№ 454
гр. Пещера, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20255240100636 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от
18.06.2025 г., подадена от Г. Н. Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****,
чрез адв. С. М. от АК – Пазарджик, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:
*********, гр. София, гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 3080187/20.11.2024 г.,
сключен между ищеца Г. Н. Л. и ответника "Кредисимо" ЕАД на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр.
чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; иск за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство от 20.11.2024 г., сключен между
ищеца Г. Н. Л. и ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 от ЗЗД във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК; и иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца Г. Н. Л. сумата в размер на 1708,00 лв
– представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
потребителски кредит № 3080187/20.11.2024 г. и недействителен Договор за
предоставяне на поръчителство от 20.11.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника
„КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №
3080187/20.11.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на
ищеца сума в размер на 1600.00 лв., която той следвало да върне на 12
месечни вноски, подробно описани в погасителен план, при фиксирана
годишна лихва от 51.60 %, годишен процент на разходите 65.72 % и при обща
1
сума за погасяване в размер на 2088.70 лв. Сочи, че в т.III.12 от Общите
условия било предвидено, че кредитополучателят следва да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на
заявлението.
Сочи, че в момента в който сключил описания по-горе договор за кредит
на ищеца бил представен за сключване и договор за предоставяне на
поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като му било обяснено, че това е
задължително, за да му бъде отпусната заемната сума от 1600,00 лв. На
следващо място сочи, че по договора за поръчителство ищецът се задължил да
заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 1168.44 лв., което
задължение веднага е разсрочено на 12 вноски, прибавени към месечните
погасителни вноски по договор за потребителски кредит. Цитира, че съгласно
чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство КРЕДИСИМО е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по този Договор съгласно ал. 4,
т.2. и всички други вземания на поръчителя по този Договор. В случай че
платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите
задължения на потребителя към кредисимо и на задължението на потребителя
към поръчителя по този Договор, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към поръчителя.
Твърди, че е заплатил на отвентика „Кредисимо“ ЕАД парична сума в
общ размер на 3507.34 лв., тъй като ответникът е претендирал заплащане към
него и на възнаграждението за поръчителство в размер на 1168.44 лв.
Ищецът счита, че от клаузите на процесните договори се налага извод за
значително неравновесие на правата на потребителя и търговците. Сочи че,
макар отношенията между "Кредисимо" ЕАД, "АЙ ТРЪСТ" ЕООД и Г. Н. Л.
да са регламентирани в отделни договори, считаме се налага изводът, че се
касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да
съществуват самостоятелно. Излага, че е налице договорна обвързаност между
кредитора и поръчителя с изрична уговорка за приоритетно заплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита. Едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е
"Кредисимо" ЕАД, което означава че е налице свързаност между
юридическите лица. Сочи, че е налице и дълг по кредитно правоотношение с
уговорени акцесорни плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло.
Поддържа, че с обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното
правоотношение в отделен договор очевидно се цели заобикаляне на закона и
по-точно на забраната за уговаряне допълнителни такси във връзка с
усвояването и управлението на договора съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Допълва, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по
кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. Сочи, че в процесния случай възнаграждението за
поръчителя не е включено в предвидения по договора за потребителски кредит
ГПР, а ако бъде изчислена стойността му с този разход ще се надвиши
2
многократно максималния допустим размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Сочи че невключването на възнаграждението за поръчител в ГПР
заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и прави договора за паричен заем недействителен на основание чл. 21 от
ЗПК. Доплъва, че посочването на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите
последици от сключване на договора, поради което посочването на ГПР е
условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а
неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22
от ЗПК.
На следващо място сочи, че посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания,
като целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поддържа, че в договора за
потребителски кредит трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а обратното води до
нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Счита, че посочването в договора за кредит
на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП.
Наред с това счита че клаузата за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство се явява клауза за заплащане на
допълнително възнаграждение в полза на "Кредисимо" ЕАД, тъй като
уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и която поради
пораждане на последиците по т. 1-т. 10 на чл. 143 от ЗЗП води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Допълва, че клаузата за възнаграждение за поръчителството е в противоречие
и с т. 15 на чл. 143 ал. 2 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Излага, че действителната цел на съглашенията между страните е
различна от обезпечението на кредита. Твърди, че крайният резултат от
тяхното сключване е поемането на задължение от потребителя, който следва
да заплати възнаграждение на дружеството-поръчител срещу учредяване на
поръчителство от негова страна, което не представлява реално обезпечение за
кредитора, поради тясната икономическа свързаност между кредитора и
поръчителя. Поддържа, че посредством сключването на допустими от закона
сделки се преодолява законовата забрана за прекомерно оскъпяване на
финансовата услуга. В този смисъл претендира, че процесните договори са
3
недействителни и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че
недействителността на клаузата на т.Ш.12 от Общите условия от договор за
потребителски кредит № 3080187, както и на недействителността на целия
договор за потребителски кредит № 3080187 води до недействителност и на
договора за предоставяне на поръчителство поради противоречие на закона -
чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и на основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на основание за сключването му.
На последно място ищецът сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Сочи че в процесния случай чистата стойност на кредита
е получената заемна сума в размер на 1600,00 лв., като претендира, че
остатъкът, който е надплатил в размер на 1708,00 лв., подлежи на връщане
като платено при начална липса на основание.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените
искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени
искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД.
Ответникът не оспорва сключването на договор за потребителски кредит
№ 3080187/20.11.2024 г. между ищеца, като кредитополучател, и Кредисимо
ЕАД, както и твърдението, че ищецът е усвоил главницата по договора за
кредит. Не се оспорва и твърдението на ищеца, че кредитът е изцяло
предсрочно погасен, като ищцата е заплатила сумата в размер на 723,39 лева.
Не оспорва и твърдението, че същият е заплатил по сметка на „Кредисимо"
ЕАД сума в размер на 1708,00 лв. и, че същата е разпределена за погасяването
на задълженията му, различни от вземането за главница по договора за кредит
от 1600,00 лв. Моли това обстоятелство да бъде обявено за безспорно, т.к.
ответникът признава неизгоден за него факт.
На следващо място твърди, че процесният договор за кредит има
необходимото съдържание съгласно ЗПК, като намира за неоснователни
възраженията на насрещната страна за нищожност поради противоречие с
чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Поддържа, че
потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит,
като няма задължително условие кредитът да е обезпечен. Освен това
кредитополучателят е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство.
Също така ответникът оспорва твърдението, че вземанията на „Ай
Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГРП, доколкото поради
незадължителния си характер, договорът за предоставяне на поръчителство не
4
попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не
се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Твърди се, че
към датата на сключване на договора за кредит и формиране на ГПР
„Кредисимо“ ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, който се
сключва след договора за кредит. Поддържа се, че макар и „Кредисимо" ЕАД
да е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕАД, „Кредисимо" ЕАД
няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма
данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.
На следващо място твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство между ищцата и „Ай Тръст" ЕООД е договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не
попада в обхвата на общи разходи по кредита.
На последно място сочи, че евентуалната недействителност на договора
за предоставяне на поръчителство би довела единствено до отпадане на
задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на
самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със
същия договор за поръчителство. Твърди, че вземането на „Кредисимо“ ЕАД
по договора за потребителски кредит е действително, поради което искът
срещу него следва да бъде отхвърлен.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Моли
за отхвърляне на претенцията за разноски на насрещната страна, оспорва че
ищецът е материално затруднено лице, а в случай на присъждане на
адвокатско възнаграждение, моли размерът на същото да бъде съобразен с
актуалната практика на СЕС. Освен това моли съдът да съобрази
обстоятелството, че предявените от ищеца отрицателни установителни искове
имат обуславящ характер по отношение на предявения осъдителен иск, като
същите дори и да не бяха предявени като самостоятелни такива съдът щеше
да обсъди нищожността в мотивите на съдебното решение, поради което
считат, че предявените от ищеца отрицателни установителни искове не
изискват провеждането на самостоятелна защита от страна на процесуалния
му представител и молят да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение
във връзка с него.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в който не оспорва, че е сключен договор за
потребителски кредит № № 3080187/20.11.2024 г. със страни „Кредисимо"
ЕАД като кредитодател и ищецът като кредитополучател, за предоставената в
кредит сума е в размер на 1600,00 лв. Не се оспорва и твърдението на ищеца,
че за обезпечаване на задължението по договора за кредит ищцата е сключил с
ответника Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай
Тръст" ЕООД се е задължило да отговаря срещу възнаграждение като
поръчител за задължението на ищцата по договор за потребителски кредит №
5
3080187/20.11.2024 г.
Сочи, че възнаграждението за поръчител се дължи само за периода, за
който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване
на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение за
периода след пълното изплащане на кредита. Допълва, че вноските за
погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи,
като размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно
задължение. Моли горепосоченото да бъде обявено като безспорно между
страните, тъй като не са налице разминавания между посоченото от ищеца,
посоченото от ответника и уговореното между страните в процесните
договори, представени по делото.
