Решение по дело №661/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 357
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220200661
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик, 13.06.2019 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично  заседание на  13.05.2019 година в състав:

                                                                      

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР  БИШУРОВ

 

при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 661/2019 година по описа на Пазарджишкия районен  съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „СГТ-91” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Б., обл.Пазарджишка, представлявано от управителя С. Г. Т. против НП № 243916-F286180 от 02.02.2017 година на  директор Офис-Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС  и  за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на  500 /петстотин/ лева.

          Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. По същество не се отрича фактът на извършеното нарушение, но се навеждат доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовано чрез управителя, не се явява процесуален представител.

     Въззиваемата страна ТД на НАП-Пловдив, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и иска потвърждаване на постановлението.

          Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:

          Към 2016 година дружеството СГТ-91” ЕООД било регистриран по ЗДДС търговец. В качеството си на данъчнозадължено лице дружеството  следвало в съответствие с чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС.  Информацията следвало да се подава до 14-то число включително на месеца,  следващ данъчния период, за който се отнася. Установено било, че  в законоустановения 14-дневен срок от изтичането на данъчния период: 01.11.2016 г. – 30.11.2016  година, т.е. до 14.12.2016 година включително, данъчно задълженото лице не било подало процесната справка-декларация. Такава била подадена едва на 18.01.2017г., т.е със закъснение от 1 месец и 4 дни.

          По този повод против дружеството бил съставен АУАН № F286180 от 23.12.2016 година

Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП. Същото било връчено на управителя на дружеството на 20.03.2019 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата  на  26.03.2019год. /пощ. плик с клеймо на л.29 от делото/,  т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства приети по делото и показанията на актосъставителя – св.В.К.-И.. Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват.

          При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намери, че жалбата  е неоснователна  по  следните  съображения:

          Не е спорно по делото, че дружеството жалбоподател към горепосочения период е било регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало статут на данъчнозадължено лице по този закон. Не се оспорва също, че действително е било извършено нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, т.к. за процесния данъчен период, подробно посочен по-горе, не е била подадена справка-декларация. Всички тези обстоятелства не се оспорват и в подадената въззивна жалба.

          С оглед на всичко това следва да се приеме от правна страна, че установеното запълва признаците на нарушението по чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

          Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати  процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на атакуваното НП.

          Това е така, защото в АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е довършено на 15.12.2016г., т.к. законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС е изтекъл предишния ден. АУАН е съставен на 23.12.2016г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен на горепосочената дата в присъствие на нарушителя, който е бил представлява от законовия си представител – управителят С. Т..

          Не могат да бъдат споделени наведените във въззивната жалба доводи за маловажност на административното нарушение, респ. доводите за приложението на чл.28 от ЗАНН, поради това, че нарушението формално било извършено, но понеже дружеството не развивало дейност през инкриминирания период, то липсвала обществена опасност на нарушението. Липсвала обществена опасност и защото нарушението било отстранено преди издаването на НП.

Първо следва да се отбележи, че фактът дали дружеството развива или не дейност няма отношение към задължението му по чл.125 от ЗДДС щом то не е поискало да бъде дерегистрирано  по  този закон. Отделно от това с неподаването на справка-декларация за ДДС, съставена въз основа на  отчетните регистри – дневниците за покупки и продажби за процесния данъчен период, дружеството практически лишава приходната администрация от възможността на установи дали то наистина развива или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Всичко това е основание да се заключи, че нарушението, макар и на формално извършване, е със завишена степен на обществена опасност, още повече, че закъснението не е незначително. Не може да обуслови квалифицирането на случая като маловажен и това, че в крайна сметка процесната справка-декларация била подадена. Няма съмнение, че тя е била подадена  на 18.01.2017г., т.е след откриване на нарушението и след като съставения АУАН е бил връчен на дружеството, т.е нарушението е било отстранено по повод на съставения акт и няма гаранции, че то щеше да бъде отстранено ако не бе започнало АНП против дружеството.

          При  определяне  размера на имуществената санкция по чл.179 ал.1 от ЗДДС  наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания. Правилно е отчетена обществената опасност на нарушението и обстоятелството, че от него няма вреди за фиска. При това положение правилно АНО  е наложил имуществената санкция  в минимален размер, с което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН и което ще есъответно на тежестта на извършеното.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

 

                                  Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 243916-F286180 от 02.02.2017 година на  директор Офис-Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на „СГТ-91” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Батак, обл.Пазарджишка, представлявано от управителя Стефан Георгиев Табаков, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС  и  за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на  500 /петстотин/ лева.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: