РЕШЕНИЕ
№ 986
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20245300500403 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на С. М.
С. с ЕГН ********** с адрес: ***, против решение № 284 от 12.10.2023 г.,
постановено по гр. дело № 1359/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, III
гр. с-в, с което са взети по отношение на П. Н. Г. с ЕГН ********** от ***
мерки за защита, като С. М. С. е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН - всякакъв акт на физическо
и/или психическо насилие спрямо П. Н. Г., на С. М. С. се забранява да
приближава до П. Н. Г., до жилището му, находящо се в ***, както и до
местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца и С. М. С. е осъден
да заплати в полза на държавата глоба в размер на 200 лева. Жалбоподателят
поддържа, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
твърди, че не е извършвал твърдяните актове на домашно насилие. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество, с което
молбата за защита да се отхвърли. Претендира разноски.
Въззиваемият П. Н. Г. оспорва възивната жалба като
неоснователна. Претендира разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Пловдивския районен съд е било образувано
въз основа на молба от П. Н. Г. с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, с
която се излагат твърдения, че с ответника по молбата С. М. С. са първи
братовчеди, като притежават съседни имоти в ***. Твърди, че на 16.07.2023 г.
спрямо него от страна на ответника са осъществени актове на домашно
насилие - физическо и психическо, като ответникът, който в последните
години бил много агресивен, за пореден път отправил към него заплахата, че
„ще сложи пестициди и ще отрови водата в кладенеца, за да ги изтрови до
крак “ /молителя и семейството му/, че „ ще извади кола и ще ги намушка “, че
,,сега ще видят какво ще им се случи “.
Ответникът С. М. С. е оспорил молбата за защита с възражението, че
не е извършвал актове на насилие срещу молителя П. Н. Г..
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е до съда в
едномесечния срок от извършване на акта на домашно насилие и предвид
твърденията страните да са първи братовчеди, е насочена срещу лице от кръга
на очертаните в чл. 3 от закона. Нормата на чл. 3, т.6 от ЗЗДН предвижда, че
защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от лице, с което се намира в родство по съребрена линия
до четвърта степен включително.
Легално определение за понятието "домашно насилие" е дадено в чл.
2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно който „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка“.
Не е спорно по делото, че страните са първи братовчеди, като това
обстоятелство се установява и от представеното удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх. № 17 от 21.07.2023 г. на Кметство – ***.
Молителят е представил декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която са
декларирали извършването спрямо него от страна на ответника по молбата на
актове на домашно насилие на датата и по начина, описани в молбата.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН принципно е достатъчна за
установяване на твърденията в молбата за извършено домашно насилие,
според нормата на чл.13, ал.3 ЗЗДН. Доказателствената и сила може да се
опровергае от ответника с всички допустими доказателствени средства.
По делото не е спорно обстоятелството, че страните притежават
съседни недвижими имоти в с.Московец.
Установява се от показанията на свидетелката С. М. Г., съпруга на
молителя, че през лятото двамата със съпруга и живеят в ***. Ответникът С. е
първи братовчед на съпруга и. Къщите на двамата се намират в един двор, той
2
има сграда, в която живее и площ, която работи. Всеки има отделен парцел.
Свидетелката сочи, че ответникът пръскал тревата си с препарати и им
унищожавал посевите. Дворът нямал ограда и те се принудили да сложат
такава, но ответинкът срязал оградата, защото не можел да ги наблюдава
какво правят. През месец юли на 2023 г. свидетелката и молителят работели,
садяли ягоди и С. започнал да пръска до тях с пръскачка ниско в тревата. Тя го
попитала с какво пръска, а той и отговорил, че пръска с препарат за изсъхване
на тревата. След като свидетелката му казала да не го прави, защото
унищожава и тяхните посеви, ответникът се развикал, като я нарекъл „***”.
С. заплашвал съпруга и, че ще пусне отрова в кладенеца, от който пият вода.
Съпругът и се страхувал и затова направил ограда. Ответникът срязал
оградата, започнал да заплашва, че щял да извади кола и да се саморазправи
физически със съпруга и.
Представена в производството пред РС жалба вх. № 281000-8134 от
20.07.2023 г. от П. Н. Г. до РУ на МВР Карлово, с която същият е сезирал
органите на полицията за това, че през нощта на 16.07.2023 г. ответникът е
нарязал изградената от него засенчваща ограда, както и че му е отправял
заплахи, че ще постави препарати за агрозащита в кладенеца им, който
семейството му използва за водоизточник.
Пред настоящата инстанция жалбоподателят не ангажира
доказателства, с които да обори изнесените в декларацията обстоятелства.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата за защита е
основателна и доказана. Въззивният съд приема, че взетите от районния съд
мерки на защита по чл.5, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗЗДН / в действащата към датата на
подаване на молбата за защита редакция, ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г. / по
отношение на ответника - същият да бъде задължен да се въздържа от
домашно насилие спрямо молителя, да му бъде забранено да се приближава
до молителя П. Н. Г., до жилището му в ***, както и до местата за социални
контакти и отдих, за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на
първоинстанционното решение са адекватни на интензитета на установеното
домашно насилие. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да
бъде наложена и глоба в размер от 200 лв.
По изложените съображения съдът намира решението на районния
съд за правилно, поради което същото ще се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, в полза на
въззиваемата страна и в тежест на жалбоподателя ще се присъдят направените
от него разноски за въззивното производство в размер на 500 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита
и съдействие.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, в тежест на жалбоподателя следва
да бъде възложено заплащането на дължимата за въззивното производство
държавна такса в размер на 15 лв., на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
3
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 284 от 12.10.2023 г., постановено по гр.
дело № 1359/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, III гр. с-в.
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на П. Н.
Г. с ЕГН ********** от *** сумата от 500 /петстотин/ лв. - разноски пред
въззивната инстанция за адвокастко възнаграждение.
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата
от 15 /петнадесет/ лв. – държавна такса за въззивното обжалване.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4