Поддържа, че обезпечаването на договора за кредит с поръчителство е
било единствено възможност, но не и задължение за ищцата. Твърди, че
възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като
същото не представлява разход, а и освен това към момента на сключване на
договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД е било в обективна невъзможност да
узнае неговият размер.
Оспорва твърдението, че наличието на свързаност между „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си води до „скрито оскъпяване на
кредита“. Поддържа че това са две отделни юридически лица, с отделно
имущество, персонал и счетоводство, осъществяващи самостоятелна търговка
дейност. Счита, че договорът за потребителски кредит има необходимото
съдържание съгласно ЗПК, поради което намира оплакванията на ищцата в
този смисъл за несъстоятелни.
По изложените съображения ответникът „Ай Тръст“ ЕООД моли съда да
постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск.
Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Моли за отхвърляне
на претенцията за разноски на насрещната страна, оспорва че ищецът е
материално затруднено лице, а в случай на присъждане на адвокатско
възнаграждение, моли размерът на същото да бъде съобразен с актуалната
практика на СЕС. Освен това моли съдът да съобрази обстоятелството, че
предявените от ищеца отрицателни установителни искове имат обуславящ
характер по отношение на предявения осъдителен иск, като същите дори и да
не бяха предявени като самостоятелни такива съдът щеше да обсъди
нищожността в мотивите на съдебното решение, поради което считат, че
предявените от ищеца отрицателни установителни искове не изискват
провеждането на самостоятелна защита от страна на процесуалния му
представител и молят да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение във
връзка с него.
В открито съдебно заседание ищецът Г. Л., редовно призована, не се
явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба
от пълномощника на ищеца - адв. С. М., с която поддържа исковата молба и
моли за уважаване на предявените искове, като излага съображения по
6
същество. Претендира разноски и прилага списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът „Кредисимо" ЕАД, редовно
призован, не изпраща представител. От пълномощника на страната е
депозирано писмено становище за даване ход на делото в отсъствието на
представител на дружеството. В становището ответникът поддържа отговора
на исковата молба, не прави възражения по проекто - доклада и моли същият
да бъде приет. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Оспорва
твърдението, че ищецът е материално затруднен и прави доказателствени
искания за оборване на това твърдение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност моли за
определяне на възнаграждението за адвокат на ищеца в справедлив размер при
съобразяване със съдебната практика и практиката на СЕС по този въпрос.
В открито съдебно заседание ответникът „Ай Тръст" ЕООД, редовно
призован, не изпраща представител. От пълномощника на страната е
депозирано писмено становище за даване ход на делото в отсъствието на
представител на дружеството. В становището ответникът поддържа отговора
на исковата молба, не прави възражения по проекто - доклада и моли същият
да бъде приет. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение, че ищецът не
е материално затруднено лице, в условията на евентуалност моли за
определяне на възнаграждението за адвокат в справедлив размер при
съобразяване със съдебната практика и практиката на СЕС по този въпрос.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са два установителни иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че между него и ответниците са
възникнали облигационни отношения по процесните Договор за
потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство, както и че
тези договори са нищожни на заявените в исковата молба правни основания, в
т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП,
противоречието на посочените от ищцата договорни клаузи със закона, с
добрите нрави, заобикалянето на закона, както и че Договорът за предоставяне
на поръчителство е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че е заплатил процесната сума по
7
сключения между страните Договор за потребителски кредит №
3080187/20.11.2024 г. и по сключения между него и „Ай тръст“ ЕООД Договор
за предоставяне на поръчителство от 20.11.2024 г., че тази сума е постъпила в
патримониума на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че това разместване на блага
от имуществото на ищеца в имуществото на ответника „Кредисимо“ ЕАД е
без правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт.
В тежест на ответника „Кредисимо“ ЕАД е да докаже, че процесната
сума е заплатена на валидно правно основание - действителен договор за
кредит, който съдържа всички необходими реквизити според изискванията на
ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между между
ищецът Г. Н. Л. и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № 3080187/20.11.2024 г., по силата на който ответникът
„Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца сумата от 1600,00 лв., която е
изцяло усвоена от ищеца; ищецът е погасил задължението си към
„Кредисимо“ ЕАД, като му е заплатил сума в общ размер на 3308,00 лв., от
които със сумата от 1600,00 лв. е погасена главницата по договора, а с
остатъка от 1708,00 лв. са погасени плащания по договора за кредит и по
договора за предоставяне на поръчителство; уговореното възнаграждение за
поръчител не е включено при изчисление на ГПР по договора за предоставяне
на кредит.
Не е спорно между страните и че между ищецът Г. Н. Л. и ответника „Ай
Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
20.11.2024 г., по който е уговорено възнаграждение в размер на 1168,44 лв.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено и
обстоятелството, че уговореното възнаграждение за поръчител не е включено
при изчисление на ГПР по договора за предоставяне на кредит.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответникът
"Кредисимо" ЕАД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.
С оглед посочените обстоятелства, които се признават от страните и не е
налице спор по отношение на тях, съдът намира, че следва да концентрира
спора по делото по наведените възражения за нищожност на клаузите по
договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. В това
отношение съдът приема следното:
Сключеният между страните договор по своята същност е договор за
8
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Макар отношенията между ответника „Кредисимо“ ЕАД и ищецът да са
представени като регламентирани от отделни договори - за кредит и за
предоставяне на поръчителство, при запознаване със съдържанието на двата
договора става ясно, че се касае за свързани и обусловени правоотношения,
които не могат да съществуват самостоятелно. Този извод се потвърждава и
при извършения анализ на клаузите в представените договори, включително
предвид наличието на изрична уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита (чл. 8, ал. 5, изр. 2 от договор за предоставяне на поръчителство).
Правоотношението по договора за предоставяне на поръчителство има пряка
връзка с договора за кредит, тъй като е сключен, за да се поеме задължение за
поръчителство (за изпълнение на парични задължения) от търговското
дружество „Ай Тръст“ ЕООД в полза на „Кредисимо“ ЕАД, с цел гарантиране
за изпълнението на всички задължения на ищцата, произтичащи от договора
за кредит. И доколкото „Ай Тръст“ ЕООД е сключило договора с длъжника
като част от своята търговска дейност в частния сектор, то следва изводът, че
и по този договор длъжникът има качество потребител по смисъла на ЗЗП.
От Приложение № 1 към сключения между страните договор за
потребителски кредит се установява, че е уговорен годишен лихвен процент
от 51,60 % и годишен процент на разходите – 65,72 %. Крайната сума, която Г.
Л. е следвало да върне е в размер на 2088,77 лв. за срок на договора от 12
месеца.
При извършената служебна проверка съдът намира, че уговорената
между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД клауза за заплащане на възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на „Ай
Тръст“ ЕООД да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, с цел
възникване на солидарна отговорност с потребителя пред "Кредисимо" ЕАД
за всички задължения по договора за потребителски кредит, е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. С посочената клауза възнаграждението е
уговорено като дължимо предварително, независимо дали отговорността на
поръчителя е ангажирана от евентуално неизпълнение на длъжника или не. На
практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно
дали ще се предостави. По този начин разходът на длъжника по договора за
предоставяне на поръчителство на практика се явява задължителен, като зад
обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното
правоотношение в отделен договор, ясно прозира целта да се заобиколи закона
и забраната за уговаряне на допълнителни такси. Видно е, че ангажиментът
към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение,
доколкото се установява и от приложения погасителен план, че същият, макар
и да не е включен в размера на месечната погасителна вноска по договора за
потребителски кредит, има същият падеж и реално се дължи наред с вноската
по главницата и лихвата за периода на действие на договора за заем.
9
При служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че кредиторът "Кредисимо" ЕАД и поръчителят "Ай Тръст" ЕООД са свързани
лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, предвид обстоятелството, че
едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е дружеството
"Кредисимо" ЕАД. Връзката между дружествата насочва към
предположението, че претендираното вземане е уговорено с цел обогатяване
на кредитора, но по начин, който цели да заобиколи императивните
разпоредби на чл. 10а, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се подкрепя и от
факта, че претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения на кредитора "Кредисимо" ЕАД и е платимо също на последния.
Освен това настоящата инстанция счита, че с обособяването на
разходите по кредита в два отделни договора е избегнато включването на
таксата от 1168,66 лв., означена като възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, в предвидения по договора ГПР. Този извод се
подкрепя и от начина на изплащане на вземането за поръчителя – същото от
самото начало е разсрочено и и се дължи наред с месечните погасителни
вноски по кредитното правоотношение. По този начин възнаграждението на
поръчителя реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането
на всички задължения се получават още допълнителни възнаграждения. С
оглед на тези съображения, съдът приема, че възнаграждението на поръчителя
е следвало да се включи и отчете при изчислението на ГПР по кредита,
доколкото дължимата сума за поръчителя реално представлява разход по
кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК. В контекста на дадената дефиниция в
§ 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер
на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Следователно, при включването на
възнаграждението на поръчителя към разходите по кредита, то ГПР по
договора неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от
погасителния план общият размер на дължимото възнаграждение за
поръчител възлиза на сумата от 1168,44 лв. Тоест в рамките на 12 месеца
кредитополучателят е следвало да възстанови сума в размер от 3257,14 лв. при
отпуснат и усвоен заем в размер на 1600,00 лв., или двойно повече от
10
получената в заем сума. В този смисъл посоченият в договора годишен
процент на разходите от 65,72 % не отговаря на действителния и в него следва
да се включи и сумата за възнаграждение на поръчителя, при което
действителният размер на ГПР категорично би прехвърлил нормативно
установеният лимит.
Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на
размера на годишния процент на оскъпяване на кредита представлява частна
хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в
потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете
страни, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя,
последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за
предоставения му финансов ресурс. Освен това невключването на
възнаграждението на поръчителя към разходите по договора следва да се
окачестви и като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
доколкото подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а по
силата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4 ограничения, се считат за нищожни.
В процесния случай умишленото невключване на възнаграждението за
поръчител в ГПР по Договора за потребителски кредит обуславя санкцията по
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия
договор за потребителски кредит, като последиците от недействителността на
„обезпечения“ договор се пренасят и по отношение на свързания с него
договор за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията.
Изложеното дотук мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме,
че предявените искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че Договор за потребителски кредит № 3080187/20.11.2024 г.,
сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД и Договор за
предоставяне на поръчителство от 20.11.2024 г., сключен между ищеца и
ответника „Ай тръст" ЕООД, са нищожни, следва да бъдат уважени като
основателни.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение и доколкото сключените между страните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, са
нищожни, т.е. не пораждат права и задължения за страните извън
задължението на заемополучателя да върне главницата /чистата стойност на
11
кредита/, то сумите, заплатени от ищеца за погасяване на други задължения по
договорите, извън задължението му да погаси главницата, са били недължимо
платени поради липса на основание.
С оглед недействителността на договора за потребителски кредит и
предвид отделеното за безспорно, че ищецът е погасил изцяло задължението
си към „Кредисимо“ ЕАД, като е заплатил сумата в размер на 3308,00 лв., от
която сумата в размер на 1600,00 лв. е за погасяване на главницата по
договора, а сумата в размер на 1708,00 лв. е за погасяване на други суми по
договора за кредит и договора за поръчителство, то сумата от 1708,00 лв. се
явява заплатена без наличие на валидно правно основание за това, поради
което предявеният срещу „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ищецът.
В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатена държавна такса и преписи
в размер на 217,47 лв., от които 160,47 лв. следва да се присъдят в тежест на
ответника „Кредисимо“ ЕАД и 57,00 лв. следва да се присъдят в тежест на
ответника „Ай тръст“ ЕООД съобразно разгледаните искове.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие (л. 108 от
делото), видно от който е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1500,00 лв., които следва да бъдат разпределени в тежест на
ответниците, както следва: 1000,00 лв. в тежест на ответника „Кредисимо“
ЕАД и 500,00 лв. в тежест на ответника „Ай тръст“ ЕООД съобразно
разгледаните искове. По направените от ответниците възражения за това, че
ищецът не е материално затруднено лице, съдът не следва да се произнася,
доколкото адвокатското възнаграждение не се претендира за оказана на ищеца
безплатна правна помощ, а за уговорен и заплатен от ищеца хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП Договор за потребителски кредит № 3080187/20.11.2024 г.,
сключен между ищеца Г. Н. Л. и ответника "Кредисимо" ЕАД, по предявения
от Г. Н. Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, против „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, иск за прогласяване
на нищожността на сключения между страните договор.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
и ал. 2, пр. 4 от ЗЗД във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК Договор за
12
предоставяне на поръчителство от 20.11.2024 г., сключен между ищеца Г. Н. Л.
и ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, по предявения от Г. Н. Л., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, иск за прогласяване на нищожността на сключения между
страните договор.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 1708,00 лв.
(хиляда седемстотин и осем лева), представляваща недължимо платена сума
при липса на правно основание по Договор за потребителски кредит №
3080187/20.11.2024 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от
20.11.2024 г.
ОСЪЖДА „Кредисимо“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в общ размер на 1160,47 лв.
(хиляда сто и шестдесет лева и четиридесет и седем стотинки) - разноски
за държавна такса по делото и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, бул.
„Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, ДА ЗАПЛАТИ на
Г. Н. Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата в общ размер на 557,00 лв. (петстотин петдесет и седем лева)
- разноски за държавна такса по делото и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
13