Мотиви към присъда, постановена по НОХД
№ 464 по
описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение по описа за 2019 г.
Обвинението е повдигнато от Русенска
окръжна прокуратура (РОП) срещу В.И.А. за това, че:
-На 26.09.2015 г., в гр. Русе, при управление
на МПС – мотоциклет марка „Сузуки“, ГСХ Р750, с номер на рама ***, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП и чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което
по непредпазливост причинила смърт на С. И. Р., като деянието е
извършено без да е имал необходимата правоспособност и на пешеходна пътека -
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и 7, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3,
вр. чл. 2, ал. 2 от НК
-На 26.09.2015 год. в гр. Русе, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с НП № №
15-1275-000581/21.04.2015 г. на Началник група към ОДМВР – В. Търново, сектор
„Пътна полиция“, в сила от 07.07.2015 г., извършил такова деяние – управлявал
моторно превозно средство – мотоциклет марка „Сузуки“ ГСХ Р750, с номер на рама
***, без съответно свидетелство за управление-престъпление по чл. 343в, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК.
В съдебно заседание
представителят на РОП поддържа така повдигнатото срещу подс. А. обвинение, като
пледира, че от събраните по делото доказателства, както и с оглед
обстоятелството, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие, обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Анализирайки
безспорно установените по делото фактически данни с оглед приобщените в
досъдебното производство доказателства навежда твърдение, че на процесната дата
и място подсъдимият е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП в причинно
следствена връзка, с което по непредпазливост е причинил съставомерния
резултат. Основавайки се на заключенията на автотехническите експертизи, прокурорът
посочва, че може да бъде изведен извод за съпричиняване от страна на
пострадалия, който като водач на МПС също е нарушил задълженията си и не е
спазил в пълен обем ограниченията, действащи за съответния участък от пътя. В
този смисъл и твърди, че поведението на подс. А. е съставомерно по текста на
чл. 343, ал. 3, пр. 6 и 7, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Конкретизира, че доказано се явява и осъществяването на квалифицирания състав
по ал.3 на сочения текст доколкото подсъдимият е бил неправоспособен водач на
МПС от категория „А“ – мотоциклет, както и с оглед обстоятелството, че
транспортния инцидент е настъпил на пешеходна пътека. Развива съображения и за
доказаност на обвинението по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК с оглед обективната
и субективна съставомерност на извършеното – управление на МПС без
правоспособност и в едногодишен срок от санкционирането му по административен
ред за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление.
По отношение на индивидуализацията
на наказанията на подсъдимия сочи, че като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат младата възраст на подсъдимия, полагането на
обществено полезен труд, обстоятелството, че е дарявал кръв за пострадалия
пешеходец, като отегчаващо сочи наличието на нарушения по ЗДвП, за които е бил
санкциониран по административен ред. В тази връзка пледира за отмерване на
наказание – лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца за
извършеното престъпление по чл.343 от НК, което след редукцията по чл.58а,
предвид спецификата на производството да бъде определено на три години лишаване
от свобода, като изпълнението му да бъде отложено за изпитателен срок от пет
години. Пледира и за налагане на кумулативната санкция лишаване от
правоуправление в размер на пет години. По отношение на престъплението по
чл.343в от НК предлага на подс. А. да бъдат наложени наказания лишаване от
свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000 лева. Счита, че са налице предпоставките
наказанията на подсъдимия да бъдат групирани по реда на чл.23 от НК като му се
наложи едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от пет години.
С
определение от разпоредителното съдебно заседание на 02.10.2019 г. съдът е
конституирал в качеството на частни обвинители В.С.Н., С.И.И. и Т.Н.Н.,
констатирайки позитивното наличие на визираните в чл.76 и сл. от НПК
предпоставки.
Повереникът на частните
обвинители – адв. Щ. подкрепя тезата на прокуратура. Моли на подсъдимия А. да
бъде наложено наказаниеспоред закона и същият да бъде осъден да заплати на
доверителите му направените в производството разноски.
Частният обвинител В. С.Н. се
присъединява към доводите на повереника си.
Упълномощеният защитник на подс. А.
– адв. М. счита, че с оглед спецификата на производството, фактите се явяват
безспорно установени. Сочи, че като
смекчаващи обстоятелства следва да бъдат ценени ниската възраст на подсъдимия,
чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, поведението му след
деянието и добрите характеристични данни. Твърди още, че като такова
обстоятелство следва да се цени и съпричиняването от страна на пострадалия С. Р.
