РЕШЕНИЕ
№ 1215
гр. Пловдив , 18.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
в присъствието на прокурора Веселина Радкова Николова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330104555 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Я. Д. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Г. Д.“ № **, ап. **, чрез пълномощник
адв. С. Д., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 001 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
иска- 11.03.2021 г. до окончателно й изплащане.
В исковата молба е посочено, че ищецът бил трудовоангажиран човек, без
противообществени прояви, който се ползвал с авторитет сред колеги и приятели. На
29.12.2019 г. той осъществил среща със свой близък по повод желанието му да закупи
употребяван мотоциклет. На срещата решил да го изпробва преди сделката, като го
подкарал по улицата. В малкия град нямало трафик, не създал проблем и на околните, но
бил засечен от полицейски патрул, който го предал на разследващи полицаи. По случая
било образувано ДП № 60/ 2019 г. по описа на РУ- Ивайловград, за престъпление по чл. 345
ал. 2, вр. ал. 1 от НК. По същото била допусната СТЕ за техническа изправност на мотора,
която била безпредметна, с оглед състава на деянието. Ищецът бил привлечен като
обвиняем на 14.02.2020 г., като у него се породил силен страх, че ще бъде осъден, че това ще
стане достояние до широк кръг хора, че няма да има възможност за бъдеща професионална
1
или политическа реализация, доколкото имал изразена политическа активност и интереси.
Била му извършена и полицейска регистрация, от която процедура се чувствал като
рецидивист. След продължително разследване спрямо него било внесено постановление на
прокуратурата с предложение за освобождаването му по чл. 78а от НК. По образуваното н.
а. х. дело № 10/ 2020 г. на РС- Ивайловград, бил признат за виновен по повдиганото
обвинение, че управлява нерегистриран мотоциклет, като бил освободен от наказателна
отговорност, чрез наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Съставът на съда
подходил повърхностно, като погрешно възприел, че е извършен състав на престъпление,
без да бъдат обсъдени всички релевантни обстоятелства. Наказателното производство
продължило три месеца, като се отразило негативно на психическото здраве и личния живот
на ищеца, който изживял стрес и много нерви. Решението на съда било обжалвано и по в. а.
х. дело № 298/ 2020 г. на ОС- Хасково ищецът бил признат за виновен, като тук вече съдът
правилно приел, че липсвал състав на престъпление. В тази връзка били налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ за
претърпените неимуществени вреди, които преживял във връзка с незаконното обвинение.
Претендира присъждане на парично обезщетение за тях в размер на 5 001 лева, ведно със
законна лихва от завеждане на делото. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. Представя се в
последствие отговор като становище за неоснователност на претенцията, в който се твърди,
че неимуществените вреди не били доказани, а липсвала и причинна връзка между
действията на ответника и състоянието на ищеца. Алтернативно, искът се счита за
прекомерно завишен, а претенцията- за несъобразена с принципа на справедливостта,
съдебната практика и социално- икономическите условия на живот в страната. ДП
приключило в разумен срок, нямало задържане на ищеца, нито мерки на процесуална
принуда. Възразява се поради прекомерност на размера на адвокатския хонорар на
пълномощника на ищеца. В с.з. чрез представителя си моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено бързо производство № 60/ 2019 г. по описа на РУ- Ивайловград,
образувано по повдигнато срещу ищеца престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК, приключило с
обвинително заключение и мнение на разследващите за предаване на лицето на съд.
По делото е приложено н. а. х. дело № 10/ 2020 г. на РС- Ивайловград, по което с решение
№ 11 от 24.06.2020 г. ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. По
жалба на лицето е образувано В. н. а. х. дело № 298/ 2020 г. на ОС- Хасково, по което с
решение № 260009 от 15.09.2020 г. е отменено първоинстанционното решение и
обвиняемият е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един св., ангажиран от ищеца
(протокол от с.з. от 22.06.2021 г.). Св. Е. Г. П. - фактически съжител на ищеца, посочва, че
след Коледата на 2019 г. приятелят й се бил прибрал в И., където си харесал мотор и отишъл
да го покара, за да го изпробва преди да го купи. Няколко метра след това обаче бил спрян
2
от полицейски патрул, в който участвал дори негов братовчед, като бил обвинен, че
управлява мотора без той да е регистриран. Така се образувало производство срещу него,
викали го на разпити, конфискували мотора, бил и осъден първия път, като след негова
жалба горната инстанция го оправдала. Бил притеснен през цялото време, не искал да
научават в работата му, за да не го уволнят, мислел си, че няма да може да си намери работа
като осъждано лице. Когато го оправдали, станал по- спокоен, нямало го вече нервното
напрежение.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца
действително е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл. 345 ал. 2
от НК, по което той първоначално е бил признат за виновен, а в последствие- е оправдан от
горната инстанция. При това положение е осъществен фактическият състав на
отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва
да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били
налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са
били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно
причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния
държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото е разпитан само един св. - приятелката на ищеца, която описва емоционалното
му състояние във връзка с обвинението - притеснение, безпокойство, стрес, страх.
Показанията й обаче следва да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото
лицето в качеството си на фактически съжител на страната, се явява заинтересовано в
определена степен от изхода на спора, но независимо от това, те не могат да не се
кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата
3
молба за изживени негативни емоции, притеснение за работата, несигурност за бъдещето и
т.н. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие
именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му
притеснения. Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното
обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия
свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в
общуването с околните (като затвореност, нежелание за срещи, избягване на контакти с
познати) или с членовете на семейството (нервност, неудобство, срам), за това отговорност
не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на
държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е
случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите,
тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на личността. За
неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото
наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели,
обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват нито формирано по отношение
на лицето негативно обществено отношение, нито пък загубен обществен авторитет.
Въобще нито са наведени подобни твърдения в исковата молба, нито пък такова нещо се
установява от свидетеля. Останалите описани в исковата молба проявления на причинените
вреди представляват субективни усещания на лицето за бъдещи събития (несправедлива
осъдителна присъда, загуба на работата, невъзможност да си намери нова като осъждано
лице), които не са се сбъднали, поради което от тях не могат да се правят изводи за
неблагоприятни последици от евентуалното настъпване на тези несигурни събития.
Твърденията за причинения му стрес и страх по време на производството следва да се
приемат като една съвсем като нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно
притеснение на подсъдим, поставен в съдебно заседание и то за пръв път.
Извършването на полицейска регистрация на ищеца чрез снемане на пръстови отпечатъци
и изготвяне на снимки не е била предприета спрямо него, защото ищецът е бил третиран
като престъпник или за да се унижи като личност, а тъй като такива са нормативните
изисквания по отношение на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления
от общ характер, доколкото това е процедура за събиране на данни и информация относно
такива лица, срещу които е образувано досъдебно производство, без това да представлява
някаква извънредна или тенденциозно взета мярка, насочена конкретно само спрямо ищеца,
извън стандартната процедура при подобни случаи.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно
производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност,
като в процеса не се установи да е имало каквато и да е негативна обществена реакция
спрямо обвиняемия, нито пък не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания,
явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално
обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление и
то на осъждано лице вече за същото. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък
размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за
4
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане
на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за
деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват
продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално-
следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай
постановлението за образуване на досъдебното производство е от 29.12.2019 г., но ищецът е
привлечен като обвиняем чак на 14.02.2020 г., а постановлението на РП с предложение за
прилагане на чл. 78 а от НК е от 18.03.2020 г. Наказателното дело пред РС е приключило в
едно с.з. на 24.06.2020 г., като пред въззивната инстанция също е било проведено само едно
с.з. от 15.09.2021 г. На лицето е била наложена най- леката мярка за неотклонение-
„*******”, като този период по отношение на същия не са прилагани каквито и да е други
ограничения от страна на разследващите. Обвинението му не е за тежко умишлено
престъпление, разследването в досъдебната фаза е приключило в много кратки срокове-
около два месеца и половина, като и продължителността на разглеждането на делото в
съдебната фаза също е малка- за две инстанции общо пет месеца, в които попада и период на
съдебна ваканция. Времетраенето на процеса е обусловено изцяло от обективни причини,
свързани със събиране на доказателства, като участието на ищеца в производството се е
изразявало в следното- в ДП той е бил разпитан веднъж и е дал обяснения, явил се е на с.з.
пред РС, но е отсъствал пред ОС. Не е възпрепятствал хода на разследването (укриване от
властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания), като е оказал и необходимото
съдействие на разследващите. Не се установява и конкретният случай да е придобил масов
отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично
компрометиран или дискредитиран.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението
за причинените на ищеца неимуществени вреди е завишен, защото не се установява лицето
да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън
обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални
страдания- неудобството, негативните чувства от факта на обвинението, преживените стрес
и притеснения и несигурността от изхода на делото, трябва да бъдат адекватно овъзмездени.
Обезщетението обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за
справедливост, икономическите условия в страната и на база анализа на събраните
доказателства, както и при отчитане на принципа, че то в подобни дела не може да бъде
средство за неоснователно и неправомерно обогатяване. Така съдът намира, че
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи в
размер на 1 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 5 001 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция за
неимуществени вреди, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от
ЗОДОВ, като същите изрично се претендират, макар и за тях да не е представен списък по
чл. 80 от ГПК. Внесената сума от 10 лева за държавна такса (лист 2) следва да му се присъди
5
изцяло, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му,
възлизащи в размер на 1 000 лева (л. 34), от които се претендират обаче само 400 лева, се
дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, поради което на ищеца
следва да се присъди за адвокатско възнаграждение само сумата от 80 лева, която да се
възложи в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на Я. Д. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Г. Д.“ № **, ап. **, сумата в
размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК,
по което е бил оправдан по В. н. а. х. дело № 298/ 2020 г. на Окръжен съд- Хасково, с
решение № 260009 от 15.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на делото- 11.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 1 000 лева до пълния
предявен размер от 5 001 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на Я. Д. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Г. Д.“ № **, ап. **, направените по
разноски по делото, както следва: сумата от 10 (десет) лева- за внесена държавна такса и
сумата от 80 (осемдесет) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6