Определение по дело №829/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………2020г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№829/2020г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

                Производството е по чл.259 ГПК. 

Производството е образувано по ВЖ вх.№16365/25.02.2020г., подадена от ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.П Д от ВАК срещу решение №554/07.02.2020г., постановено по гр.дело №14687/2019г. на VII  състав на ВРС, с което съдът е уважил изцяло предявения от А.П.П., ЕГН **********, осъдителен иск като осъдил „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски” № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1 517лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение, /след приспадане на определено застрахователно обезщетение в размер на 424 лева, прихванато срещу дължима от ищеца застрахователна премия/, за претърпените имуществени вреди на л.а «***» с рег. № ***, настъпили на 28.05.2019г., докато автомобилът е бил паркиран в гр.Варна на ул. Поп Харитон и изразяващи се в счупване на предно панорамно стъкло тонирано със сензор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.

Решението се обжалва в частта, в която съдът е присъдил обезщетение над сумата от 550.51 лева до 1 517 лева както и в частта за присъдените разноски. Твърди се, че в обжалваната част постановеното от ВРС решение е неправилно и незаконосъобразно.

Не се оспорва наличието на вализно застрахователно правоотношение по полица Каско на МПС относно процесното МПС ***, рег.№***, от 15.05.2019г., със срок на покритието до 15.05.2020г. Не  се спори, че комбинираната застр.полица е била сключена при условията за отстраняване на частични щети чрез извършване на ремонтно-възстановителни работи в Доверен сервиз съгласно т.3.2, раздел Втори от Каско от ОУ както и т.3.3 от раздел Втори: Каско от ОУ за определяне дължимото обезщетение по експертна оценка на застрахователя.

Решението се обжалване относно определения от съда размер на обезщетение, който според въззивника не следва да е съизмерим със средните пазарни цени към датата на увреждането, възлизащи общо на сумата от 1 941 лева. Според застрахователя, по сключения застр.договор е било налице условие за обезщетяване на застрахованото лице до размера на щетите по експ.оценка на застрахователя. Прави се довод, че право на застрахователя е да очертае в договора /както е в случая/ параметрите на застрахователна защита и начина на определяне на обезщетението. Цитирани като относими към доводите на въззивника са и разпоредбите на чл.343, ал.1 КЗ и чл.345, ал.5, т.3 от КЗ. Твърди се, че застрахованото лице се е съгласило с така уговорените условия на договора като правата му не са засегнати от този начин на определяне на обезщетението /по екс.оценка/. С полагане на подписа си, застрахованият се е съгласил и приел Общите условия на застрахователя. Въззивникът счита, че съдът следва да извърши тълкуване съгласно чл.20 ЗЗД на клаузите от договора за застраховане като изследва действителната воля на страните, всички конкретни факти и обстоятелства. /цит.практика на ВКС/ Счита, че е напълно основателно тълкуване и на клаузите на процесния договор. При извършване на тази правоприлагаща дейност съдът следва да зачете и консенсуалния характер на договора като се съобрази с общата воля и съгласие на страните, вкл. по отделните уговорки на договора. Прави се довод, че застрахованото лице е избрало с оглед интереса си именно този продукт и при тези условия, при съответна на този продукт цена – стойност на застрахователната премия. Застрахователят не оспорва заключението на в.л.Ал. Василев относно стойността на обезщетението съобразно Методиката в размер на 974.51 лева, от която след приспадане на заплатеното в размер на 424 лева, разликата от 550.51 лева се приема за дължима, т.е. за нея искът се явява основателен. Поради изложеното, въззивникът претендира частична отмяна на акта на ВРС ведно с присъждане на сторените разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адв.М И от ВАК, за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на акта на ВРС ведно с присъждане разноски за настоящото въззивно производство.

При преценка редовността на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощения процесуален представител, в преклузивния срок. На изискванията за редовност отговаря и постъпилия отговор по жалбата.

Страните не правят доказателствени искания.

Страните не правят обосновани твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

Съобразно изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№ вх.№16365/25.02.2020г., подадена от ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.П Д от ВАК срещу част от решение №554/07.02.2020г., постановено по гр.дело №14687/2019г. на VII  състав на ВРС, с което съдът е уважил изцяло предявения от А.П.П., ЕГН **********, осъдителен иск като осъдил „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Георги Бенковски”№3 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.П.П., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1 517лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение, /след приспадане на определено застрахователно обезщетение в размер на 424 лева, прихванато срещу дължима от ищеца застрахователна премия/, за претърпените имуществени вреди на л.а «***» с рег. № ***, настъпили на 28.05.2019г., докато автомобилът е бил паркиран в гр.Варна на ул. Поп Харитон и изразяващи се в счупване на предно панорамно стъкло тонирано със сензор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ като решението се обжалва единствено за разликата над 550.51 лева до присъдените 1 517 лева обезщетение, съотв.в частта за присъдените разноски.

НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 23.09.2020г. от 10.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: