РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. К., 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-П.а
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П.а Гражданско дело №
20235320101388 по описа за 2023 година
Предявен е иск за делба.
Ищците - О. А. М. и Н. А. М. твърдят, че са наследници закон на А. М.
К., ЕГН **********, бивш жител на град К., починал на 09.02.2021г., който е
носил също и имената А. М. М. и А. М. М.. Твърдят, че ответницата - Ф. Ю. К.
е негова преживяла съпруга, а ответниците - Н. А. М. и М. А. К. са негова
дъщери и син от съпругата му Ф. Ю. К.. Твърдят, че двамата ищци са негови
деца от друг брак. Ответницата Ф. Ю. К. е носила също имената Ф.Р. М..
Бракът между общия наследодател и първата ответница (втори брак между тях
двамата) бил сключен на 21.02.1978г.
Твърдят, че с нотариален акт № 192 том 1, дело № 538 от 04.12.1985г.
Ф.Р. М. била призната за собственик на недвижим имот, представляващ
ДВОРНО МЯСТО с подобрения и трайни насаждения, цялото застроено и
незастроено с площ 158 кв.м., находящи се в град К., до съседи: улица,
наследници на Н.М., наследници на Г.Ш., който по плана на града съставлява
парцел X, имот пл. № 1628 в кв. 172. Към датата на придобиването на имота,
което е било възмездно, Ф.Р. М. (Ф. Ю. К.), е била в брак с общия
наследодател, поради което имотът е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. Затова и общият наследодател А. М. М. (А. М. К.) е
придобил право на собственост върху недвижимия имот, като върху имота, по
време на брака му с първата ответница са изградени жилищна и стопанска
1
сгради, съответно придобити отново в режи на СИО.
След смъртта на наследодателя, настъпила на 09.02.2021г. собствеността
върху неговата 1/2 ид.ч. от имота преминала върху наследниците му -
страните, и между тях възникнала съсобственост по наследство на
недвижимия имот, който имот съгласно скица от АГКК представлява:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2134, с адрес: град К.,
община К., област П., п.к. 4300, ул. ***, с площ от 164 кв.м, трайно
предназначение на територията: УРБАНИЗИРАНА, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 2134, квартал 172,
парцел Х-2134, при съседи: 36498.503.9531, 36498.503.2133, 36498.503.2135,
ведно със СГРАДА с идентификатор 36498.503.2134.1 със застроена площ от
77 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и
ведно със СГРАДА с идентификатор 36498.503.2134.2, със застроена площ от
9 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда.
Твърдят, че на 17.03.2022г. ответницата Ф. Ю. К. се е разпоредила с част
от имота, като е продала 1/2 ид.ч. на ответницата Н. А. М., но е останала
собственик по наследство на 1/10 ид.ч. от имота. Към датата на
разпоредителната сделка, Н. А. М. е била в брак с А. М. М..
Ответницата Н. А. Ахмед се е снабдила и с констативен нотариален акт
№ 124 том 3 от 17.03.2022 г. на СВ К., в който е посочено, че тя е собственик
по завещание от баща си А. М. К. на 1/4 ид.ч. от същите недвижими имоти
(поземлен имот и сгради). В този нотариален акт било посочено, че той се
издава въз основа на саморъчно завещание, оставено от общия наследодател
А. М. К..
Ищците оспорват този нотариален акт. Считат, че той не отразявал
действителното положение и реални права на собственост, съставен е въз
основа на недействително завещание. Същите не са виждали завещанието, но
считат, че баща им никога не е оставял такова, както и, че никога не е писал
завещание, още повече, че е имал сериозни проблеми със зрението си. Такова
завещание, ако съществува, същото било НИЩОЖНО, не отговаряло на
изискванията на Закона за наследството, не било писано, нито било подписано
от А. М. К. и не съдържало изискуемите реквизити и форма. Евентуално, дори
и да съществува, това завещание накърнявало запазените части от
наследството на двамата ищци - деца на наследодателя. Във всички случаи
считат, че е налице съсобственост между страните върху недвижимия имот,
която следва да бъде прекратена чрез делба.
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което, след като прогласите
нищожността на завещанието, описано в констативен нотариален акт № 124
том 3 от 17.03.2022г. на СВ - К., а именно - саморъчно завещание от А. М. К.,
или евентуално ако се приеме, че завещанието е действително, след като
2
намалите завещателните разпореждания до размера на запазената част за
двамата ищци - деца на наследодателя, да допусне до делба процесните
недвижими имоти - поземлен имот и сгради, и да извършите делбата. Молят
съда, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариалния акт, с който ответницата
Н. А. М. е призната за собственик на идеални части от имота по завещание да
бъде отменен. Молят делбата да бъде допусната при квотите в
съсобствеността за ищците от по 1/10 ид.ч.
ОТВЕТНИЦИТЕ - Ф. Ю. К., Н. А. М., А. М. М. и М. А. К., в срока по чл.
131 от ГПК не депозират отговор на исковата молба. В хода на делото,
ответницата Н. А. М. оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от представеното Удостоверение за наследници изх. №
1516/25.07.2023г., издадено от Община К., А. М. К. е починал на 09.02.2021г.
като е оставил за законни наследници следните лица: преживяла съпруга - Ф.
Ю. К. и четирите си деца - М. А. К., О. А. М., Н. А. М. и Н. А. М..
Съгласно представеното копие от Препис извлечение от акт за сключен
граждански брак № 0014/21.02.1978г., съставен в гр. К., А. М. К. (вписан в
цитирания документ, като А. М. М.) на 12.02.1950г. е сключил граждански
брак с Ф.Р. М. с ЕГН **********. В акта е удостоверено, че бракът е втори и
за двамата съпрузи.
Доколкото Ф.Р. М. с ЕГН ********** (посочена с това име в акт за
сключен граждански брак № 0014/21.02.1978г.) и Ф. Ю. К. с ЕГН **********
(посочена с това име исковата молба и други документи по делото) имат едни
и същи ЕГН-та, съдът намира за безспорно, че това са имената на едно и също
лице така.
Видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с
различни имена, изх. № 1521/25.07.2023г. на Община К., А. М. К. и А. М. М.
са имената на едно и също лице. С оглед неоспорения от страните факт, съдът
приема, че А. М. М. (посочен с това име в акт за сключен граждански брак №
0014/21.02.1978г.) и А. М. К. са имената на едно и също лице. Т.е.
наследодателя на страните А. М. К. е носел и имената - А. М. М. и А. М. М..
Видно от представеното писмо, изх. № 1029-15-37648#1/17.11.2023г. на
НОИ, ТД – П., А. М. К. е получавал лична пенсия поради общо заболяване по
чл. 74 от КСО за 100% трайно намалена работоспособност, отпусната
пожизнено от 06.06.1977г. към писмото от НОИ е приложено Експертно
решение на ТЕЛК, видно от което А. М. К. бил с поставена диагноза –
„дегенерацио ретине пигментоза ок.утр.“ В раздел анамнеза е посочено, че се
касае за практическа дефинитивна слепота на очите, дължащи се на пигментна
3
дегенерация на ретините, като от малък не виждал добра.
Видно от представения нотариален акт № 192, том І, дело № 538/1985г.
Ф.Р. М. е призната за собственик по представени писмени доказателства,
удостоверяващи покупка и отреждане в неин дял със съдебно решение по чл.
288 от ГПК от 30.08.1985г. по гр.д. № 82/1985г. на КрлРС на сления недвижим
имот, а именно - ДВОРНО МЯСТО с подобрения и трайни насаждения,
цялото застроено и незастроено с площ 158 кв.м., находящи се в град К., до
съседи: улица, наследници на Н.М., наследници на Г.Ш., който по плана на
града съставлява парцел X, имот пл. № 1628 в кв. 172.
Удостоверения в документа възмезден характер на придобиване на
имота по време на брака на Ф.Р. М. и А. М. М. води до извод, че имотът е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност и по време на брак са
изградени жилищна и стопанска сгради, съответно придобити отново в режи
на СИО, което е безспорно по делото.
Видно от представената скица на процесния имот, към настоящия
момент същият съставлява – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.503.2134, с адрес: град К., община К., област П., по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК; последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот е от 25.03.2022г.; адрес на поземления имот:
гр. К., ул. ***; площ от 164 кв.м.; трайно предназначение на територията:
УРБАНИЗИРАНА; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м);
предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 2134, квартал 172,
парцел Х-2134, при съседи: 36498.503.9531, 36498.503.2133, 36498.503.2135,
ведно със СГРАДА с идентификатор 36498.503.2134.1 със застроена площ от
77 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и
ведно със СГРАДА с идентификатор 36498.503.2134.2, със застроена площ от
9 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда.
Съгласно представения нотариален акт № 94, том І, рег. № 949, дело №
71/2022г. на нотариус С.Р. гр. К., Ф. Ю. К. е продала на Н. А. М. следните
имоти – 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36498.503.2134, 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху
СГРАДА с идентификатор 36498.503.2134.1 и 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху СГРАДА с идентификатор 36498.503.2134.2, при запазено
право на ползване върху прехвърлените идеални части от имота.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009г., Н. А. М. и А. М. М. са съпрузи, съгласно акт за брак № 0002 от
08.07.2011г., поради което имотът, придобит по силата на покупко-продажба,
обективиран в цитирания нотариален акт е в режим на СИО.
По реда на чл. 186 от ГПК от Службата по вписванията е изискана и по
4
делото е постъпила преписка по приемане за съхранение и обявяване на
саморъчното завещание на А. А. К. по описа на служебния архив под № 10,
рег.№ 10001, образувано нотариално дело № 10 от 01.11.2004г. на нотариус
Н.Н. (л.53-69 от делото). Видно от същата, съдията по вписванията при
Районен съд К. е приел за съхранение служебния архив на загубилия
правоспособност на основание чл.35, т.2 от ЗННД нотариус Н.Н.. Доколкото
оригинали на документи и книжа от служебния архив мога да се изнасят само
при условията на чл.28, ал. 3 и ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност включително и за извършване на експертиза, то по делото е
представен препис за служебно ползване с щемпел „Вярно с материалите по
нот.дело...“.
Съдържащото се в преписката саморъчно завещание удостоверява това,
че на 01.11.2004г. А. М. К. в т. 1 от завещанието е завещал на М. А. К. – 1/2
ид.ч. от дворно място, с находяща се в него къща на два етажа, за който имот
по плана на гр. К. е отреден парцел Х-1628, кв. 172 и е с площ от 158 кв.м. А.
М. К., в т. 2 от завещанието, А. М. К. е завещал на Н. А. М. 1/2 ид.ч. от дворно
място и къщата, които описал подробно в точка първа на завещанието. В
същото е вписано, че на О. А. К. и Н. А. К., които са му деца от втори брак не
желае след смъртта му да остане нищо от имуществото му.
Завещанието е обявено с Протокол от 31.01.2022г. на Съдия по
вписванията при Районен съд – К..
Съгласно представения нотариален акт № 93, том І, рег. № 948, дело №
70/2022г. на нотариус С.Р. гр. К., Н. А. М. е призната за собственик на 1/4 ид.ч.
от правота на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.503.2134, ведно с находящите се върху имота - СГРАДА с
идентификатор 36498.503.2134.1 и СГРАДА с идентификатор
36498.503.2134.2 по силата на саморъчно завещание, оставено от А. М. К..
Завещанието е оспорено във връзка с което, съдът е допуснал съдебно-
графологична експертиза и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице –
М. С.. Съгласно заключението на вещото лице, вх. № 2146/23.02.2024г. в
представеното за изследване завещание, текста и подписа за „Завещател“ са
изпълнени от А. М. К.. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице,
вх. № 5764/23.05.2024г. в представеното за изследване завещание се установи,
че текстът е изпълнен от лицето, вписало както текста в заявлението за
издаване на документи за самоличност на Ф. Ю. К., така и също в молбата от
името на А. М. К. до председателя на ТЕЛК – П., която от друга страна е
подписана от Ф. Ю. К.. Съгласно допълнителното заключение, подписа за
„Завещател“ е изпълнен от А. М. К.. Съдът кредитира заключенията на вещото
лице, като обективни и безпристрастни.
По реда на чл. 176 от ГПК, в открито съдебно заседание, проведено на
5
13.12.2024г., ответниците - Н. А. М. и А. М. М. сочат, че А. имал проблем със
зрението, слабо виждал, но сам се оправял. Същият можел да се подписва, но
пишел по-слабо, правил правописни грешки. В тази връзка Н. М. посочва, че е
учила заедно с баща си, когато била 2-3 клас и той й помагал с домашните,
можел да пише и да се подписва. Познавал азбуката. Ответникът А. М.
признава, че от 1997г. бил зет на А. М. К. и го познавал. Същият карал кон с
каруца, което означавало, че виждал. Тъй като го хванал инсулт, отишли при
нотариус за пълномощно, за да му получават пенсията. Нотариусът му казал
да сложи отпечатък с пръст и подпис имало. Пенсията я вземала жена му - Н.
А. М. от „ДСК“.
Като доказателство за състоянието на А. М. К. е прието нотариално
заварено пълномощно, рег. № 4395/12.10.2020г. на нотариус Т.Р. гр. К., където
за упълномощител е положен подпис и отпечатък от палец на дясната ръка.
Нотариусът е удостоверил подпис на упълномощителят, като на основание чл.
579, ал. 2 от ГПК, поради заболяване е положен отпечатък от палец на дясната
ръка на А. М. К..
Свидетелката НЕША ЯНКОВА Д., осигурена от ищцовата страна
твърди, че А. М. М. е бивш неин съпруг, с който се е развела. Твърди, че
когато А. М. починал, същият живеел с друга жена, но не знае дали с нея са
имали сключен брак. След като се раздели с А., той заживял в къщата си в гр.
К. с тази жена, на име Ф.. Твърди, че А. имал проблем с очите, не виждал, не
можел нито да пише, бил неграмотен. Сочи, че А. въобще не виждал с очите,
ходел едва, едва. Никой не му е помагал като върви, но се оглеждал настрани и
вървял, тъй като малко виждал, но не както трябва. Твърди, че с него живяла
от 1971г. до 1977г. и не го е виждала някога да чете или да пише. Освен това,
същият й е казвал, че не може да чете и да пише.
Съдът в съдебно заседание е предявил на свидетелката копие от
саморъчно завещание, съдържащо се на лист 62 от делото с въпроса: Познава
ли това да е подписа на А. М. М.?, на което свидетелката отговори, че
подписът не е на А. и категорично това не е неговият почерк.
Във връзка с предявения в условията на евентуалност иск за намаляване
на завещателните разпореждания до размера на запазената част за двамата
ищци, съдът е приел доказателства (л.118-125) справки от Община К., от
Служба по вписванията – К. и от ОДМВР – П., Отдел „ОП“, Сектор „ПП“,
видно от които, не са открити вписвания за притежавани движими и
недвижими имоти на името на лицето А. М. К.. По отношение на постъпилата
справка за собственост на ППС на лицето А. М. К., страните са категорични,
че посочените двата автомобила са продадени и несъставляват част от
наследствената маса. Представено и е прието по делото Удостоверение за
наследници изх. № 533/06.03.2024г. на Община К. на М. А.ов К., баща на А.
6
М. К., както и копие от договор за отстъпено право на строеж на името на М.
А.ов К., ведно с приложени скици, касаещ имот с административен адрес: гр.
К., ул. ***. Направен е опит за снабдяване с копие от гражданското дело, по
което и постановено решение по чл. 288 от ГПК от 30.08.1985г. по гр.д. №
82/1985г. на КрлРС, касаещо съдебна делба, посочена в нотариален акт № 192,
том І, дело № 538/1985г. на КрлРС, но видно от кореспонденцията от РС – К. и
СВ – К. (л. 182, 195 и 196), делото е унищожено, като съдебня акт не се
съхранява. Представените два нотариални акта, съдържащи се на л. 204 и 205
от делото, съдът намира, че касаят съсобственост на имота преди съдебната
делба по гр.д. № 82/1985г. на КрлРС, поради което не ги обсъжда.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
І. По искането за обявяване нищожност на саморъчно завещание,
изходящо от А. М. К.
Съгласно чл. 42, б. „б“ от Закона за наследството ЗН), саморъчното
завещателно разпореждане е нищожно, когато при съставянето му не са
спазени изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗН, а именно - същото да е написано и
подписано от завещателя, като подписът му трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания, както и да съдържа означение на датата на
съставянето. В конкретния случай ищците по делото твърдят, че
представеното завещание не е написано саморъчно от наследодателя А. М. К.
и не е подписано от него.
Саморъчното завещание представлява едностранен, личен, формален,
безвъзмезден и отменим акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото
си за след своята смърт. То е едностранна, строго лична правна сделка.
Завещателното разпореждане се прави единствено чрез собствено
волеизявление, не посредством представител. Завещанието е формална
сделка, като саморъчното такова следва да е в писмена форма, без заверка от
държавен орган, и да е написано изцяло на ръка със собствения почерк на
наследодателя. В съгласие с общата теория за действителност на правните
сделки, ЗН разделя недействителните завещания на нищожни и унищожаеми.
За завещанието като едностранна сделка важат общите правила за сделките в
ЗЗД, доколкото в ЗН не са предвидени специални правила. Нищожно е
саморъчно завещание, ако е написано от друго лице, различно от завещателя.
То не произвежда действие от момента на смъртта на наследодателя и не
подлежи на саниране, като всеки може да се позове на нищожноста и да
предяви иск за прогласяването й.
Съобразно представените по делото доказателства, в това число и
7
приетото заключение на вещото лице по изготвените съдебно-графологични
експертизи, следва да се приеме, че процесното завещание не е съставено от
наследодателя А. М. К., поради което същото се явява нищожно и не поражда
правни последици. Нищожността на процесното завещетално разпореждане се
предопределя от неспазването на законовите изисквания на чл. 25, ал.1 от ЗН,
доколкото вещото лице обосновава категоричен извод, че саморъчното
завещание не е написано и подписано от А. М. К., като с оглед използваните
сравнителни образци, същото е написано от Ф. Ю. К.. Необходимо е да се
отбележи, че сред изследваните от вещото лице сравнителни образци има и
такива, депозирани пред официални институции като документи, подписани
от лицето А. М. К. и такива изписани от Ф. Ю. К.. Изхождайки от това
съображение, следва да се направи извода, че безспорно доказаното
несъответствие между почерците в тези документи и почерка на саморъчното
завещание в достатъчна степен обосновават неговата нищожност. При
положение, че е оспорено авторството, наличието на останалите елементи,
посочени в чл. 25, ал.1 от ЗН не може да обоснове действителност на
завещателното разпореждане. Доколкото завещанието е частен диспозитивен
документ, тежестта на доказване е на страната, която се ползва от него. В
настоящото производство ответниците не представят доказателства, с които
по категоричен начин да докажат автентичността на завещанието като
изхождащо от наследодателя. Предвид изложеното следва да се приеме, че
процесното саморъчно завещание е нищожно, тъй като по делото се доказа, че
не е написано от лицето-завещател, поради което не представлява
действителна правна сделка, годна да породи правни последици.
ІІ. По отношение на иска за отмяна на нотариален акт на основание чл.
537, ал.2 от ГПК
Съгласно чл. 537, ал.2 от ГПК, може да бъде отменен само констативен
нотариален акт, в случай че се засягат права на трети лица. Отмяната на
нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по
иска, с който е разрешен спорът за удостовереното с него материално право.
Оспорваният нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93,
том І, рег. № 948, дело № 70/2022г. на нотариус С.Р. гр. К., с който
ответницата - Н. А. М. е призната за собственик на основание на завещанието
на А. М. К. на 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, е
именно констативен, доколкото е изготвен въз основа на представено
саморъчно завещание и обективира правата, придобити от наследника по
завещанието. Действителността на констативните нотариални актове се
предопределя от действителността на обстоятелствата, въз основа на които са
съставени. Доколкото в конкретния случай се установи нищожност на
саморъчното завещание, с което собствеността на процесния имот е
8
прехвърлена на М. А. К. и на Н. А. М., то издадения въз основа на това
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93, том І, рег. № 948,
дело № 70/2022г. на нотариус С.Р. гр. К., следва да бъде отменен, тъй като
основанието за неговото съставяне - процесното саморъчно завещание, е
нищожно.
ІІІ. По иска за делба на процесния имот
Съобразно приетите по делото доказателства и с оглед обявяването на
процесното завещание за нищожно, въз основа на което, нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 93, том І, рег. № 948, дело № 70/2022г.
на нотариус С.Р. гр. К. следва да бъде отменен, съдът съобрази следното:
Към момента на придобиване на процесния имот, А. М. К. е бил женен
за ответницата Ф. Ю. К., поради което имотът е бил придобит в режим на
СИО. След смъртта на наследодателя, негови законни наследници са ищците
О. А. М. и Н. А. М. – деца на наследодателя, както и ответниците Ф. Ю. К. –
преживяла съпруга и М. А. К. и Н. А. М. – деца на наследодателя. С оглед
разпоредбите на чл. 9, ал.1 от ЗН и чл. 28 от СК, посочените лица след
смъртта на общия си наследодател се явяват съсобственици на процесния
апартамент в следното съотношение: 6/10 ид.ч. на Ф. Ю. К. (1/2 (или 5/10)
ид.ч. лична собственост в резултат на прекратената със смъртта на съпруга й
СИО и 1/10 ид.ч. като негова законна наследница) и по 1/10 ид.ч. на М. А. К.,
О. А. М., Н. А. М. и Н. А. М. – деца на наследодателя.
В резултат на извършена от Ф. Ю. К. транслативна сделка, с която се
разпорежда само с 1/2 (или 5/10) ид.ч. от имота в полза на Н. А. М. към
настоящия момент, същата заедно със съпруга си А. М. М. притежават 5/10
ид.ч. от имота в режим на СИО. Извършената от Ф. Ю. К. покупко-продажба, с
която тя прехвърля на Н. А. М. само част от съсобствения си имот, а именно -
само 1/2 ид.ч. от имота, представлява годни правна сделка, доколкото с нея са
прехвърлени собствени идеални части от процесния имот.
Всички останали наследници (съделители по делото) се явяват
собственици на по 1/10 ид. ч. от процесния имот, придобити по силата на
наследяване от А. М. К..
Предвид изложеното следва да се допусне делба на процесния имот при
квоти, както следва:
- квота за ищците: 1/10 ид.ч. за О. А. М. и 1/10 ид.ч. за Н. А. М.;
- квота за ответниците: 1/10 ид.ч. за Ф. Ю. К., 1/10 ид.ч. за М. А. К., 1/10
ид.ч. за Н. А. М. и общо 5/10 ид.ч. за Н. А. М. и А. М. М. в режим на СИО.
Доколкото при евентуално съединяване на искове по почин на ищеца,
съдът се произнася само по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск, то
съдът не следва да се произнася по евентуален иск за намаляване на
9
завещателните разпореждания до размера на запазената част за двамата ищци,
доколкото главният иск за прогласяване нищожност на саморъчно завещание е
уважен.
Съдът намира, че сторените до момента разноски от страните следва да
останат така, както са направени, тъй като в производството по реда на чл. 341
и сл. от ГПК - делба на недвижим имот страните- съделители са ищци и
ответници.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност на саморъчно завещание от 01.11.2004г. на
А. М. К. в полза на М. А. К. и Н. А. М., обявено с Протокол от 31.01.2022г. на
Съдия по вписванията при Районен съд - К., на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93,
том І, рег. № 948, дело № 70/2022г. на нотариус С.Р., с район на действие
Районен съд – К., вписан в регистъра на нотариалната камара с рег. № 099 НК
с район на действие СРС, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.
ДОПУСКА съдебна делба по предявения иск между О. А. М., ЕГН
********** и Н. А. М., ЕГН **********, двамата на постоянен адрес: с. Д.п.,
Община К., област П., ул. *** от една страна и Ф. Ю. К. от гр. К., ул. *** с
ЕГН **********, Н. А. М. с ЕГН ********** и А. М. М. с ЕГН **********
(съпрузи), двамата от с.Р., Община К., област П., ул. *** и М. А. К. от гр. К.,
ул. *** с ЕГН ********** от друга страна, по отношение на следния
съсобствен недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.503.2134, с адрес: град К.,
община К., област П., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г.
на ИД на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е
от 25.03.2022г.; адрес на поземления имот: гр. К., ул. ***; площ от 164 кв.м.;
трайно предназначение на територията: УРБАНИЗИРАНА; начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м); предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 2134, квартал 172, парцел Х-2134, при съседи:
36498.503.9531, 36498.503.2133, 36498.503.2135, ведно със СГРАДА с
идентификатор 36498.503.2134.1 със застроена площ от 77 кв.м., брой етажи:
2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и ведно със СГРАДА с
идентификатор 36498.503.2134.2, със застроена площ от 9 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: Селскостопанска сграда, ПРИ КВОТИ - 1/10 ид.ч. за О. А. М.,
1/10 ид.ч. за Н. А. М., 1/10 ид.ч. за Ф. Ю. К., 1/10 ид.ч. за М. А. К., 1/10 ид.ч. за
Н. А. М. и общо 5/10 ид.ч. за Н. А. М. и А. М. М. в режим на СИО.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11