставомерни признаци от състава на сочената разпоредба. Неяснота относно съществени факти и обстоятелства от състава на нарушението не е налице, което позволява на наказаното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил и правото му на защита не е засегнато. ЗАНН не съдържа изискване за пълна идентичност на начина, по който нарушението е описано в акта и в НП. Съгласно чл. 53 ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършвал любителски риболов на 30.11.2022г. в 19:45ч. на яз. „Горни Дъбник“ с въдица с макара, която се намирала в работно положение във водата и под негов контрол, през тъмната част на денонощието и извън периода 01.04.2022г. – 01.11.2022г. в нарушение на Заповед № РД 09-395/31.03.2022г. на МЗ. С тази заповед е разрешен любителски риболов за посочения период и определените обекти в т.ч. яз. Горни Дъбник в тъмната част на денонощието само от брега и извън периода на забрана през размножителния период на съответния вид риба. Със заповедта е определено и че тъмната част на денонощието за м. ноември обхваща часовия диапазон от 18:30ч. до 06:30ч. Съгласно чл. 24 ал.6 ЗРА любителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32 ал.1 (размножителния период съгласно Приложение №1) и само в рибностопански обекти – естествени и изкуствени водоеми (в т.ч. язовири), определени по реда на ал.9. Съгласно чл. 24 ал.9 ЗРА редът, условията и обектите по ал.6, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, се определят ежегодно със заповед на МЗ по предложение на изпълнителния директор на ИАРА. В случая жалбоподателят е извършвал любителски риболов на 30.11.2022г. през тъмната част на денонощието извън разрешения със заповедта на МЗ период, през който период този риболов е забранен. Не е притежавал и валиден билет за любителски риболов в нарушение на изискването на чл. 22 ал.1 ЗРА. Издаденият риболовен билет е валиден до 19.11.2022г., а впоследствие е издаден нов с валидност от 04.12.2022г.

За констатираните две нарушения жалбоподателят е санкциониран с минималното предвидено наказание „глоба“ за всяко едно от тях, предвид факта, че не е реализирал улов и не са констатирани други предходни нарушения. Наличието на уловена риба не е елемент от състава на нарушението, тъй като за неговата довършеност законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Но това обстоятелство е от значение при преценка тежестта на нарушението за определяне размера на наказанието и е взето предвид като смекчаващо вината обстоятелство с оглед липсата на настъпили от нарушението вредни последици за рибното стопанство. Правилна е преценката на наказващия орган, потвърдена от районния съд, че в случая не са налице предпоставките за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Касае се за извършени две нарушения на ЗРА и от лице, което е запознато с правилата за любителски риболов, след като е имал издаден за предходен период риболовен билет. Освен това по делото са представени доказателства за извършена инспекция на същия язовир от 10.11.2022г. от 17:30ч. – 18:30ч., при която установените рибари в т.ч. и К.Я.К. са били предупредени за забраната за любителски риболов в тъмната част на денонощието след 01.11.2022г., видно от показанията на свидетелите. С оглед на това извършените деяния не разкриват по ниска степен на обществена опасност спрямо обичайните нарушения от този вид и не дават основание да се приеме, че е налице маловажен случай на нарушение според легалната дефиниция на §1 т.4 ДР на ЗАНН.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта за присъденото юрисконсулско възнаграждение в размер на 120 лв., което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и е определено към средата на предвиденото в чл. 27ж от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид множеството развити в жалбата доводи, за които са ангажирани доказателства, както и явяването на процесуалния представител в съдебно заседание, в което е извършен разпит на свидетели.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.3 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер 80 лв. съгласно чл. 27ж от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 212/02.05.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 554/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА К.Я.К. *** да заплати на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                  

       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                      2./п/