Определение по дело №1028/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл ГПК /отм./ и е образувано по въззивна жалба на Л. Д. Г.,Д. Л.Г. и И.Л.Г., тримата от Г., Б. област, У.”Ал.С.” №8 против решение №686/09.04.2008г. на РС-Р. по Г.д.№1867/2006г.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение и се поддържат оплаквания за постановяването му при съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора,с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата чрез пълномощника си поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да остави в сила обжалвания съдебен акт .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 ГПК /отм./ от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес,поради което е процесуално допустима.

Като разгледа жалбата,обсъди доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,въззивният съд намира за установена следната фактическа страна на спора:

Въззивниците са наследници на Т.А.Г.,починала на 08.01.2007г. –в хода на производството пред първата инстанция,поради което са конституирани по реда на чл.120 ГПК като ответници по предявения иск.На 30.03.2003г. наследодателката им е сключила с ищцата С.М. предварителен договор за продажба на недвижими имоти,с който се е задължила да продаде с окончателен договор в нотариална форма собствената си 1/10 ид.ч. от два земеделски имота-нива с площ 6,314 дка в м.”Логовете”, девета категория, представляваща парцел №3 ,масив №269 ,съставляваща имот №269003 по картата на землището ,при граници и съседи:имот №269004-полски път,имот №000539-местен път,имот №269007-на наследници на Д.Н.Г. и имот №000547-територии за нуждите на горското стопанство ,както и 1/10 ид.ч. от ливада в същата местност ,с площ 1,804 дка ,девета категория,парцел №6 от масив №269 ,съставляваща имот №269006 по картата на землището при граници и съседи: имот №269004-полски път,имот №269005-на Общината,имот №000539-местен път ,при цена 5/пет/ евро на кв.м .Макар да не е посочено имотите в землището на кое населено място се намират,тъй като чл.1 и 2 от договора препращат към нотариален акт №89 т.ІІ рег.№894 д.№291/1999г., става ясно,че имотите се намират в землището на Г.,Община Б.,Б. област.С посочения нотариален акт на нотариус К. М. с район на действие РС-Р. наследниците на П. и Р. П. са признати за собственици на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи,между които и описаните по-горе два имота- п. 16 и 17 от нот.акт.Нотариалният акт е констативен и е съставен на основание чл.483 ал.1 ГПК/отм./ въз основа на решение №2Д/20.11.1998г. на ПК-Б. От удостоверенията за наследници на И.и Р.П.,първият починал на 17.03.1946г., а втората-през 1980г. се установява ,че обещателката по предварителния договор за продажба на недвижим имот-Т. Г. е наследник на И. и Р. П. по коляно от дъщеря им М. П. Т.-починала на 18.02.2000г./вж.удостоверения за наследници №1980/12.11.2007г. и № 2059/19.11.2008г. /

В чл.5 от предварителния договор е уговорен срок за сключване на окончателния договор-един месец от приключването с влязло в сила решение на Г.д.№679/2001г. по описа на РС-Р. Видно от представения заверен препис,решението по това Г.дело е влязло в сила на 26.11.2003г. С него е отменено решение №Д83а/25.10.2001г. на ПК-Б. в частта ,в която е постановен отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на П. и Р.П. върху имотите, описани в пункт 1 до 25 включително.От представеното влязло в сила решение по Г.д.№679/2001г. по описа на РС-Р. се изяснява,че с решение №Д83а/25.10.2001г. на ПК-Б.,отменено с визираното съд.решение, е била постановена отмяна на позитивното №Д83а/25.10.2001г. на ПК ,с което е възстановено правото на собственост на наследници на П. и Р. П. върху 17 земеделски имоти, между които и тези-предмет на предварителния договор.

Установява се,че за Г. и землището му има влязла в сила кадастрална карта и кадастрален регистър по ЗКИР,одобрени със заповед №РД-18-292/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АК.По делото са представени скици –на л.61 и 24 от делото относно поземлен имот с идентификатор №21498.269.6 със стар идентификатор №269006,представляващ ливадата,описана в чл.2 от предварителния договор.

От писма №15-М/19.04.2004г. , №11-11987-01-10-1456/10.12.2008г., №11-395-01-10-66/19.01.2009г. и №11-3618-01-10-598/15.04.2009г. на АГКК и писмо №Б-159-М/06.04.2009г. на ОСЗ-Б. се установява,че имотът по чл.1 от предварителния договор-нива ,съставляваща имот с №269003 по картата на землището не е отразена като самостоятелен имот с отделен идентификатор по кадастралната карта на Г..От доклада на експерта инж.В.,който съдът възприема напълно като обективен и компетентно изготвен , се установява,че имотът със стар идентификатор №269003 по картата на землището е заснет и отразен в КК като части от поземлени имоти с идентификатори 21498.269.9;21498.269.10; 21498.306.1; 21498.306.2 и 21498.306.3.Тези имоти са записани по кадастралния регистър на други физически и юридически лица,а не на наследници на П. и Р.П. Имот с идентификатор 21498.269.9 ,в който се включва площ от 3,704 дка от нивата със стар идентификатор №269003 по картата на землището,е записан по кадастралния регистър като земя по чл.19 ЗСПЗЗ ,а в него са застроени сгради, вкл. сграда на “Строителство и възстановяване”, отразена с отделен идентификационен №21498.269.10./вж.комбинирана скица-приложение №1 към доклада на в.л. и представените справки за поземлени имоти от Службата по геодезия,картография и К.-Б../

При така установените във фактическо отношение данни,съдът приема следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД- за обявяване в окончателен на предварителния договор за продажба на недвижим имот ,сключен между наследодателката на въззивниците и ищцата С.М. За да бъде обявен един предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в окончателен ,е необходимо да се установи комулативно наличието на няколко предпоставки: предварителния договор да е валиден- сключен в писмена форма и съдържащ всички необходими елементи за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот; обещателят-прехвърлител да е собственик на имота към момента на постановяване на решението за обявяването на предварителния договор в окончателен, и да са изпълнени всички изисквания на закона за прехвърляне на собствеността-чл.298 ал.1 ГПК/отм./

С оглед събраните доказателства посочените предпоставки са установени само по отношение на имота,описан в чл.2 на предварителния договор-ЛИВАДА с площ от 1804 кв.м ,съставляваща поземлен имот с идентификатор 21498.269.6 по действащата кадастрална карта на Г.,със стар идентификатор №269006 по картата на землището,записан в кадастралния регистър на наследници на Р. и П.П. Правото на собственост на обещателката по предварителния договор Т. Г. върху 1/10 ид.ч. от описания имот произтича по наследство и завършена реституция по ЗСПЗЗ .Като наследник на Р. и П.П. по наследствено приемство,съобразно чл.5 ал.1 ЗН правата на Т.Г. са в размер на 1/10 ид.ч. от възстановените земеделски земи,за които наследниците на посочените наследодатели са се снабдили с визирания по-горе констативен нотариален акт.Представеното окончателно решение на ПК за възстановяване на земеделските земи, ведно със скицата за описания по-горе имот и записването му в кадастралния регистър на наследници на П. и Р. П., установено със скица №5172/15.04.2009г. ,изд.от Службата по геодезия,картография и К.-Б. обосновава извод,че правото на собственост на праводателката е доказано.Тъй като с предварителния договор е обещано прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот, поражда се въпрос дали в производството по обявяването му за окончателен по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД съдът следва да проверява спазването на изискванията по чл.33 ЗС.Противоречията в съдебната практика са преодоляни с последователност в решенията на ВКС от последните години ,които са в смисъл,че предварителният договор може да бъде обявен за окончателен ,ако с него е обещано прехвърлянето на идеална част от имот ,която е собственост на обещателя към момента на вписването на исковата молба .Правото на изкупуване по чл.33 ЗС на съсобствениците на праводателя не може да се обсъжда в това производство,тъй като те не са страна по него./ в този смисъл е решение №1183/01.11.2000г. по Г.д.№57/2000г.,ІІ г.о. на ВКС;решение №455/27.05.2004г. по Г.д.№735/2003г. на ІІг.о. на ВКС,както и определение №88/17.11.2008г. на ВКС-ІІ г.о. по Г.д.№3144/2008г. ,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на ПОС по в Г.д.№132/2008г.,произнесено в същия смисъл./ След като е допустимо обявяването в окончателен на предварителен договор за продажба на идеална част от имот и предварителният договор съдържа всички съществени за окончателния договор уговорки относно предмета и цената ,РС законосъобразно е уважил иска по отношение на имота по т.2 от предварителния договор.

Неоснователен е доводът на въззивниците,че с изтичането на срока по т.5 се прекратява предварителния договор,който юридически факт препятства обявяването му в окончателен. Изтичането на срока по чл.5 от предварителния договор поражда правото на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД .За упражняването на правото на иск за конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД е приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД,която съобразно чл.114 ЗЗД започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането./в този смисъл е константната практика на ВКС- реш.№204/08.05.2006г. на ВКС-ІІ г.о. по Г.д.№1196/2005г.;решение №1087/12.11.2008г. на ВКС-ІІ г.о. по Г.д.№4626/2007г. и др./ Купувачът по предварителния договор е кредитор на непарично вземане ,чиято изискуемост в случая е настъпила от деня на влизане в сила на решението по Г.д.№679/2001г. по описа на РС-Р, съобразно т.5 от договора/. Решението по посоченото дело е влязло в сила на 26.11.2003г.,от който момент тече давностния срок по чл.110 ЗЗД за правото да се иска по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД обявяването на предварителния в окончателен договор.Исковата молба е предявена на 06.12.2006г.,тоест преди изтичането на давностния срок.Тезата на въззивниците,че договорът е развален автоматично с изтичане на срока по т.5 и обвързвал страните само в посочения в тази клауза срок, не намира опора в закона. Срокът касае настъпване на изискуемостта на непаричното вземане на ищцата да иска обявяването на предварителния договор за окончателен. Това нейно потестативно право не се погасява с изтичането уговорения от страните срок за сключване на окончателен договор, а става изискуемо и поражда правото на иск,което се погасява с изтичането на давностния срок по чл.110 ЗЗД.

Цената на описания по-горе имот е определяема ,съобразно уговорката на страните по предварителния договор-5евро на кв.м. Тъй като в обжалваното решение РС е определил общо цената за двата обещани имоти , цената следва да се преизчисли само за процесната ливада и възлиза на 902 евро / 1804кв.м по 5 евро=9020 евро за целия имот,а за обещаната 1/10 ид.ч.=902 евро/.Следва да се преизчислят дължимия от ищцата местен данък и държавната такса. Цената в лева за 1/10 ид.ч. от имота възлиза на 1798,60лв / 920 евро Х 1,955лв/.Дължимият по ЗМДТ местен данък се определя с коефициент 1,75 върху по-високата измежду продажната цена и данъчната оценка.В случая по-високата е продажната цена ,а местният данък е 31,50лв ,за която сума служебно следва да се впише възбрана върху имота съобразно чл.298 ал.2 ГПК/отм./

В частта за обявяване в окончателен на предварителния договор по отношение на имота ,описан в т.1 ,обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени.За този имот не са изпълнени законовите условия за прехвърляне на собствеността,установени със ЗКИР –имотът не е отразен като самостоятелен обект с отделен идентификатор по действащата КК.Установи се,че попада частично в няколко поземлени имоти с отделни идентификатори,които обаче не са записани по кадастралния регистър на наследници на П. и Р. П., а на други лица. Вярно е, че записването в регистъра на собствениците /кадастралния регистър/ нито признава, нито отнема правото на собственост на действителния собственик. Тъй като липсва индивидуализация на имота с отделен идентификатор по действащата кадастрална карта, записването в регистъра на собствениците на отделните имоти,в които процесният попада, на други физически и юридически лица е индиция за наличен спор за собствеността върху имота. По аргумент от чл.54 ал.4 и 5 ЗКИР прехвърлителна сделка с поземлен имот може да се извърши ,ако е индивидуализиран с идентификатор по реда на този закон. А в случая се установи, че части от имота попадат в различни поземлени имоти, отразени като самостоятелни обекти на собствеността по кадастралната карта при данни от кадастралния регистър ,че собственици са други лица,което препятства валидното му прехвърляне с окончателен договор.

Предвид гореизложеното и на основание чл.298 ал.1 ГПК/отм./,обжалваното решение следва да бъде отменено в указаната по-горе част и вместо това да се постанови отхвърляне на предявения иск.

Така мотивиран и на основание чл.208 ал.1 ГПК/отм./, БОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №686/09.04.2008г. на РС-Р по Г.д.№1867/2006г. в частта, в която е обявен за окончателен по отношение на ответниците Л. Д. Г. с ЕГН-*, Д. Л. Г. - с ЕГН-* и И. Л. Г. с ЕГН-* , всички с адрес: Г.,Община Б., Б. обл., У.”А.С.” № 8, на основание чл.19 ал.3 ЗЗД сключения на 30.03.2003г. в Г. предварителен договор ,съгласно който Т.А.Г. продава на С.И.М. с ЕГН-* от Г.,бУ.”Ц.Ш.” Б. собствената си 1/10 /една десета/ идеална част от следния недвижим имот:НИВА ,находяща се в м.”Л.”, землището на Г.,Община Б.,с площ от 6,134 дка, парцел 3, масив № 269, съставляваща имот № 269003 по картата на землището на Г., при съседи: полски път-кад.№269004;местен път-кад.№000539,имот на наследници на Д.Н.Г.-кад.№269007,територии на ДЛ-Д.-кад.№000547,при условие,че ищцата изпълни задължението си да заплати договорената покупко-продажна цена в размер на 5 евро на кв.м ,представляваща 3139 евро /три хиляди сто тридесет и девет евро/- само за този имот,съответстващи на притежавания от ищцата дял в двуседмичен срок от влизане в сила на решението ,включително и чрез прихващане на платените от нея за сметка на ответниците задължения към държавата, В ЧАСТТА , в която С.И.М. на горепосочения адрес е осъдена да заплати в полза на Община –Г.Б. дължим местен данък за размера над сумата 31,50лв /тридесет и един лева и петдесет стотинки/ до 198,90лв/сто деветдесет и осем лева и деветдесет ст./ , както и в ЧАСТТА,в която ответниците са осъдени да заплатят на С.И.М. съдебно–деловодни разноски за размера над сумата 507,80лв /петстотин и седем лева и 80ст./, съобразно уважената част на предявените искове и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, предявен от С.И.М. с ЕГН-* от Г.,бУ.”Ц.Ш.” Б. против Л.Д.Г. с ЕГН-*, Д.Л.Г.-с ЕГН-* и И.Л.Г. с ЕГН-*, всички с адрес: Г.,Община Б.,Б. обл., У. "А.С.” № 8, конституирани като правоприемници на Т.А.Г., с ЕГН-*, починала на 08.01.2007 г., за обявяване в окончателен на сключения на 30.03.2003г. в Г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,в частта,в която Т.А.Г. се е задължила да продаде на С.И.М. с ЕГН-* от Г., бУ."Ц.Ш.” Б. собствената си 1/10 /една десета/ идеална част от следния недвижим имот:НИВА, находяща се в м.”Л.”, землището на Г.,Община Б., с площ от 6,134 дка, парцел 3, масив № 269, съставляваща имот № 269003 по картата на землището на Г., при съседи: полски път-кад. №269004; местен път - кад.№ 000539, имот на наследници на Д.Н.Г.-кад.№269007, територии на ДЛ-Д..№ 000547.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 686/09.04.2008 г. на РС-Р. по Г.д.№1867/2006г. в останалата му част.

Да се впише възбрана върху ЛИВАДА в м.”Л.”,землището на Г.,Община Б., с площ 1,804 дка, девета категория, парцел № 6 от масив № 269, съставляваща имот № 269006 по картата на землището при граници и съседи: имот № 269004-полски път, имот № 269005-на Общината, имот № 000539 - местен път до размер на дължимите от ищцата разноски по прехвърлянето на имота.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: