Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Л., 10.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
секретар ХРИСТИНА
ХРИСТОВА,като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 43/2018 г.,за да се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.79 ал.3 от ЗДС
Съдът е сезиран с искова молба вх.№4465/4.05.2018
г. от „В." АД гр. Л., ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление : гр. ******, представлявано от Изпълнителния директор Г.П., чрез адв. Я.Х. - САК, с адрес ***, х-л „***, офис 208, GSM: ***** срещу Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. ******" с посочено правно основание
: чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 3 от ЗДС и цена на иска : 48 860
лв.
Твърди, че през м. март 2007 г. „В." АД, гр. Л.
-приватизирано бившо ЕАД с държавно имущество, с молба вх. № Р-378 / 14.03.2007
г. до Областния управител на област с административен център гр. Л. е поискал
от същия, на основание чл. 78, ал. 1, предл. 2 от ЗДС във вр. с чл. 2, ал. 4 от
указания закон - (ред. ДВ бр. 105 / 22.12.2006 г.), и във вр. с правомощията му
по чл. 108 от ППЗДС -(ред. ДВ бр. 26 / 27.03.2007 г.), като представител на
Държавата в област Л., да деактува като държавна собственост имотите, включени
в капитала на дружеството и намиращи се на територията на областта, предвид
отпадането на основанието за актуване като държавен на всеки от съответните
имоти. Сочи, че с молбата си, в частност е поискал от Областния управител на област Л. да
деактува като държавна собственост актуваното с АДС № 179 / 26.02.1963 г. на
Ловчански ГНС дворно место в гр. Л. - {основна производствена площадка на „В."
- б. н. адв. Я. Хр.), ведно с построените в същото административна и 16 броя
производствени и други сгради, което место към датата на настоящата искова
молба : съгласно влезлите в сила от
м. април 2007 г.
КККР на гр. Л., одобрени със Заповед № РД-18-10 / 17.04.2007 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, гр. С., представлява ПИ с идентификатор
43952.505.94 .по кадастралната карта и кадастралните регистри на града,
с административен адрес на имота : гр. ******, с площ на имота : от 29 599 кв. м., с
предназначение на същия : урбанизирана територия, с начин на трайно ползване :
за кожарска, кожухарска и обувна промишленост, с номер по предходен
регулационен план : 4897, и при граници съгласно кадастралната карта и издадена
въз основа на нея скица № 15-122430 / 20.03.2017 г. на Служба „ГКК", гр. Л.
: имоти с идентификатор 43952.505.92, с идентификатор 43952.517.1, с
идентификатор 43952.517.2, с идентификатор 43952.505.96, с идентификатор
43952.505.97, с идентификатор 43952.505.98, с идентификатор 43952.505.93 и с
идентификатор 43952.505.95; а съгласно действуващия към датата на подаване на
молбата за деактуване териториално - устройствен план на гр. Л. от 1988 г., одобрен със Заповед
№ 509 / 12.05.1988 г. на Председателя на ОбНС - Л., изменен през 2004 г. със Заповед № 2502 /
06.10.2004 г. на Кмета на Община Л. за попълване на кадастрален план, е
представлявало УПИ - парцел VIII, отреден за имот пл. № 4897, целият с площ от 29 661 кв. метра,
намиращ се в кв. 5 - „Източна промишлена зона" по плана на града
Излага, че на основание
молбата на „В." АД, със своя Заповед № 238 / 12.04.2007 г., Областният
управител на област Л. деактува като държавна собственост дворното место в гр. Л.,
за което през 1963 г.
е съставен АДС № 179 / 26.02.1963 г. на Ловчански ГНС, и което към м. март 2007 г. е представлявало УПИ
- парцел VIII, пл. № 4897, в кв. 5 по плана на града, но само и единствено
досежно 24 775 / 29 661 ид. части от площта на указания урегулиран поземлен
имот. Сочи, че Областният управител, твърди, че така в Заповедта си е съобразил
обстоятелството, че към 1988
г. - съгласно стр. 2 на указания АДС дворното място е
посочено с площ от 24
775 кв. метра, докато към 2005 г. - съгласно
приложената към молбата скица № 04-412 / 15.03.2005 г. на Община Л., същото е
посочено с фактическа площ от 29 661 кв. метра, а към м. март 2007 г. - съгласно
поисканото от дружеството от Община Л. във връзка с процедурата по деактуване
удостоверение с изх. № УТ-11-42 / 13.04.2007 г. за идентичност на имот, местото
е посочено с фактическа площ от 29 661, 38 кв. метра, при площ
на целия УПИ - парцел VIII съгласно указаното удостоверение от 28 031, 98 кв. метра.
Твърди, че даденото
обстоятелство, т. е. относителната неопределеност в площта на указаното дворно
място в гр.Л., представляващо УПИ - парцел VIII, пл. № 4897, в кв. 5 по плана
на града от 1988 г.,
е послужило на Областния управител за утвърждаване (съставяне) на нов АДС №
2158 /13.04.2007 г. за частна държавна
-адв. Я. Хр.) собственост досежно останалите 4 886 / 29 661 ид. части от
площта му.
Изтъква, че „В." АД,
гр. Л., обаче, оспорва, че именно Държавата е собственик на актуваните с АДС №
2158 / 13.04.2007 г. на Областния управител на област с административен център
гр. Л., за (частна) държавна собственост 4 886 / 29 661 ид. части от площта на
УПИ - парцел VIII, отреден за поземлен имот пл/№ 4897, целия от 29 661 кв. метра,
намиращ се в кв. 5 - „Източна промишлена зона", съгласно плана от 1988 г. на гр. Л.. Ищецът
счита, че съставеният АДС № 2158 / 13.04.2007 г. за (частна) държавна
собственост върху процесиите ид. части от площта на актувания с него поземлен
имот е неправилен и незаконосъобразно съставен, от и поради което - че същият
не доказва правото на собственост на държавата върху съответните идеални части
от площта на указания в него имот. Счита конкретно, че процесния АДС е съставен
в нарушение на чл. 2, ал 3 от ЗДС, разгледани във вр. с хипотезата на чл. 32
или с тези на чл. 43, ал. 1 от същия закон - (ред. ДВ бр. 105 / 22.12.2006 г.,
действаща редакция към съставянето му), тъй като от съдържанието на акта не
става ясно „защо, на какво основание ?" процесиите 4 886 кв. метра
площ, част от всичките 29
661 кв. метра от площта на УПИ -парцел VIII, пл. № 4897,
в кв. 5 на гр. Л., са актувани като „частна държавна собственост", предвид
на обстоятелството, че указания УПИ от 1991 г. - (т. е. след промените в ЗС относно
режима на собствеността, обособяващ държавна и общинска собственост), граничи
само с имоти, общинска собственост, а именно : улица „Х. К.", парк „С.", градски стар
гробищен парк, затворена улица към градския стар гробище парк, градски стадион,
парцел IX - за „К. т.". С други думи - от процесния АДС не е ясно и не може да се
установи : „кога и как след 1988
г., „преди или след образуването на ЕАД-то, преди или
след приватизацията му „за сметка точно
на кои и в чия собственост съседни имоти и „с каква, конкретно, площ при всеки
от съответните съседни имоти има извършено присъединение (евентуално
завладяване, отнемане) на площ, за да нарасне площта на указания УПИ от 24 775 кв. метра
до 29 661 кв. метра,
респ.: за да се приеме, че проблемните 4 886 кв. метра, с
които е нараснала квадратурата му, са присъединени от съседен имот - държавна
собственост.
Твърди, че в същото време
от началото на 2018 г.
Областният управител на област с административен център гр. Л., в качеството на
представител на Държавата и на основание на съставения през 2007 г. процесен АДС № 2158
/ 13.04.2007 г. за (частна) държавна собственост, на два пъти - с писмо изх. №
ДС - 4 /1/ от 22.01.2018 г. и с писмо изх. № ДС - 4 121 от 19.03.2018 г., е
предлагал на „В." АД, като съсобственик на поземления имот, и предвид
правата на дружеството по чл. 33 от ЗС, да изрази становище относно
възможността на Държавата да прехвърли на дружеството или на трето лице
притежаваните от нея ид. части в имота.
С оглед на гореизтъкнато счита, че за „В."
АД е налице правен интерес да предяви настоящия иск срещу Република България,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
който да иска да бъде установено досежно Държавата, че последната не притежава
право на собственост върху актуваните с процесния АДС № 2158 / 13.04.2007 г. за
(частна) държавна собственост 4 886 / 29 661 ид. части от УПИ - парцел VIII,
пл. № 4897, намиращ се в кв. 5 съгласно плана на града от 1988 г., дори с оглед само
на едно бъдещо, надлежно адресиране на своите права по чл. 33 или примерно по
чл. 34 от ЗС, при евентуално съдебно предявяване на въпросните права по реда на
първата или втората от указаните разпоредби
Моли съда, предвид изтъкнатите обстоятелства да призове „В." АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление : гр. ******, и ответника Република
България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес : гр. С., ул. „св. св. К.и М." № ***, на съд, и след като
се убеди в основателността на твърденията, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 3 от ЗДС да постанови решение, с което да установи досежно
Държавата, че не притежава право на собственост върху 4 886 / 29 559 ид. части
от площта на ПИ с идентификатор 43952.505.94 по кадастралната карта и
кадастралните регистри - (КККР), на гр. Л., одобрени със Заповед № РД-18-10 /
17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. С.; с административен
адрес на имота : гр. ******; с площ на имота : от 29 599 кв. м.; с
предназначение на същия : урбанизирана територия; с начин на трайно ползване :
за кожарска, кожухарска и обувна промишленост; с номер по предходен
регулационен план : 4897; и при граници съгласно кадастралната карта и
издадената въз основа на нея скица № 15-122430 / 20.03.2017 г. на Служба
„ПСК", гр. Л. : имоти с идентификатор 43952.505.92, с идентификатор
43952.517.1, с идентификатор 43952.517.2, с идентификатор 43952.505.96, с
идентификатор 43952.505.97, с идентификатор 43952.505.98, с идентификатор
43952.505.93 и с идентификатор 43952.505.95, който ПИ съгласно съставения през 2007 г. АДС № 2158 /
13.04.2007 г. на Областния управител на област с административен център - гр. Л.,
за (частна) държавна собственост, е идентичен с указания в същия акт УПИ -
парцел VIII, отреден за имот пл. № 4897, целия с площ от 29 661 кв. метра,
в кв. 5 - „*****" на гр. Л., при граници съгласно АДС и по действащия от 1988 г. и към съставянето на
акта устройствен план на града, при граници : ул. „Х.К.", УПИ - IX „За Т. по к." в кв. 5, и парк „С.".
Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да присъди на ищеца „В."
АД, гр. Л. и направените във връзка с делото съдебно - деловодни разноски в
размера на ДТ и изплатения адвокатски хонорар.Прави доказателсвени искания.
Постъпила е допълнителна молба от адв. Я.Х. - пълномощник на ищеца „В." АД, гр. Л., във връзка с
разпореждане № 1502 / 25.05.2018 г. по гр. д. № 763 / 2018 г. на PC - Л., относно
редовността на исковата молба вх. № 4465 / 04.05.2018 г. „В." АД, гр. Л., с която прави разяснения
по исковата молба, а също така да прилага и поискани във връзка с редовността й документи. актуална скица изх. № 15-370079 / 08.06.2018
г. на АГКК - Служба „ГКК" гр. Л., от КККР на гр. Л., заверено копие на
Заповед № 238 / 12.04.2007 г. на Областния управител на област с
административен център гр. Л. за деактуване на 24 775 / 29 661 ид. части от ПИ
с идентификатор 43952.505.94 по ККР, с административен адрес на имота: гр. ******,заверено копие от 23.04.2017 г. на новосъставения (след
деактуването) АДС № 2158 / 13.04.2007 г. за ЧДС досежно останалите 4 886 / 29 661 ид. части от
указания ПИ; заверено копие от писмо изх. № ДС - 4 121 от 19.03.2018 г. на
Областния управител на област с административен център гр. Л. до „В." АД,
Постъпила е и втора допълнителна молба от.В." АД. гр. Л.. ЕИК ****** в изпълнение на Ваше разпореждане № 755 /
27.09.2018 г. по гр. д. № 422 2018
г. на ОС - Л., с указания относно отстраняване на
нередовността по Искова молба вх.№. № 4465/04.05.2018 г. на PC - Л., депозирана от ..В." АД. гр. Л., и
изпратена по подсъдност на Окръжния съд от Районния съд. представя и прави
уточнения.
В срок е постъпил писмен отговор на искова молба по гр. дело № 422/2018 г. по описа на ЛОС от Г. Г. Т. - Областен управител на
област Л., с адрес: гр. Л., ул. „Т." № ** като пълномощник на Държавата, съгласно Пълномощно изх. №
02-01-290/28.09.2018 г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Сочи, че ищецът „В." АД, гр. Л., моли на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 3 от ЗДС да бъде
постановено решение, с което да се установи, че Държавата не притежава право на собственост върху 4
886/29 661 ид. части от площта на ПИ с идентификатор 43952.505.94 по
кадастралната карта и кадастралните регистри - (КККР), на гр. Л., одобрени със
Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. С. и с
административен адрес на имота: гр. ******, с площ - 29 599 кв. м., с
предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за
кожарска, кожухарска и обувна промишленост; с номер по предходен регулационен
план: 4897, и при граници съгласно кадастралната карта и издадената въз основа
на нея скица № 15-122430 / 20.03.2017 г. на Служба „ГКК", гр. Л.: имоти с
идентификатор 43952.505.92, с идентификатор 43952.517.1, с идентификатор
43952.517.2, с идентификатор 43952.505.96, с идентификатор 43952.505.97, с
идентификатор 43952.505.98, с идентификатор 43952.505.93 и с идентификатор
43952.505.95.
На първо място счита, че искът на „В." АД е недопустим, поради
липса на правен интерес. Счита, че е безпредметно провеждане на производство по
делото, защото дори и при положителен бъдещ изход от процеса за ищеца, той няма
да постигне удовлетворяване на правата си. В случая ищецът не твърди, а и не
може да стане собственик на процесните идеални части. Твърди,
че със Заповед № 238/12.04.2007 г. и по повод молба с
вх. № Р-378/14.03.2007 г. от ищеца - „В." АД за отписване на имот
идентификатор № 43952.505.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри
-(КККР) на гр. Л. от актовите книги за държавна собственост, Областен управител
на област Л. е деактувал 24 775 / 29 661 ид. части от имота, а с акт за държавна
собственост (АДС) № 2158/13.04.2007 г. държавата е установила собствеността си
върху останалите 4 886 / 29 661 ид. части от имота.
Счита, че не обосновава
правен интерес на ищеца и твърдението му, че актуваните 4 886 кв. метра
площ, част от 29
661 кв. метра от площта на УПИ парцел VIII, пл. № 4897,
в кв. 5 по плана на гр. Л. не следва да са държавна собственост, предвид на
обстоятелството, че след 1991
г. и промените в Закона за собствеността, обособяващ
държавна и общинска собственост и поради факта, че към 2007 г., ПИ с идентификатор
43952.505.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри - (КККР), на гр. Л.,
одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, граничи само с имоти, общинска собственост, а именно: улица „Х.К.", парк „С.", градски стар
гробищен парк, затворена улица към градския стар гробищен парк, градски
стадион, парцел IX - за „К.т.",
следва да са частна общинска собственост.
Смята, че имотът и към
момента се владее от ищеца и държавата не смущава правото му на собственост
върху неговите идеални части, поради което „В." АД няма правен интерес от
установяването, съответно интерес от предоставянето на съдебна защита по реда
на чл. 124, ал. 1 от ГПК. Твърди, че
са правени проекти за доброволна делба между
съсобствениците, но не е постигнато споразумение, което обуславя правен интерес
за предявяване на иск за делба на имота, а не на отрицателен установителен иск.
Освен, че е недопустим, счита, че предявеният срещу Държавата иск е
и изцяло неоснователен.
Твърди, че с извършеното
деактуване, Областният управител декларира, че не оспорва правото на
собственост на „В." АД върху деактуваните идеални части и със Заповед №
238/12.04.2007 г. отписва 24 775/29 661 ид. части от ПИ с идентификатор по КККР
на гр. Л..
Изтъква, че имотът,
актуван с АДС № 2158/13.04.2007 г. е държавна собственост, тъй като върху тази
част от него собствеността на държавата не е погасена по силата на чл. 17а от
отменения ЗППДОП, който възпроизвежда разпоредбата на чл. 1 ПМС № 201/93 г,
като предвижда, че при преобразуване на държавните предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за
стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се
предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в акта на преобразуването
е предвидено друго. Ищецът „В." АД е придобил собственост върху имот с
площ, посочена в АДС № 179/28.02.1963 г., който е оценен, а балансовата му стойност е включена
по с/ка 201, под инв. № 1001 -Анализ на правното състояние на „В." ЕАД,
(страница - 6 от приложения правен анализ).
Твърди, че не може да се
сподели твърдението на ищеца, че с оглед границите на ПИ с идентификатор
43952.505.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри - (КККР), на гр. Л.,
„нарастването" на имота следва да се счита за сметка на общинска
собственост.
Счита, че представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства
са относими и необходими за правилното решаване на делото и моли да бъдат приети. Прилага и следните писмени доказателства: Заверено копие
на Анализ на правното състояние на „В." ЕАД, - С. 10 юли 1996 г. и Решение на ЛОС от
22 юни 1992 г.
за преобразуване на ДФ „В." във „В." ЕАД.
Моли да бъде назначена на съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект или
инженер-геодезист, което след преглед на доказателствата по делото и проверка в
техническата служба на общината да даде заключение относно:
1. Идентичността на поземлен имот с идентификатор 43952.505.94 и
имота, описан в АДС № 179 от 28.02.1963 г.
2. Да проследи измененията на регулационния план на гр. Л. през
периода от 28.02.1963 г. до момента и вписванията в разписните листи към
действащия и предходен регулационен план на града по отношение на имота.
3. Да даде заключение относно причината за разликата в площта на
имота, описан в АДС № 179 от 28.02.1963 г. и поземлен имот с идентификатор
43952.505.94
С оглед становището на ищеца, моли да им бъде предоставена възможност да сочат и други доказателства. Прилага Копие на Анализ на
правното състояние на ..В." ЕАД, Копие от Решение на ЛОС от 22 юни 1992 г. за преобразуване на
ДФ”В.” във „В." ЕАД, Препис от отговора и доказателствата
за ищеца. Заверено копие на Пълномощно изх. № 02-01-290/28.09.2018 г. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв.Х., който поддържа исковата молба и моли да се уважи, като представя
и подробна писмена защита в подкрепа на становището, че Държавата не е
собственик на процесния имот, позовавайки се и на заключението на допуснатата
съдебно-техническа експертиза.
Ответникът се представлява от гл.юрисконсулт
Дора Стоянова, която заявява, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Счита, че процесният имот е държавна собстевност,
тъй като не е общинска собственост след като не отговаря на изискванията на
ЗМСМА. Представя подробна писмена защита в подкрепа на становището си, че искът
е недопустим, тъй като следва да се предяви иск за делба на съсобстевен имот, а
освен това спорните ид.части не са общинска собственост и за същите не се
прилага разпоредбата на §7 ал.1 т.6 и ал.2 от ЗМСМА.
От събраните и приети по делото писмени доказателства: Удостоверение
с изх.№УТ-11-42/13.04.2007 г. за идентичност на имот на Община Л., издадено за
поземления имот,скица № 15-122430 / 20.03.2017 г. на Служба „ГКК" - гр. Л., за
имота; Прилага актуална скица изх. № 15-370079 / 08.06.2018 г. на АГКК - Служба
„ГКК" гр. Л., от КККР на гр. Л., одобрени със Заповед № РД-18-10 /
17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, за процесния ПИ с
идентификатор 43952.505.94 по ККР, заверено копие на Заповед № 238 / 12.04.2007 г. на Областния
управител на област с административен център гр. Л. за деактуване на 24 775 /
29 661 ид. части от ПИ с идентификатор 43952.505.94 по ККР, заверено копие от
23.04.2017 г. на новосъставения (след деактуването) АДС № 2158 / 13.04.2007 г.
за частна държавна собственост досежно останалите 4 886 / 29 661 ид. части от
указания ПИ,
заверено копие от писмо изх. № ДС - 4 121 от 19.03.2018 г. на Областния
управител на област Л. до „В." АД, с „питане" относно възможността
държавата да пристъпи към продажба на притежаваните от нея идеални части на
ищеца или на трето лице, Копие на Анализ на правното състояние на ..В." ЕАД, Копие от Решение на ЛОС
от 22 юни 1992 г.
за преобразуване на ДФ „В.” във „В." ЕАД, Препис от отговора и доказателствата за ищеца, заверено копие на
Пълномощно изх. № 02-01-290/28.09.2018 г. на Министъра на регионалното развитие
и благоустройството, акт за публична
ОС №51476/15.05.2000 г, Акт за ПОС №51981/3.08.2004 г, заповед №509/12.05.1988
г на председателя на ОНС-Л., заповед №2502/6.10.2007 г, АДС №179/26.02.1963 г,
на Ловчански ГНС, АДС №2158/13.04.2007 г, на Обл.у-л –Л., молба с
вх.№Р-378/14.03.2007 г, на „В.”АД и скица №04-412/15.03.2005 г, писмо
изх.№ДС-4/13.03.2018 г. на Об.уп-л Л., решение №189/6.04.2000 г, от основно и
допълнително заключение на вещо лице К.К., от обясненията на страните в съдебно
заседание, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството съдът вече се
произнесе с определението си по чл.374 от ГПК. В случая е предявен отрицателен установителен иск и с оглед
постановеното в т.1 от Тълкувателно решение №8/27.11.2013 г. по т.д.№8/12 г. на
ОСГТК за ищеца е налице правен интерес. В исковата молба ищецът заявява, че
възнамерява при уважаване на иска да адресира своите права по чл.33 и чл.34 от
ЗС, следователно той счита, че има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника в едно бъдещо производство. Страните са надлежно
ангажирани и съответстват на представените доказателства и твърдения в исковата
молба. С оглед на което съдът приема,че искът е допустим.
Съдът е
сезиран с искова молба от „В." АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ****** против Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес : гр. С., ул. „св. св. К. и М." № *** с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 3 от ЗДС с искане да се постанови решение, с което да се установи досежно Държавата, че не притежава
право на собственост върху 4 886/29 559
ид. части от площта на ПИ с идентификатор 43952.505.94 по кадастралната
карта и кадастралните регистри - (КККР), на гр. Л., одобрени със Заповед №
РД-18-10 / 17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. С.; с
административен адрес на имота : гр. ******; с площ на имота: от 29 599 кв. м.; с
предназначение на същия : урбанизирана територия; с начин на трайно ползване :
за кожарска, кожухарска и обувна промишленост; с номер по предходен
регулационен план: 4897; и при граници съгласно кадастралната карта и
издадената въз основа на нея скица № 15-122430 / 20.03.2017 г. на Служба
„ПСК", гр. Л. : имоти с идентификатор 43952.505.92, с идентификатор
43952.517.1, с идентификатор 43952.517.2, с идентификатор 43952.505.96, с
идентификатор 43952.505.97, с идентификатор 43952.505.98, с идентификатор
43952.505.93 и с идентификатор 43952.505.95, който ПИ съгласно съставения през 2007 г. АДС № 2158 /
13.04.2007 г. на Областния управител на област с административен център - гр. Л.,
за (частна) държавна собственост, е идентичен с указания в същия акт УПИ -
парцел VIII, отреден за имот пл. № 4897, целия с площ от 29 661 кв. метра,
в кв. 5 - „Източна промишлена зона" на гр. Л., при граници съгласно АДС и
по действащия от 1988 г.
и към съставянето на акта устройствен план на града, при граници : ул. „Х. К.", УПИ - IX „За Т.по к." в кв. 5, и парк „С.".
След като
доказателствената тежест е обърната впредвид вида на иска, то съдът е указал,
че в тежест на ответника предвид вида на иска, е да докаже, че имотът и към момента се владее от ищеца и държавата не смущава
правото му на собственост върху неговите идеални части, че са правени проекти за
доброволна делба между съсобствениците, но не е постигнато споразумение, което
обуславя правен интерес за предявяване на иск за делба на имота, а не на
отрицателен установителен иск, че с извършеното деактуване, че не оспорва правото на собственост на „В."
АД върху деактуваните идеални части и със Заповед № 238/12.04.2007 г. отписва
24 775/29 661 ид. части от ПИ с идентификатор по КККР на гр. Л., че имотът, актуван с АДС
№ 2158/13.04.2007 г. е държавна собственост, тъй като върху тази част от него
собствеността на държавата не е погасена по силата на чл. 17а от отменения
ЗППДОП, който възпроизвежда разпоредбата на чл. 1 ПМС № 201/93 г, като
предвижда, че при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване или
управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост
на тези дружества, освен ако в акта на преобразуването е предвидено друго, че „В." АД е
придобил собственост върху имот с площ, посочена в АДС № 179 от 28.02.1963 г.,
който е оценен, а балансовата му стойност е включена по с/ка 201, под инв. №
1001 -Анализ на правното състояние на „В." ЕАД, (страница - 6 от
приложения правен анализ).
Представен по делото е Акт №2158 за частна
държавна собственост вх.№2494/17.04.2007 г., съставен на 13.03.2007 г. съгласно
който съдът установява, че 4886/29661 ид.части от ПК, целият с площ от
29 661 кв.м., находящ се в гр.Л. източна промишлена зона кв.5 УПИ VІІІ
имот 4897 при граници ул.”Х.К.” УПИ ІХ „Т.К.” кв.5 парк „С.” е актуван като
държавна собственост. В акта е посочено, че той е бивша държавна собственост и
съсобственик е „В.”АД-Л., като по-рано е бил съставен акт за собственост
№179/28.02.1963 г. На л.63 от делото е
приложен акт №179/28.02.1963 г., съгласно който е актувано като държавна собственост дворно
място, цялото от 22 475 кв.м. триетажна сграда застроена в/у 1074 кв.м.,
едноетажна сграда построена в/у 3504 кв м. съставляващи п. ІІ в кв.249 по плана
на гр.Л., при граници:ул.”К.”, К.Т., Стадион в парк”С.”. Посочено е, че имота
се ползва от ДИП „В.”, като имота попада в кв.249 п.І по плана на гр.Л. от 1963 г. На стр.3 към акта е
направена забележка, че на основание чл.72 от ЗДС във връзка с искане
№401/19.03.2003 г. от „В.” АД-Л. и официално удостоверение, издадено от
Централен депозитар-С. на 15.04.2003 г. имотът на „В.”АД-Л., описан в акта се
раздържавява, като са описани броя акции и процентно между Държавата,
индивидуални участници и юридически лица. Изрично е посочено, че разликата в
площта на дворното мусто по АДС №179/28.02.1963 г. от 24 775 кв.м. и
площта на УПИ VІІІ в кв.5/грешно вписан в акта като парцел ІХ в кв.6/ по плана
на Изтоочна промишлена зона на гр.Л., съгласно скица №04-595/15.05.2003 г. на
Община-Л. от 26 878 кв.м. е в размер на 2 103 кв.м., която е държавна
собственост и не е изплатена от „В.”АД-Л..
Подадена е молба с вх.№Р-378/14.03.2007 г. от „В.”
АД-Л. до Областен управител-Л., с която той моли на основание чл.78 ал.1 от ЗДС
да бъде отписан от актовите книги за ДИ, следният недвижим имот, а именно
дворно място и построените в него сгради, №4897 п.№VІІІ стр.кв.№5 по рег. План
на гр.Л. актуван с АДС №179/28.02.1963 г
Издадена е заповед №238/12.04.2007 г., с която на
основание чл.78 ал.1 от ЗДС, у-е на Централен депозитар-С. и молба с
вх.№Р-378/14.03.2007 г. от „В.” АД-Л. е наредено да се отпише от актовите книги
за държавна собственост и предаде на „В.”АД-Л. имот, представляващ
24 775/29661 ид.части от УПИ VІІІ в кв.5 по плана на източна промишлена
зона-Л., целия с площ от 29 661 кв.м. заедно с построеите в него сгради,
актуван с АДС №179/28.02.1963 г.
