№ 15480
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110102315 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетния Г. Л. И., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Н. В. П., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу Л. И. С., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете, от 105,00 лв. на 400,00 лв. месечно, считано от подаване
на исковата молба /16.01.2023г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на съдебно решение от 14.10.2016 г., постановено по гр.д. № 1433/2016 г. по описа на
РС-м., влязло в сила на 02.11.2016 г., да му заплаща месечна издръжка в размер на 105,00
лв., считано от 04.07.2016 г. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период
от време от определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване. Сочат се
нужди за храна, облекло, образование и други. Претендира се увеличаване на месечната
издръжка от 105,00 лв. месечно на 400,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба /16.01.2023 г./.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не изразява
становище по иска.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане /л.14 от делото/, родители на Г. Л. И., ЕГН
1
**********, са Н. В. П., ЕГН **********, и Л. И. С., ЕГН **********. С Решение от
14.10.2016 г. по гр.д. №1433/2016 по описа на РС - м., 2-ри състав, е увеличен размерът на
първоначално определената с Решение по гр.д. №397/2011 по описа на РС - м., издръжка,
като ответникът е осъден да заплаща на ищеца издръжка в размер на 105,00 лв. месечно,
считано от 04.07.2016 г. /л.15-17 от делото/.
Установява се, че ищецът е записан като ученик в 90. СУ „Генерал Хосе де Сан Мартин“,
гр. София в дневна форма на обучение /л.13 от делото/.
Като писмено доказателство по делото е приет и договор за годишно обучение от
27.10.2022 г., от предметното съдържание на който се установява, че Образователен център
„Х.Е.“ ЕООД се е задължило да организира и предостави на ищеца годишно обучение по
програма – Курс по английски език, БЕЛ, математика в периода 15.09.2022 г. – 15.06.2023 г.
срещу насрещно задължение на майка му за заплащане на годишно възнаграждение в
размер на 2880,00 лв. или 360,00 лв. месечно.
Видно от представените по делото писмени доказателства /л. 11-12, 40-41 и 45-47 от
делото/, майката на ищеца е страна по трудово правоотношение с „фг“ ООД, по силата на
което получава основна заплата в размер на 850,00 лв., като за периода 01.01.2023 г. –
30.05.2023 г. е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на около 3339,71
лв.
По отношение на ответника се установява, че за същия период е реализирал
средномесечен осигурителен доход в размер на около 3619,28 лв. /л. 40-44 и 48 от делото/.
По делото са представени и 4 броя разписки, удостоверяващи плащането от страна на
ответника в полза на майката на ищеца на сума в размер на общо 350,00 лв., като липсва
посочено основание за извършените трансакции /л. 19-22 от делото/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
2
От представеното удостоверение за раждане се установи, че ответникът е баща на ищеца
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съгласно Решение от 14.10.2016 г. по
гр.д. №1433/2016 по описа на РС - м., 2-ри състав, е увеличен размерът на първоначално
определената с Решение по гр.д. №397/2011 по описа на РС - м., издръжка, като ответникът
е осъден да заплаща на ищеца издръжка в размер на 105,00 лв. месечно, считано от
04.07.2016 г.
От определяне размера на издръжката на ищеца са изминали около 7 години, като към
датата на устните състезания същият е на 13 години. Съдът намира, че израстването на
детето в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си
води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищеца,
обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./,
както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което той се
отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо
да се обосновава специално. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого
детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Оттук следва, че ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за
страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно
заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен
това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и
срещу двамата общо.
По делото се установи, че ответникът е работоспособен, в трудоспособна възраст и
реализира доходи в размер на около 3620,00 лв., като няма данни последният да има други
алиментни задължения. /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. За пълнота следва да се отбележи, че
възражението на ответника, че работи само при един работодател, съдът намира за
неоснователно, доколкото същият не ангажира доказателства за установяване на същото. По
изложените мотиви и като съобрази възможностите на бащата Л. И. С., ЕГН **********,
нуждите на ищеца и възможностите на другия родител, съдът намира, че за ответника не е
налице пречка да предоставя издръжка на сина си в размер на 400,00 лв. месечно, поради
което искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 16.01.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
3
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищцовата страна има право на разноски, но доколкото
претенция за такива не е отправяне, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в размер на 424,80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Л. И. С., ЕГН **********, определена Решение от 14.10.2016 г. по гр.д.
№1433/2016 г. по описа на РС - м., 2-ри състав, в полза на Г. Л. И., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Н. В. П., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Л. И. С., ЕГН **********, да
заплаща на Г. Л. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
Н. В. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400,00 лв., считано от 16.01.2023
г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Л. И. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 424,80 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4