Посочва, че в производството са събрани
безспорни доказателства за допуснато нарушение от страна на подсъдимия на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, но сочи, че липсват нарушение на чл.116 и чл.119, ал.1 от
с.з. Счита, че са налице предпоставки за приложението на чл.55 от НК. Моли да
не се прилага чл.24 от НК, а изтърпяването на отмереното наказание лишаване от
свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият В.И.А. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразява
съжаление за случилото се.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал.
4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт:
Подс. В.А. е е роден на *** ***,
обл. Русе, има средно образование, неженен,
работи, неосъждан. Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС с
категория В от 03.02.2015 г. През 2017 г. придобил правоспособност за
управление на МПС с категория А2, а през 2018 г. – за категория ВЕ.
През периода 2015 г. – 2017 г.
подсъдимият В.А. не притежавал правоспособност за управление на МПС от
категория А (за мотоциклет). На 22.03.2015 г. му бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение за управление на МПС - мотоциклет без
съответно свидетелство, въз основа на който било издадено НП №
15-1275-000581/21.04.2015 г. на Началник група към ОДМВР – Велико Търново,
сектор „Пътна полиция“, което влязло в сила на 07.07.2015 г.
На 26.09.2015 г. подс. А. бил на
работа до около 18,00 часа и след края на работното си време, заедно със
свидетелите В.К. и П. П. решили да пият кафе в бензиностанция „OMV“, намираща
се на бул. „*** в гр. Русе. Подс. А. решил да се придвижи до там с
нерегистриран по надлежния ред мотоциклет „Сузуки“, модел „ГСХ Р750“, с номер
на рама ***, въпреки че съзнавал, че не притежава правоспособност да управлява
МПС от тази категория и вече бил наказван по административен ред за такова
нарушение на ЗДвП. В изпълнение на така взетото решение св. В. К. се качил като
пътник на мотора, който бил управляван от подс. А.. Преди да приведе в движение
мотоциклета, посъдимият поставил на главата си предпазна каска, но пътуващият с
него К. не използвал такава. Малко преди 19.00 часа, все още в светлата част на
денонощието, подс. А. привел в движение мотоциклета, преминал през пътния
възел, намиращ се в близост до местоработата му и се включил в движението по
бул. „***“ в посока изхода на гр. Русе към гр. Варна. На около 500 метра зад
мотора, в същата посока се движел и св. П., който управлявал л.а. „Фолксваген
Пасат“. Времето било ясно и с нормална видимост. Платното за движение на бул. „***“
било еднопосочно, с ширина 14.10 метра преди кръстовището с бул. „***“ и с
четири ленти за движение – крайна лява лента с посока за наляво към ж.к.
„Чародейка“, крайна дясна с посока за надясно към ж.к. „Дружба“ и две средни за
движение направо към гр. Варна. След кръстовището с бул. „Васил Левски“ платното
за движение на бул. „Христо Ботев“ към гр. Варна продължавало да е еднопосочно,
с ширина 10.80 метра, разделено на три ленти за движение. Кръстовището между
бул. „Христо Ботев“ и бул. „Васил Левски“ било регулирано от светофарна уредба,
а освен това преди и след него, на бул. „Христо Ботев“ имало пешеходни пътеки тип
М 8.2. Пътната настилка в района била от дребнозърнест асфалт, без видими
неравности и повреди. Около 19.00 часа подс. А. достигнал до кръстовището с
бул. „Васил Левски“ и спрял на червен сигнал на светофара, като бил първи в
колоната от автомобили в дясната лента за направо на бул. „Христо Ботев“. По
същото време пешеходният светофар в края на кръстовището светел в разрешителен
режим за преминаване на пешеходци. Там С. И. Р., на 88 г., започнал да пресича
пеша бул. „Христо Ботев“ в посока от ж.к. „Чародейка“ към ж.к. „Дружба“. Той
вървял със скорост от около 4,2 км./час и по време на пресичането пешеходният
светофар преминал на червена светлина. Докато мотоциклетът бил в състояние на
покой и водачът му изчаквал на светофара, той имал възможност да наблюдава
цялото кръстовище, да вижда всички участници в движението пред себе си,
включително и пресичащият по същото време пешеходец С. Р. Нямало други
участници в движението или препятствия, които да ограничават видимостта му.
Секцията на светофарната уредба, пред която се намирал подс. А. светнала в
зелено и той потеглил с мотоциклета в режим на ускорение като достигнал скорост
от 41,4 км./ч. Така изминал около 36 метра и тогава забелязал пешеходецът Р. Подсъдимият
предприел спиране и управляваният от него мотор преминал в режим на закъснение
като намалил скоростта си до около 37,8 км./ч. Въпреки предприетото спиране,
настъпил удар между предната част на предното колело на мотоциклета и външната
повърхност на дясната подбедрица на Р., след което последвал удар между
предната част на окачването и управлението на мотоциклета и пубисната област на
пешеходеца. Последният паднал на земята по гръб, а мотоциклетът изминал около 7
метра, след което окончателно спрял. Подсъдимият веднага отишъл до пострадалия
пешеходец, за да види състоянието му. Установил, че Р. дишал, но изпитвал
болки. Множество от намиращите се на мястото на произшествието участници в
движението веднага спрели на място и в 19,02 часа петима от тях подали сигнал на
тел. 112. Полицейските служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе,
които посетили местопроизшествието изпробвали подс. А. за наличие на алкохол с
техническо средство, което отчело нула промила алкохол в издишания въздух. На
мястото на произшествието бил извършен оглед. Пристигналият на място медицински
екип установил, че пострадалият пешеходец не бил контактен.
В резултат на пътнотранспортното
произшествие, на С. Р. били причинени тежки травматични увреждания. Той бил откаран от екип на ЦСМП – Русе в УМБАЛ – Русе. Там,
въпреки оказаната му медицинска помощ и оперативна интервенция, на 09.10.2015
г. настъпила смъртта му.
От съдебномедицинска експертиза №
92/2015 г. и от комплексна съдебномедицинска – автотехническа експертиза било
установено, че в резултат на удара при ПТП, С. Р. получил следните увреждания в
рамките на съчетана травма: Глава: кръвонасядане на меката черепна обвивка,
тилно; разкъсно – контузна рана на дясна ушна мида, слабо изразен субдурален
кръвоизлив; Гърди: кръвонасядания на гръдния кош; Корем и таз: Тежка травма на
таза – двустранно счупване на пубисните и седалищните кости; колекция от кръв в
пубисната област; изкълчване и счупване на лява сакроилиячна става; счупване на
напречния израстък на пети поясен прешлен в ляво и др.; Крайници – разкъсно –
контузни рани на дясна ръка; кръвонасядания в двете тазобедрени области, по
двете бедра и по дясна подбедрица; охлузване на дясна подбедрица.
Описаните травматични увреждания
били резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и можело
според експертите да бъдат получени при ПТП на 26.09.2015 г. Причината за
настъпване на смъртта на С. И. Р. следвало да се отдаде на установената тежка
травма на таза, в рамките на съчетана травма, довела до остра кръвозагуба,
сърдечно – съдова недостатъчност и шок, на фона на хронични заболявания. Вещото
лице заключило още, че охлузването на дясна подбедрица, счупванията на таза,
кръвонасяданията в половата област и раните по дясната ръка са настъпили при
пряк контакт между мотоциклета и пешеходеца. Първоначалното съприкосновение
настъпило между предната част на предното колело на мотоциклета и външната
повърхност на дясната подбедрица на пешеходеца и това причинило характерното
охлузване на дясна подбедрица. Последвал удар между предната част на окачването
и управлението на мотоциклета и пубисната област на пешеходеца, който причинил
характерните счупвания на тазовите кости и кръвонасядания в половата област.
Много е вероятно раната на дясната ушна мида на Р. да е от съприкосновение с
ръбове на визьора на каската на водача на мотоциклета. Разкъсно – контузната
рана на дясна ушна мида, тежката травма на таза, разкъсно – контузните рани на
дясна ръка и охлузване на дясна подбедрица не са характерни за падане от
собствен ръст на равен терен и не могат да бъдат получени при падане от
собствен ръст при конкретната фактическа обстановка. Друга част от установените
травматични увреждания отговарят да бъдат получени при падане от собствен ръст
по гръб, а констатираните кръвонасядания по гръдния кош и долните крайници е
възможно да се получат при падане от собствен ръст по гръб, като е много
вероятно да са резултат от миграция на кръвонасядания свързани с множествените
счупвания на тазови кости.
От заключенията на изготвените
автотехническа, комплексна и две допълнителни автотехнически експертизи се
установило, че спирачната система на мотоциклет „Сузуки“ с рама ***е била в
изправност. Със заключението на комплексната експертиза било установено, че
мотоциклетът е потеглил от мястото, където е бил спрял, когато секции А14-16 на
светофарната уредба са светили със зелен сигнал. Пешеходецът е започнал да
пресича в посока от ляво на дясно при зелен сигнал на секция П4, но когато е
вървял по платното за движение по посока на движение към гр. Варна зеленият
сигнал на тази секция е изгаснал. Докато подс. А. е изчаквал сигнала на
светофарни секции А14-16, той е имал възможност да наблюдава цялото кръстовище,
да вижда всички участници в движението, които са били в зоната на кръстовището,
включително и пешеходеца Р. още преди да възникне опасността за движението. В
момента, в който водачът на мотоциклета е потеглил и навлязъл в кръстовището не
е имало други участници в движението или препятствия на пътя, които да са
ограничили видимостта му. От мястото, от където е потеглил, мотоциклетът се е
движил равноускорително и достигнал скорост от 41,4 км./ч., след което започнал
да намалява скоростта и при мястото на удара тя е била 37,8 км./ч. (при място
на удара около средата на пешеходната пътека) или 34,9 км./ч. (при място на
удара около 2 метра след края на пешеходната пътека). Опасност за движението от
технически характер е възникнала когато Р. е навлязъл на западното платно за
движение на бул. „Христо Ботев“ и от този момент до мястото на удара е изминал
около пет метра по платното за движение. Съприкосновението между предната лява
част на мотоциклета и пешеходеца е било: по дължината на пътя – от средата на
пешеходната пътека М8.2., по която се е движил пострадалия, до около 2 метра
след края й, по посока на движение към гр. Варна; по ширина – около средата на
платното за движение по посока към гр. Варна. Когато мотоциклетът е потеглил е
имало възникнала опасност за движението и подс. А. е имал техническа възможност
да предотврати произшествието, ако е изчакал пешеходеца да напусне платното за
движение или е преминал с мотоциклета на безопасна дистанция зад пострадалия.
По доказателствата:
След произнасяне на определението
по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието на
самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва в мотивите на
присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват
фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на
подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност
в интерес на процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална
икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса – да се
разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът
предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно развитие
обективно да не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите
самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство. Затова
първоинстанционният съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по
общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е
било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, че събраните в първата фаза на процеса доказателствени
материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание
категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред съда
недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след
като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за
установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно
положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно
твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без
извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата.
Независимо от изложеното по-горе
за пълнота и прецизност и съобразявайки предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК
съдът отчете, че описаната в обвинителния акт и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия, което от своя страна се подкрепя от следните
доказателства, събрани в досъдебното производство чрез гласните и писмени
доказателствени средства, а също и чрез способите за събиране и проверка на
доказателствения материал: показанията на свидетелите В. Б. Н., И. Ж. Ш., Я. Я. Я., И. М. И., З. Д. П., В. Д. Р., В. И.
К., Х. А. З., П. Й. П. и И. П., заключенията на съдебно медицинската експертиза
(т.1, л.71 от дос.пр.), автотехническата (т.1, л.56 от дос.пр.), допълнителните
автотехнически експертизи (т.1, л. 147-165 и т.2, л.121-133 от дос.пр.), комплексната
експертиза (т.2, л.78-96 от дос.пр.) и аудиоекспертизата (т.1, л.117-121 от
дос.пр.), протокол за оглед на местопроизшествие (т.1, л.29-30 от дос.п.р),
фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие (т.1, л.31-34 от дос.пр.),
протокол за оглед на веществени доказателства (т.1, л.41 от дос.пр.), справка
за обаждания на тел.№112 (т.1, л.78 от дос.пр.), 2 бр. схеми (т.1, л.81-82 от
дос.пр.), автобиография, декларация, справката за съдимост и справка за
извършени административни нарушения, удостоверение за наследници, смъртен акт, извлечение
от дневник на ЦСМП (т.1, л.134-135 от дос.пр.), разчет на циклограма (т.1,
л.138-142 от дос.пр.), АУАН (т.1, л.174 от дос.пр.), наказателно постановление
(т.1, л.175 от дос.пр.), протокол за допълнителен оглед (т.2, л.35 от дос.пр.),
протокол за оглед на веществени доказателства (т.2, л.44 от дос.пр.), протокол за доброволно предаване (т.2, л.45),
протокол за отговорно пазене (т.2, л.44 от дос.пр.), фотокопие на трудова
книжка (л.32-36 от съд.пр.), характеристика (л.37 и л.38 от съд.пр.), служебна
бележка от МБАЛ Русе АД и веществените
доказателства - мотоциклет марка „Сузуки“ ГСХ Р750, с номер на рама *** и 1 бр.
каска с надпис „Nitro“.
Времето
на произшествието се установява чрез съпоставка на гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите В. Б. Н., И. Ж. Ш., В.С., Н. Я. Я. Я., И.
М. И., З. Д. П., В. Д. Р., В. И. К., Х. А. З., П. Й. П., И. П. и С.И. и приобщеният
в качеството на писмено доказателство протокол за оглед на местопроизшествие.
Съдът възприе изцяло и постави в основата на
доказателствените си изводи показанията на свидетелите – очевидци на отделни
етапи на настъпване на процесното ПТП – В. Б. Н., И. Ж. Ш., Я.Я. Я., И. М. И., З. Д. П., В. Д. Р., В. И.
К., Х.А. З., П. Й. П. и И. П., които с оглед изложеното по-горе и пълното им
съответствие с обективно установеното от експертите по автотехническите
експертизи, постави в основата на доказателствените си изводи, досежно
значимите за производството факти – времето, мястото на пътното транспортно
произшествие, ориентировъчното отстояние на мотоциклета от пресичащия пешеходец
и механизмът на настъпване на пътния инцидент.
Известни противоречия се наблюдават в показанията
на свидетеля Я.Я., досежно посоката на движение на управлявания от подсъдимия
мотоциклет (същата сочи, че същият се е движел в посока ж.к. „Дружба“ и завил
надясно за включване в движението по бул. „Христо Ботев“). Съдът изключи от
доказателствената съвкупност показанията на св. Я.Я. в описаната част като
съобрази, че същите категорично се опровергават от показанията на всички
останали очевидци на пътния инцидент (свидетелите В. Б. Н., И. М. И., З. Д. П.,
В. Д. Р., В. И. К., Х. А. З., П. Й. П. и И. П.), които са категорични, че
управляваното от подсъдимия превозно средство се е движело направо по бул.
„Христо Ботев“ в посока изхода на гр. Русе.
Съдът възприе показанията на свидетелите В. Б. Н.,
И. М. И., З. Д. П., В. Д. Р., В. И. К., Х. А. З., П. Й. П. и И.П. като отчете,
че всеки един е възприел непосредствено настъпването на самия инцидент. Споказанията
си тази група от свидетели допринасят пряко за изясняване на значими за
производството факти – времето, мястото, участниците в транспортното
произшествие и отделни части на неговия механизъм.
Възприеха се изцяло и показанията
на св. И. Ш., възприел фактите, непосредствено след произшествието, които
съответно също допринасят за изясняване на релевантни обстоятелства – датата на
пътния инцидент, мястото на настъпването му и участниците между които е
настъпил сблъсъка.
В обобщение приетата фактология
относно движението на мотоциклета, управляван от подсъдимия и пешеходеца Р., скоростта
на придвижването им, мястото на удара и цялостния механизъм на възникване на
ПТП се очертава като единствено възможната от логическата взаимовръзка на
обективните факти, установени от заключенията на автотехническите, комплексната
и медицинската експертизи, от протоколите за оглед и от показанията на свидетелите
- очевидци.
Съдът изцяло кредитира изводите
на експертите в автотехническите и комплекната експертизи. Те отчитат всички
значими за пътната ситуация фактори – повредите по мотоциклета, особеностите на
конкретния пътен участък, обективните находки на пътя, разположението на участниците
след пътното транспортно произшествие – всички индикиращи къде е настъпил
първоначалния сблъсък между управлявания от подсъдимия мотоциклет и тялото на
пешеходеца. Това са обективни факти, които изясняват механизма на
произшествието и изключват възможността деформациите по мотоциклета и
нараняванията на пострадалия да бъдат получени по различен от гореприетия начин.
В заключенията на автотехническите и комплекснатата експертизи се наблюдават
обстоятелства от решително значение за главния факт. Този способ за събиране и
проверка на доказателствата изяснява механизма на възникване на ПТП, скоростта
на движение на автомобилите и мястото на удара. Изброената категория въпроси са
включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК, които поради своето
естество се обуславят от специални знания и предполагат задължително
назначаване на експертиза. Настоящият съдебен състав кредитира експертизите,
допуснати на досъдебното производство и приети в хода на съдебното следствие.
За да стори това, съдът отчете няколко релевантни обстоятелства. На първо място
- вещите лица притежават специална компетентност и познания за обстоятелствата
от главния факт, които съдът няма. На второ – експертите са използвали целия
наличен доказателствен материал на досъдебното производството. Всяко едно от
анализираните експертни заключения е съобразено с чл. 153 от НПК и включването
им в доказателствения материал не противоречи на разпоредбите на НПК.
Съдът прие, че смъртта на С. И. Р. е в
непосредствена причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. СМЕ на труп от
досъдебното производство наред с другите доказателства не допускат различна
интерпретация относно тези обстоятелства, част от главния факт.
На
изброените по-горе писмени доказателствени материали съдът също даде вяра, като
отчете относимостта им към предмета на доказване в производството.
От правна страна:
Обвинителният
акт е внесен в съда против подсъдимия В.И.А. за престъпления по: чл. 343, ал.
3, пр. 6 и 7, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и по чл. 343в, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК.
По обвинението за осъществен състав на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и 7, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Основателността
на обвинителната теза предполага да бъде установено, че на процесната дата – 26.09.2015
г., в гр. Русе, поради нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП; чл. 116 от ЗДвП и чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, подсъдимият е причинил по непредпазливост смъртта на С. И.
Р.
Събраните
в хода на съдебното следствие доказателствени материали по несъмнен начин
установяват състоятелността на тезата на обвинението.
От
обективна страна е установено, че подсъдимият В.А. *** е управлявал МПС – мотоциклет
марка „Сузуки“, ГСХ Р750, с номер на рама ***
Точната
скорост на управляваното от подс. А. моторното превозно средство-41.4 км. ч.
съдът изведе от заключенията на автотехническите експертизи и самопризнанието
на подсъдимия А..
Подс. А.
не е съобразил скоростта си на движение с посоченото по-горе императивно
правило на ЗДвП-чл.20, ал.2. Същият не е намалил, респективно спрял превозното
средство, дори при възникналата опасност на пътното платно в лицето на пресичащия
пешеходната пътека С. Р. В тази връзка
следва да се отбележи, че последното задължение е пряко зависимо от момента на
възникване на препятствието (в конкретния случай Р. предприемащ пресичане на
бул. „Христо Ботев“) и е без правно значение дали последното е на платното за
движение или в близост до него. В константната си съдебна практика ВС приема,
че в подобни случаи „за начало на възникване на опасността следва да се приеме
моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към
платното на движение, преди още да е стъпил на него и с поведението си явно или
очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение.
Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното
развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след
това.” (Тълкувателно решение № 28 от
28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК). В този смисъл и с оглед
обективно установеното от фактическа страна настоящата съдебна инстанция прие,
че в конкретния случай опасността за подс. А. е възникнала още в момента на
тръгването на Р. за пресичане на пътното платно. В този смисъл и от момента на
тръгване, а не от цялостното навлизането на пострадалия на платното за
движение, същият е представлявал опасност за подсъдимия, като според експертите
тогава лекият автомобил на подсъдимия е бил на отстояние, което му е
позволявало да намали скоростта и да спре и по този начин да избегне удара.
Това е така доколкото отстоянието от 36 метра между управлявания автомобил и Р.,
значително надвишава опасната зона за спиране, при конкретно установената
скорост на движение. Т.е. подсъдимият А., при избор на изискуемата от закона
маневра – по намаляване на скоростта и предприемане на аварийно спиране е щял
да избегне настъпването на пътното транспортно произшествие. Съдът възприе
това, като отчете уточнението на вещите лица в експертните заключения на
допълнителните АТЕ (т.1, л.147-165 и т.2, л.121-133 от дос.пр.), които са
категорични, че ако водачът беше реагирал своевременно удар е нямало да
настъпи. Въпреки движението с разрешена за участъка скорост, като не е сторил
това подсъдимият е реагирал неправомерно в причинно следствена връзка, с което
е настъпил и сблъсъка с С. Р.
Предвид
изложеното съдът прие, че вредоносният резултат е пряка и непосредствена
последица от нарушението от страна на подсъдимия на правилото за движение,
визирано в чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът
оправда подсъдимия за твърдяното от страна на държавното обвинение нарушение на
чл.116 от ЗДвП, доколкото цитираната норма предвижда общо задължение за
водачите на превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и особно престарелите хора.
Посочената норма спада към общите правила, съдържащи се в ЗДвП, като отделното
въвеждане на конкретни задължения, свързани с управлението на пътните превозни
средства е детайлно уредено в следващите разпоредби на с.з. Така са въведени
редица задължения в специфициран вид, в отделни раздели, пряко детайлизиращи
общите вменени на водачите задължения. По силата на общото правило Lex spetiali
derogat legi generali квалификацията на дадено нарушение съобразно общото
предписание е допустима, възможна и правно оправдана единствено и само в
случаите, когато извършеното не се субсумира под специален състав. (в тази
насока Решение №278 от 09.07.2015 г. по н.д. №638/2015 г., II н.о., Решение
№211 от 11.09.2012 г. по н.д. №414/2012 г., III н.о.; Решение №289 от
09.06.2013 г. по к.н.д. №936/2013 г., III н.о.).
Подсъдимият
А. беше оправдан и повдигнатото обвинение за допуснато от негова страна
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, съобразявайки обстоятелството, че законодателят е въвел
мястото на извършване на престъплението „на пешеходна пътека“ като
самостоятелно квалифициращо обстоятелство предвид повишената опасност, която то
създава за движението и особеното внимание, което изисква от водачите на ППС. В
Решение №278 от 09.07.2015 г. по н.д. №638/2015 г. ІІ н.о. изрично се сочи, че
текстът на закона не конкретизира между кои участници в движението следва да е
реализирано произшествие, за да бъде осъществен този квалифициращ признак, от
което следва и извода, че той е самостоятелно приложим без изискване за
настъпването му да е съществувала конкретна пътна обстановка, очертана в ЗДвП
или ППЗДвП.
В
случая от обективна страна подс. А. е осъществил квалифицирания състав по чл. 343,ал. 3, пр.
6, б. „б“ НК, тъй като същият не е имал необходимата правоспособност да
управлява МПС от категория „А“ (мотоциклет).
Също
така поведението му субсумира и квалифициращото обстоятелство и по чл. 343, ал.
3, пр. 7, б. „б”, тъй като пешеходецът Р. е пресичал на пешеходна пътека съобразно
легална дефиниция на понятието в § 6, т.54 от ЗДвП и подс. А. е допуснал
пътнотранспортното произшествие като не го е изчакал да пресече или да го
заобиколи отзад.
От
субективна страна деянието е извършено от подс. В.А. виновно, при форма на
вината несъзнавана непредпазливост (negligentia) по см. на чл. 11, ал. 3, пр. 1
от НК. Подс. А. не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, тъй като правоспособен водач (макар и не този
вид превозно средство) е бил наясно с правилата за движение.
По
изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъпление по . 343, ал. 3, пр. 6 и 7, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
По обвинението за осъществен състав на
престъпление по чл.343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съдът в настоящия
състав намира, че поведението на подсъдимия В.А. е осъществило от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, тъй
като на 26.09.2015 г., в гр. Русе, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление на МПС с наказателно
постановление №15-1275-000581/21.04.2015 г. на Началник група към ОДМВР – В.
Търново, сектор „Пътна полиция“, в сила от 07.07.2015 г., извършил такова
деяние - управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „Сузуки“ ГСХ
Р750, с номер на рама ***, без съответно свидетелство за управление.
Констатирано беше
наличието на всички елементи от обективната страна и на този престъпен състав.
Подс. А. е бил санкциониран - с
наказателно постановление №15-1275-000581/21.04.2015 г. на Началник група към
ОДМВР – В. Търново, сектор „Пътна полиция“, в
сила от 07.07.2015 г. по административен ред за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление (бил е неправоспособен водач на моторно
превозно средство за категория „А“). Въпреки това на 26.09.2015 г., в
едногодишния срок от наказването си, той е привел в движение МПС (процесния
мотоциклет) и управлявал същото, отново без съответното свидетелство за
управление.
От субективна
страна подс. А. е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал елементите от
обективната страна на престъплението, а именно че е наказван по административен
ред за управление на МПС без СУМПС, че не е изтекъл едногодишен срок от това
наказване, както и че отново управлява МПС без надлежна правоспособност за този
вид превозно средство. В тази насока от въззивната инстанция беше отчетено
обстоятелството, че санкционният акт му е бил връчен лично и срещу подпис.
По
изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен и в извършването на
престъпление по чл.343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимия по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и 7, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК (действаща редакция към датата на деянието - ДВ, бр. 60 от
2012 г.) съдът съобрази няколко релевантни обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства бяха отчетени чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, младата възраст на подс. А., изразеното искрено
съжаление, обстоятелството, че е трудово ангажиран и изминалия период от време,
считано от датата на деянието. Самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2
от НПК не следва да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство в конкретния случай. Същото е отчетено от законодателя с
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като наличието му обуславя задължителното
приложение на чл. 58а от НК при определяне на наказанието, поради което не може
да бъде едновременно и смекчаващо такова за актуалната отговорност на дееца.
Противното би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в полза
на дееца, което не отговаря на целта на закона.
Като отегчаващо обстоятелство
съдът отчете санкционирането на подс. А. по административен ред, без да
надценява конкретно това обстоятелство (съобразявайки неголемия им брой и
характера на извършените от негова страна нарушения на ЗДвП).
В обобщение на изнесеното съдът
намери, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 НК, тъй като
не установи нито многобройни, нито изключителни, по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 55 НК, смекчаващи обстоятелства, които да определят и
най-лекото наказание, предвидено в закона като несъразмерно тежко. Същевременно
съдът не определя за основателна претенцията на прокурора за определяне на
наказанието в размер над минимума и към средата на предвиденото в закона (от четири
години и шест месеца лишаване от свобода), защото нито степента на обществената
опасност на дееца, нито тази на деянието оправдават подобен подход. Санкция в
искания от държавното обвинение размер би се явила несъответно тежка на
извършеното от подсъдимия А. престъпление и би представлявала израз на излишно
строга репресия в аспекта на очакваното поправително въздействие върху
личността му. Установеното отегчаващо обстоятелство (наличието на санкции по
административен ред и то преимуществено след датата на деянието), не взема
превес над смекчаващите такива, включително и в съдържателно отношение.
Воден от тези съображения, съдът
прие за справедливо определянето на наказанието при условията на чл. 58а, ал.
1, вр. чл. 54 НК следва да бъде при значителен превес на смекчаващите над
отегчаващите обстоятелства – към минималния, предвиден в закона размер - от три години лишаване от свобода, като
след редуцирането му при условията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, го
отмери на две години лишаване от свобода. Според вътрешното убеждение на
членовете на съдебния състав така определеното наказание е израз на адекватна
санкция за извършеното престъпление, годна да постигне целите и на специалната,
и на генералната превенция.
За постигане на необходимото
поправително и превантивно въздействие върху подсъдимия на основание чл. 343г НК съдът му наложи наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила. Този срок е съобразен с тежестта на нарушението на правилата за движение
и е достатъчен да гарантира сигурността на останалите участници в движението.
Според вътрешното убеждение на членовете на
съдебния състав така определените наказания за това престъпление са израз на адекватна
санкция, годна да постигне целите и на специалната, и на генералната превенция.
Настоящият съдебен състав счете,
че изтърпяването на така отмереното по отношение на подс. А. наказание лишаване
от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното наказание
е до три години лишаване от свобода, подсъдимият А. не е осъждан преди това,
като неизолирането от нормалната му житейска среда успешно ще подпомогне реализацията
на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът намери, че по
отношение на конкретната личност на А. не се явява за необходима неговата
социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото изпълнение –
с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно изтърпяване,
представляват комплексна форма на наказателна репресия, която постига
справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие
върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В конкретния
случай за да достигне до този си извод съдът отчете правното значение на всяко
индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице обстоятелство и най-вече чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, инцидентният характер на проявата, младата му възраст, тредовата
ангажираност, разкриващи го като лице с невисока степен на обществена опасност.
Неизменно беше отчетено и последващото му поведение – това по даряване на кръв
за пострадалия, искреното разкаяние и оказаното от негова страна процесуално
съдействие. В този смисъл и съдът счете, че в пълнота са налице предпоставките
на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното му наказание
лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Изхождайки от изложените по-горе
съображения, съдът прие за справедливо определянето на наказанието при
условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК и за престъплението с правна
квалификация чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК (действаща редакция към датата на
деянието - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) – към минималния, предвиден в закона
размер - от 4.5 месеца лишаване от
свобода, като след редуцирането му с една трета, го отмери на три месеца. Съдът
намери, че така наложеното наказание за това деяние би съдействало за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице, както и за постигане целите
на генералната превенция.
По изложените по-горе подробно
съображения съдът счете, че изтърпяването на така отмереното наказание лишаване
от свобода следва да бъде отложено за минималния предвиден в закона срок
от три години.
На основание чл.343 г. съдът
наложи на подс. А. за това престъпление и кумулативно предвиденото от
законодателя наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
Съдът не уважи искането на
представителя на прокуратурата за налагане на наказание глоба по отношение на
подсъдимия А. за извършеното престъпление по чл.343, ал.2 от НК, съобразявайки
обстоятелството, че към датата на реализиране на деянието действащата редакция
на чл.343в, ал.2 от НК (ДВ, бр. 50 от 1995 г.) не е предвиждала налагане на
такова по вид наказание.
Съдът приложи разпоредбата на чл.
23 от НК, като прецени че подс. А. беше признат за виновен за съвкупност от
престъпления по чл.343, ал.3 от НК и по чл.343, ал.2 от НК. С оглед на това
размерът на общото най-тежко наказание беше определен от настоящата съдебна
инстанция на две години лишаване от свобода.
При позитивното наличие на
изискуемите формални предпоставки за приложение на чл.66,ал.1 от НК (с оглед
изложеното по-горе досежно конкретната личност на подсъдимия и извършените
деяния) съдът отложи изтърпяването на така определеното общо наказание лишаване
от свобода за срок от две години за изпитателен срок от четири години.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК
към определеното общо наказание две години лишаване от свобода беше
присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години.
Веществените доказателства - мотоциклет
марка „Сузуки“ ГСХ Р750, с номер на рама *** и 1 бр. каска с надпис „Nitro“
бяха върнати на лицето от които са били иззети – подс. В.И.А..
Като взе предвид осъдителния за
подсъдимия изход на делото, съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да
заплати направените по делото разноски за възнаграждения на експерти в размер
на 2860.08 лв. по сметка на Републиканския бюджет (разноски на досъдебното
производство), както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: