РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Благоевград, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
в присъствието на прокурора А. Г. Д.
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210100857 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№857/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД
във вр. с чл.9 от ЗПК във вр. с чл.86 от ЗЗД, предявен от ищеца „И Е, ЕИК *********, с
адрес: гр.С представлявано от Б – управител, против З. Б. А., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Б за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът З. Б. А.
дължи на ищеца „И следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №256/16.03.2023г. по ч.гр.д.№278/2023г. по описа на Районен
съд-Благоевград; - сумата от 700 лв. главница, представляваща неизпълнено задължение по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №370275 от 18.01.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.02.2023г. до окончателното
изплащане на вземането; - сумата от 163.35 лв. – договорна лихва за периода от 18.01.2022г.
до 14.12.2022г.
В исковата молба се твърди, че на 18.01.2022г. ищцовото дружество, в качеството на
кредитодател, е сключило с ответницата по делото, в качеството й на кредитополучател,
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №370275, като Договорът е сключен при
условията на ЗПФУР. Твърди се, че сключването на самия договор се извършва въз основа
на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия
електронен адрес са публикувани и Общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Съгласно Общите условия, сключването на договора става след регистрация на
клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с
общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това, кандидатът
получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора.
Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за
писмено потвърждаване. Посочва се, че потвърждаването става по следния начин: клиентът
получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер
четирицифрен, уникален код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален
линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на
паричния превод, клиентът получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като
разговорът се записва. По този начин, той отново потвърждава сключването на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил
следния телефонен номер: ********** и следния имейл адрес: Zana8529@abv.bg.
Активиращият код е 7900. Сочи се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е
1
изпратил снимка на личната си карта, като се установило, че предоставените лични данни
съвпадат. Предоставена е снимка тип „селфи“ с личната карта, от която се установило, че
снимащият се и лицето от снимката на личната карта съвпадат. Сочи се още, че доколкото
няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат, то ищецът е приел, че ответницата е
предоставила снимките. Излага се, че по този начин кредитополучателят е сключил
договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му е изпратил
съобщение по телефон, с което го е уведомил, че паричните средства са преведени по
посочения от него начин.
Твърди се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на
същия е отпуснат кредит с главница в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, като съгласно
чл.2, ал.1 от Договора, кредитодателят се е задължил да преведе на кредитополучателя сума
в размер на 700 лв. /седемстотин лева/. Посочва се, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора,
предаването на сумата е следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя
начин, като в случая тя е преведена чрез „И по сметка с титуляр ответницата с IBAN
Сочи се, че съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит, вземането за главница в размер
на 700 лв. е разпределено на 14 вноски, всяка от които в размер на 50 лв., за периода
17.02.2022г. - 14.03.2023г., като цялото вземане за главница е падежирало, преди подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Сочи се, че по Договора не са
направени плащания. Посочва се, че при изплащане на вноските по кредита, клиентът
трябва да преведе освен дължимата главница, и договорна лихва, като съгласно чл.2, ал.1,
т.3 от договора, лихвеният процент е в размер на 40.15 %. Сочи се, че не са направени
плащания и за договорна лихва. Твърди се, че пред Районен съд-Благоевград е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№278/2023г. и е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно
връчена на ответника по делото, който е подал възражение срещу нея.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът З. Б. Атансова е подала писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е сключвала договор за
кредит с „Изи финанс“ ЕООД. В тази връзка се навежда, че посочените при кандидатстване
телефонен номер и имейл адрес не са на ответницата, както и че действията по
кандидатстване и усвояване не са извършени от нея. Твърди, че не е сключвала и Договор за
издаване на предплатена карта с Изи Пей, не е полагала подписа си под такъв договор и не е
изписвала собственоръчно името си под същия.
В съдебно заседание ищецът „Изи Финанс“ ЕООД не изпращат законен или упълномощен
представител.
Ответната страна З. Б. А. не се явява лично. Представлява се упълномощен адвокат, който
пледира за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен на електронен носител и възпроизведен на хартиен носител
Договор за предоставяне на кредит №370275 от 18.01.2022г., сключен между „Изи финанс“
ЕООД като кредитор и З. Б. А. като потребител /кредитополучател/. В договора за кредит са
вписани личните данни на кредитополучателя – трите имена, ЕГН, данните от личната
карта - номер и дата на издаване, постоянен и настоящ адрес, мобилен телефон **********,
електронна поща както и посочена банкова /платежна/ сметка в лева –
BG53ESPY40040037019337. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора кредиторът се задължава да
предаде в собственост на потребителя сумата от 700 лв., а потребителят се задължава да я
върне при условията на договора – за срок от 420 дни, на погасителни вноски, подробно
описани в Погасителен план /първа погасителна вноска – 17.02.2022г., последна
погасителна вноска – 14.03.2023г./; вид на кредита – „Бърз на вноски“. Освен връщане на
отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят дължи и заплащане на
възнаградителна/договорна лихва върху главницата при фиксиран годишен лихвен процент
от 40.15% /чл.3/. Общата дължима сума по договора е в размер на 873.25 лв. ГПР е 48.44%.
Съгласно чл.2, ал.2 от Договора кредиторът се задължава да предаде на потребителя сумата
по ал.1 /главницата/ в деня на сключване на договора чрез превод по посочената от
потребителя банкова сметка или в офис на „И. В чл.4а е предвидено, че за сключването на
договора за кредит не се изисква полагането на електронен подпис. Съгласието за сключване
на договора се дава от потребителя чрез изпълнение на процедурата по сключване на
2
договора за кредит и чрез устното потвърждаване по време на аудиозаписа, в случай, че
такъв е направен.
В Общите условия към Договорите за предоставяне на кредит от „И е описана процедурата
по кандидатстване за кредит и подписване на договора за кредит. Видно от чл.1.1. от раздел
II Кандидатстване за кредит, след като кандидатът посети уеб сайта и избере типа кредит,
размера на сумата и срока, следва да попълни въпросник, с който предоставя лична
информация и лични данни, след като даде съгласие за обработката на лични данни. На
посочената от кандидата електронна поща, същият получава потвърждение, че е одобрен за
кредита, както и преддоговорна информация под формата на СЕФ, Общи условия, както и
Проект на договора за предоставяне на кредит. Потвърждаването на сключването на
договора, заедно с ОУ и СЕФ, става с попълването на цифров код в профила на потребителя
на сайта, който код е изпратен на телефонния номер, предоставен при кандидатстването за
кредит. До 30 минути от сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя
електронно съобщение, с което го уведомява, че паричните средства са преведени или по
посочената от него банкова сметка или на каса в офис на „И. Изрично е предвидено, че
договорянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние.
За установяване спазване на гореописаната процедура, по делото е представена и
електронната кореспонденция с кредитополучатателя, осъществявана чрез посочения при
кандидатстването имейл адрес. Видно от същата, заявката за кредит е отправена на
17.01.2022г. На 18.01.2022г. кредитополучателят е получил потвърждение по имейл, че е
одобрен за кредит, като за удостоверяване самоличността на лицето, е изискано
потребителят да прикачи в профила си – снимка на лична карта – лице и гръб;
автопортретна снимка /селфи/ с личната карта до лицето; лична левова банкова сметка.
Потребителят е предоставил снимка на личната си карта – лице и гръб /л.27-28/;
автопортретна снимка с личната карта до лицето /л.29, л.31/, както и снимката от личната
карта в уголемен размер /л.30/, видно от които кандидатстващият за кредит е лицето З. А. Б..
Във връзка с изисканата банкова сметка, потребителят е представил Договор за издаване на
предплатена карта № сключен с „И, в който е отразен номера на банковата сметка на З. А.
Б. в „И. Представен е файл с аудиозапис на телефонен разговор с кредитополучателя, който
е изслушан в съдебно заседание. От същия се установява, че по телефона е поискано от
кредитополучателя да потвърди, че желае да сключи договор за кредит с уговорените
параметри на същия. След това, с имейл от същата дата, в 17.04 ч. потребителят е уведомен,
че е одобрен за заем в размер на 700 лв., и е изпратен линк за потвърждаване на
сключването на договора; към писмото са прикачени два файла – преддоговорната
информция и ОУ. В 17.22 ч. кредитополучателят е уведомен по имейл, че отпуснатата сума
от 700 лв. е преведена по посочената банкова сметка. Представено е банково извлечение от
банковата сметка на кредитодателя за извършения превод по сметка с IBAN: с основание за
превода – Договор за заем номер 370275. Видно от Справка на „И /л.85/, по платежна сметка
с IBAN: B с титуляр З. Б. А., на 18.01.2022г. в 17.25 ч. е получен превод от „Изи Финанс“,
ЕООД от сметка IBAN: , в размер на 700 лв., с основание на превода - Договор за заем
номер 370275.
От заключението на вещото лице С. Т. по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 18.01.2022г. от сметка с IBAN: B е излъчен банков превод с референция №
на сумата от 700 лв. по разплащателна сметка IBAN: B/доставчик на платежни услуги/, с
титуляр З. Б. А., с основание за превода - Договор за заем номер 370275. На същата дата –
18.01.2022г. сметка с IBAN: с титуляр З. Б. А. е заверена със сумата от 700 лв.
Платежната сметка с титуляр З. Б. А. е открита във финансовата институция „И на
основание Договор за издаване на предплатена карта № сключен на 18.01.2022г. в 12.12 часа
със З. Б. А., с посочени лични данни – ЕГН, номер и дата на издаване на лична карта, адрес,
и телефон ********** /наричан в договора оправомощен ползвател/. По силата на чл.2 от
Договора оправомощеният ползвател заявява, че е съгласен Изипей да открие платежна
сметка в лева с IBAN: към която е получил карта с пин код. Договорът носи подписа на
оправомощения ползвател З. Б. А.. От заключението на назначената съдебно-графологична
експертиза се установява, че подписът в договора не е положен от З. Б. А..
От писмо изх.№19607/11.10.2023г. от „А/л.88/ се установява, че мобилен номер **********
е регистриран на дата 17.01.2022г. /в дена на отправяне на заявката за кредит/ на името на
Силвия Б. Стамболиева.
3
На 14.02.2023г. кредиторът „Изи Финанс“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№3127/14.02.2023г. в РС-Благоевград срещу ответника
З. Б. А., въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №256/16.03.2023г. по ч.гр.д.№278/2023г. по описа на Районен съд-
Благоевград за следните суми: - сумата от 700 лв. главница, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №370275 от 18.01.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.02.2023г. до
окончателното изплащане на вземането; - сумата от 163.35 лв. – договорна лихва за периода
от 18.01.2022г. до 14.12.2022г. Срещу заповедта длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, като установи наличието на валиден Договор за предоставяне на
кредит от разстояние №370275/18.01.2022г., сключен чрез средствата за комуникация от
разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, а именно предоставяне
информация на потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР, получаване съгласието на потребителя
за сключване на договора, предаването на уговорената сума на ответника, настъпването
уговорения падеж на договора и изискуемостта на претенциите, както и да установи
вземанията си по размер.
По отношение на Договора за предоставяне на кредит от разстояние се прилагат правилата
на Закона за задълженията и договорите, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Съгласно дефиницията в чл.6 от ЗПФУР финансовите услуги се предоставят въз основа на
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние. В чл.7 от ЗПФУР са посочени субектите, които могат да бъдат
страни по договора – това са потребителят и доставчика съгласно дефиниците на чл.7, ал.2 и
ал.3 от ЗПФУР. Вида на финансовите услуги, които могат да бъдат предмет на договора са
посочени в §1, т.1 от ДР на ЗПФУР. Това са услуги по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на
доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние, между които: че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага ЗЕДЕП /към настоящия момент ЗЕДЕУУ - Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, бр.85 от 2017г./.
Изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях /чл.18,
ал.2 и 3 от ЗПФУР/.
Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което
може да съдържа и несловесна информация /. Същото се счита за подписано при условията
на чл.13, ал.1 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство /чл.3, т.10 от Регламент Законът придава значение на подписан документ не само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13,
ал.3 от но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /. В случая в клаузата
на чл.4а, ал.3 от Договора е предвидено, че за сключването на договора не се изисква
полагането на електронен подпис, а съгласието на страните за сключване на договора се
дава от потребителя чрез изпълнение на процедурата по сключване на договора за кредит и
чрез устното потвърждаване по време на аудиозаписа, в случай, че такъв е направен.
4
Представените от ищцовата страна доказателства установяват сключването на процесния
Договор за кредит от разстояние между кредитора „Изи Финанс“ ЕООД и
кредитополучателя З. Б. А.. От същите се установява спазването на предвидената в ОУ
процедура по сключване на договора чрез средствата за комуникация от разстояние –
кандидатстване през уеб сайта на кредитора, изпращане от кредитора по имейл на
преддоговорната информация, ОУ и Проекта на договора, потвърждаване сключването на
договора от кредитополучателя с въвеждане в профила му на изпратен смс код. Ответницата
оспорва да е сключвала процесния договор, като основното й възражение е, че телефонният
номер, записан в договора за кредит, не е регистриран на нейно име.
За потвърждаване самоличността на лицето, с което се сключва договора за кредит, с
имейл от 18.01.2022г. кредиторът е изискал от кредитополучателят да изпрати – снимка на
личната си карта – лице и гръб; автопортретна снимка /селфи/ с личната карта до лицето.
Потребителят е предоставил снимка на личната си карта – лице и гръб /л.27-28/;
автопортретна снимка с личната карта до лицето /л.29, л.31/, както и снимката от личната
карта в уголемен размер /л.30/. От същите е видно и без специални знания, че лицето на
автопортретната снимка е същото като това от снимката по документа за самоличност,
съобразявайки, че снимката за личната карта е правена 9 години преди автопортретната
снимка, изготвена за нуждите на кредита. Снимката от личната карта е представена в
уголемен размер и като приложение към съдебно-техническата експертиза /л.135/. По
делото липсват данни към датата на сключване на договора за кредит личната карта на
ответницата да е била неправомерно отнета. При сключването на договора кредиторът е
положил дължимата грижа, за да установи самоличността на кредитозаявител – на лицето са
извършени проверки за валидност на личната карта; изискани са снимки, потвърждаващи, че
лицето, което кандидатства за кредита не просто разполага с данните от личната карта на
кредитополучателя, но физически държи личната карта в себе си и това е именно титулярат
на личната карта; направен е контакт на посочения мобилен телефон, в който разговор е
потвърдена информацията от извършените справки за лицето.
Обстоятелството, че телефонният номер, посочен от кредитополучателя, не е регистриран
на нейно име, не може да разколебае изводите за валидно сключен договор за кредит по
реда на ЗПФУР, доколкото е напълно възможно кредитополучателят да е използвал чужда
сим карта. Възражението, че гласът на аудиозаписа не е на ответницата първо е недоказано,
и второ, е ирелевантно, доколкото в случая договорът не е сключен по телефона като
средство за гласова комуникация по реда на чл.9 от ЗПФУР и в процедурата по сключване
на договора, предвидена в ОУ, липсва изискване за потвърждаване чрез разговор по
телефона, макар в случая такъв да е проведен за допълнителна сигурност. Останалите
приобщени по делото доказатества в достатъчна степен установяват сключването на договор
за кредит между страните по реда на ЗПФУР, а ответникът не успя да разколебае този извод
и да докаже възражението си, че договорът е сключен от трето лице.
Кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит и е предоставил заемната
сума на кредитополучателя по посочения от него начин /чл.2, ал.2 от Договора/ - чрез превод
по посочена от потребителя банкова сметка. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че заемната сума е постъпила по сметката на кредитополучателя З.
Б. А., с което същата се счита усвоена /чл.75, ал.3 от ЗЗД и чл.305 от ТЗ/. Обстоятелството
дали впоследствие тази сума е изтеглена от сметката от неоторизирано лице /лице, което е
ползвало банковата карта на титуляра без разрешение на същия/ е неотносимо към
изпълнение на задължението на кредитора да предаде заемната сума по договорения
безкасов път.
По отношение на възражението за нищожност на Договора за издаване на предплатена
карта № сключен на 18.01.2022г. между З. Б. А. и „И, съдът намира следното: По силата на
този договор в полза на З. Б. А. е открита платежна сметка с IBAN: B във финансовата
институция „Изи Пей“ АД /доставчик на финансови услуги/. По делото се установи, че
положеният в договора подпис за клиент З. Б. А. не е положен от нея. Последното означава,
че договорът е сключен от трето лице, което обаче е действало от чуждо име и за чужда
сметка /за сметка на З. Б. А., на чието име е открита сметката/. Съгласно разпоредбите на
чл.36 от ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и действия за друго лице и
от негово име с непосредствено действие за него. Договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и
5
не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД /ТР №5/2014г. на
ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай, дори да се приеме, че договорът за откриване на
платежната сметка, не е сключен от З. Б. А., то същата с действията си е потвърдила
сключването му от нейно име и за нейна сметка. Последното следва по несъмнен начин от
факта, че договорът за банкова карта е сключен на 22.01.2022г. в 12.12 часа, в два
екземпляра. Първият екземпляр, носещ подписа на оправомощения ползвател, е останал в
„Изи Пей“ АД и копие от същия е предоставен на съда за нуждите на съдебно-
графологичната експертиза. Вторият екземпляр, неподписан от клиента, а само от
финансовата институция, е предоставен на клиента. Ответницата З. Б. А. още същия ден
вече е разполагала с този екземпляр, включително е предоставила снимка от същия на „И
във връзка с искането на кредитора „И да бъдат представени доказателства за банкова
сметка, по която да бъде преведена сумата.
Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури
точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване. При извършената служебна проверка
относно действителността на сключения между страните договор договор за кредит, съдът
констатира следното:
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за кредит за обезпечаване на вземанията си във връзка с
предоставения кредит, кредиторът приема, а потребителят се задължава в срок до 3 дни,
считано от сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: 1. банкова гаранция за полза на кредитора за сумата по чл.2, ал.1, т.4 със срок
на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 2. две
физически лица – поръчители, които отговарят на следните условия: да представят служебна
бележка от работодателя за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им
осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен
срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И
да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други
банкови или финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 „редовен“; да подпишат договор за
поръчителство.
Съгласно чл.3, ал.2 от договора страните се съгласяват, че неизпълнението на
задължението по предходната алинея ще причини вреди на кредитора, за чието
обезщетяване се дължи неустойка в размер на 382.98 лв., която се начислява в деня, следващ
неизпълнението по предходната алинея и се заплаща с погасителната вноска.
На основание горните разпоредби, на кредитополучателя е начислена неустойка в размер
на 382.98 лв. за непредставяне на договореното в чл.3 от договора обезпечение.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът
има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно
6
информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необхоД., след като
извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната
неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той
не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/.
Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от
неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед
недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането
може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК се
обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Ето защо съдът приема, че
договорената неустойка, съобразно начина, по който е договорена, няма за цел да
санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а
представлява скрита възнаградителна лихва и със същата се цели единствено обогатяването
на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно
завишено плащане и то в размер равен на почти 55% от сумата по кредита, като това
оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР /видно
от чл.5 на Договора - в ГПР е включена само възнаградителната лихва/. Чрез включването
на скритото възнаграждение в ГРП последният надвишава допустимия от закона праг по
чл.19, ал.4 от ЗПК. Невключването му при изчисляване на ГПР респ. посочването в договора
за кредит на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните,
противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което обуславя
недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК.
Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е
недействителен. Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
са уредени в чл.23 от ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това претенцията за договорна лихва
подлежи на отхвърляне. За пълнота, следва да се отбележи, че дори съдът да беше приел, че
договорът за кредит е недействителен поради липса на съгласие за сключването му от
ответницата, то отново би била приложима разпоредбата на чл.23 от ЗПК – ответницата
отново ще дължи връщане на чистата стойност на кредита от 700 лв., доколкото по делото е
безспорно, че сумата е получена от нея със заверяване на банковата сметка, чийто титуляр е
именно тя /чл.75, ал.3 от ЗЗД и чл.305 от ТЗ/. По отношение на законната лихва – в
заявлението кредиторът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Представено е уведомление от дата 09.01.2023г. за обявяване кредита за предсрочно
изискуем. Същото е изпратено по имейл до длъжника, но писмото е върнато невръчено
поради деактивиране на имейла на получателя. Поради това изискуемостта е настъпила с
крайния срок на договора – 14.03.2023г., от която дата се дължи законна лихва върху цялата
главница.
По разноските: В заповедното производство ищецът е направил следните разноски – 20.46
лв. за платена държавна такса и 40.92 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които
съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят 16.59 лв. за държавна такса и
33.18 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил
следните разноски – 75 лв. за платена държавна такса, 400 лв. за съдебно-счетоводна
експертиза и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, от
които по съразмерност се следват общо 466.20 лв. Ответната страна претендира по списък
разноски – 500 лв. платено адвокатско възнаграждение, 300 лв. за съдебно-графологична
експертиза и 10 лв. за съдебни удостоверения, от които съобразно отхвърлената част от иска
следва да се присъдят 153.25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника З. Б. А., с ЕГН **********, с
7
адрес: гр.Б, ече дължи на ищеца „И , представлявано от Б – управител, следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№256/16.03.2023г. по ч.гр.д.№278/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград: - сумата от
700 лв. /седемстотин лева/ главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор
за предоставяне на кредит от разстояние №370275 от 18.01.2022г., ведно със законната лихва
от 14.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца „И с адрес: гр.С представлявано от
Б – управител, против ответника З. Б. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че З. Б. А., с ЕГН **********, дължи
следните суми по издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №256/16.03.2023г. по ч.гр.д.№278/2023г. по описа на Районен съд-
Благоевград - сумата от 163.35 лв. /сто шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ –
договорна лихва за периода от 18.01.2022г. до 14.12.2022г.; законна лихва върху главницата
за периода от 14.02.2023г. до 14.03.2023г.
ОСЪЖДА З. Б. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б да заплати на „ИС, представлявано от
Б – управител, сторените разноски в заповедното производство – 16.59 лв. /шестнадесет
лева и петдесет и девет стотинки/ за платена държавна такса и 33.18 лв. /тридесет и три лева
и осемнадесет стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение, както и сторените разноски в
исковото производство в размер на 466.20 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и
двадесет стотинки/, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Изс адрес: гр.С, представлявано от Б– управител да заплати на З. Б. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Бсумата от 153.25 лв. /сто петдесет и три лева и двадесет и пет
стотинки/ за разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8