№ 109
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20203100901367 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г. Й. ИВ. и М. КЛ. ОК., и двамата с пост.адрес ** срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София иск за приемане за установено, че
ипотечното право на ответника по отношение на недвижим имот, представляващ подробно
описан в исковата молба апартамент, е погасено по давност поради изтичане на повече от 10
г. от учредяване на ипотеката до предявяване на иска. С уточнителна молба от 29.12.2020г. е
посочено, че началната дата на твърдяния давностен срок е 02.09.2008г., а крайната е
моментът на предявяване на настоящия иск.
Твърди се в исковата молба, че с нот.акт №140/02.09.2008г. ищците закупили
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.“Любен Каравелов“ №11, във
връзка с което им бил предоставен банков кредит в размер на 138 00 евро, обезпечен с
ипотека върху закупения недвижим имот. Твърди се, че след сключване на договорната
ипотека до настоящия момент не са предприемани действия от банката за реализиране на
вземанията по кредита. На 20.09.2013г. банката обявила предсрочна изискуемост на кредита
и подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на подадено
от длъжниците възражение било образувано исково производство под №1067/2014г. на ОС –
Варна, което приключило с отхвърляне на предявените искове. Образуваното изп.дело било
прекратено по искане на настоящите ищци на 20.02.2019г. Впоследствие бил предявен от
банката осъдителен иск, въз основа на който било образувано т.д.№1499/2017г. по описа на
ОС – Варна. Исковете били частично уважени с влязло в сила решение и въз основа на
издадения изп.лист било образувано и понастоящем висящо изп.дело №1038/2020г. Твърди
се, че през повече от 10-годишен период банката не е предприела действия за реализиране на
правата си по сключената ипотека и ипотечното право е погасено поради неподновяване в
1
предвидения 10-годишен период съобразно чл.177 от ЗЗД. С исковата и уточнителните
молби са направени и доказателствени искания.
С депозираната в срока по чл.372 ГПК допълнителна искова молба се поддържа
твърдението за наличие на правен интерес от настоящия иск и за погасяване ипотечното
право на банката.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е депозирал
писмен отговор, в който е изразил становище за нередовност на исковата молба и за
неоснователност на предявения иск с оглед извършеното подновяване на ипотеката на
21.08.2018г. - преди изтичане на 10г. от първоначалното вписване. С допълнителния отговор
се поддържат възраженията от отговора
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване факта, че с нот.акт №140/02.09.2008г. е учредена от ищците договорна ипотека
в полза на банката за обезпечаване на банков кредит в размер на 138 00 евро.
С решение №306/26.11.2015г. по в.т.д.№445/2015г. на Апелативен съд – Варна,
недопуснато до касационно обжалване, е отменено решение на ВОС по т.д.№1067/2014г. и
са отхвърлени исковете на „Банка Пиреос България“ АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че Г. Й. ИВ. и Мартин Крифорд О. дължат солидарно на
ищеца сумата 181957,87 евро, представляващи неиздължена част от главница по договор за
жилищен кредит от 02.09.2008г. и анекси към него; сумата от 31172,29 евро,
представляваща възнаградителна лихва от анекс 1 за периода от 10.01.2012г. до 19.09.2013г.;
сумата от 3940,73 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от
10.02.2012г. до 13.11.2013г.; сумата от 1901 евро – месечна такса за периода от 10.02.2012г.
до 19.09.2013г., сумата от 151,20 лв. – нотариални такси, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и ч.гр.д.№16635 по описа на ВРС, 30 състав.
С постановление от 20.02.2019г. на ЧСИ Д.Я. е прекратено изп.производство
20137110400898 на основание чл.433, ал.1, т.4 от ГПК.
Представена е и молба от „Банка Пиреос България“ АД за подновяване
вписването на договорна ипотека, учредена с нот. акт №141 от 2008г. за обезпечаване на
договор за кредит, сключен с Г. Й. ИВ. и М. КЛ. ОК.. Видно от приложена справка от
Агенция по вписванията на 21.08.2018г. е подновено вписването на договорната ипотека,
учредена от Г. Й. ИВ. и М. КЛ. ОК..
