РЕШЕНИЕ
№ 403
гр. Карлово, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20255320101121 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 221, ал. 2 от КТ, предявен от „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с ЕИК:
*********, представлявано от управителя Д. Я. Я., съдебен адрес: гр. П. ***,
ул. *** № ***, чрез адв. М. С. П. против Й. С. М. с ЕГН **********, настоящ
адрес: град К., област П., ул. „***“ № ***.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2024 г. между Й. С. М. и
„АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД е сключен Трудов договор № 1244, в т. 9 от
който е предвидено, че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия
договор и за двете страни е три месеца. Възникналото от този трудов договор
трудово правоотношение било безсрочно. Поради неявяване на работа в дните
13.09.2024 г., 16.09.2024 г. и 17.09.2024 г., без да е налице уважителна причина
за това, след изпълнение на процедурата по чл. 193 от КТ, работодателят
„АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, със Заповед № 1888/30.09.2024 г., наложил
дисциплинарно наказание „уволнение” на ответника. Заповедта била връчена
лично на работника на 30.09.2024 г., като тя не била атакувана от него пред
съда в срока по чл. 358 от КТ.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, ответникът
дължи на „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ” ООД обезщетение в размер на брутното
си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Това обезщетение по
чл. 221, ал. 2 от КТ, изчислено по правилото на чл. 228, ал. 1 от КТ във вр. с
правилата по НСОРЗ /Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/, възлизало на 6 000 лв. Обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ било
1
изчислено по правилата на чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ, тъй като по време на
действието на трудовото правоотношение ответникът нямал нито един пълен
отработен месец.
До настоящия момент М. не заплатил сумата, която била изискуема от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно от 30.09.2024
г.
На 12.02.2025 г. ищцовото дружество подало в Районен съд - Карлово
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от
6 000 лв., ведно със законна лихва върху процесната сума за времето от
12.02.2025 г. до окончателното плащане, както и за разноски в заповедното
производство в размер на 520 лв. По образуваното ч. гр. д. № 20255320100333
г. съдът издал исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК било подадено възражение от Й. С. М., което обуславяло правния интерес
на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба.
„Айгер Инженеринг“ ООД моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 6000.00 лв. (шест хиляди
лева), представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, ВЕДНО СЪС
законна лихва върху главницата от 6 000 лв. от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 12.02.2025 г., до окончателното плащане, за
което вземанепо ч. гр. д. № 333/2025 г. по описа на РС Карлово е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Претендират се
направените разноски по делото, включително и тези в заповедното
производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. М. М. оспорва иска
като допустим, но неоснователен. Моли съда да го отхвърли и да му присъди
разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр.дело № 333/2025 г. на РС Карлово е видно, че по
заявление на ищцовото дружество е била издадена Заповед № 179/14.02.2025
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 6000
лева, представляващи обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, в размер на три брутни
трудови възнаграждения, при уговорено с Трудов договор № 1244/01.04.2024
г. предизвестие за прекратяване на същия три месеца; законната лихва,
считано от 12.02.2025 г. до изплащане на вземането; 120.00 лв. – разноски за
внесена държавна такса; 400.00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника,
поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е
предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Не се спори и от представения по делото Трудов договор №
1244/01.04.2024 г. се установява, че ответникът е бил в трудови
2
правоотношения с ищцовото дружество на длъжност „Работник
Производство“. Трудовият договор е сключен със срок на изпитване в полза на
работодателя до 30.09.2024 г. и срок на предизвестие при прекратяването му –
3 месеца и за двете страни.
Представено е Допълнително споразумение от 01.08.2024 г., неразделна
част от трудовия договор, съгласно което страните се договарят срокът на
изпитване да е до 31.01.2025 г., включително, като ответникът е преназначен
на нова длъжност.
Приложена е Заповед № 1888/30.09.2024 г., от която е видно, че
трудовото правоотношение по Трудов договор 1244/01.04.2024 г. е прекратено
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, считано от датата на получаване на заповедта – 30.09.2025 г.
Няма данни по делото, а и не се твърди от ответника, заповедта да е оспорена
по съдебен ред.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ и след
изслушване на вещото лице, се установява, че през време на трудовото
правоотношение с „Айгер Инженеринг“ ООД ответникът няма пълен
отработен месец. Брутното трудово възнаграждение, база за определяне на
обезщетението по чл.221, ал.2 КТ е 2000 лева. Размерът на обезщетението по
чл. 221, ал. 2 КТ, за неспазено предизвестие от 3 месеца, съгласно
договореното между страните в трудовия договор, възлиза на сумата от 6000
лева. Вещото лице е констатирало, че счетоводството на ищцовото дружество
е водено редовно. Съдът кредитира изцяло заключението, като счита същото
за обективно, обосновано и пълно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при
срочно трудово правоотношение. В конкретния случай се установи по
безспорен начин, че съществуващото между страните трудово
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид
наложеното на ответника със Заповед № 1888/30.09.2024 г. дисциплинарно
наказание „уволнение“. Цитираната заповед не е атакувана по съдебен ред от
ответника, поради което за съда съществува задължение да се съобрази с
настъпилата вследствие на уволнението промяна. Тоест, след като
дисциплинарното уволнение не е отменено по съдебен ред, то е възникнало за
работодателя вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което има за цел да
го възмезди поради прекратяването на трудовото правоотношение без
предизвестие. Съобразно договореното в т. 9 от сключения между страните
трудов договор, срокът на предизвестие за прекратяване на правоотношението
е три месеца и за двете страни (максимално допустимия срок съобразно чл.
3
326, ал. 2 КТ ). Съобразно заключението на вещото лице, дължимото
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ възлиза на сума в размер от 6000 лева,
поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото искът има за предмет лихвоносно вземане, то следва да се приеме
за доказана и претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 12.02.2025 г., до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските по делото в размер на общо 1790.00 лева, от които: 520.00 лева в
производството по ч. гр. д. №333/2025 г. по описа на РС Карлово (120.00 лева
за държавна такса и 400.00 лева за адвокатски хонорар) и 1270.00 лева в
производството по гр. д. №1121/2025 г. по описа на РС Карлово (120.00 лева за
държавна такса, 350.00 лева за депозит за вещо лице и 800.00 лева за
адвокатски хонорар).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, че Й. С. М. с ЕГН **********,
настоящ адрес: град К., област П., ул. „***“ № ***дължи на „АЙГЕР
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №246, представлявано от управителя Д. Я.
Я., сумата от 6000.00 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение по
чл. 221, ал. 2 от КТ, ВЕДНО СЪС законна лихва върху главницата от 6 000 лв.
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.02.2025 г., до
окончателното плащане, за което вземане по ч. гр. д. № 333/2025 г. по описа на
РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Й. С. М. с ЕГН **********, настоящ адрес: град К., област
П., ул. „***“ № ***да заплати на „АЙГЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“
№246, разноските по делото в размер на общо 1790.00 лв. (хиляда
седемстотин и деветдесет лева лева), от които 520.00 лева в заповедното
производство по ч. гр. д. №333/2025 г. по описа на РС Карлово и 1270.00 лева
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦД
4