Определение по дело №268/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по изпратена с Определение № 14591 от 26.12.2024 г. по гр. д. № 512/2024 г. на Районен съд – Варна по подсъдност искова молба с вх. рег. № 66593/19.08.2024 г.

С исковата молба на М. Н. М., с [ЕГН], с посочен адрес: гр. Варна, подадена чрез пълномощник – адв. С. В., срещу Община Варна, уточнена на 07.10.2024 г., с която са предявени два иска: 1/ за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 469,19 лв., представляващи начислени без основание и платени без основание от ищеца в полза на ответника на 12.07.2024 г. данъци и лихви за МПС Фолксваген Туран с рег. № [рег. номер] за 2018 г. главница - 247,50 лв., и лихва 162,43 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 12.07.2024 г., и за 2019 г. главница - 38,14 лв., и лихва 21,12 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 12.07.2024 г.; 2/ за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 365,64 лв., заплатени такси в полза на ЧСИ З. Д. по ИД № 169/2023 г., представляващи нанесени вреди на ищеца, посредством неправомерното поведение на ответника – неоснователно образуване на ИД.

С Разпореждане № 1768 от 14.02.2025 г. съдът е оставил за пореден път без движение исковата молба и е предоставил възможност на ищеца да отстрани нередовността й, като посочи ясно и недвусмислено:

1. от незаконосъобразен акт, от действие или от бездействие (при осъществяване на административна дейност) се твърди, че са причинени вредите по първия иск;
2. кой е органът, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите за всеки от двата иска;
3. ако по първия иск се твърдят вреди от незаконосъобразен административен акт, то този акт отменен ли е;
4. по първия иск, ако се твърдят вреди от незаконосъобразно действие, в какво се изразява конкретното действие и същото неосноваващо се на закона или на административен акт ли е и иска ли се от съда да установи незаконосъобразността на действието;
5. кога във времето са претърпени вредите по двата иска;
6. периодът на исковата претенция по двата иска;
7. какво е искането – дали е съдът да осъди ответника да заплати обезщетение по първия иск за претърпените вреди, причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие или друго.

На 14.03.2025 г. ищецът, чрез адв. С. В. В. представя в съда уточняваща молба, с която заявява, че оттегля иска си в частта на претендираното обезщетение в размер на 469,19 лева, представляващи начислени без основание и платени без основание от ищеца в полза на ответника на 12.07.2024 г. данъци и лихви за МПС Фолксваген Туран с рег. № [рег. номер] за 2018 г. и 2019 г.

С посочената уточняваща молба ищецът сочи, че не му е известно изрично волеизявление от органа издал, акта за установяване на задълженията за отмяната му, като единствената индикация, че същият е незаконосъобразен e Акт за прихващане и възстановяване от 21.11.2024 г. и по преценка на съда, че не е налице отменен като незаконосъобразен акт на Община Варна, се моли съдът да приеме, че е налице действие или бездействие на орган по повод задълженията му, като изрично се сочи и следното:

• органът, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите на ищеца е старши инспектор КРД И. Б. И. – служител на Община Варна;
• отправя се искане да бъде задължена Община Варна изрично да заяви дали актът е отменен, а в случай на отрицателен отговор от нейна страна, то се изиска да бъде задължена Община Варна да посочи основанието за издаване на Акт за прихващане или възстановяване І 24006431/21.11.2024 г.;
• в случай, че съдът приеме, че не е налице незаконосъобразен акт, то се моли да бъде прието, че е налице незаконосъобразно действие или бездействие, изразяващо се в липса на служебна проверка за собствените на задълженото лице МПС в процесния период, най-малкото към момента на издаване на акта за установяване на задължение;
• сумата в размер на 365,64 лева за такси е заплатена на 13.08.2024 г. от ищеца в полза на ЧСИ З. Д. по и.д. 169/2023 г., образувано с цел събиране на вземане, обективирано в Акт за установяване на задължение № МД-АУ-7987/11.11.2021 г., по чл. 107, ал. 3 ДОПК, като на тази дата ищецът е претърпял вредата, за които не се претендират лихви, поради което не е нали период на претърпяване.

Предвид така формулираното уточнение е направено искане да се осъди Община Варна да заплати в полза на ищеца сума в размер на 365,64 лева, заплатени такси в полза на ЧСИ З. Д. по и.д. 169/2023 г., представляващи нанесени вреди на ищеца вследствие на незаконосъобразен Акт за установяване на задължение № МД-АУ-7987/11.11.2021 г., по чл. 107, ал. 3 ДОПК. В случай, че съдът приеме, че не е налице незаконосъобразен акт, то отправеното искане е да се осъди Община Варна да заплати в полза на ищеца сума в размер на 365,64 лева, заплатени такси в полза на ЧСИ З. Д. по и.д. 169/2023 г., представляващи нанесени вреди на ищеца от незаконосъобразни действия, алтернативно бездействие на орган или длъжностни лица по повод изпълнение на административната им дейност.

С Разпореждане № 3016/18.03.2025 г. съдът приема следното: 1. липсват доказателства за изискуемото изрично упълномощаване на адв. С. В. да оттегля иска, макар и частично в случая; 2. Недопустимо в случая предметът на търсената защита е определен от ищеца в условията на евентуалност. ЗОДОВ и АПК регламентират алтернативни основания за търсена на защита – или от административен акт или от действие или от бездействие, който са незаконосъобразни и са във връзка с административна дейност. Освен това предпоставка за допустимостта на иска е отмяната на административния акт, като в тежест на ищецът е да установи наличието на тази предпоставка в зависимост от избрания от него ред, по който търси защита.

С посоченото Разпореждане № 3016/18.03.2025 г. е предоставена възможност на ищеца да потвърди процесуалното действие по частичното оттегляне на иска или да представи адвокатско пълномощно с изрично упълномощаване за извършване на това процесуално действие преди извършването му, както и да се очертае ясно и еднозначно търсената защита.

С молба с.д. 6973/24.04.2025хг. ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. С. В., заявява следното: 1. доколкото ищецът е в невъзможност да потвърди извършеното процесуално действие по частично оттегляне на иска, следва същото да се счита за неизвършено; 2. Уточнява исковата молба като сочи, че претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 469,19 лева (главница и лихви), вследствие нищожен АУЗ за задължения за МПС, което ищецът не притежава и бездействие на административния орган за извършване на проверка за собствеността на автомобила, и 365,64 лева - такси по изпълнително дело, в резултат на предприети действия по образуване и водена на изпълнително дело с цел изпълнение на вземане по нищожен АУЗ, като се отправя искане нищожността на акта да се установи от съда, пред който е висящо настоящото производство, съобразно чл. 204, ал. 3 АПК.

С оглед направените от ищеца уточнения, съдът намира, че с исковата молба на М. Н. М., с [ЕГН], с посочен адрес: гр. Варна, подадена чрез пълномощник – адв. С. В., срещу Община Варна, уточнена на 07.10.2024 г., с която са предявени два обективно съединени иска: 1/ за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца имуществени вреди - сумата в размер на 469,19 лв., представляващи платени от ищеца на 12.07.2024 г. по нищожен АУЗ № 729-1/11.12.2019 г., издаден от старши инспектор по приходите при Община Варна и вследствие незаконосъобразно бездействие – неизвършване на проверка от административния орган, данъци и лихви за МПС Ф. Т. с рег. № [рег. номер] за 2018 г. главница - 247,50 лв., и лихва 162,43 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 12.07.2024 г., и за 2019 г. главница - 38,14 лв., и лихва 21,12 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 12.07.2024 г. 2/ за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца имуществени вреди - сумата в размер на 365,64 лв., заплатени такси в полза на ЧСИ З. Д. по изпълнително дело № 169/2023 г., вследствие незаконосъобразно действие на административен орган при Община Варна по образуване и водене на изпълнително дело № 169/2023 г. на ЧСИ З. Д. за събиране на вземане по нищожен и впоследствие отменен АУЗ № 729-1/11.12.2019 г. издаден от старши инспектор по приходите при Община Варна.

Следва да се приеме, че предвид нормата на чл. 204, ал. 3 АПК исковата молба се явява редовна (съответстваща на регламентираното в чл. 127 и чл. 128 от ГПК) и допустима, поради което следва да се насрочи открито съдебно заседание по делото.

На основание чл. 157, ал. 1 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на адм. дело № 268/2025 г. на АдмС - Варна на 27.05.2025 г. от 13:50 часа.

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

- ищецът – М. Н. М.;

- ответникът – Община Варна;

- Окръжна прокуратура – Варна

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за датата на съдебното заседание страните по делото.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ответната страна препис от уточненията на исковата молба.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна, в 14-дневен срок от получаване на преписа от уточнената искова молба, да:

- представи писмен отговор по нея;

- представи доказателства за съобщаване на ищеца на писмо рег. № МД-Т24006431ВН_, както и да представи доказателства за съобщаване на ищеца на писмо рег. № МД-Т24006431ВН_003ВН/17.10.2024 г. от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,

- изрази становище по искането на ищеца да спиране на настоящото производство до произнасяне по жалбата от 19.08.2024 г. срещу АУЗ;

- с оглед искането за конституиране на МВР и МФ като подпомагащи страни, следва, първо, да заяви дали твърди, че преди издаване на АУЗ е извършена проверка от издателя му в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, данните от който регистър се предоставят на общините от МФ.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи по делото всички елементи от състава на отговорността: нищожността на процесния АУЗ, твърдените незаконосъобразни действие и бездействие на администрацията; настъпилите вреди, причинна връзка между твърдения за нищожен акт, бездействие и действие на администрацията и вредата.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, да представи доказателства и/или да направи доказателствени искания във връзка с указаната му доказателствена тежест, както и да изрази становище по искането на ответника за привличане в качеството на подпомагащи страни на Министерство на финасите и Министерство на вътрешните работи.

Определението не подлежи на обжалване.