С решение №260022/04.09.2020г. по в.т.д.№659/2019г. на Апелативен съд –
Варна, недопуснато до касационно обжалване, е потвърдено решение на ВОС по търг.дело
№1499/2017г. в частта, с която са уважени исковете на „Юробанк България“ АД за приемане
за установено в отношенията между страните, че Г. Й. ИВ. и М. КЛ. ОК. дължат солидарно
на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008 от
2
02.09.2008 г. и Анекс № 4/27.01.2012 г. към него, а именно: 5708.51 евро, представляваща
просрочени анюитетни вноски за главница с настъпил падеж за периода от 10.11.2012 г. до
10.10.2017 г. включително, 143 496.65 евро, предсрочно изискуема главница, законната
лихва върху главниците от предявяване на иска – 01.11.2017 г. до окончателното им
изплащане; 38673,99 евро договорна възнаградителна лихва за периода 10.11.2014г. –
15.08.2017г.; 681.98 евро наказателна лихва за забава по чл. 14.3 от Раздел IV от договора за
периода 10.11.2014г. до 15.08.2017г.; 3364.64 евро месечна такса по чл. 15 т.В от Раздел IV
от договора за периода 10.11.2014 г. до 10.08.2017г.
Представени са покани за доброволно изпълнение от ЧСИ Петя И., рег.№883 до
Г. Й. ИВ. и М. КЛ. ОК. по изп.дело №20208830401038, образувано въз основа на изп.лист от
27.10.2020г. по търг.дело №260022 от 2020г. на Апелативен съд – Варна.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск от длъжници по договор за кредит,
обезпечен с ипотека, за приемане за установено, че ипотечното право на ответника е
погасено по давност поради изтичане на 10г. от учредяване на ипотеката до предявяване на
иска.
Правният интерес от предявяване на иска се извежда от легитимацията на
ищците като собственици на ипотекирания имот, както и от твърденията за предприети
действия от страна на банката като взискател, от възможността ипотекарният кредитор за
реализира правата си, което може да рефлектира върху правната сфера на ищците, както е
прието с определение №49/12.04.2021г. по в.ч.т.д.№134/2021г. на Апелативен съд – Варна.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва
да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество
на спора.
Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства
възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за кредит и
учредяване на договорна ипотека в полза на банката за обезпечаване на банков кредит №
2512/R/2008 от 02.09.2008г. в размер на 138 000 евро, обективирана в нот.акт
№140/02.09.2008г.
В настоящия случай ищецът твърди погасяване на ипотеката по давност. Като
акцесорно право ипотеката се прекратява с прекратяване на главния дълг или се погасява с
погасяване по давност на главното вземане. Действителността на процесния договор за
кредит и съществуването и дължимостта на задължението по него са установени с влязлото
в сила решение №260022/04.09.2020г. по в.т.д.№659/2019г. на Апелативен съд – Варна,
недопуснато до касационно обжалване, с което е потвърдено решение на ВОС по търг.дело
№1499/2017г. в частта, с която са уважени исковете на „Юробанк България“ АД за приемане
за установено в отношенията между страните, че Г. Й. ИВ. и М. КЛ. ОК. дължат солидарно
на ищеца сумите по Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008г. и Анекс №
3
4/27.01.2012г. към него.
Изложеното в исковата молба разбиране, че ипотеката се погасява по давност и в
случай на неупражняване, независимо от давността по главното вземане, не може да бъде
споделено. За разлика от отменените чл.38 от Закона за давността и чл.82 от Закона за
привилегиите и ипотеките, в действащия ЗЗД не се предвижда самостоятелно погасяване на
ипотеката по давност, което се потвърждава и от законово предвидения десетгодишен срок
на действие на вписването, което при това може да бъде подновено след изтичане на този
срок /в този смисъл А.К., Обл.право, Обща част/.
С оглед на изложеното твърдението за погасяване на ипотечното право по
давност, при наличието на установено със сила на присъдено нещо съществуване на
главното задължение, може да бъде отнесено само към хипотеза на неподновяване на
вписването. В случая от представените по делото молба от „Банка Пиреос България“ АД за
подновяване вписването на договорна ипотека и справка от Агенция по вписванията е
видно, че на 21.08.2018г. е подновено вписването на договорната ипотека, учредена от Г. Й.
ИВ. и М. КЛ. ОК. с нот. акт №141 от 2008г. за обезпечаване на договор за кредит.
С оглед на вписаното подновяване преди изтичане на десетгодишен период от
първоначалното вписване на 02.09.2008г., следва да се приеме, че ипотечното право в полза
на банката съществува. Предявеният на това основание отрицателен установителен иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора разноски се дължат в полза на ответника, като с оглед
липсата на представени доказателства за заплащане не следва за бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Й. ИВ. и М. КЛ. ОК., и двамата с пост.адрес **
срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София иск за приемане за
установено, че ипотечното право на ответника по отношение на недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.“Любен Каравелов“ №11, вх.Б, ет.1,
произтичащо от договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт №141, том IV, рег.
№7933, дело №842 от 02.09.2008г., е погасено по давност поради изтичането на повече от 10
г. от учредяване на ипотеката на 02.09.2008г. до предявяване на настоящия иск, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5