№ 17460
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110101736 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „..........“ ЕАД срещу С. Ц. Д., Е. Ц.
Ц. и С. Д. Ц., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
установителни искове с искане да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца
разделно задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..............., с аб. № .........., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
32508/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, както следва:
срещу С. Ц. Д.: сумата от 806.62 лв. – цена на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г.
до окончателното плащане; сумата от 116.21 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2022 г.
до 20.05.2024 г.; сумата от 11.98 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г. до
окончателното плащане; сумата от 2.70 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до
20.05.2024 г.;
срещу Е. Ц. Ц.: сумата от 806.62 лв. – цена на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г.
до окончателното плащане; сумата от 116.21 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2022 г.
до 20.05.2024 г.; сумата от 11.98 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г. до
окончателното плащане; сумата от 2.70 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до
20.05.2024 г.;
срещу С. Д. Ц.: сумата от 3 226.48 лв. – цена на незаплатена топлинна енергия за
1
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г.
до окончателното плащане; сумата от 464.86 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2022 г.
до 20.05.2024 г.; сумата от 47.94 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г. до
окончателното плащане; сумата от 10.80 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до
20.05.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на имота,
възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което са приложими общите условия на
ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил
в имота топлинна енергия през процесния период, но ответниците не са заплатили в срок
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение от „............“ ЕООД. Излага, че ответниците са
изпаднали в забава. Претендира разноски в исковото и заповедното производства и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците
С. Ц. Д. и С. Д. Ц..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Е.
Ц. Ц., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационно отношение с ищеца с доводи, че не е доказано да е собственик на процесния
имот, не е сключван писмен договор между тях и не е приемала писмено общите му
условия. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и нейната стойност. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
Третото лице – помагач на ищеца „............“ ЕООД не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 32508/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са
допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по
чл. 415, ал. 1, 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените
искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Тяхната основателност се обуславя от доказването от ищеца на следните предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната цена; извършването на услугата дялово разпределение за
процесния имот през исковия период, нейната цена и дължимостта именно на ищеца;
2
съществуването и размера на главните дългове; изпадането на ответниците в забава; размера
на обезщетенията за забава; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване на погасителната давност за вземанията.
В случая ищецът признава неизгодния за него факт, че процесните вземания са
погасени чрез плащане, а в хода на устните състезания ответницата Е. Ц. Ц. чрез своя
процесуален представител се позовава на извършеното плащане. Плащането представлява
своеобразно признание от страна на ответниците за възникването на процесните вземания
на ищеца срещу тях, както и за техния размер.
Независимо от горното следва да се посочи по повод възраженията на ответницата
Е. Ц. Ц., направени в отговора на исковата молба, и следното:
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът.
Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а
именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването
на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. В случая от писмо от Столична
община – Дирекция „Общински приходи“ – Отдел „Общински приходи Възраждане“ се
установява, че именно ответниците са декларирали процесния имот пред данъчната
администрация, което сочи на извод, че те са негови собственици. Видно е от приложената
декларация, ценена съвкупно с удостоверението за наследници, че те са собственици при
твърдяните от ищеца квоти. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е
възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „..........“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае
доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 67, находящ се в гр. .............,
с аб. № ........... Следователно ответниците са материалноправно легитимирани да отговарят
за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в имота им, съразмерно
на квотите си в съсобствеността.
Неоснователно е възражението на ответницата Е. Ц. Ц. за недоказаност на реалната
доставка на топлинна енергия в имота и на нейната цена. За доказването на тези факти са
приети като писмени доказателства представените от третото лице – помагач инвидивудални
изравнителни сметки за исковия период, като същите не са оспорени от ответниците, поради
което съдът ги кредитира изцяло. От тях /а не от извлечението от сметка, срещу което
възразява тази ответница/ се установява, че за процесния период в имота е доставена
топлинна енергия на цена, дори надвишаваща общата претенция на ищеца.
3
Всичко изложено в контекста на извършеното плащане на задълженията е напълно
достатъчно за обосноваване на извод, че са доказани възникването на процесните вземания
на ищеца срещу ответниците и техния размер.
Неоснователно е възражението на ответницата Е. Ц. Ц. за погасяване на
задълженията й по давност. Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК
на ВКС, вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане. В
случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на
30.05.2024 г., поради което погасени по давност биха били вземанията за цената на
доставената топлинна енергия и за цената на услугата дялово разпределение, чиято
изискуемост е настъпила преди 30.05.2021 г., но такива не са включени в исковия период.
От друга страна, плащането в хода на исковото производство на процесните
задължения /доколкото ответниците не твърдят и не доказват да са ги платили в по-ранен
момент/ следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, се налага извод,
че ответниците са станали повод за завеждане на делото, поради което те следва да понесат
отговорността за разноските. В случая ищецът претендира от тях като неплатено единствено
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Неговият размер съдът определя
на 100 лв., като ответниците С. Ц. Д. и Е. Ц. Ц. дължат по 16.67 лв., а ответницата С. Д. Ц. –
66.67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „..........“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление:
гр. ......., срещу С. Ц. Д., ЕГН **********, Е. Ц. Ц., ЕГН **********, и С. Д. Ц., ЕГН
**********, и трите с адрес: гр. ..............., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат
разделно на ищеца задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..............., с аб. №
4
.........., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 32508/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, както следва:
срещу С. Ц. Д.: сумата от 806.62 лв. – цена на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г.
до окончателното плащане; сумата от 116.21 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2022 г.
до 20.05.2024 г.; сумата от 11.98 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г. до
окончателното плащане; сумата от 2.70 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до
20.05.2024 г.;
срещу Е. Ц. Ц.: сумата от 806.62 лв. – цена на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г.
до окончателното плащане; сумата от 116.21 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2022 г.
до 20.05.2024 г.; сумата от 11.98 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г. до
окончателното плащане; сумата от 2.70 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до
20.05.2024 г.;
срещу С. Д. Ц.: сумата от 3 226.48 лв. – цена на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г.
до окончателното плащане; сумата от 464.86 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2022 г.
до 20.05.2024 г.; сумата от 47.94 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.05.2024 г. до
окончателното плащане; сумата от 10.80 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. до
20.05.2024 г.
ОСЪЖДА С. Ц. Д., ЕГН **********, Е. Ц. Ц., ЕГН **********, и С. Д. Ц., ЕГН
**********, и трите с адрес: гр. ..............., да заплатят разделно на „..........“ ЕАД, ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление: гр. ......., на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както следва:
С. Ц. Д. и Е. Ц. Ц. – сумата от по 16.67 лв., и С. Д. Ц. – сумата от 66.67 лв.
Решението е постановено при участието на „............“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5