Присъда по дело №2138/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 170/12.10.2023 г. по НОХД № 2138/2023 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт от прокурор
при Районна прокуратура гр. Бургас, с който спрямо подсъдимия * с ЕГН: ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 15.02.2022 г., в гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“, в
посока бул. „Т. Александров“, управлявал МПС - л.а. „Фолксваген Голф“, с номер на рама *,
което не е регистрирано по надлежния ред съгласно ЗДвП – престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
Пред районния съд делото протече по общия ред като бяха разпитани необходимите
свидетели и бяха приобщени нужните доказателствени материали.
Подсъдимият депозира обяснения, в които заяви, че служител на КАТ (неназован) му
е казал, че щом автомобилът има Свидетелство за регистрация, значи е регистриран и може
да бъде управляван по пътищата.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен
и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да се
изтърпи ефективно.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. * – БАК заявява, че според него
обвинението е доказано, но с оглед спецификата на казуса на подсъдимия следва да се
наложи наказание „Глоба“, а не „Лишаване от свобода“.
Подсъдимият * заявява, че не се чувства виновен, защото автомобилът, който е
управлявал, е имал документ за регистрация. В предоставената възможност за последна
дума заявява, че е казал, това което трябва и няма да говори повече.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият * с ЕГН: ********** *.
Към дата на инкриминираното деяние * е бил неосъждан (бил е реабилитиран за
осъждането си по НОХД № 2796/2017 г. на СРС), но на 21.02.2022 г. спрямо него е влязло в
сила Споразумение по НОХД № 2271/22 г. на СРС, с което е бил признат за виновен в
извършване на 18.05.2021 г. на престъпление по чл. 197, т.3, вр. с чл. 195, т. 4, пр. 1 НК и му
е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение е
било отложено с изпитателен срок от 3 години. В последствие на 26.10.2022 г. спрямо
подсъдимия е влязло в сила и ново осъждане по НОХД № 3778/2022 г. на РС-Бургас, с което
за извършено на 24.03.2022 г. престъпление по чл. 281, ал. 2 НК му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.
Към 15.02.2022 г. * е бил правоспособен водач на МПС, като е бил санкциониран за
множество нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 15.02.2022 г. подсъдимият * * управлявал собствен на брат му - * л.а. „Фолксваген
Голф“ peг. № *, с номер на рама *, гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“, в посока бул. „Т.
Александров“, който автомобил бил в негово владение от години. Регистрацията на този
автомобил била прекратена от контролните органи още на 02.02.2021 г., към която дата
1

автомобилът бил във владението на подс. * и управляван от самия него. При все, че му било
известно, че регистрацията на автомобила е прекратена, подс. * управлявал въпросния и на
15.02.2022 г., когато бил спрян от полицаи при 02 РУ на МВР - Бургас и при сектор „ПП“
при ОДМВР - Бургас * и *. При извършената проверка и констатация за административно
нарушение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, на подс. * му бил съставен АУАН серия АД бланков
№ 001266 от 15.02.2022 г., който той подписал без възражения. На подс. * за същото
нарушение, извършено от него на 16.01.2022 г., му бил съставен АУАН бл. № GA/318592 от
16.01.2021 г., със съдържанието на който бил запознат на същата дата. Материалите по
случая били докладвани в прокуратурата, като с постановление от 10.08.2022 г.
наблюдаващият прокурор образувал досъдебно производство за извършено престъпление по
чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от 21.04.2023 г., съгласувано по реда на чл. 219, ал. 1
НПК * бил привлечен в качеството на обвиняем.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
съдебното производство доказателствен материал, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – * (л. 76 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 38 от ДП); * (л. 76-77 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 39 от ДП) и от обясненията на подсъдимия * *
(л. 75-76 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 14 - 15 от съдебното
производство); АУАН бл. № 001266 (л. 6 от ДП); АУАН бл. № GA 318592 (л. 7 от ДП);
справка регистрация на МПС (л. 8-9 от ДП); справка за нарушител/водач (л. 10-12 от ДП) и
резолюция (л. 50 от ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Свидетелските показания и на двамата разпитани свидетели напълно хармонират
помежду си, като се подкрепят и от приложените писмени материали, поради което и съдът
ги кредитира изцяло, включително и по отношение на приобщените показания от
досъдебното производство, когато логично споменът на двамата полицейски служители е
бил по-ясен и чиято достоверност свидетелите потвърдиха непосредствено пред съда.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от подсъдимия, който в
обясненията си потвърждава, че е управлявал процесния автомобил на посочената дата, но
твърди, че щом автомобилът е имал Свидетелство за регистрация, то и поведението му е
несъставомерно. Именно поради това, че обясненията на подсъдимият не се оборват от
останалия доказателствен материал, то и съдът кредитира и заявеното от *, като относно
твърденията му, че поведението му е несъставомерно, съдът ще даде отговор по-надолу в
мотивите си.
Съдът кредитира и всички приложени писмени доказателства, доколкото те са
изготвени/приобщени по надлежния ред и не се оспорват по никакъв начин от страните.
2

