№ 20893
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110128375 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 02.12.2022 г., от С. П. В. против
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, с искане Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS – ***/03.10.2019 г. да бъде прогласен за нищожен, като
противоречащ на разпоредби на ЗПК, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата в
размер на 1585,64 лева, представляваща сбор от недължимо платена над дължимата
главница по договора по кредита от 6000 лева сума. В исковата молба са изложени
твърдения, че между страните по спора бил сключен Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS – ***/03.10.2019 г., по силата на който ответното дружество отпуснало на
ищеца паричен заем в размер на 6000 лева. Страната поддържа, че кредитополучателят
следвало да заплати такса „ангажимент“ в размер на 210 лева и „застрахователна премия“ в
размер на 1310,40 лева, като условие за получаване на кредит. В исковата молба са изложени
съображения, че процесният договор е недействителен, като противоречащ на разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като съдържанието му е изписано на шрифт по-малък от 12 p t. На
следващо място ищецът поддържа, че съглашението е нищожно, тъй като противоречи на
изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване на договорения лихвен процент. В
допълнение е отбелязано, че процесната сделка се явява недействителна и на основание чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като съществува неяснота относно начина на формиране на
годишния процент на разходите. Страната поддържа, че макар в съглашението формално да
е посочен ГПР в размер на 47,60 % не е ясно по какъв начин е определена общата за
връщане от потребителя сума в размер на 11705,85 лева. В исковата молба са изложени
доводи, че процесният договор е недействителен, тъй като липсва погасителен план,
1
съдържащ последователността на разпределение на вноските между различните пера по
задължението. Ищецът поддържа, че уговорките за заплащане на „такса ангажимент“ и
„застрахователна премия“ касаят услуги, които са свързани с усвояване и управление на
кредита, което от една страна е забранено, а от друга е налице противоречие с разпоредбата
на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в съглашението не съдържа информация относно вида и
действията, за които са начисленитаксите. В исковата молба са изложени съображения, че с
договора е уговорен прекомерен размер на разходите по кредита във вреда на потребителя,
като на практика ищецът следвало да върне сума в двоен размер на това, което е получил в
заем. С молба-уточнение от 02.12.2022 г. ищецът поддържа, че при нищожност на договора
за кредит потребителя дължи връщане на „чистата сума“, т.е. отпуснатата в заем сума.
Страната излага твърдения, че общо заплатената от потребителя сума по съглашението
възлиза на сумата в размер на 7585,64 лева, поради което ответникът дължи връщане на
сумата в размер на 1585,64 лева, като получена без правно основание, в която сума е
включена и заплатената „такса ангажимент“. Направено е искане сторените от ищеца
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на
процесния договор за кредит, съдържанието на който е съобразено с императивните
изисквания на ЗПК. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че текстът на
съглашението е изписан на шрифт Garamond размер 12, като договорът съдържа всички
съществени елементи на правоотношението, като за потребителят изначално е ясно какъв е
размерът на отпусната в заем сума и каква сума следва да бъде върната на кредитора. В
подадения отговор са изложени доводи, че на база размер на отпуснат заем и обща стойност
на плащанията кредитополучателят може да разбера какво е оскъпяването по заема в
абсолютна стойност, без дори да прилага посочения в контракта ГПР, от което следва, че не
може да става дума за неяснота относно основни елементи от правоотношението.
Процесуалният представител на страната излага доводи, че уговореният ГПР по договора в
размер на 47,60 % е в рамките на законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, от което
категорично следва, че клаузата по уговарянето му не е неравноправна. В подадения отговор
са изложени твърдения, че стойността, целта и начина на удържане на дължимата от
потребителя „такса ангажимент“ са ясно разписани в договора, като кредитополучателят е
бил предварително уведомен за всички разноски по кредита, включително дължимата такса,
поради което е имал възможност да прецени дали да встъпи в кредитно правоотношение с
ответника. Процесуалният представител на страната оспорва поддържаните от ищеца
твърдения, че заплащането на застрахователна премия представлява възнаграждение по
управление или усвояване на кредита. В подадения отговор са изложени твърдения, че
застрахователната премия представлява възнаграждение за застрахователите за осигуреното
от тях застрахователно покритие по сключената чрез посредничеството на ответника
застраховка „Защита на плащанията“. Процесуалният представител поддържа, че за
условията по застраховката на потребителя е предоставен предварително Информационен
2
документ за застрахователния продукт, както и допълнителна информация съгласно Кодекса
на застраховането. В подадения отговор са изложени твърдения, че съгласно чл. 337, ал. 2
КЗ застрахователен посредник, който е получил плащане на премия или вноски по
застраховка е длъжен да уведоми застрахователя за получената сума, както и да я преведе на
застрахователя. От изложеното следва, че ответникът не дължи заплащане на внесени от
ищеца застрахователни премии, тъй като същите са преведени в полза на застрахователя,
респ. кредитната институция не се е обогатила с тях. По изложените съображения е
направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като сторените от дружеството
съдебни разноски в производството да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Въз основа указанията на въззивния съд, СРС с определение № 81365/22.5.2025г.
даде указания на ищцата, която с молба от 25.6.2025г. заяви, че е съгласна „Юробанк
България“ АД да встъпи в процеса, с молба от 9.6.2025г., първоначалният ответник, чрез
представителя му заяви, че е съгласен да бъде заместен, като с определение №
27676/26.6.2025г. СРС допусна „Юробанк България“ АД да замести първоначалния ответник
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, като прекрати производството против
последния.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, СРС е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между ищцата и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С. А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ – клон България е сключен Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS – ***/03.10.2019 г., по силата на който ответното дружество отпуснало на ищеца
паричен заем в размер на 6000 лева, като сумата, която следвало да върне
кредитополучателя по съглашението възлиза на 11705,85 лева.
От неоспорената от страните и приета от СРС, в първоначалния състав, съдебно –
техническа експертиза, се установява, че договорът е изписан на шрифт 12, а общите
условия – на шрифт 7.
От оспорената от ответното дружество първоначална съдебно - счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Виолета Панчева, се установява, че към датата на
сключване на договора, законната лихва възлиза на 10 %, годишната лихва по договора
възлиза на 36,84 %, ако към възнаградителната лихва се добави и такса ангажимент, и
застрахователна премия, съответно – на стойност 210 лева и 1310,40 лева, то годишната
лихва възлиза на 47,78 %.Вещото лице Панчева е посочила, че е определила годишният
лихвен процент с помощта на кредитен калкулатор. Сочи се, че общият размер на платените
застрахователни премии от ищцата възлиза на 827,10 лева за период м.11.2019г.- м.3.2022г.,
премиите са преведени от ПБ Лични Финанси на Кардиф Общо застраховане АД – клон
3
България, и Кардиф Животозастраховане АД – клон България, всеки месец. Ищцата е
заплатила общата сума 7721,39 лева в полза на кредитора, с която е погасена: 2834,94 лева
главница, 3849,35 лева възнаградителна лихва, 827,10 лева застрахователна премия и 210
лева такса ангажимент.
По искане на ответното дружество, във връзка с направеното оспорване още при
първото разглеждане на делото, СРС, в настоящия състав, допусна изготвянето на ССЕ,
приета, неоспорена от страните, от вещо лице Р. Р. С., като по заключението, ГПР възлиза на
47,60 % , като включва възнаградителна лихва и такса ангажимент, като, изчислено по
посочената формула, същият възлиза на посочената цифра, даже на 47,50 %. Вещото лице
сочи, че ГПР е изчислен съобразно формулата по приложение 1 към ЗПК, като в
заключението е даден отговор кое лице е наредило плащанията в полза на кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на … чл.11,
т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за
нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора в
него следва да липса информация, така че при сключването на договора както и при
неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква
част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на
вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси
по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за
потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно
правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва
да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се
допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с
първоначално определените срокове. Видно от представения договор, в него се съдържа
погасителен план, в който е посочена само вноската в размер 300,15 лева, падеж на същата,
както и остатък от главница. Предвид установеното по делото, че в рамките на същата се
включва и такса ангажимент, то
ПредПред неясно е каква част от посочените в погасителния план вноски
погасяват главница, каква лихва, каква – цитираната такса.
Не е изпълнено и изискването да се посочи, освен глобалния годишен процент на
разходите по кредита, общата сума, при съответния годишен процент на разходите, дължима
от потребителя към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по
определения в приложение № 1 от ЗПК начин. Съответно, за потребителя е неясно какви са
разходите му кредита, и по какъв начин заплащането на месечната вноска от 300,15 лева ще
4
се отрази на главницата, на възнаградителната лихва, както и на посочената такса, който
извод не се променя от посочване, че в нея е включена главница, лихва и такса и че вноската
е една – неясно е какъв е размерът на всеки компонент.
И това основание е достатъчно да се посочи, че на основание чл.22 ЗПК, договорът е
нищожен. Обстоятелството, че посоченият в договора ГПР е спазен от кредитора не води до
различен извод. За потребителя е неясно как се формира ГПР, неясно е с внасянето на
анюитетната вноска, каква част от всичките му задължения биват погасени. Ето защо,
договорът е недействителен и следва да се обяви за недействителен.
Доколкото размерът на главницата е безспорен между страните, платените суми са
установени от приетите по делото ССЕ, то приложима е разпоредбата на чл. 23 от ЗПК ,
съгласно която при обявяване на недействителност на договора, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От
първоначално приетата ССЕ, изготвена от вещото лице Панчева е видно, че за период
3.11.2019г.- 12.4.2022г. в полза на кредитора е заплатена сумата 7721,39 лева. Главницата
възлиза на 6000лева, поради което и на основание чл.23 ЗПК, сумата 1721,39 лева следва да
се върне от кредитора, на основание чл.55,ал-1,пр.1 ЗЗД и искът е основателен до
предявения му размер 1585,64 лева, съобразно диспозитивното начало в процеса-
Тук е моментът да се посочи, че съдът не приема доводите на ответната страна, че
недоказано е твърдението на ищеца, че е платил тази сума. При първото разглеждане на
делото, този довод не е наведен. При приемането на експертизата, изготвена от вещото лице
Панчева, ответната страна е оспорила начина на изчисляване на възнаградителната лихва от
вещото лице, но не и останалите дадени от вещото лице отговори и експертизата е приета,
ето защо, допускането на задача от страна на настоящия съдебен състав, кое лице е
извършило плащането, е неправилно, тъй като искането е преклудирано. На собствено
основание, до постановяване на решението от СРС, в предходния състав, страните не са
спорили по въпроса дали ищцата или друго лице е внесло общата сума 7721,39 лева –
спорът е по въпроса как платената сума е разпределена в погашение на задълженията. Ето
защо, не следва да се обсъждат доводите на ответната страна, че ищцата не е доказала
плащането на исковата сума. Не може да произтече различен довод от обстоятелството, че е
проведена процедура по чл.227 ГПК, и ответникът, заменил първоначалния ответник, тъй
като встъпилият е дал съгласие да встъпи, поради което встъпва в процеса на етапа, на който
е. Дори да се приеме твърдението на ответната страна, следва да се посочи, че възражението
на ответното дружество, че друго лице е платило вноските на каса в Изипей е направено от
лице, което не е легитимирано да го направи – ответното дружество, правоприемник на
кредитора, който е приел валидно плащане, следва да върне платената сума над чистата
стойност на вземането. Както е предвидено в разпоредбата на чл.73 ЗЗД, кредиторът може
да получи изпълнение, дори от трето лице, а доводите на ответното дружество касаят
платилото трето лице и задълженото лице.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Доказани са разноски
за държавна такса, 531,65 лв, 500 лв депозити за експертизи.
5
Ищцата претендира разноски по чл.38,ал.2 ЗАдв, като по делото е представен
договор, сключен с адвокат, от който е видно, че ответницата се представлява безплатно,
като материално – затруднено лице. Ето защо, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, на
процесуалния й представител следва да се определи адвокатско възнаграждение, което да се
възложи на ответника.
По искането за присъждане на възнаграждение под минимума. При съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че защитата и по
трите иска е една и съща, спорният въпрос, разгледан от съда, е правен, в която посока е и
защитата на ищеца, същата защита не изисква множество процесуални действия, защита по
доводи, поради което и при условие, че разглеждането на делото е приключило в едно
открито съдебно заседание / без присъствие на страните/, по един спорен и то правен
въпрос, следва да се определи възнаграждение от общо 800 лева, включително за
предходното производство пред СРС и производството пред въззивната инстанция . СРС
намира, че по този начин се спазва Решение по съединени дела C-427/16 и C428/16 ЧЕЗ
Електро България и Решение по дело C‑438/22 , че съдът не е обвързан с минималния размер
в Наредбата, а възнаграждението се определя с оглед фактическата и правна сложност
на делото.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от С. П. В. ЕГН ********** с адрес ***,
против „Юробанк България“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София ,улица Околовръстен път № 260 – дружество, заместило, на основание чл.227 ГПК
първоначалния ответник, иск, че договор за паричен заем PLUS – 3.10.2019Г. е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения евентуален иск за признаване на
разпоредбата на оговор за паричен заем PLUS – 3.10.2019Г. предвиждаща заплащане на
сумата 210 лева такса ангажимент, за недействителна.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София ,улица Околовръстен път № 260 – дружество, заместило, на
основание чл.227 ГПК първоначалния ответник да заплати на С. П. В. ЕГН ********** с
адрес *** сумата 1585,64 лева, на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 4.7.2022г. до плащането, както и сторените по делото разноски за
държавна такса от 1031,65 лева, от които 531,65 лева държавна такса и 500 лева депозит за
експертни заключения.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София ,улица Околовръстен път № 260 – дружество, заместило, на
основание чл.227 ГПК първоначалния ответник да заплати на адвокат С. Ж. П., ПАК, с
6
адрес на кантората ***, 800 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7