РЕШЕНИЕ
№ 9260
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110105126 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове от
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД срещу „Дженерали застраховане“ АД след
развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 74646/2024 г. по описа на СРС с
правно основание по: 1/чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл.
45 ЗЗД за сумата от 593,88 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.09.2019
г. в гр. София, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
погасяването, както и 2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 215,40
лева, представляваща лихва за забава в плащането за периода от 16.12.2021 г. до
16.12.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил „БМВ“, модел „740
Д“, с рег. Поддържа, че вредите са на стойност 7795,42 лева, в който размер е
изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента - водач
на лек автомобил „Дачия“, модел „Докер“, с рег. №, поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че след
покана ответникът е възстановил част от дължимата сума, като е останал непогасен
остатък от 593,38 лева, поради което претендира същата.
Моли съда да уважи предявения иск, като присъди и законна лихва върху сумата,
считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на настъпило ПТП, както
и че след извършено отчитане на наличието на причинно-следствена връзка с
1
посочения механизъм на увреждане, е определил дължимото се застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 7217,04 лева, което е възстановено на ищеца чрез
извършено прихващане на насрещни задължения. Сочи, че за определяне на размера
му е взета действителната пазарна стойност. Признава факта, че е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Дачия“, модел „Докер“, с
рег. № към датата на процесното събитие. Счита, че претендираното от ищеца
обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен. С оглед неоснователност на иска за главница, счита, че
следва да бъде отхвърлен и предявеният иск за лихва за забава. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45
ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, както и възраженията си срещу предявения иск.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 18.03.2025 г.,
приет за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от
24.04.2025 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба
дата, място и механизъм на ПТП, между МПС, застраховано при ищеца по застраховка
„Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП с посочените в описа щети, което представлява
покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и че преди подаването на
исковата молба ответникът е получил регресна покана, в резултат на което е
възстановил на ищеца сумата от 7207,04 лева, както и ликвидационни разноски.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Предвид посоченото, доколкото е безспорно наличието на противоправно и
виновно поведение на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” водач, с което са причинени вреди на застрахован при ищеца лек
автомобил по имуществена застраховка „Каско“, по което ищцовото застрахователно
дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 7795,42 лева, то е
установено основанието за отговорността на ответника по регресния иск по чл. 411 КЗ,
като единственият спорен въпрос по настоящото дело се явява размерът на вредите.
2
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка.
По делото е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като пълна и компетентно изготвена. Експертът е дал описание на
вредите по лекия автомобил следствие на процесното ПТП. Видно от експертното
заключение, стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ“,
модел „740 Д“, с рег. № изчислена на базата на средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 6102,25 лв.; а стойността, изчислена съгласно приложената по делото фактура,
издадена от официален сервиз на марката към датата на ПТП, възлиза на 7795,42 лева.
Съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по
т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008
г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без
да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени
ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. Макар
и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на
настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да
намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и
техният размер е неговата действителна вреда.
При частична увреда, какъвто е настоящият случай, размерът на
застрахователното обезщетение е равен на възстановителната стойност на
имуществото. Според нормата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Доколкото чл. 400, ал. 2 КЗ изрично предвижда, че
стойността на застрахователното обезщетение при частична повреда следва да бъде
изчислена на базата на цената на нови части, съдът намира, че обезщетението следва
да бъде изчислено именно въз основа на стойността на нови части, чрез които
автомобилът би се възстановил в същия вид и качество. Същевременно стойността,
изчислена на база на средни пазарни цени е стойността, която съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена
след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на
който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. Във връзка с горното съдът счита, че
размерът на обезщетението следва да бъде определен именно на база средни пазарни
цени към датата на процесното ПТП, доколкото застрахователят не дължи да покрие
избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор, извършващ
отстраняването на щетата. Ако се приеме противното, то би се стигнало до
преодоляване на забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
действителните вреди – 6102,25 лева, като към нея се прибави и сумата от 15 лева като
3
размер на обичайни разноски за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411 КЗ. Безспорно е между страните, че след получаване на регресната покана
ответникът е възстановил на ищеца сумата от 7207,04 лева, както и ликвидационни
разноски от 10 лева, поради което се налага извод, че е погасил пълния размер на
дължимото обезщетение. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на иска за главното вземане за обезщетение по
регресна претенция, неоснователен се явява и искът за акцесорното вземане за лихва
за забава върху посочената сума в размер на 215,40 лв. за периода от 16.12.2021 г. до
16.12.2024 г., поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не е доказал направени разноски.
Доколкото е представляван от юрисконсулт и е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да му се присъди
такова в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* срещу
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: ********* искове за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 40301/23.12.2024 г. по ч.гр.д. 74646/2024 г., СРС, 33
с-в: сумата от 593,88 лева на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411, изр. 2 КЗ,
във вр. с чл. 45 ЗЗД, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско на МПС” обезщетение и разноски за определянето му за застрахователно
събитие, настъпило на 26.09.2019 г., при което е причинена щета на лек автомобил
„БМВ“, модел „740 Д“, с рег. №, както и сумата от 215,40 лева на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава в плащането за периода
от 16.12.2021 г. до 16.12.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
********* да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********,
сумата от 100,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4