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия за виновен,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 345,
ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с поставени табели с peг. № * и с номер на рама
* в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „Крайезерна“, в
посока бул. „Т. Александров“, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В
тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС №
1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се
намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с поставени табели с peг. № * и с номер на рама *, който подсъдимият е
управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението
по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно
средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че то не е регистрирано по
надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва
да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на
територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е
намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено
регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с
регистрационен номер. За приложение на разпоредбата е приета и Наредба № I-
45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл. 2 от Наредбата -
МПС задължително се представят за регистрация от секторите "Пътна-полиция" при СДВР
или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика, като последният е
длъжен, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1, лично да представи превозното средство и
необходимите документи за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно
средство се издава свидетелство за регистрация /чл. 9 от Наредбата/ и се предоставят табели
с регистрационен номер /чл. 10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на местата,
определени от производителя.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредбата - регистрацията на
съответното превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане
съгласно разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП - след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането. От писмените доказателства се установява, че лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на застраховка
„Гражданска отговорност“, считано от 02.02.2021 г. Видно от справката – на 07.03.2022 г.
3

регистрацията е била служебно възстановена, но това е било сторено след инкриминираното
деяние.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият * е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
подсъдимия, че с действията си привежда в движение автомобилът и го предвижва в
пространството, че пътят, по който се движи е отворен за обществено ползване, както и че
автомобилът е „МПС” по смисъла на закона и не е регистриран по надлежния ред,
доколкото регистрацията му е била служебно прекратена, като от волева страна
подсъдимият е искал да управлява МПС-то въпреки липсата на регистрация.
Тук е мястото да се посочи, че не може да се възприеме, че * не е знаел, че
автомобилът е бил с прекратена регистрация. Това е така доколкото на 16.01.2022 г. спрямо
него е бил съставен АУАН № ГА 318592/16.01.2022 г., в който документ изрично е
записано, че регистрацията на автомобила е прекратена. Актът е бил предявен на
подсъдимия, който с подписа си е удостоверил, че е запознат с неговото съдържание,
включително и с това, че автомобилът, който управлява е с прекратена регистрация. Без
значение за настоящето производство е как се е развило производството по издаване на НП,
свързано с деянието от 16.01.2022 г. Важното е, че най-късно от тази дата подсъдимият
безспорно е бил уведомен и е знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена.
Въпреки това той не се е съобразил с това и нито е предприел действия по подновяване на
регистрацията (чрез сключване на задължителна застраховка „ГО“), нито е престанал да го
управлява, поради което и поведението му от 15.02.2022 г. безспорно носи всички признаци
на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.
Това, че автомобилът е имал поставени регистрационни табели и респективно –
издадено СРМПС, по никакъв начин не оборва горните изводи, доколкото табелите и
Свидетелството се издават при първоначалната регистрация на МПС-то, но в закона
съществуват редица хипотези (като настоящата), при която въпреки наличието на табели и
СРМПС – регистрацията се прекратява и автомобилът реално и юридически остава без
регистрация, въпреки наличието на табели и документи. Именно поради това и съдът не
възприема доводите на подсъдимия, че поведението му не е престъпно.
Съдът счита, че в конкретния случай е неприложим институтът на
„малозначителност“ на деянието. Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно
право (чл. 9, ал. 2 НК), не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът
предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два
варианта-отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова малозначителност, или
наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. При
разискване на признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 НК в отделните случи, се изследват
деянието и обществената опасност като елементи на всяко престъпление. Както е известно,
конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за наличие или
не на условията, заложени в обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти
по настоящото дело не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете
алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете както
личността на подсъдимия, като част от преценката за самата обществена опасност на
престъплението, така и конкретиката на самото деяние.
В случая обвиняемият вече е бил веднъж информиран на 16.01.2022 г. от органите на
КАТ, че автомобилът е с прекратена регистрация. Въпреки това той е отказал да се съобрази
с това и е продължил да управлява автомобила, което говори, че процесното нарушение не е
4

инцидентно в живота му (в тази връзка е и справката за водач). С оглед на това, съдът счита,
че конкретното деяние разкрива сравнително високата степен на обществена опасност и
води до извода, че е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
В допълнение към горното, настоящият състав следва да посочи и че в случая се
касае за формално престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно
законодателната логика осъществяването на признаците на престъплението от обективна и
субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде
криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни последици.
По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП-та, в резултат на грубо нарушаване
на правилата за движение по пътищата, обществените нагласи са особено чувствителни към
недисциплинирани водачи, поради което подсъдимият е следвало да прояви повече усърдие
при изпълнение на задълженията си като водач и - или да регистрира автомобила по
надлежния ред, или да не го управлява по улиците на областния град.
Съдът не може да не отбележи и още нещо. Видно от справката за съдимост на * –
около месец след процесния случай – на 24.03.2022 г. * отново е управлявал МПС-то и дори
го е използвал за осъществяване на престъпление по чл. 281, ал. 2 НК. Действително това
поведение е извършено след настоящето инкриминирано деяние, поради което и съдът не
може да го ползва директно при формиране на изводите си, но не може да не спомене в
мотивите си и този доста показателен факт.
На последно място, съдът следва да посочи, че конкретното деяние не представлява
административно нарушение, а престъпление, както правилно е приела РП-Бургас. При
анализ на нормите на ЗДвП и НК се установява, че административна отговорност за
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е
предвидена в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 175 ЗДвП още в редакцията към 1999 г.
и е възпроизведена в измененията от 2002, 2016 и 2017 г. Същевременно с изменение на
наказателния закон от 29.11.2016 г. е предвидена втора алинея на чл. 345 НК, съгласно която
е криминализирано и управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред
Безспорно е, че от м. декември 2016 г. едно и също деяние /управлението на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред/ е както административно
нарушение, така и престъпление .
Съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е
изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Тези норми
утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава
едновременно наказателна и административнонаказателна норми с един и същи обект на
защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Със
санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите
обществени отношения, а наказателно-правната репресия най-интензивно въздейства върху
дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно
прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно
нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като
административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не
представлява престъпление. Изрично в този смисъл са и мотивите на Тълкувателно
Решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС . В случая степента на обществената опасност на
извършеното е разделителния критерий между престъплението и нарушението, като по
мнение на съда - обществената опасност на конкретното деяние сочи на наличие на
престъпление, а не на административно нарушение, поради което и подсъдимият * следва да
носи отговорност съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 НК.

5

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до една година или „Глоба“ от
петстотин до хиляда лева.
При избора на едно от двете предвидени наказания, съдът след като съобрази
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата
на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 НК и като взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието,
подбудите за извършването му, и всички останали обстоятелства по делото, както и целите
на наказанието предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява
наказанието - „Лишаване от свобода”, доколкото подсъдимият е лице със сравнително
висока степен на обществена опасност и по мнение на съда - единствено това наказание
притежава потенциала да му въздейства възпиращо и превъзпитателно.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия * обстоятелство, съдът отчете факта,
че той е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, санкциониран до
датата на деянието с 13 НП и 5 фиша. Съдът отчита и че подсъдимият вече е бил
информиран веднъж от полицейските органи за това, че регистрацията на автомобила е била
прекратена, но той по никакъв начин не се е съобразил с това, а е демонстрирал явно
незачитане на правилата, като е продължил да управлява автомобила (поведението му
очевидно не е изолирано, доколкото * е продължил да използва автомобила и след
инкриминираната дата, като дори е осъществил с него престъпление по чл. 281, ал. 2 НК).
Всичко това очертава подсъдимия като лице със сравнително висока степен на обществена
опасност, което категорично отказва да се съобразява с правовия ред в страната и системно
и упорито продължава да извършва нарушения по ЗДвП.
Като смекчаващо отговорността обстоятелства на * съдът отчита чистото му съдебно
минало към датата на деянието.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на 4 месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите
по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на
* и наред с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. * не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода,
следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК,
въпреки, че към датата на деянието * е бил неосъждан, а предвиденото наказание за
умишленото престъпление е под три години „Лишаване от свобода“. Това е така по
6

следните причини:
Безспорно подс. * към датата на извършване на настоящото деяние - 15.02.2022 г., е
бил неосъждан (бил е реабилитиран за осъждането си по НОХД 2796/2017 г. на СРС).
Безспорно по отношение на подсъдимия към същия този момент не е бил прилаган и
институтът по чл.78а от НК. Тези обстоятелства мотивират извода на настоящия състав, че
по отношение на подс. * са налице положителните предпоставки по ал. 1 на чл. 78а от НК.
След законодателната промяна на института на освобождаване от наказателна
отговорност през 2005 год. обаче, законодателят предвиди в ал. 6 (сега ал. 7) на чл.78а от НК
и допълнителни отрицателни предпоставки – т.е. вече за прилагането на този институт е
необходимо кумулативното наличие на предпоставките по ал. 1 и отсъствието на тези по ал.
7 на чл. 78а от НК. В конкретния случай настоящият състав счита, че е налице именно
пречка по см. на ал. 7 на чл. 78а от НК, тъй като е налице хипотезата на „множество
престъпления”.
Относно съдържанието, влагано в това понятие, не е налице спор нито в правната
теория, нито в практиката. Нещо повече, съобразно обвързващото тълкуване, дадено с
Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2010 г., ОСНК -
"множество престъпления" е такава особена форма на престъпна дейност, при която деецът
извършва едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при
които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две
хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от
тях (т. нар. „съвкупност”), или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече
осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление (т.нар. „рецидив”).
В конкретния случай е налице именно първата хипотеза – подсъдимият е извършил
деянието, предмет на настоящото разглеждане в условията на реална съвкупност с това по
НОХД № 2271/2022 г. на СРС. За да бъде преценено дали в настоящия случай е налице
забраната на посочената разпоредба следва да се съпоставят датите на извършване на
отделните престъпления и тези на влизане в сила на съдебните актове, дали решение по
съществото на делата. В конкретния случай деянието по НОХД № 2271/2022 г. на СРС е
извършено на 18.05.2021 г., а съдебният акт е влязъл сила на 21.02.2022 г. Настоящето
деяние е извършено на 15.02.2022 г.
Както е прието в Решение № 178 от 28.05.2015 г. по н. д. № 538/2015 г. по описа на
III н. о. на ВКС, постановено по аналогичен случай обаче – „реалната /респ. идеалната/
съвкупност от престъпления, като една от проявите на множество престъпления, се
формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23, ал. 1 от НК, които са
деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи
своята характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това дали
са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността”.
Следователно осъждането на дееца по НОХД № 2271/2022 г. на СРС, след
извършване на настоящето деяние, не променя извода, че настоящето деяние е извършено в
условията на реална съвкупност с цитираното престъпление по НОХД № 2271/2022 г. на
СРС (извършено на 18.05.2021 г.) – респективно, че е налице „множество престъпления”.
Този извод е споделен и в Решение № 493 от 13.02.2015г. по н. д. № 1574/2014г. по описа
на I н. о. на ВКС.
В горния смисъл е и друго решение на върховната инстанция - Решение № 406 от
29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1340/2014 г., I н. о., НК, поради което не остава никакво
съмнение, че съдебната практика на ВКС е еднопосочна и непротиворечива в схващането си
относно това кога е налице „множество престъпления”, респективно кога това е пречка за
приложението на чл. 78а, ал. 7 НК. В този смисъл е и многобройната практика на
7

съдилищата от цялата страна както на районно, така и на окръжно и апелативно ниво, като
например: Решение № 372 от 21.11.2012 г. на ОС - Бургас по в. н. ч. х. д. № 1198/2012 г.;
Решение № 16 от 13.01.2016 г. на Военно-апелативен съд на РБ по НЧХД № 23/2016 г.;
Решение № 39/09.05.2014 г. по ВАНД № 38/2014 г. на ОС – Габрово; Решение от
26.01.2017г. по ВНОХД № 1292/2016г. на ОС – Стара Загора; Решение от 10.05.2011г. по
ВНОХД 370/2011г. на ОС-Варна; Присъда от 29.05.2014 г. на РС - Чирпан по н. о. х. д. №
138/2014 г. и много други.
Настоящата инстанция не намира причина да не сподели мотивите на множеството
съдебни състави от цялата страна, включително и непротиворечивата и еднопосочна
практика на ВКС по въпроса. Следва само да се посочи, че ако волята на законодателя е
била единствената пречка за приложението на чл. 78а НК да е това дали към датата на
деянието лицето е било осъждано с влязла в сила присъда (решение по чл. 78а НК) или не -
то той не би въвеждал сред забраните на ал. 7 на чл. 78а НК, „множеството престъпления”,
доколкото разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, така или иначе изключва приложението на този
институт, ако лицето вече е било осъждано/освобождавано по реда на чл. 78а НК, към датата
на деянието.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно нормата на чл. 25 НК – правилата за
съвкупността се прилагат дори когато лицето е осъдено с отделни присъди, както е в случая,
т.е. – за наличието на „множество престъпления” е без значение дали деянията са включени
в един обвинителен акт или за всяко отделно деяние е било проведено отделно съдебно
производство, завършило с осъдителен акт. Доколкото с влезлия в сила съдебен акт * е
признат за виновен в извършването на престъпление на 18.05.2021 г., то и настоящата
инстанция по силата на чл. 413, ал. 1 НПК е длъжна да се съобрази с влезлия в сила съдебен
акт, като приложи всички следващи се от това последици, една, от които е забраната за
приложение на чл. 78а НК за деяние, намиращо се в условията на съвкупност с това
престъпление.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че в случая е налице забрана по чл. 78а,
ал. 7 НК, поради което и не може да освободи подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.

По разноските:

По делото няма сторени разноски, които да налагат произнасяне от страна на съда.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
в този смисъл.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
8

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	170
Дата:	12 октомври 2023 г. (в сила от 28 октомври 2023 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20232120202138
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юни 2023 г.

Присъда по дело №2138/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите