Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.12.2020г. гр.Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
на
двадесет и първи юли година 2020г.
в
публичното заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър
ГЕОРГИЕВ
секретар РОСИЦА Д.
прокурор …………………..
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 4139 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.236, ал.2 ЗЗД и по чл.233,ал.1 ЗЗД /който в хода на
производството е оттеглен от ищцата и производството по него е прекратено/.
Съдът, като разгледа материалите по делото, намери, че делото е
образувано по искове, произтичащи от договор за наем на обект за отглеждане на
животни в землището на град Стара Загора от 29.06.2011г., сключен между
страните за пет години – ищцата З.Ф.Ж. първоначално е претендИ.ла връщане на
отдадената под наем вещ, а впоследствие само заплащане на наем, заплащане на
неустойка и заплащане обезщетение за лишаване от ползване.
В исковата си молба ищцата З.Ф.Ж., излага твърдения,
че с ответницата И.К.Ж. имали сключен договор за наем от 29.06.2011г. в
гр.Стара Загора относно недвижим имот „Обект за стопанска дейност-помещения за
отглеждане на животни", находящи се в землището на гр.Стара Загора,
местност „Берекетската река". Страни по договора били ищцата, Бонка
Пенчева Ф. - майка на ищцата и неин пълномощник, брат й Филип Филев Филипов в
качеството на наемодатели. Договорът за наем бил сключен за пет години, като
след това на основание чл.6 от същия се е трансформИ.л в Договор за наем за
неопределено време. Въпреки преговорите които са
водели
да се сключи анекс към договора, да се уреди въпроса за
забавените плащания, ответницата не се отзовала, поради което за наемодателите
възниквало право, на основание чл.87 ЗЗД да прекратят едностранно договора поради
неизпълнение от страна на наемателката - ответница. Бонка Пенчева Ф.-майка на
ищцата и неин пълномощник, брат й Филип Филев Филипов са прекратили договора.
Ответницата дължала наем от месец октомври 2015г. Изпратили са й нотариална
покана, заверена и връчена от нотариус Бойко Георгиев peг.
№394 на
05.10.2018г. С поканата бил определен срок от 15 дни, в който ответницата да
извърши плащане, ако не стори това да приеме, че договорът бил прекратен
едностранно от наемодателите поради неизпълнение на задължението си. От
изтичането на този срок бил определен срок от един месец за освобождаване на
имота, който бил изтекъл на 20.11.2018г. Въпреки посочените срокове,
ответницата все още била в имота за което дължала обезщетение поради лишаването
от възможност наемодателите да ползват имота. Двамата наемодатели Бонка Ф.-майка
на ищцата и неин пълномощник по договора за наем и брат й Филип Филев Филипов
били предявили претенциите си пред съда срещу ответницата със същото правно
основание, за което било образувано гр.д.№6152/2018г. Уважени били претенциите
им относно техните дялове от вземането, решението не било влязло в сила
поради обжалване пред Окръжен съд-Стара
Загора. За ищцата бил налице правен интерес от предявяване на 1/З от дължимия наем, 1/3 от дължимата неустойка и 1/3 от
обезщетение за лишаване от право на ползване на имота след прекратяване на
договора за наем, именно: 1/3 от наема за три години назад, а именно наем от
10.08.2016г. до прекратяването на договора 20.10.2018г. или за 25 месеца и 10
дни равняващи се 1053лева. 1/3 от неустойката уредена в чл.16 от договора - 40
лева и обезщетение 1/3 от дължимото за периода от прекратяване на договора
20.10.2018г. до предявяване на исковата молба на 10.09.2019г. или за 10 месеца
и 12 дни. Като се има предвид, че обичайният наем за такива сгради в същата
местност е 300 лева на месец, 1/3 е 100лева, а за претендИ.ния период се
равнявал на 1030 лева. Предвид обстоятелството, че ответницата била все още в
имота и в интерес на ищцата е да се върне вещта в съответните идеални части.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ответницата да върне
наетата вещ или 1/3идеална част от нея, поради прекратяване на договора за
наем, както и да заплати 1/3идеална част от дължимите наемни вноски в общ размер
1053лева за претендирания период за три години назад, 1/3ид.част от неустойката
съобразно договора в размер на 40лева,както и 1/3ид.част от обезщетение в
размер на 1053лева за ползването на имота след прекратяване на договора –
20.10.2018г. до предявяване на исковата претенция, ведно със законната лихва от
деня на предявяване на исковата претенция до окончателното плащане.
По делото е постъпила молба от пълномощника на
ищцата адв.И., с която заявява, че по отношение на указанията за отстраняване
на „без движение“ на исковата молба, за посочване идентификатор на имота, като
сградите на ищцата, собствени с още двама наследници до сега не са заснети, не
притежават идентификатор. Същите се намират в местността „Берекетска река”,
землище на гр.Стара Загора, построени в имот собственост на Община Стара Загора
с идентификатор 68850.162.487 целия с площ от 35 979кв.м. Сградите били
три на брой, първата с площ от 325кв.м, представляваща свинарник, втората с
площ от 200кв.м, представляваща битова сграда и третата с площ от 100кв.м –
сервизна сграда, в която се намИ.фуражомелката на наемателите. Посочените
сгради се намирали в най-южната част от имота.
На основание чл.131 от ГПК ответницата И.К.Ж.
представя писмен отговор, в който заявява, че предявените от З.Ф.Ж. искове били
допустими, но неоснователни, като съображенията й за това били следните.Относно исковете
за наемна цена.
Оспорвала твърдението на ищцата, че договорът за наем бил
прекратен на 20.10.2018г. в резултат на връчването на нотариална покана. В чл.
17 от договора страните са уговорили, че при неизплащане на наема от страна на
наемателя повече от два месеца договорът се считал за прекратен от страна на
наемателя. Посочената клауза е ясна и не се нуждае от тълкуване. Страните
недвусмислено са се съгласили, че самият факт на неплащане на наемната цена
повече от два месеца/т.е. неплащането на три наема/ води до автоматично
прекратяване на наемното правоотношение, без да е необходимо да бъдат
извършвани каквито и да било последващи действия или изявления от някоя от
страните. Следователно страните са уговорили едно прекратително условие,
с настъпването на което договорното правоотношение между тях преустановявали
действието си. Съгласно чл.20а, ал.1 ЗДД договорите имали силата на закон за
тези, които са ги сключили. След като самите страни са уговорили прекратително
условие, за което в случая ищцата признава, че е настъпило на 10.12.2015 г.,
когато е падежът на третата неплатена месечна наемна цена съгласно чл. 3 от
договора, то следва да се приеме, че тогава е прекратено и наемното
правоотношение между тях. Моментът на прекратяване на договора бил от
съществено значение за отношенията между страните, поради факта, че ищцата не
била собственик на отдавания под наем имот. Ответницата била подведена да
сключи процесния договор, считайки, че договаряла със собствениците на имота.
Скоро след сключването на договора обаче тя разбрала, че имотът е общинска
собственост. Във връзка с дейността й като земеделски производител, отглеждащ
животни в процесния имот, за доверителката ми се породила необходимост от
вписване на договора в съответната служба по вписванията. В хода на
подготовката на това вписване доверителката ми е установила, че наемодателите
не са собственици на процесния имот, тъй като не са и представили необходимите
за вписване документи за собственост. Нещо повече, видно от Удостоверение изх.
№ 24-00-004310224 от 04.08.2011г., издадено от Община Стара Загора,
доверителката ми е узнала, че процесният недвижим имот с ИД № 68850.162.487 е
общинска собственост, тъй като същият е актуван с Акт № 8514 от 18.10.2010г., и своевременно е
предприела действия за уреждане на ползването му с действителния собственик -
Община Стара Загора. От горецитираното писмо става ясно, че постройките,
находящи се в имота, са незаконни и следва процедура за закупуване на части от
този поземлен имот и узаконяване на постройките в него.Ищцата не е предприела
никакви действия, с които да уреди проблема със собствеността на отдадения под
наем имот, така че доверителката ми да го ползва свободно без притеснение от
действителния собственик, както и не е инициирала узаконяване на сградите.
Доверителката ми е била изправена пред угрозата да плати веднъж на ищцата по
договора за наем и още веднъж - обезщетение за лишаване от ползването на Община
Стара Загора. Затова доверителката ми е предпочела да преустанови плащанията си
към ищцата, разчитайки, че съгласно чл. 7 от договора това ще доведе до
прекратяване на наемното правоотношение, и да пристъпи към уреждане на
отношенията си с действителния собственик - Община Стара Загора. Ето защо не е
без значение дали ще се приеме, че правоотношението с ищцата е прекратено на
10.12.2015 г., тъй като в тази хипотеза, за да претендИ.обезщетение за лишаване
от ползване на основание чл. 59 ЗЗД, тя ще следва да докаже правото си на
собственост. Възприемането на ищцовата теза за момента на прекратяване на
договора създава възможност ищцата да се възползва и облагодетелства от чужд,
общински имот, като събИ.неоснователно наем за ползването на същия.Относно иска за неустойка.Оспорвам
иска за неустойка в размер на 40 лева, поради това че ищцата не е доказала
наличието на виновно неизпълнение на задълженията на доверителката ми по
договора за наем от 29.06.2011 г. Предвид недължимостта на наемна цена към
твърдения от ищцата момент на прекратяване на договора за наем - 20.10.2018 г.,
следва да се приеме, че липсва основание и за възникване в полза на ищцата на
вземане за неустойка за неизпълнение на това задължение.Относно
иска за обезщетение.Оспорвам размера на претендираното от
ищцата обезщетение в размер на 2030 лева. Вероятно същото се основава на
чл.236, ал.2 ГПК, като в такъв случай по отношение на размера следва да се
прилагат правилата за неоснователното обогатяване /решение № 173 от
22.03.2013г. по търг. д.№ 939/2011г. на ВКС, решение № 18/5.III.2010г. на 1-во
т.о. на ВКС по т.д.№ 527/09г.; решение № 422/21.V.2010г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по
гр. дело № 981/09г., решение № 391/26.V.2010г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по
гр. дело № 765/09г./. Оспорвам твърдението на ищцата за пазарен наем в размер
на 300 лева. В случая на пазарни начала страните са договорили наем в размер на
120 лева месечно, което е значително по-малко като размер от претендираното от
ищцата.
По делото е
постъпило писмено становище от пълномощника на ответницата, в която заявява, че
във връзка с уточняващата молба, депозирана от пълномощника на ищеца, за
индивидуализиране на сградите, за които се претендИ.обезщетение за ползване,
заявява, от името на доверителката си, че не отговарят на действителното
фактическо положение твърденията на ищцата относно броя и застроената площ на
сградите, които евентуално ответницата ползвала и които били собственост на
ищцата. Същата не представяла документи, от които да се направи коректна
индивидуализация на сградата. В сключения между страните договор за наем по
делото е описан един обект, а не три сгради, както се твърди в уточняващата
молба.
В закрито заседание съдът е прекратил производството по делото, касаещо
претенцията на ищцата за предаване на владението на процесния имот поради
оттеглянето й, като определението е влязло в законна сила.
В съдебно заседание ищцата поддържа
исковата си молба, чрез пълномощника си адв.И., която представя писмена защита
и претендИ.направените по делото разноски. Заявяват, че претендират сума за
наемната цена, а именно - 1/3 от наемната цена от договора за наем от
10.08.2016г. до прекратяването на договора за наем 20.10.2018г. или за двадесет
и шест месеца и десет дни, равняващи се на 1053лева, 1/3неустойка съобразно
договора или 40лева, обезщетение дължимо от прекратяване на договора
20.10.2018г. до предявяване на исковата молба – 10.09.2019г. в размер на 1/3 от
уговорения наем или за десет месеца и дванадесет дни 426лева. Представя писмена
защита, като претендИ.направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответницата оспорва исковете чрез пълномощника са адв.А.,която
оспорва исковите претенции и моли за присъждане на направените по делото
разноски. Представя писмена защита.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства по чл.23 ГПК, намИ.за установено следното:
Видно от представения по делото договор за наем на имот, с нотариална
заверка на подписите, рег. номер 4505 от 29.06.2011г. на Нотариус с рег. 394 на
НК, сключен между Бонка Пенчева Ф., Филип Филев Филипов и ищцата З.Ф.Ж.,
тримата като наемодатели и И.К.Ж., като наемател, наемодателите са предоставили
на наемателката за временно и възмездно ползване следния свой съсобствен имот:
обект за стопанска дейност – помещения за отглеждане на животни, находящ се в
землището на гр. Стара Загора, местността „Берекетска река“ (чл.1) срещу
месечна наемна цена от 120 лева (чл.2), за срок от 5 години (чл. 13), с
уговорката ако след изтичане на този срок ползването продължи със знанието и
без противопоставянето на наемодателите, че договорът ще се счита за продължен
за неопределено време (чл. 6). В чл. 16 от същия страните са уговорили, че при
едностранно прекратяване на договора неизправната страна дължи на изправната
страна неустойка в размер на едномесечен наем, а в чл. 17 – че при неплащане на
наема от страна на наемателя за повече от два месеца договорът се счита за
прекратен от страна на наемателя и същия дължи неустойката по чл. 16.
Видно от представената нотариална покана, рег.№ 7915/13.09.2018г. по описа на нотариус с рег. номер 394
на НК, посочените
по – горе трима наемодатели са поканили наемателката да им заплати дължимия
наем за период от 3 години в 15 – дневен срок от получаване на поканата и са я
уведомили, че при неплащане в предоставения й срок, прекратяват едностранно
сключения между тях договор за наем, поради забава в плащанията, като в
едномесечен срок от прекратяването следва да им предаде наетите помещения, като
за този месец им дължи обезщетение в размер на наемната цена и неустойка.
Поканата е връчена на ответницата на 05.10.2018г.
По делото са представени регистрационна земеделска
карта и писмо от Кмета на Община Стара Загора до Директор „ОДБХ“, гр. Стара
Загора от 04.08.2011г., от които се установява, че ответницата е регистрирана
като земеделски производител от 2012 г. и че е подала заявление в Общината, че
желае да закупи 3 дка в южната част от имот, частна общинска собственост в местността
„Берекетска река“ в землището на гр. Стара Загора. Според удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 24025/27.04.2012г. на ОБДХ-Стара Загора, е
регистриран свиневъден обект, с посочен в него собственик Ира К.Ж., находящ се
в м.“Берекетска река“ в землището на гр.Стара Загора, вписан в регистър на
животновъдните обекти с ветеринарен регистрационен № 6000-0302.
С акт № 08514 съставен на 19.11.2010г. за Частна
общинска собственост е актуван имот с площ от 35979кв.метра, със стар
идентификатор 001487, представляващ ПИ с идентификатор 68850.162.487 по
кадастралната карта и регистри на Стара Загора, управляван от кмета на Община
Стара Загора на осн.чл.12,ал.5 от ЗОС – отразен и в представената скица №
7851/09.08.2010г. на АГКК-Стара Загора, като с нот.акт № 137, дело №
1254/23.12.2004г. на Нотариус Денчо Недялков Евгений Христов Енев и Елена
Илиева Енева са се снабдили със констативен нотариален акт по давностно
владение за 6 постройки, находящи се в същия имот, които на 01.07.2005г.
последните са продали същите на „Кианик“ЕООД – собственост на Евгений Христов
Енев – отразени по представените скици №№ 9755, 9756, 9757, 9758, 9759, 9760 от
07.10.2010г на СГКК-Стара Загора.
Съгласно писмо изх.№ 10-11-1160/27.01.2020 на Община
Стара Загора до ответницата в същия поземлен имот са разположени и други
сгради, в това число и ползваните от нея селскостопански постройки за
отглеждане на животни, които тя ползва по договор за наем от други лица. За
същите сгради липсвала информация в архивите на Община Стара Загора относно
законността им и собствеността им. Според страните процесните сгради са
разположени в южната част на недвижимия имот, като същите не са отразени в
кадастъра. Според уточнението, направено
от ищцата в допълнителна молба сградите са три на брой – първата е с площ от
325кв.метра – свинарник, втората – с площ от 200кв.метра – битова сграда и
третата – с площ от 100кв.метра – сервизна сграда, в която се помещава
фуражомелката на наемателката.
За
изясняване обстоятелствата по делото са ангажирани гласни доказателства, като
според свидетелката КРЕМЕНА
СТЕФАНОВА ФИЛИПОВА – снаха на ищцата: “Познавам ответната страна. Имота който
ползва се намира в гр.Стара Загора зад тролейбусното депо. Имота е повече от
декар, но не му знам точната квадратура. Имота е може би около три декара,
сградите са три масивни, като едната сграда е сервизно помещение. Пътя за имота
върви от север на юг, като в имота се влиза от източната страна, като едната граница
на имота е река „Берекетската река". Първата сграда е масивна може би е
около 100кв.м. Ответницата ползва може би всички сгради. Ние нямаме достъп до
сградите. Тези сгради са собственост на свекъра ми Фильо Филев, той почина, но
той ги е строил тези сгради, който е баща на З.. Едната сграда е сервиз, както
вече казах и е по-висока от останалите сгради. Следващата сграда е кланица и е
около 300кв.м. Всички сгради са разположени по дължина на имота по посока на
реката от изток на запад по дължина на имота са разположени сградите. В имота
има още една сграда, която е около 200кв.м. Тя се намира в най-южната част на
имота, която сграда също е масивна, а от източната част на реката са
ламаринените постройки, които бяха свинарници. В този имот е /госпожата сочи
към ответницата/. За последно съм ходила в имота шест месеца след като почина
свекър ми към края на 2011г. Ответницата е в имота, защото отглежда прасета в
този имот.“
Според свидетелката БОНКА
ПЕНЧЕВА Ф., майка на ищцата:“Познавам ответницата. Тя не е изплатила сумата на
дъщеря ми и затова е делото. Ответницата се намира в имота. Те са в имота от
29.06.2011г., тогава сключихме договора
за наем, след като почина съпругът ми. Имота се намира, като се тръгне от
вагонно ремонтно депо на юг, като нашите сгради са последни. В този район има
много имоти, има и други стопанства. Имота ни е около декар и половина. Имота е
изцяло ограден с метална ограда от всички страни, като до 2002г. беше
съществуваща кланица, имота има два портала. Когато се влезе в имота от дясно е
първата сграда, която е сервиз и е някъде около 10м х 11м и е широка около 10м,
като там се поправяха коли. Другия имот е кланица, тази сграда е малко по
разчупена и е около 250кв.м. Това са сградите от дясната страна на имота, а от
лявата страна е битовата сграда, там имаше баня за хората, които работеха за
нашата фирма, като сградата е някъде около 10м
х 20м, като в дъното на имота има още една сграда, която се използва за
гледане на прасета, като тази сграда е с ламаринен покрив, като едната част е
по-висока, а другата част на сградата е по-ниска. В едната част на тази сграда
се намира зърното, а в другата част се гледаха прасета. За последно в имота съм
ходила преди да започнем делото, като няколко пъти съм ходила със синът ми, за да
уточним наема с ответницата. Преди година и половина, две съм ходила за
последно в имота. Аз и да отида там, нямам достъп, тъй като те имат кучета и
няма как да влезнем в имота. Не съм забелязала преустройства да са правени,
когато съм ходила последно в имота. Ира плащаше наема докато свършат тези пет
години. Последно ми даде наем през месец декември 2016г., но това беше наем за
стар период. По договора за наем получавахме сумата от 250лева. Това беше наем
от 250лева за мен, за синът ми и за дъщеря ми. По договор наема беше 120ледва,
а реалната цена беше 250лева.“
Според свидетеля НИКОЛАЙ
ИВАНОВ ЖЕЧЕВ, съпруг на ответницата:“Знам за какво е делото. Ира се занимава с
отглеждане на животни в имот, който се намира до „Берекетската река" до
вагонно депо, това е в покрайнините на гр.Стара Загора между вагонното депо и
Зара „Фураж” или в югозападния край на гр.Стара Загора, имота е извън
строителните граници на гр.Стара Загора. Парцела е от тридесет и пет декара.
Имота заграден с метална ограда е около
два декара и половина или три декара, това е което ползваме. Това ни е дадено
от община Кольо Ганчев за отглеждане на животни, като ние имаме документи за
това от общината. Мястото заградено от три декара го ползваме с Ира Ж., като
земеделски производител, като аз и помагам. В имота има следните сгради: има
две монолитни сгради и един навес. Тези сгради ги ползваме на основание
регистрирана ферма. Ние плащахме на Бонка наем, защото с нея сключихме
първоначално договор за наем. На Бонка плащахме докато имахме уговорка да го
закупим този имот, тъй като го поддържахме аз исках насреща да получа документ,
дори и сградите да са само в кадастъра вкарани. Наляхме голямо количество бетон
в имота, когато нещо не се поддържа, то се руши. През годините имаше проблем с
ВиК инсталацията и с тока, и всичко аз съм го правил. Двамата със съпругата сме
плащали наема, като сме ходили на работното й място и у тях сме ходили за да й
заплатим наема от 250лева. Последно на куп и платихме 1000лева, като правихме
уговорката да закупим имота. Последно платихме през 2017г. за стар период.
Единствено на Бонка съм плащал. Аз на друг не съм плащал, това стана около Нова
година на 2016г., тогава съм й платил 1250лева. Мисля, че беше последното ни
плащане за няколко месеца. Тока имаше прекъсната фаза и съм извикал техник.
Нямаше Вик и съм подменял тръби и съм подменял инсталации, не говоря за
заплащане на консумативи за ток и вода, а съм заплащал ремонта. Още когато взех
обекта и започнаха ремонтите на подземния кабел. За известен период имахме
опростен наем за 2017г. След това тя искаше за осем години да и платя наема, но
аз без документ, няма как да й плащам наем. Тя няма никакъв документ за
собственост на имота.“
Според свидетелката Анелия
Петкова Ж., снаха на ответницата: “Свекърва
ми се занимава с отглеждане на прасета с цел възпроизвеждане и продажба. Тя е
регистрирана като земеделски производител. Процесния имот се намира в
местността „Берекетската река". Посещавала съм многократно обекта и съм
запозната с визуализация на обекта. Знам къде се намира обекта. Той се намира в
Индустриална зона, това е към тролейбусно депо, след вагонно ремонтно депо, но
не е в посока кв.”Зора”, а е в посока югозапад към кв.”Железник”. Не мога да
кажа колко е площта на имота. Имота е ограден с ламарина. Последно в имота съм
ходила преди два, три месеца. В имота има постройки за ползване от персонала,
като постройките са три, има и постройка за животни. Сградите са масивни. Ира
плаща наем, като през периода през, който съжителствахме със синът й, съм я
придружавала когато е ходила при наемателката, за даване на наема, която се
казва Бонка, но другото й име не го знам. От свекърва ми са правени подобрения
и ремонти в имота с личен труд и средства.“
Безспорно е установено, че между страните са
възникнали облигационни отношения по договор за наем, като процесните три
постройки са предадени във владение на ответницата, като същата ги използва за
отглеждане на прасета, за което е надлежно регистрирана като селскостопански
производител, а сградите – като обект под надзора на Агенцията по храните, като
пред ветеринарните власти за изрядността му отговаря ответницата.
Съгласно чл.
232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани
с ползването на вещта.
Предаването на обектите на ответницата е установено,
а по отношение на заплащането на наемната цена – същото следва да бъде
установено от ответницата, като по делото не са представени доказателства за
извършено плащане.
Неоснователни
са възраженията на процесуалния представител на ответницата, че договорът за
наем бил прекратен още през 2015г., на 10.12.2015г., поради неплащане от страна
на наемателката на наема за повече от два месеца, на основание чл. 17 от
договора. Действително чл. 17 от сключения между страните договор предвижда, че при неплащане на наема от страна на
наемателя за повече от два месеца договорът се счита за прекратен от страна на
наемателя и същия дължи неустойката по чл. 16. Но тази уговорка предоставя само
правото на наемодателите да прекратят договора поради виновно неизпълнение на
задължението на наемателя, а от наемодателите зависи дали ще упражнят това
право и кога ще го упражнят. Те не са се възползвали от това свое потестативно
право до 13.09.2018г., когато са изпратили нотариална покана до ответницата, в
която са обективирали изявление за прекратяване на договора, в случай че не
плати в 15 – дневен срок от получаване на поканата.
В случая дори се установи, че след изтичане на уговорения в чл. 13 от
договора петгодишен срок, наемателят е продължил да ползва имота със знанието и
без противопоставянето на наемодателите, поради което и на основание чл. 6 от
договора договорът се счита продължен за неопределено време. Следователно
сключеният между страните договор за наем е прекратен на 20.10.2018г., когато е
изтекъл 15 – дневния срок за доброволно плащане, предоставен на ответницата с
нотариалната покана, получена от нея на 05.10.2018 г. в съответствие с
разпоредбата на чл. 87, ал.1 ЗЗД, че волеизявлението за разваляне
(прекратяване) на договора следва да бъде извършено в писмена форма.
При уговорена
наемна цена от 120лева за тримата наемодатели следва приспадащата се наемна
цена на ищцата да бъде 40лева месечно, като съдът счита за основателна
претенцията в търсения размер от 1053лева за заплащане на наем за посочения
период –от 10.08.2016г. до 20.10.2018г. – въз основа на посочената наемна цена
от 120лева месечно/за тримата собственици/ за всички отдадени под наем
обекти.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 16 и чл. 17 от договора ответницата дължи на
ищците и предвидената неустойка, която е уговорена в размер на 120 лева. По
гореизложените съображения, на ищцата следва да се присъди приспадащите й се
част от тази неустойка в размер на 40 лева – колкото е и търсена.
Съгласно чл. 236, ал. 2 ЗЗД ако наемателят продължи ползуването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. По делото не се
спори/а е и установено с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 6152/2018г. на
Старозагорския районен съд/, че и след дата 20.10.2018г. ответницата е
продължила да ползва наетите помещения въпреки противопоставянето на
наемодателите, като за периода от 20.10.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.08.2019г. наемателката дължи обезщетение на ищцата,
равняващо се на приспадащата й се част от наема за указания период – 9 месеца и
19дни - сумата от 372 лева. До този размер следва да бъде уважен иска по чл.
236, ал.2 от ЗЗД, а над него до претендирания размер от 426 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
наемателката, че наемодателите не са собственици на отдадения под наем обект,
тъй като този въпрос е неотносим към облигационни отношения, породени от
договор за наем, какъвто е настоящия случай.
Следва на ищцата да бъде присъдена частта от направените от нея по делото
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове – на осн.чл.78,ал.1 ГПК, с оглед направените от нея разноски от общо 500лева, до общо 359,15лева.
На основание чл.78, ал.2 и ал.3 ГПК ищцата следва да бъдат осъдена да
заплати на ответницата частта от направените от нея разноски от общо 400 лева,
съразмерно с отхвърлената част от разгледаните искове и оттеглената претенция,
по която делото е прекратено – до размера на 112,67лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ИРА
К.Ж., ЕГН: **********,***, съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв.А. ДА
ЗАПЛАТИ на З.Ф.Ж. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.И.,
сумата от 1053/хиляда и петдесет и три лева/, представляваща приспадащата й се
част от дължимата наемна цена по Договор за наем, с нотариална заверка
на подписите, рег. номер 4505 от 29.06.2011г., на обект за стопанска дейност –
помещения за отглеждане на животни, находящ се в землището на гр.Стара Загора,
местността „Берекетска река“, за периода от 10.08.2016г. до прекратяването на
договора на 20.10.2018г./за двадесет и шест месеца и десет дни/, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.08.2019г.
до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ИРА
К.Ж., ЕГН: **********,***, съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв.А. ДА
ЗАПЛАТИ на З.Ф.Ж. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.И.,
сумата от 40/четиридесет/лева/, представляваща приспадащата й се част от
неустойката по чл.16 от Договор за наем, с нотариална заверка на
подписите, рег. номер 4505 от 29.06.2011г., на обект за стопанска дейност –
помещения за отглеждане на животни, находящ се в землището на гр. Стара Загора,
местността „Берекетска река“, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 09.08.2019г до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ИРА
К.Ж., ЕГН: **********,***, съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв.А. ДА
ЗАПЛАТИ на З.Ф.Ж. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.И.,
сумата от 372/триста седемдесет и два лева/, представляваща приспадащата й се
част от дължимото обезщетение по чл. 236, ал.2 ЗЗД за периода от 20.10.2018г. –
прекратяване на действието на Договор за наем, с нотариална заверка на
подписите, рег. номер 4505 от 29.06.2011г., на обект за стопанска дейност –
помещения за отглеждане на животни, находящ се в землището на гр. Стара Загора,
местността „Берекетска река“ - до 09.08.2019г. дата на предявяване на исковата
молба в съда, /за девет месеца и дванадесет дни/, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.08.2019г. до окончателното
заплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта над присъдените 372лева до
пълния претендиран размер от 426лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
ОСЪЖДА ИРА
К.Ж., ЕГН: **********,***, съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв.А. ДА
ЗАПЛАТИ на З.Ф.Ж. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.И.,
сумата от 359,15лева/триста петдесет и девет лева и 15стотинки/, представляваща
частта от разноските, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА З.Ф.Ж.
с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез адв.Д.И., ДА ЗАПЛАТИ на Ира К.Ж.,
ЕГН: **********,***, съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв.А. сумата от
112,67лева/сто и дванадесет лева и 67стотинки/, представляваща частта от разноските,
съразмерно с отхвърлената част от разгледаните искове и оттеглената претенция,
по която делото е прекратено.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: