Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 20.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 29.11.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Даниела Маринова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4886 по описа за 2017 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е от
„Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк.В.В., против
Х.Т.Г. ЕГН ********** *** с искане да се признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 719,14 лв., от които
641,19 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 31.03.2017г. и 77,95 лв. –
лихва за забава за периода 05.01.2015г. – 03.05.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №3278/2017 г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 3278/2017 г.
на РС-гр.Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за
изпълнение. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение.
РС-гр.Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК.
Това, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответника е собственик/ползвател на
топлинна енергия, като същата не е заплатена. Публикувани са общите условия за
договора за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на Закона за
енергетиката. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата
молба и доказателствата са връчени на ответника по делото и в едномесечния срок
след получаването им ответникът Х.Т.Г. ЕГН ********** чрез адв. К. от Пл АК е
подал отговор на исковата молба. Сочи, че признава по основание и размер
исковите претенции на ищеца за консумирана топлоенергия за сумата 641,19 лв. –
главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 31.03.2017г. и 77,95 лв. – лихва за
забава за периода 05.01.2015г. – 03.05.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело №3278/2017 г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите.
В с.з., с оглед
признанието на иска ищецът е направил искане да се постанови решение при
признание на иска.
Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните
и доказателствата по делото, намери за установено следното:
На 09.05.2017 г.
кредиторът е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№3278/17 г.
на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на
осн. чл. 410 от ГПК № 2100/10.05.2017 г. С тази заповед ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 641,19
лева за главница за периода 01.11.2014 г.– 31.03.2017 г. и лихва
върху главницата в размер на 77,95 лева за периода 05.01.2015
г. до 03.05.2017 г. и законната лихва върху главницата от 09.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 25 лв. за деловодни разноски и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По тази заповед
ответникът е възразил в законоустановения срок. В изпълнение на указанието на
заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответника за установяване на своето
вземане. С отговора си ответникът признава предявените срещу него искови
претенции така, както са предявени в исковата молба.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените
в заповедното производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен
номер 1010166, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
,,Т.П.” ЕАД ***, извлечение от имотен регистър, съдът намира, че признатите
права не противоречат на закона и на добрите нрави и са такива права, с които
ответника има право да се разпорежда. С оглед на направеното признание на
предявените искове от страна на ответника, следва да бъде постановено
положително установително решение относно дължимостта на вземането по предявените искове.
На основание на чл.
78 ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в
исковото производство. В случая следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. При това положение, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 175 лв., представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г.
по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските,
направени от страните в заповедното производство.
Прието е, че съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и 75 лв. сторени
разноски в заповедното производство.
Воден
от горното, и на осн. чл. 237 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр. с чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***,
че ответникът Х.Т.Г. ЕГН ********** ***,
му дължи сумите от 641,19 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 31.03.2017 г. и
77,95 лв. – лихва за забава за периода 05.01.2015г. – 03.05.2017 г., ведно със
законната лихва от 09.05.2017 г. -датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №3278/2017 г. по описа
на ПлРС, до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Х.Т.Г. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***, разноски по
настоящото производство в общ размер на 175 лв., както и разноски в производството
по ч.гр.дело №3278/2017 г. в размер на 75 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: