№ 22752
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110118864 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Застрахователна
компания България Иншурънс" АД, с която е предявен осъдителен иск
срещу „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 7114.98 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване
на неплатената част от изплатено от ищеца по имуществена застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Рено –
Талисман“, с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 06.12.2022 г. на
гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 01.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1231.41 лева – мораторно
обезщетение върху главницата, дължимо за периода от 05.12.2023 г. до
04.03.2025 г.
Ищецът сочи, че със застрахователна полица 220600101233, издадена
на 01.04.2022 г. е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на лек
автомобил Рено - Талисман, с рег. № ***, собственост на Ц. Н. И., ЕГН
**********, с период на застрахователно покритие от 06.04.2022 г. до
05.04.2023 г.
Твърди, че на 06.12.2022 г. в град София, на кръстовището на бул.
„България“ и бул. „Иван Е. Гешов“ е реализирано ПТП между застрахования
при ищеца лек автомобил Рено - Талисман, с рег. № ***, управляван от Ц. Н.
И., и лек автомобил BMW, с рег. № ***, управляван от Т. В., при следния
механизъм: Лекият автомобил с рег. № ***, при движение по бул. „Иван. Е.
Гешов“, предприема маневра за ляв завой към бул. „България“ при червена
1
светофар, отнемайки предимство на лекия автомобил с рег. № ***, движещ се
по бул. „П. Ю. Тодоров" в лентата за движение направо, в резултат на което
настъпва сблъсък с нанесени материални щети, описани в уточнителна молба
от 21.05.2025 г. /л. 47/
Твърди, че вина за ПТП, има водачът на лек автомобил BMW, с рег.
№ ***.
Сочи, че във връзка с предявена застрахователна претенция от
собственика на увредения автомобила, ищецът определил застрахователно
обезщетение в размер на 14145.96 лева, както и сумата от 84 лева /разходи за
репатриране на автомобила/, което превел по на собственика на увредения
автомобил на 02.05.2023 г.
Поддържа, че за лек автомобил BMW, с рег. № ***, е била сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, с
валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което, на
основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно вземане срещу последния за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер на
14229.96 лева.
Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника,
получена на 05.12.2023 г., но дружеството изплатило само половината от
сумата в размер на 7114.98 лева.
Предвид отказа да извърши цялостно плащане по регресната
претенция, ответникът изпаднал в забава, поради което ищецът претендира и
заплащането на сумата от 1231.41 лева.
Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски по
делото.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция по основание и размер.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил BMW, с рег. №
***, както и че е получил покана за плащане от ищеца, във връзка с която е
извършил частично плащане в размер на 7114.98 лева. Не оспорва и
извършването на плащане от страна на ищеца по сметка на собственика на
увредения автомобил.
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и
описания механизъм на ПТП. Твърди, че ПТП е осъществено при наличие на
съпричиняване в равна степен от страна на водача на автомобила,
застрахован при ответника. Твърди, че водачът на увреденото МПС е нарушил
правилата за движение, предписани в ЗДвП, като е навлязъл в процесното
кръстовище преди автомобилите, намиращи се в него да се изтеглят и да
освободят пътя, при наличие на видимост и достатъчно голямо разстояние да
забележи предприелия ляв завой л.а. „БМВ“, рег. № ***. Твърди, че водачът на
увредения автомобил също е навлязъл на червен сигнал на светофарната
уредба, като по този начин е създал предпоставки за настъпване на
2
процесното ПТП и е допринесъл за вредоносния резултат.
С оглед основателността на възражението, намира, че с доброволното
плащане на половината от регресната претенция е изпълнил изцяло
законовите си задължения.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и
всички констатирани щети по автомобила.
Оспорва предявените искове и по размер, като намира, че
определената застрахователна сума не отговаря на действителната стойност на
щетите.
Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове както следва: главен иск с правно основание чл. 411 КЗ и
акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1/ сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил
с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност
по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което
следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди,
причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се
предполага; 4/ размерът на причинените вреди; и 5/ сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на
ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската
отговорност за вреди на виновния водач.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в
доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ
е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение.
По направеното възражение за съпричиняване, в тежест на
ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, описани в отговора на
исковата молба.
С приетия за окончателен доклад по делото, като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване, съдът е отделил следните
обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор при ищцовото
застрахователно дружество за имуществена застраховка по отношение на лек
автомобил „Рено – Талисман“, с рег. № ***, с валидно застрахователно
покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на
застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер на
14229.86 лева; 3/ сключен договор при ответното застрахователно дружество
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. „БМВ“, рег. №
3
***, валиден към датата на ПТП; 4/ получаването на извънсъдебна покана от
ответника на 05.12.2023 г. и извършване на доброволно плащане по нея в
размер на сумата от 7114.98 лева.
Спорен между страните е въпросът досежно механизма на
процесното ПТП, в частност – по чия вина е настъпило същото.
За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна
инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни
доказателства чрез разпит на свидетели – водачите на двата автомобила, като е
приета и съдебна автотехническа експертиза.
От представения по делото /л. 16/ двустранен констативен протокол
за ПТП от 06.12.2022 г., се установява, че на процесната дата, около 9:00
сутринта в гр. София, на кръстовището между бул. България и бул. Ив. Евст.
Гешов, настъпва ПТП между л.а. БМВ /застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“/ и л.а. „Рено" /застрахован при ищеца
по застраховка „Каско“.
Видно от нарисуваната от водачите скица на пътната обстановка и
ПТП се установява, че водачът на л.а. „БМВ“ е извършвал завой наляво от
бул. „Ив.Евст.Гешов“ към бул. „България“, а водачът на л.а. „Рено“ се е
движил направо от бул. „П.Тодоров“ към бул. „Гешов“. Траекторията на двата
автомобила се пресича вътре в кръстовището и настъпва сблъсък.
На нарисуваната скица не е отразена контактната точка между двата
автомобила, но от описанието на вредите се установява, че същите са
настъпили в предната дясна част на автомобил „Рено“ и в задната дясна част
на автомобил „БМВ“.
В хода на съдебното дирене и двамата водачи на процесните
автомобили, разпитани в качеството им на свидетели, потвърждават, че
положените подписи под изготвения протокол са техни.
В представеното по делото уведомление-декларация за щета л. 15/,
подадено от водача на лек автомобил „Рено“ се посочва, че вредите по
автомобила му са нанесени при ПТП на бул. „България“ по вина на водач на
л.а. „БМВ“, който, при извършването на ляв завой от бул. „Гешов“ към бул.
„България“, отнел предимството на л.а. „Рено“ и настъпил удар между двете
превозни средства.
Разпитан като свидетел, водачът на л.а. „Рено“ Ц. И., чиито
показания съдът кредитира като добросъвестно дадени и отразяващи коректно
личните възприятия на свидетеля, потвърждава гореописаната фактическа
обстановка. Свитеделят сочи, че инцидента се е осъществил сутринта на
процесния ден, при ясно и сухо време. Сочи, че е потеглил от най-дясната
лента на бул. „П.Тодоров“ с посока на движение направо – към бул.
„Ив.Евст.Гешов“. Сочи, че е бил първа кола на светофара и, след подаване на
зелен сигнал, тръгнал рязко и навлязъл в кръстовището. Когато навлязъл в
средата на бул. „България“ видял черен джип „БМВ“, който идвал от бул.
„Гешов“ и правил ляв завой към бул. „България“. Натиснал спирачките, но
поради малкото разстояние /около 1 метър/ не могъл да предотврати сблъсъка
4
и двата автомобила се ударили. Сочи, че увредена била цялата предна част на
неговия автомобил.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Т. В. – водач на л.а. „БМВ“. Последният потвърждава посоките на
движение на двата автомобила, като пояснява, че се е намирала в лява лента за
движение, отредена за ляв завой, навлязла е в кръстовището на зелен сигнал
на светофара, но тъй като имало усилен трафик и пред нея имало още
десетина коли, е възможно, докато е преминавала през кръстовището,
светофарът да е променил сигнала си и да е светел в червено.
В изготвената и приета по делото и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира напълно като
компетентно изготвена, вещото лице потвърждава гореописания механизъм на
ПТП. Пояснява, че двамата водачи са се намирали в ленти за движение
разрешаващи такова направо /за л.а. „Рено“/, съответно – наляво /за л.а.
„БМВ“/, като въпреки представените по делото циклограми, не би могло да се
определи с категоричност дали някой от тях е инициирал движението си на
забранителен сигнал на светофарната уредба.
В проведеното изслушване в открито съдебно заседание, вещото
лице сочи, че с оглед размерите на кръстовището и продължителността на
зеления сигнал на светофара, е възможно л.а. „БМВ“ да е навлязъл в
кръстовището на разрешителен сигнал, който да се е променил в забранителен
преди водачът да е успял да изпълни изцяло маневрата си за ляв завой.
Пояснява, че при съобразяване със свидетелските показания /сочещи на
наличието на усилен трафик/, видимостта на двамата водачи един към друг е
била намалена.
По отношение на констатираните вреди върху л.а. „Рено“ сочи, че
всички стоят в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП.
Страните не са ангажирали други доказателства, касаещи механизма
на процесното ПТП и вината на водачи за настъпването му.
При така събраните по делото доказателства, съдът достигна до извод,
че вина за процесното ПТП имат и двамата водачи при съотношение на
приноса 90% за водача на л.а. „БМВ“, рег. № *** и 10% за водача на л.а.
„Рено“, рег. № ***.
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от изводите на вещото лице в изготвената съдебна автотехническа
експертиза, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило основно в резултат
на действията на застрахования при ответника водач, който, в нарушение на
разпоредбата на чл. 50а ЗДвП, е навлязъл в кръстовището, макар и при
разрешаващ сигнал на светофара, без да съобрази, че пътната обстановка в
кръстовището ще го принуди да спре в кръстовището или ще възпрепятства
напречното движение.
Вина за процесното ПТП, макар и в значително по-малък принос
/доколкото се е движел в разрешена лента за движение на зелен светлинен
сигнал, без да променя траекторията си/ има и водачът на застрахования при
5
ищеца лек автомобил. Последният, в нарушение на разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, рязко е навлязъл в кръстовището със скорост, несъобразена с
интензивността на движението, както и с конкретните условия на видимост,
поради което, въпреки предприетото аварийно спиране, не е могъл да
предотврати удара с намиращия се в кръстовището л.а. „БМВ“.
Предвид изложеното, съдът намира, че направеното от ответника
възражение за съпричиняване се явява основателно, поради което дължимото
регресно обезщетение следва да бъде намалено с 10%.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнало регресното вземане
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010
г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
В конкретния случай, видно от изготвената САТЕ, средната пазарна
стойност на причинените върху л.а. „Рено“ вреди възлиза на сумата от
14495.59 лева.
Към тази сума следва да се добави и стойността на сторените разходи
за репатриране в размер на 84 лева, т.е. общият размер на регресната
претенция на ищеца възлиза на сумата от 14579.59 лева.
6
С оглед уваженото възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат в размер на 10%, както и при съобразяване извършеното
извънсъдебно плащане от стана на ответника на сумата от 7114.98 лева,
предявеният иск се явява основателен до размера на сумата от 6006.65 лева,
като за горницата над този размер до пълния заявен такъв от 7114.98 лева
подлежи на охвърляне.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба /114486/01.04.2025 г./
до окончателното плащане.
По искът с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск за установяване дължимостта
на мораторно обезщетение, по делото следва да бъде доказана дължимостта
на вземането по главната искова претенция и изпадането в забава на
задълженото лице.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че с регресна покана, изпратена до ответното дружество, ищецът е
заявил претенцията си за заплащане на сумата от 14229.96 лева.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, в срок 30 дни от представянето на всички
доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже
плащането.
Не е спорно, че след изтичане на указания срок /изтекъл на 19.11.2025
г./, на 30.11.2023 г., ответникът превел половината от претендираната сума,
като е постановил отказ да извърши плащане за остатъка, възлизащ на 7114.98
лева.
С оглед на това, от деня, следващ изтичането на срока, ответникът е
изпаднал в забава.
Предвид изложеното предявеният иск за мораторно обезщетение от
по-късен момент /05.12.2023 г./ до 05.03.2025, се явява доказан по основание.
Същият следва да бъде уважен до размера на сумата от 1034.62 лева,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. За
горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от 1231.41 лева
искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право
на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът е доказал извършването на разноски по представения списък
по чл. 80 ГПК в размер на 334.60 лв. – държавна такса, депозит за САТЕ – 200
лева, депозит за призоваване на свидетел – 40 лева, като е претендирал и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 200 лева. Съразмерно на уважената част
от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 653.48 лева.
7
Ответникът е доказал извършването на разноски в размер на 400 лева
– депозит за САТЕ, 40 лева – депозит за призоваване на свидетел, 5 лева –
такса за съдебно удостоверение, като е претендирал присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
в полза на ответника следва да се присъди сумата от 103.20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, да
заплати на „Застрахователна компания България Иншурънс" АД, ЕИК
*********, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 6006.65 лева, представляваща
регресно вземане за възстановяване на неплатената част от изплатено от
ищеца по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение по
щета № 220600200883 за вреди по л.а. „Рено – Талисман“, с рег. № ***,
причинени при ПТП, настъпило на 06.12.2022 г. на гр. София, по вина на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач
на л.а. „БМВ“, рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 01.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 1034.62 лева – мораторно
обезщетение върху главницата, дължимо за периода от 05.12.2023 г. до
04.03.2025 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Застрахователна
компания България Иншурънс" АД, ЕИК *********, срещу „ЗАД ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 411 КЗ
за горницата над сумата от 6006.65 лева до пълния предявен размер на
претенцията от 7114.98 лева - регресно вземане за възстановяване на
неплатената част от изплатено от ищеца по имуществена застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение по щета № 220600200883 за вреди по л.а. „Рено
– Талисман“, с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 06.12.2022 г. на
гр. София, по вина на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника водач на л.а. „БМВ“, рег. № ***, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 01.04.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и предявения иск с правно основание чл. 86
ЗЗД за горницата над сумата от 1034.62 лева до пълния предявен размер на
претенцията от 1231.41 лева – мораторно обезщетение върху главницата,
дължимо за периода от 05.12.2023 г. до 04.03.2025 г.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, да
заплати на „Застрахователна компания България Иншурънс" АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 653.48 лева – разноски в
производството пред първата съдебна инстанция, съразмерно на уважената
част от исковете.
8
ОСЪЖДА „Застрахователна компания България Иншурънс" АД,
ЕИК *********, да заплати на „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 103.20 лева – разноски в
производството пред първата съдебна инстанция, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9