Със заповед №585/21.04.2017 г. Кмета на Община-Л.
е разрешил изработване на проект за изменение на ПУП-план за регулация за УПИ
VІІІ от кв.5 по ПУП на гр.Л. Източна промишлена зона при конкретно поставени
условия.
От писмо с изх.№ДС 114/9.05.2017 г.на Областен
управител-Л. се установява, че той е уведомил Кмета на Община-Л., че има
възражение относно предложените промени по предсавения проект за изменение на ПУП-план
за регулация за УПИ VІІІ от кв.5 по ПУП на гр.Л. Източна промишлена зона, тъй
като няма данни съответните 4 886/29 661 ид.части от ПИ да са заплатени от
„В.” Ад-Л., и с мотиви, че обособяване на самостоятелен имот-частна държавна
собственост по този начин е в интерес на държавата. В отговор на това писмо
Кмета на Община-Л. уведомява Областен управител с писмо изх.№УТ
34-002/16.05.2017 г., че е съгласен да се проведе среща с експерти,
представители и на двете институции преди пзработване на проекта, за да се
разреши казуса. От страна на ищеца също е представено писмо до двете институции
с изх.№21/22.05.2017 г, с което се изразява готовност за участие в съвместната
среща преди изработване на поректа.
Представена е молба от „***”ЕООД-Л. адресирана до
Областен управител-Л., с която той изразява желание да придобие като собственик
на законно построена върху земя-частна държавна собственост сграда, съотвено
правото на собственост върху идеалните части, собственост на държавата без
търг. Към молбата е приложен и н.акт за покупко-продажба на недвижим имот по
реда на чл.37 ал.1 от ЗОЗ №10 т.ІІ рег.№2731 д.№159/2017 г.
За правилно решаване на спора и по искане на страните
по делото се допусна съдебно-техническа експертиза, като съдът приема констатациите
на експертизата и ги съобразява при решаване на спора. Вещото лице е установило, че имота, описан в АДС №179/63 г. с площ от
22 475 кв.м е част от имот с идентификатор 43952.505.94 по ККР на гр.Л.. В
първото заключение вещото лице е констатирало, че съгласно кадастралния и
регулационния план на гр.Л. от 1956
г. за ДИП”В.” е отреден парцел ІІ в кв.243 с площ около
22 316 кв.м, като е посочило, че тази площ не може да се измери точно, тъй
като планът е скъсан и подлепван с тиксо. Посочено е в заключението, че
съгласно кадастралния и регулационни плян на гр.Л. от 1965 г. за ДИП”В.” е отреден
парцел І в кв.249 с площ около 25 822 кв.м, като отново е отразено, че
тази площ не може да се измери точно, след като планът е скъсан и подлепван с
тиксо. Вещото лице е установило, че действащият и отменеият кадастрален план на
Източна промишлена зона на гр.Л. е одобрен със заповед №509/12.05.1988 г., в
който за ДИП”В.” е отреден парцел VІІІ в кв.5 с площ 24 775 кв.м., която е
измерена по цифровия модел на плана в Община-Л.. Посочено е, че оригиналния
план на инженерно платно не се съхранява в Община-Л., като вещото лице е
констатирало, че на стр.53 от делото е приложена едиствената скица за този
имот, като разликата между нея и цифровия модел в Общината е приобщеното петно
около прихватната кула в източния край на имота. Вещото лице е установило, че
със заповед №2502/26.10.2004 г. е одобрено попълването на кадастралния план за
УПИ VІІІ от кв.5 с нов кад.№4897 и площ по имотни граници 29661 кв.м., съгласно
имотния регистър. Уточнено е в заключението, че тези имотни граници включват
терени извън УПИ:паркинг пред входа на завода с площ 892 кв.м, стария път за
гробищата в северния край на имота с площ 837 кв.м., земен откос/изкоп/ в
югоизточния край зад сградите на завода и района на прихватната кула с площ
3157 кв.м. Според вещото лице разликата в площта на имотеа, описан в АДС
№179/28.02.1963 г. и ПИ с идентификатор 43952.505.94 се явява поради това, че в
АДС площта е изчислена по регулационните граници на УПИ по плана от 1956 г., а площта на ПИ с
идентификатор 43952.505.94 е изчислена
по имотни граници, които не съвпадат с регулационните граници. Вещото лице не е
могло да отговори на въпроса кога са включени земите около прихватната кула в
имота на ищеца, тъй като в Община-Л. липсва оригиналния план на Източна
промишлена зона от 1988 г.,
но е отговорило на въпраса, че тези земи са включени в кадастралните граници на
имота на „В.”АД с попълването на кадастъра-одобрено със заповед №2502/6.10.2004
г. Посочило е, че площта на земите, с които се увеличава имота на ищеца са
следнита:паркинг пред входа на завода с площ 892 кв.м., стария път за гробищата
в северния край на имота с площ 837 кв.м. и земен откос/изкоп/ в югоизточния
край зад сградите на завда и района на прикватната кула с площ 3 157 кв.м.
В допълнителното си заключение вещото лице е
уточнило, че видно от комбинираната скица към заключението, пълно съвпадение
между имотните граници на ПИ с идентификатор 43952.505.94 по ККР от 2007 г. на гр.Л. от една
страна и от друга страна с регулационните гранииц на УПИ парцел VІІІ отреден за
имот с пл.№4897, в кв.V ”Източна промишлена зона” на гр.Л. по действащия ПУП и
РП от 1988 г.
на града, а по отменените ЗРП от 1956 и 1965 г. на града идентичния с него парцел І, в
кв.249 в периода от 28.02.1963 г. и до днешна дата няма по нито една от четирите му граници:по северната граница-улица
„Х.К.”, при тази по южната граница-парк „С.” при тази по източната граница-градски
стадион и при тази по западната граница парцел ІХ „За К.Т.”. Подробно е
отразено от вещото лице в допълнителното заключение как е станало нарастването
на площта на ПИ с идентификатор 43952.505.94, довело до изместване на имотната
спрямо съответната регулационна граница, както следва: по северната граница
ул.”Х.К.” ПИ 43952.505.93=1147 кв.м, по източната граница градски стадион ПИ
43952.505.98= 3626 кв.м., по южната част парк „С.” ПИ 43952.517.1=392 кв.м, по
западната граница-„К.Т.” ПИ 43952.505.92=197 кв.м. Общо сума увеличение 5362
кв.м. и по южната граница парк”С.” ПИ 43952.517.1 намаление 513 кв.м. или общо
увеличението възлиза на 4849 кв.м.
При тези данни настоящата инстанция приема, че е
сезирана с с отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК
във връзка с чл.79 ал.3 от ЗДС от „В." АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление : гр. ******, против ответника Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес : гр. С., ул. „св. св. К.М."
№ ***, с искане да се постанови
решение, с което да се установи досежно Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройстото, че не притежава право на собственост върху 4 886 / 29 559 ид. части от площта на ПИ с идентификатор
43952.505.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри - (КККР), на гр. Л.,
одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, гр. С.; с административен адрес на имота : гр. ******; с площ на имота:
от 29 599 кв. м.;
с предназначение на същия : урбанизирана територия; с начин на трайно ползване
: за кожарска, кожухарска и обувна промишленост; с номер по предходен
регулационен план:4897; и при граници съгласно кадастралната карта и издадената
въз основа на нея скица № 15-122430 / 20.03.2017 г. на Служба „ПСК", гр. Л.
: имоти с идентификатор 43952.505.92, с идентификатор 43952.517.1, с
идентификатор 43952.517.2, с идентификатор 43952.505.96, с идентификатор
43952.505.97, с идентификатор 43952.505.98, с идентификатор 43952.505.93 и с
идентификатор 43952.505.95, който ПИ съгласно съставения през 2007 г. АДС № 2158 /
13.04.2007 г. на Областния управител на област с административен център - гр. Л.,
за (частна) държавна собственост, е идентичен с указания в същия акт УПИ -
парцел VIII, отреден за имот пл. № 4897, целия с площ от 29 661 кв. метра,
в кв. 5 - „Източна промишлена зона" на гр. Л., при граници съгласно АДС и
по действащия от 1988 г.
и към съставянето на акта устройствен план на града, при граници : ул. „Х.К.",
УПИ - IX „Т.К." в кв. 5, и парк „С.".
С оглед указаната на страните доказателствена тежест
те са ангажирали писмени доказателства за твърдяните от тях обстоятелства,
съответно че Държавата е или не е собственик на процените идеални части от
имота, актуван като държавна собственост. Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на
ответник по отрицателния установителен иск е представил АДС №2158/13.04.2007 г.,
в който е посочено като придобивно основание чл.68 и 70 от ЗДС, а в предходния
акт за държавна собственост №179/1963 г. е посочена разпоредбата на чл.6 от ЗС.
В практиката на ВКС няма отклонения от
разбирането, че актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие,
а само констатират правото на собственост, придобито по силата на някой от
визираните в чл.77 от ЗС способи. Държавата обаче твърди, че процесните 4886
кв.м. са останали нейна собственост поради това, че не са изплатени по реда на
чл.17а от ЗППДОП/отм/ от ищеца, а преди това имотът е бил актуван като държавен
и на това основание е издаден и АДС №2158/13.04.2007 г. Както вече се отбеляза
Държавата черпи правата си като собственик на основание чл.6 от ЗС/ред. 1951 г./, а именно, че
липсвал е собственик на имота, съставляващ понастоящем разлика в площта между
актувания в АДС от 1963 г.
имот и сегашния ПИ с идентификатор 43952.505.94, поради и което той е отразен
като държавна собственост. Приема се в съдебната практика, че съгласно чл.6 от
ЗС редакция 1951 г.
държавна собственост са недвижимите имоти, които държавата придобива по силата
на закон или когато същите нямат друг собственик. Първата хипотеза обхваща
случаите, когато по силата на законоустановен фактически състав собственика на
недвижими имот загубва правото си на собственост и то преминава към
държавата/очуждаване, експроприация, одържавяване, регулация и др./ Втората
хипотеза обхваща т.н. безстопанствени имоти-когато в базата данни за
териториалното удстройство на територията на република България съгласно
изискванията на някои от законите ЗС, ЗУТ, ЗКИР няма данни за носителя на
правото на собственост за конкретен ПИ. Когато в АДС като правно основание за
придобитото право на собственост на държавата е посочен чл.6 от ЗС /в редакция
ДВ бр.92/51 г., какъвто е настоящия казус/, то доказаването на това придобивно
основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните
карти, планове, регистри и друга първична документация, касаеща собствеността
на имота. В случая от заключенията /основно и допълнително/ на вещо лице инж.К.
и приложените писмени доказателства, съдът установява, че площта на дворното
място първоначално е била актувана като 22 475 кв.м. през 1963 г, но на гърба е
посочена площ 24 775 кв.м. Впоследствие през 2003 г. е отбелязано, че разликата
от 2 103 кв.м. е държавна собственост и не е изплатена от „В.”АД-Л., а в
АДС №2158/13.04.2007 г. разликата в площта вече е 4 886 кв.м. Също от
заключението на вещото лице се установява, че така нареченото „нарастване” на
площта на имота е в резултат на изместване на имотната спрямо съответната
регулационна линия за сметка на съседните парцели, подробно описани в
заключението, които са общинска собственост и само единият „К.Т.” е държавна
собственост. Категорично е становището на вещото лице, че тази разлика в площта
на имота, описан в АДС №179/63 г. и ПИ с идентификатор 43952.505.94 се явява
поради това, че в АДС площта е изчислена по регулационните граници на УПИ по плана
от 1956 г.,
а площта на ПИ с идентификатор 43952.505.94 е изчислена по имотни граници,
които не съвпадат с регулационните линии. Липсва обаче пълно и пряко доказаване
на елементите от фактическия състав на закона и без доказателства, които да
дадат фактическото основание да се приеме, че е налице хипотезата на безстопанствен
терен, на който Държавата да се легитимира като собственик по силата на закона,
претендираното право на собственост не би могло да се признае в полза на
ответника само на базата на новите пространствени граници /по голям обем на
площта/ по изготвената КК на гр.Л.. Следва да се отбележи че прекият
вещно-правен ефект на регулацията е признат само по силата на отменения ЗПИНМ,
влезлите в сила устройствени планове по действащия ЗУТ нямат такива
вещно-правни последици, а освен това няма данни кога точно във времето е
станало така нареченото пространствено „нарастване” на процесния имот, с оглед
заключението на вещото лице. След като ответникът не доказва, че към 1956 г. той е придобил
процесните идеални части по силата на чл.6 от ЗС/в редакция ДВ бр.92/51 г./ то
и отрицателният установителен иск, предявен от „В.” АД-Л., че Държавата не е
собственик на 4
886 / 29 559 ид. части от площта на ПИ с
идентификатор 43952.505.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри -
(КККР), на гр. Л., одобрени със Заповед № РД-18-10 / 17.04.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, гр. С.; с административен адрес на имота : гр. ******;
с площ на имота: от 29
599 кв. м.; с предназначение на същия : урбанизирана
територия; с начин на трайно ползване : за кожарска, кожухарска и обувна
промишленост; с номер по предходен регулационен план : 4897; и при граници
съгласно кадастралната карта и издадената въз основа на нея скица № 15-122430 /
20.03.2017 г. на Служба „ПСК", гр. Л. : имоти с идентификатор
43952.505.92, с идентификатор 43952.517.1, с идентификатор 43952.517.2, с
идентификатор 43952.505.96, с идентификатор 43952.505.97, с идентификатор
43952.505.98, с идентификатор 43952.505.93 и с идентификатор 43952.505.95,
който ПИ съгласно съставения през 2007 г. АДС № 2158 / 13.04.2007 г. на Областния
управител на област с административен център - гр. Л., за (частна) държавна
собственост, е идентичен с указания в същия акт УПИ - парцел VIII, отреден за
имот пл. № 4897, целия с площ от 29 661 кв. метра,
в кв. 5 - „Източна промишлена зона" на гр. Л., при граници съгласно АДС и
по действащия от 1988 г.
и към съставянето на акта устройствен план на града, при граници : ул. „Х.К.",
УПИ - IX „Т.К." в кв. 5, и парк „С."се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При
този изход на процеса ответникът следва да поеме и направените от ищеца разноски, по представен списък по чл.80 от ГПК, в размер на сумата общо 3 179,16 лв, представляващи ДТ 2 779,16
лв. и депозит вещо лице 400 лв. Не следва да се присъждат 90 лв за платени
нощувки в хотел, тъй като не са представени писмени доказателства за това
плащане, както и 1900 лв. за адвокатски хонорар, тъй като няма представени
доказателства за реалното му заплащане по сметка, така, както е отразено в
договора за правна защита и съдействие от 25.04.2018 г. на л.6 от гр.д.№769/18
г. на ЛРС.
По изложените съображения Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявания отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК във връзка с чл.79 ал.3
от ЗДС от „В." АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление : гр. ******
против ответника Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с адрес : гр. С., ул. „Св. св. К.М." №
17-19, че Държавата не притежава право на собственост върху 4 886 / 29 559 ид. части от площта на ПИ с идентификатор
43952.505.94 по кадастралната карта и кадастралните регистри - (КККР), на гр. Л.,
одобрени със Заповед № РД-18-10 / 17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, гр. С.; с административен адрес на имота : гр. ******; с площ на имота:
от 29 599 кв. м.;
с предназначение на същия : урбанизирана територия; с начин на трайно ползване
: за кожарска, кожухарска и обувна промишленост; с номер по предходен
регулационен план: 4897; и при граници съгласно кадастралната карта и
издадената въз основа на нея скица № 15-122430 / 20.03.2017 г. на Служба
„ПСК", гр. Л. : имоти с идентификатор 43952.505.92, с идентификатор
43952.517.1, с идентификатор 43952.517.2, с идентификатор 43952.505.96, с
идентификатор 43952.505.97, с идентификатор 43952.505.98, с идентификатор
43952.505.93 и с идентификатор 43952.505.95, който ПИ съгласно съставения през 2007 г. АДС № 2158 /
13.04.2007 г. на Областния управител на област с административен център - гр. Л.,
за (частна) държавна собственост, е идентичен с указания в същия акт УПИ -
парцел VIII, отреден за имот пл. № 4897, целия с площ от 29 661 кв. метра,
в кв. 5 - „Източна промишлена зона" на гр. Л., при граници съгласно АДС и
по действащия от 1988 г.
и към съставянето на акта устройствен план на града, при граници : ул. „Х.К.",
УПИ - IX „Т.К." в кв. 5, и парк „С.".
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
адрес : гр. С., ул. „Св. св. К.М." № 17-19
да запалти на „В."
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
: гр. ****** сумата 3
179,16 лв,/ три хиляди сто седемдесет и девет лева и 16 стотинки/ разноски
по делото за настоящата инстанция, като претенцията за разноски за сумата от 1990
лв. ОТХВЪРЛЯ като недоказана.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: