Присъда по дело №7162/2022 на Софийски районен съд

Производството е образувано въз основа на частна тъжба, подадена от П. Ц. М. чрез адв. Л.
Ц. М., вписан в САК, срещу Р. С. И. за това, че на 28.09.2021 г., около 18:40 ч., в гр. С., на ул.
„***“ № 115, на „***“ BYF, Р.С. И. нанесъл два удара с юмрук в областта на главата на П.
М., с което му причинил болка и страдание вследствие на контузия в главата, изразена в
травматичен оток, кръвонасядане и болезненост - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Р. И. се възползва от правото си да даде
обяснения. Същият заявява, че конфликтът между него и частния тъжител е бил словесен, в
конкретния случай двамата с пострадалия просто са си говорили по-остро и последният
интригантствал. Сочи още, че не е отправял реплики към М., не го е бутал към вратата, не
притежавал оръжие, нито разрешително за носене на такова, не е отправял закани към колеги
или обектовия ръководител.
В хода на съдебните прения, повереникът на частния тъжител адвокат М. моли съда да
постанови осъдителна присъда. Същият твърди, че е доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК, за което излага подробни съображения в пледоарията си. Аргументите си позовава на
наличните по прокурорска преписка 39402/2021 по описа на СРП докладна записка,
постановление на СРП, постановление на СГП и съдебномедицинско удостоверение и
писмени обяснения на лица. Обръща внимание на социалната значимост на извършеното, а
именно, че се касае за престъпление, извършено срещу възрастен човек, както и на
обстоятелството, че подсъдимият не е рецидивист и същото следва да се вземе предвид при
индивидуализацията на наказанието.
Частният тъжител П. Ц. М. се придържа към пледоарията на повереника си. Сочи, че не е
заслужил да бъде ударен от подсъдимия, бил е добронамерен спрямо него, а в замяна на
това е бил наречен подлец и са му нанесени два удара.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия обръща внимание, че не може от обвинение по
чл. 130, ал. 2 да се премине към такова по чл. 130, ал. 1 от НК, в каквато насока била
пледоарията на повереника на частния тъжител. Сочи, че липсва логика в твърденията на
тъжителя по повод извършеното престъпление, както и че в хода на съдебните прения за
пръв път се въвеждат факти – относно това, че подсъдимият е нарекъл частния тъжител
подлец и го е ударил два пъти. Допълва, че обвинението почива на предположения, същото е
недоказано и представените материали не са годни доказателства и доказателствени
средства. В заключение процесуалният представител на подсъдимия моли съда да признае
същия за невиновен и да му присъди направените в производството разноски. Подсъдимият
Р. И. подкрепя изложеното от защитника си.
В последната си дума, подсъдимият моли съда да го признае за невиновен.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и събрания и проверен
по делото доказателствен материал, достигна до следните изводи:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Р. С. И., с ЕГН: **********, е роден на *** г. в гр. Д., българин, български
гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, работещ като охранител, с адрес: гр.
Р., кв. „А.“, бл. 25, ап. 18.
Към 28.09.2021 г. подсъдимият Р. И. и частният тъжител П. М. били колеги – и двамата
работели като охранители в „СОТ 161“ ЕООД, като на същата дата между двамата настъпил
конфликт.
На 28.09.2021 г., 20:38 ч. П. М. посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с оплакване, че бил
ударен с юмрук по главата, главоболие и световъртеж. Лекарите му поставили диагноза
„повърхностна травма на окосмената част на главата“.
На 29.09.2021 г., в 10:50 ч. частният тъжител е бил прегледан от съдебен лекар в Клиниката
1

по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. П. М. им
съобщил, че на 28.09.2021 г., около 18:40 ч. станал жертва на физическо насилие от страна на
негов колега. По твърдения на П. Ц. М., отразени в съдебно-медицинското удостоверение,
нападателят му нанесъл удари с ръце по лицето и главата. Същият ударил тъжителя силно с
юмруци в лявата теменно слепоочна област, от което той изпитал болки в местата на
травмите, главоболие, световъртеж и звънене в ушите, поради което потърсил медицинска
помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Вследствие на прегледа, съдебният лекар е издал
съдебномедицинско удостоверение № 642/2021 г., съгласно което в горната част на лявата
слепоочна област на главата на частния тъжител бил констатиран набелязан оток на площ
около 8/8 см, централно на който имало петнисто червеникаво кръвонасядане с размер 3/2
см. Мястото било болезнено при палпация, най-изразено върху кръвонасядането. В
заключението на СМУ било установено наличието на контузия на главата вляво, изразена с
травматичен оток, кръвонасядане и болезненост. Това травматично увреждане се дължало на
ударно въздействие на твърд тъп предмет, каквито характеристики имала и ръката, свита в
юмрук. Съдебният лекар е посочил, че в резултата на насените удари на П. М. са причинени
болка и страдание.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по
делото: писмени доказателствени средства – лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
28.09.2021 г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (л. 3), съдебномедицинско
удостоверение № 642/2021 г., издадено от Клиниката по съдебна медицина и деонтология
към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (л. 4), свидетелство за съдимост, издадено от РС – Д. (л.
55), както и въз основа на гласните доказателствени средства – обясненията на
подсъдимия Р. И. (л. 69).
Съдът установи времето на настъпилите увреждания, вида, характера и механизма на
настъпване на същите, като се довери на представените по делото лист за преглед на
пациент и съдебномедицинско удостоверение. Същите са непротиворечиви, допълващи се,
представляват официални документи, издадени са от медицински лица след извършен
непосредствен преглед на частния тъжител, поради което ги кредитира в цялост.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия И. в частта, в която той потвърждава, че
между него и частния тъжител е имало конфликт, доколкото по този въпрос не се спори. За
съставомерността на деянието е без значение дали подсъдимият И. е преминавал през
психотестове, имал ли е оръжие и разрешително за такова, тренирал ли е бокс, отправял ли е
закани към други лица и дали частният тъжител е интригантствал и т.н. Поради това съдът
намира, че в тази им част обясненията на подсъдимия в отговор на въпроси на повереника
на частния тъжител не са относими към предмета на доказване..
Частният тъжител е представил като писмени доказателствени средства по делото експертно
решение от 2010 г., издадено му от ТЕЛК комисия, както и препоръка от работодател от
2005 г. Посочените документи не са относими към предмета на доказване – същите не
разкриват съставомерни обстоятелства относно извършеното деяние или извършителя.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед на така приетата фактическа обстановка и събрания и проверен по делото
доказателствен материал, съдът намира, че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият Р. С. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Съображенията на съда за това са следните:
Съставът на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК е систематично уредено в глава II от
Особената част на НК, озаглавена „Престъпления против личността“, раздел II, озаглавен
„Телесна повреда“ Обект на посоченото престъпление са обществени отношения, свързани
със здравето и телесната неприкосновеност на личността.
2

От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК се
изразява в нарушаване на телесната неприкосновеност на пострадалия чрез причиняване на
болка или страдание без разстройство на здравето. Престъплението е резултатно и
същото е довършено с настъпване на телесното увреждане на пострадалия, като между него
и деянието, осъществено от извършителя, е необходимо да е налице причинно-следствена
връзка.
Съгласно трайно установената съдебна практика, при телесната повреда по чл. 130, ал. 2 от
НК увреденият претърпява само болка или страдание, като съдържанието на тези
увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателство върху
различни части от тялото. Болката представлява неприятно физическо усещане, а
страданието – продължителен процес на болката (ППВС № 3/27.09.1979 г.).
В настоящия случай от представените по делото медицински документи безспорно бе
установено, че на 28.09.2021 г. на частния тъжител са нанесени телесни увреждания,
изразяващи се в контузия на главата вляво, изразена с травматичен оток, кръвонасядане и
болезненост, като вследствие на тези телесни увреждания той е претърпял болка и
страдание. По делото се установи още, че травматичните увреждания се дължат на ударно
въздействие на тъп предмет, каквито характеристики има и ръката, свита в юмрук. С оглед
на това, съдът намира, че действително частният тъжител е претърпял увреждания на
здравето, покриващи признаци от обективна страна на състава на престъплението лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Въпреки горното, съдът намира, че по делото не може да бъде установено по категоричен и
несъмнен начин авторството на деянието. Нито от писмените, нито от гласните
доказателствени средства, събрани и проверени в хода на съдебното следствие, преценени
заедно и поотделно, се установи деянието да е било извършено от подсъдимия Р. С. И.. Не се
спори, че между двамата е имало конфликт, но няма доказателства, че именно Р. И. е
нанесъл телесните увреждания на П. М.. Повереникът на частния тъжител е посочил в
пледоарията си, че обвинението се доказва от докладна записка № 3889/03.02.2022 г. до
началника на 08 РУ – СДВР, постановление на СРП от 15.02.2022 г., постановление на СГП
от 18.04.2022 г., съдебномедицинско удостоверение, от обяснения на ръководителя на обекта
Малкодански и на самите участници в инцидента. От изброените материали съдът е
кредитирал в цялост единствено съдебномедицинското удостоверение, от което черпи
основна информация за вида и характера на телесните увреждания на частния тъжител.
Съдът обаче не може да се съгласи с твърдението на повереника на частния тъжител, че
обвинението се доказва от останалите изброени източници, поради следното:
От постановленията на СРП от 15.02.2022 година (л.46 от прокурорската преписка) и
постановление на СГП 18.04.2022 година за отказ да се образува досъдебно производство е
видно, че не са били извършени процесуално-следствени действия по реда на НПК,
следователно не са събрани по надлежен процесуален ред каквито и да било доказателства и
доказателствени средства.
В този смисъл, докладна записка № 3889/03.02.2022 г. до началника на 08 РУ – СДВР,
писмените сведения/обяснения на страните и на обектовия ръководител – К.М. не са
доказателствени средства по смисъла на НПК, следователно същите не представляват,
доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на НПК. Дори и, ако
хипотетично е било образувано досъдебно производство, К.М. да е бил разпитан в
качеството на свидетел по реда на НПК, е необходимо в съотвествие с принципите на
непосредственост и устност, залегнали в член 18 и член 19 от НПК същият да бъде разпитан
пред съдебния състав.
В обобщение, може да се направи извод, че освен СМУ на л.4 от делото, повереникът на
частния тъжител, не ангажира не ангажира нито едно писмено или гласно доказателство и
доказателствено средство, което да доказва, че подсъдимият Р. С. И. е осъществил
3

инкриминираното в тъжбата деяние от обективна и субективна страна.
С оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че по делото не се доказа по
безспорен и категоричен начин, че Р. И. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Доколкото присъдата не може да основава на
предположения, настоящият съдебен състав намери, че на основание чл. 304 от НПК следва
да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му частно обвинение от П. М. за
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Предвид разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК и изхода на делото, съдът намира, че право
на разноски по делото има подсъдимият. В последното заседание по делото подсъдимият,
чрез процесуалния си представител, е направил искане за присъждане на разноски, за които
са представени като доказателства договор за правна защита и съдействие и пълномощно. В
договора обаче не е въведен размер на адвокатско възнаграждение, поради което, съдът
присъжда в полза на подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00
(двеста) лева съобразно първоначално представения договор за правна защита и съдействие
от 07.10.2024 година (л.24 от делото на съда).
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 21-ви състав постанови
присъдата си.

4

Номер на акта:	354
Дата:	12 юни 2025 г.
Съдия:	Елена Димитрова Розалинова

Дело:	20221110207162
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 юни 2022 г.

Присъда по дело №7162/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите