№ 3909
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100504965 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Минолби“ ЕООД срещу решение №
2480/14.02.2025 г. по гр.д. № 63342/2024 г. по описа на СРС, 144 състав, с което е
отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от „Минолби“
ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1,81 лв., платена при начална липса на основание, съгласно фактура
№ *********, с период на фактуриране от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. (за мобилен
номер ********** на стойност 13,92 лв. и за мобилен номер **** на стойност 11,49
лв).
Жалбоподателят - „Минолби“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно.
Поддържа, че по делото е доказано ответникът да е получил процесната сума, като
плащането е извършено от „Минолби“ ЕООД, поради което и доколкото не е налице
основание за задържане на платената сума счита иска за основателен. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменени и искът да бъде уважен. Претендира
разноските.
Ответникът по жалбата - „А1 България“ ЕАД, счита, че първоинстанционното
1
решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Минолби“ ЕООД с осъдителен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу „А1 България“ ЕАД, за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1,81 лв.,
която е платена при начална липса на основание, съгласно фактура № *********, с
период на фактуриране от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. (за мобилен номер **********
на стойност 13,92 лв. и за мобилен номер **** на стойност 11,49 лв.).
Ищецът – „Минолби“ ЕООД, твърди, че е потребител на мобилни услуги,
съгласно договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с
ответното дружество „А1 България“ ЕАД. Въз основа на посочения договор е ползвал
мобилен номер **********, както и мобилен номер ****. За периода на потребление
от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. ответникът е издал фактура № *********, като е
начислил за потребените услуги за мобилен номер ********** сумата в размер на
13,92 лв. и за потребените услуги за мобилен номер **** сумата в размер на 11,49 лв.
Твърди, че част от общата сума по фактурата, а именно – 1,81 лв., е начислена при
начална липса на основание, доколкото не отговаря на договорената цена за
ползването на мобилни услуги съгласно договора. Твърди, че е заплатил пълния
размер на сумата по фактурата, поради което претендира ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата в размер на 1,81 лв., която е платена при начална липса на
основание, съгласно фактура № *********.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
За основателност на иска в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
сумата по фактура № *********, издадена за претендирана спрямо „Минолби“ ЕООД
от страна на ответника „А1 България“ ЕАД мобилни услуги за периода от 28.11.2021 г.
до 27.12.2021 г., касаещи мобилен номер **********, както и мобилен номер ****, по
договор № *********, ведно с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен между
страните, е заплатена, поради което е налице обедняване от страна на „Минолби“
ЕООД.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за извършеното
плащане, а именно – че между страните е налице облигационно отношение по договор
за предоставяне на мобилни услуги, както и че за периода от 28.11.2021 г. до
2
27.12.2021 г. е предоставил такива за мобилен номер **********, както и за мобилен
номер ****, с цена в размер на сумата по фактура № *********.
Не се спори по делото, че ищецът „Минолби“ ЕООД е абонат на мобилни
услуги, ползвани за мобилен номер **********, както и за мобилен номер ****,
съгласно договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с
ответника „А1 България“ ЕАД, че за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г.
ответникът е начислил за потребените услуги за мобилен номер ********** сумата в
размер на 13,92 лв. (без ДДС) и за потребените услуги за мобилен номер **** сумата
в размер на 11,49 лв. (без ДДС), за което е издадена фактура № *********/04.01.2022
г., задължението по която е платено в полза на „А1 България“ ЕАД.
Не се спори също така, че сумата по фактурата е с 1,81 лв. (с ДДС) в повече от
дължимата от страна на абоната месечна абонаментна такса за ползваните услуги по
посочените мобилни номера, за което ответникът е издал кредитно известие №
********* за връщане по процесната сума, начислена в повече по фактурата. Само по
себе си кредитното известие следва да бъде издадено във връзка с намаляване на
задължението, за което е издадена фактура, на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС, от което
следва, че с издаването на кредитно известие за процесната сума ответникът е
признал, че същата не се дължи.
Ето защо, въззивният съд приема, че процесната сума в размер на 1,81 лв. по
фактура № *********/04.01.2022 г. е платена в полза на „А1 България“ ЕАД при
начална липса на основания.
Основният спорен по делото въпрос е, дали е налице обедняване от страна на
ищеца.
Ответникът оспорва обстоятелството, че задължението е заплатено от страна на
„Минолби“ ЕООД. Безспорно по делото е, че задължено лице по процесната фактура
№ *********/04.01.2022 г. е „Минолби“ ЕООД, като същата е издадена по договор №
*********, сключен между страните. На основание чл. 73 ЗЗД, задължението може да
бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има
интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект
на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред
лицето, платило вместо него задължението.
Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД с
оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, дори същото да е
извършено от трето лице, доколкото „Минолби“ ЕООД би дължало заплатената сума в
полза на третото лице, извършило плащането (чл. 74 ЗЗД).
Ето защо, претенцията, основана на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, е основателна, поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
3
ЗЗД следва да бъде уважен.
При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено, като
искът бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника
следва да се присъди сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 75 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2480/14.02.2025 г. по гр.д. № 63342/2024 г. по описа на
СРС, 144 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в
размер на 1,81 лв., която е платена при начална липса на основание в полза на
ответника като част от задължение по фактура № *********/04.01.2022 г., издадена за
ползвани мобилни услуги за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. по договор №
********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г., касаещи мобилен номер **********,
както и мобилен номер ****
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, на основани чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
300 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата в размер на 75 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4