Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./01.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА Г.
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16527/2019 г.
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда
6 срещу К.П.Г., ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени
искове с правни квалификации както следва:
1/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане за признаване за
установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:
- сума в размер на 10,36 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по Договор за
фиксирани услуги от 20.02.2015 г. с предпочетен номер ***********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането;
- сума в размер на 34,38 лв., представляваща за неплатени
абонаментни такси за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 15.01.2016 г. с предпочетен номер +***********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането;
- сума в размер на 35,38 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по Допълнително споразумение от 15.01.2016 г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането;
- сума в размер на 30,88 лева, представляваща неплатени абонаментни
такси за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 15.01.2016 г.
с предпочетен номер +***********, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г.
до окончателно изплащане на вземането;
- сума в размер на 32,89 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по Допълнително споразумение от 15.01.2016 г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането;
- Сума в размер на 44,36 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси за мобилни услуги за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г.
по допълнително споразумение от 15.02.2016 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането;
- Сума в размер на 31,88 лева, представляваща неплатена
абонаментна такса за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по допълнително
споразумение от 16.02.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането;
- Сума в размер на 51,29 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г.
по Допълнително споразумение от 15.03.2016 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането
като за горепосочените
суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6577/2019 г. по описа на
Районен съд, град Варна по реда на чл. 410 ГПК
- 2/ чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД с искане за признаване за
установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 92,26
лева, представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
15.02.2016 г. на устройство марка LG Leon Grey за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.04.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането като за горепосочената сума има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6577/2019 г. по описа на Районен съд, град Варна по
реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между него и ответникът са сключени
следните договори: 1/ на 20.02.2015 г. – договор за фиксирани услуги с
предпочетен номер + 35952991201 за срок от 24 месеца със стандартен месечен
абонамент в размер на 5,90 лева; 2/ допълнително споразумение от 15.01.2016 г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** за срок от 24
месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лева; 3/ допълнително
споразумение от 15.01.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*********** за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент от 19,99
лева; 4/ договор за мобилни услуги от 15.01.2016 г. с предпочетен номер +***********
за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент от 39,99 лева; 5/
допълнително споразумение от 15.01.2016 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*********** за срок от
24 месеца със стандартен абонамент 19.99 лева; 6/ допълнително споразумение
от 15.02.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********
за срок от 24 месеца с месечен абонамент от 20,99 лева; 7/ договор за мобилни
услуги от 16.02.2016 г. с предпочетен номер +*********** за срок от 24 месеца с
месечен абонамент в размер на 30,99 лева; 8/ допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца с месечен абонамент от 29,99 лева. Твърди, че ответницата не е изпълнила
задълженията си по горецитираните договори, поради
което дължи заплащането на претендираните суми за
отчетния период, който за всеки от договорите е от 20.10.2016 г. до 19.12.2016
г. Заявява, че между страните има сключен договор от 15.02.2016 г. за лизинг, с
който на лизингополучателя е предостовено
за временно и възмездно ползване устройство с марка LG Leon
Grey с обща лизингова цена от 151,57 лева платима
чрез внасяне на 23 месечни вноски – всяка в размер на 6,59 лева. По договора за
лизинг се твърди, че дължи за периода от 20.10.2016 г. до 19.11.2016 г. и за
периода 20.11.2016 г. до 19.12.2016 г. суми в размер на по 6,59 лева.
Претендира и заплащането на сбора от 12 лизингови вноски за периода от
20.01.2017 г. до 19.02.2017 г. на основание чл. 12 от общите условия към
договора за лизинг. Заявява, че за дължимите суми има издадени три фактури №
**********/20.11.2016 г.; № **********/20.12.2016 г. и № **********/20.02.2017
г. Посочва, че е налице издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на ответника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, с оглед на което за него е налице
правен интерес от предявяване на исковите претенции по реда на чл. 422 ГПК.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от страна на ответника чрез назначения особен представител. Твърди, че
исковите претенции са неоснователни. Оспорва, че ищецът е предоставил
далекосъобщителната услуга предмет на договора, както и че същата е потребена от ответницата. По отношение на претендираните неизплатени задължения твърди, че не е
посочено какви са тези задължения, за какви услуги са, кога и как са
предоставени, действително потребени ли са и каква е
определената цена по съответната тарифа. Твърди се, че клаузата от договора, касаеща плащането на неустойка – представляваща остатъчно
начисляване на абонаментни такси е нищожна поради нейната неравноправност, тъй
като не е индивидуално договорена. Видно от представените фактури е, че липсва
каквото и да е потребление като единствените начислени и претендирани
суми са за абонаментни такси. Прави възражение, че претендираните
суми са погасени по давност, доколкото същите имат периодичен характер Моли за
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
Съдът след като
се запозна с материалите по
делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложен по делото договор за мобилни услуги от 20.02.2015 г. се установява,
че между "Космо България
Мобайл" ЕАД и К.П.Г. е сключен
договор за мобилни услуги, по силата
на който търговското
дружество се е задължило да предоставя
за срок от 24 месеца далекосъобщителни
услуги относно телефонен
номер *********, срещу насрещната
престация – парично месечно възнаграждение в размер
на 5,90 лв. Посочено е, че фактура за ползваните
услуги се издава на 20-то число всеки
месец. Приета като писмено доказателство
е декларация съгласие от 20.02.2015 г., подписана от К.П.Г.,
от която е видно, че същата
е получила екземпляр от общите
условия на «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Като писмено доказателство е прието
и приложение – ценова листа за абонаментните планове за частни лица от
20.02.2015 г.
Като писмено доказателство
по делото е прието допълнително споразумение към договор за мобилни фиксирани услуги от 15.01.2016 г., сключен
между К.П.Г., ЕГН ********** и «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Със
същият е уговорен месечен абонаментен план – „Резерв стандарт 19.99 Коледа 2015“ относно мобилен
номер **********. По същият търговското
дружество се е задължило да предоставя
далекосъобщителни услуги, съобразно
избраният план срещу месечно възнаграждение в размер
на 19,99 лева. Срокът на договора е две години, считано от влизането му в сила на 15.01.2016 г.
На 15.01.2016 г. е сключен договор за мобилни фиксирани услуги между К.П.Г.,
ЕГН ********** и «Т.Б. ЕАД, ЕИК ********* относно използването на мобилен номер **********, с който на абоната е предоставен абонаментен план
„Резерв Стандарт 39.99 с тарифиране на интервали 60 секунди“. Уговорено
е, че фактурата, отразяваща
използваните услуги се издава
на 20-то число всеки месец.
По същият търговското
дружество се е задължило да предоставя
далекосъобщителни услуги, съобразно
избраният план срещу месечно възнаграждение в размер
на 39,99 лева. Като писмено доказателство
по делото е прието допълнително споразумение към договор за мобилни фиксирани услуги от 15.01.2016 г., сключен
между К.П.Г., ЕГН ********** и «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Със
същият е уговорен месечен абонаментен план – „Резерв стандарт 19.99 Коледа 2015“ относно мобилен
номер **********. Срокът на договора е две години, считано от влизането му в сила на 15.01.2016 г. По същият
търговското дружество се е задължило
да предоставя далекосъобщителни
услуги, съобразно избраният
план срещу месечно възнаграждение в размер на 19,99 лева. Приета
като писмено доказателство е декларация съгласие
от 15.01.2016 г., подписана от К.П.Г., от която е
видно, че същата е получила екземпляр
от общите условия на «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********.
Като писмено доказателство
по делото е прието
заявление за смяна на собственост
от 15.01.2016 г. От него е видно, че потребителят Мирчо Рашков Маринов, ЕГН ********** прехвърля
на К.П.Г., ЕГН ********** мобилен номер ********** като
последната се задължава да заплаща предоставените от
оператора «Т.Б. ЕАД, ЕИК ********* предплатени далекосъобщителни услуги.
Като писмено доказателство
по делото е прието допълнително споразумение към договор за мобилни фиксирани услуги от 15.01.2016 г., сключен
между К.П.Г., ЕГН ********** и «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Със
същият е уговорен месечен абонаментен план – „Интернет 6500 Коледа
15“ относно мобилен номер 08936939907. Срокът на договора е две години,
считано от влизането му в
сила на 15.01.2016 г. По същият търговското
дружество се е задължило да предоставя
далекосъобщителни услуги, съобразно
избрания план срещу месечно
възнаграждение в размер на 19,99 лева.
Като писмено доказателство
по делото е прието допълнително споразумение към договор за мобилни фиксирани услуги от 15.02.2016 г., сключен
между К.П.Г., ЕГН ********** и «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Със
същия е уговорен месечен абонаментен план – „Стандарт 20.99“ относно
мобилен номер **********. Срокът на договора е две години от датата на сключването му. По същият търговското дружество се е
задължило да предоставя далекосъобщителни услуги, съобразно
избраният план срещу месечно възнаграждение в размер
на 20,99 лева. На потребителя е предоставено мобилно устройство LG Leon grey, за което е сключен и договор за лизинг от 15.02.2016 г. между страните по делото, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща месечни лизингови вноски за ползване на предоставеното устройство за срок от 24 месеца с падеж 15-то число на месеца, в
размер на 6,59 лева.
Като писмено доказателство
по делото е прието
заявление за смяна на собственост
от 16.02.2016 г. От него е видно, че потребителят Мария
Н. Томова, ЕГН ********** прехвърля
на К.П.Г., ЕГН ********** мобилен номер ********** като
последната се задължава да заплаща предоставените от
оператора «Т.Б. ЕАД, ЕИК ********* предплатени далекосъобщителни услуги.
На 16.02.2016 г. е сключен договор
за мобилни фиксирани услуги от между К.П.Г., ЕГН ********** и «Т.Б. ЕАД, ЕИК
********* относно използването на мобилен номер **********, с който на абоната
е предоставен абонаментен план „Нон стоп 30.99 с
неограничени национални минути“. Уговорено е, че фактурата, отразяваща
използваните услуги се издава на 20-то число всеки месец. По същият търговското
дружество се е задължило да предоставя далекосъобщителни услуги, съобразно
избраният план срещу месечно възнаграждение в размер на 30,99 лева. Приета като
писмено доказателство е декларация съгласие от 16.02.2016 г., подписана от К.П.Г.,
от която е видно, че същата е получила екземпляр от общите условия на «Т.Б.
ЕАД, ЕИК *********.
Като писмено доказателство
по делото е прието допълнително споразумение към договор за мобилни фиксирани услуги от 15.03.2016 г., сключен
между К.П.Г., ЕГН ********** и «Т.Б. ЕАД, ЕИК *********. Със
същият е уговорен месечен абонаментен план – „Интернет 25 000 за 2 години“ относно мобилен номер **********.
Срокът на договора е две години
от датата на сключването му. По същият търговското
дружество се е задължило да предоставя
далекосъобщителни услуги, съобразно
избраният план срещу месечно възнаграждение в размер
на 29,99 лева. Приета като
писмено доказателство е декларация съгласие от 15.03.2016 г., подписана от К.П.Г.,
от която е видно, че същата е получила екземпляр от общите условия на «Т.Б.
ЕАД, ЕИК *********.
По делото е приета като писмено доказателство
фактура № **********/20.11.2016 г., от която е видно,
че задълженията на К.П.Г. за отчетния
период 20.10.2016 г. до 19.11.2016 г. за абонаментни
такси и услуги и лизингови вноски възлизат
на 234,12 лева, от които 6.59 лева – дължима лизингова вноска, а срокът за заплащането им е
05.12.2016 г. От фактура № **********/20.12.2016 г. се установява,
че задълженията на К.П.Г. за отчетния
период 20.11.2016 г. до 19.12.2016 г. за абонаментни
такси и услуги и лизингови вноски възлизат
на 326,31 лева, от които 6,59 лева – дължима лизингова вноска, а срокът за заплащането им е 04.01.2017
г. От фактура № **********/20.02.2017 г. за отчетния
период 20.01.2017 г. до 19.02.2017 г. задъженията възлизат в общ размер на 2334,85 лева като
от тях дължимите лизингови вноски са в размер на
79,08 лева. В горецитираните фактури
е посочено и задължението
на ответника относно всеки един от ползваните телефонни номера за абонаментни
такси и услуги.
Като писмени доказателства
по делото са приети Общи условия на «Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. От раздел пет, т. 27е видно, че плащанията по фактурите ке извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването
й.
Приети като писмени доказателства
са и общите условия във връзка с договорите за
лизинг. От чл. 6, ал.5 е видно, че месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и се заплащат от лизинго
получателя съгласно условията
сроковете и начина на плащане
на задълженията на лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни или фиксирани телефонни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне
на мобилни или фиксирани
услуги и общите условия за взаимоотношения с потребител на съответния вид
услуга. Съгласно чл. 12 от
договорите, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите
условия и действащото законодателство,
да обяви месечните вноски
за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени
в договора за лизинг, дължими и платими.
Съдът с оглед
гореизложената фактическа
обстановка, намира от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 6577/2019 г. по описа на Районен съд,
град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в
съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на претендираните
вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване
на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на
исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
С оглед
съвкупния анализ на приетите
по делото писмени доказателства – договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения
към тях следва
правният извод, че между страните
в настоящото производство са
възникнали валидни облигационни правоотношения
въз основа на сключените
между тях договори - Договор за фиксирани услуги от
20.02.2015 г. с предпочетен номер ***********, Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 15.01.2016 г. с предпочетен номер +***********, Допълнително
споразумение от 15.01.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***********, Договор за мобилни услуги от 15.01.2016 г. с предпочетен номер +***********, Допълнително
споразумение от 15.01.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***********, допълнително споразумение от 15.02.2016 г. към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***********, допълнително споразумение от
16.02.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********,
Допълнително споразумение от 15.03.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********.
Процесните договори, сключени между страните в
настоящото производство, по своята правна природа представляват ненаименовани, консенсуални,
двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които в момента на
сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни
задължения.
Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи
условия, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел,
видно от самите договори и от приетите като писмени доказателства – декларации.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните в настоящото производство
са възникнали действителни материални договорни правоотношения по силата на
сключените между тях договори - Договор за фиксирани услуги от 20.02.2015 г. с предпочетен номер ***********,
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 15.01.2016 г. с
предпочетен номер +***********, Допълнително споразумение от 15.01.2016 г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, Договор за мобилни
услуги от 15.01.2016 г. с предпочетен
номер +***********, Допълнително споразумение от 15.01.2016 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***********, допълнително споразумение от
15.02.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********,
допълнително споразумение от 16.02.2016 г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***********, Допълнително споразумение от 15.03.2016 г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. Ищецът се е
задължил по всеки от тях да предоставя на ответника мобилните услуги по
избраните абонаментни планове, срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на
уговореното възнаграждение. В договорите за мобилни услуги и допълнителните
споразумения към тях са посочени конкретни номера, посредством които
потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са предадените
активни СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват достъп на
потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен
достъп до мрежата чрез предоставения фиксиран номер. С това ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, поради което се явява изправна страна по същите.
Съобразно поетите задължения със сключените договори е издал на ответницата
фактури за месеците от процесния отчетен период за
всеки от предоставените номера. Ответницата от своя страна не е изпълнила
своите задължения – за заплащане изцяло на дължимите месечните абонаметни такси и услуги по договорите за мобилни услуги.
Ищецът е представил данъчни фактури, издадени от него, като в тях са обективирани претендираните
вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси за използване на клетъчната
обществена мрежа на "Т.Б. " ЕАД за процесния
период за всеки от предоставените номера по всеки един от договорите. Налице е
и настъпила изискуемост на сумите за предоставените мобилни услуги и
абонаментни такси по всеки от сключените договори, аргумент от чл. 27 от общите
условия.
С процесните договори страните са поели
насрещни права и задължения, като основното задължение поето от ответника е
именно заплащането на месечните абонаментни такси и използвани
далекосъобщителни услуги, което задължение както се установи от съвкупния
анализ на приетите по делото доказателства не е изпълнено от ответника, с оглед
липсата на извършено плащане в указаните в издадените фактури срокове, аргумент
от чл. 27 от Общите условия, а и след това. Предвид всичко изложено настоящия съдебен
състав приема предявените искове с правно основание чл. 79 ЗЗД относно претендираните абонаментни такси и услуги за доказани по
основание и размер, поради което подлежат на уважаване в цялост. Неоснователни
са възраженията на ответника, че следва да има отправена покана до него относно
дължимостта на сумите, доколкото същият с
подписването на процеснието договори се е задължил
месечно да заплаща дължимата абонаментна такса и дължимите суми за използвани
услуги относно всеки от предоставените номера като освен това падежът на
задълженията е ясно уговорен в чл. 27 от Общите условия, с които ответницата се
е съгласила, поради което покана не е необходима. Такава е необходима само ако
не е уговорен падеж на задълженията, какъвто не е процесният
случай, аргумент от чл. 82 ЗЗД. Неоснователно е възражението на ответницата, че
не са й предоставени далекосъобщителни услуги, доколкото този факт остава
недоказан, тъй като не се установява за процесния
период да е препятстван достъпа на потребителя до мрежата, чрез която се
осъществява пренос на далекосъобщителни услуги. Ирелевантно
е възражението на ответницата, че процесните фактури
не са подписани от нея, доколкото това не е условие за валидност на издадения
счетоводен документ. Ирелевантни са също и
възраженията на ответницата за недължимост на неустойката,
доколкото такава не е предмет на настоящото производство.
От представения по делото лизингов договор от 15.02.2016 г. сключени
между страните по делото се установява, че между тях съществува валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на
ответника вещ – мобилен апарат, индивидуализиран в процесния
договор срещу задължение на ответника за заплащане на 24 месечни лизингови
вноски. От събраните по делото доказателства (договори за лизинг - чл. 4) се
установява, че при сключване на процесния договор на
ответника е предадено мобилното устройство предмет на договора. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства и представените по делото три броя
фактури се установява, че ответникът не е изпълнил насрещното дължимо от него
задължение по договора за лизинг за заплащане на дължимите лизингови вноски,
възлизащи в размер на 92,26 лв. С оглед гореизложеното следва изводът, че и
тази искова претенция подлежи на уважаване. От разпоредбата на чл. 6 от общите
условия към договора за лизинг се установява, че лизинговите вноски са дължими.
Съгласно чл. 12 от договорите, в случай на неизпълнение на задължението за
плащане на лизингови вноски лизингодателят има право
в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото
законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и
всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими. Установено
е, че между страните е сключен договор за лизинг, по които ответникът не е
изпълнил задължението си да плати лизингови вноски и задълженията са обявени за
предсрочно изискуеми, като към настоящият момент вноските са и падежирали. По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, нито че
последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената вещ, което е
обусловено от заплащане на цената на устройството. С оглед гореизложеното искът
за заплащане на претендираната сума на основание този
договор се явява основателен и доказан до пълния предявен размер.
По отношение на възражението
за изтекла погасителна давност настоящия съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 110 ЗЗД общата погасителна
давност е петгодишна. С изтичането й се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Такъв друг срок е например предвиденият в чл.
111, б. "в" ЗЗД, според който с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съдържанието
на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики са изяснени
в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. Прието е, че това са повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В мотивите към тълкувателния акт е посочено, че правопораждащите юридически факти могат да бъдат различни,
поради което не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания,
като две от тях - вземанията за наем и лихви, законодателят е посочил примерно
в разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следва да се постави въпросът
дали вземанията на търговското дружество за абонаментни такси и услуги и за
заплащане на лизингови вноски имат характера на периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Лизингът е търговска сделка, като със
сключването на този договор лизингодателят се
задължава да предостави на лизингополучателя
определена вещ за ползване срещу възнаграждение. Лизингополучателят
се задължава да плати възнаграждението на определени вноски, платими по
предварително уговорен погасителен план, на посочена дата. С всяка лизингова
вноска той плаща част от цената на вещта като еквивалент на предоставеното
ползване. По време на договора или след изтичане на неговия срок лизингополучателят може да придобие собствеността върху
вещта. Договорът за лизинг е близък до договора за наем, арг.
препращащата разпоредба на чл. 345 ТЗ. Следователно основното задължение на лизингополучателя при оперативния лизинг се касае за
повтарящо се, трайно изпълнение на парични задължения, които имат единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерът на плащанията е изначално определен.
Чл. 111, б. "в" ЗЗД предвижда, че вземанията по периодични плащания
се ползват с тригодишен срок на погасителната давност. Такъв е срокът на
давността на вземанията за възнаграждение /вноски/ по договора за лизинг.
Характеристиката на тези вземания покрива дефинитивното тълкуване на чл. 111,
б. "в" ЗЗД, извършено с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/ 2011 г. ОСГТК на ВКС. Съобразно сключените договори за
мобилни услуги потребителят се задължава да заплаща повтарящи се парични
задължения, които имат единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, поради
което следва изводът, че и вземанията по договорите за мобилни услуги се
ползват с тригодишна погасителна давност. При предявени искове по реда на чл.
422 ГПК исковите претенции се смятат предявени от момента на подаване на
заявлението, аргумент от чл. 422, ал.1 ГПК. Падежът на най-старите задължения е
настъпил на 06.12.2016 г., а исковите претенции са предявени на 30.04.2019 г.
/датата на подаването на заявлението в съда/. С оглед гореизложеното следва, че
погасителната давност за периодичните плащания, т. е. 3 години не е била
изтекла, поради което възражението за изтекла погасителна давност следва да се
остави без уважение.
По отношение на разноските: В настоящото
производство ищецът е поискал присъждане на сторените в производството разноски
като с оглед уважаване на исковите претенции следва на същия да му се присъдят
както извършените в исковото, така и извършените в заповедното производство
разноски. Претендира сумата от 25 лева – внесена държавна такса в заповедното
производство; 360 лева – заплатен адвокатски хонорар в заповедното
производство; 425 лева – заплатена държавна такса в исковото производство; 450
лева – заплатено възнаграждение за особен представител и 300 лева – адвокатско
възнаграждение в исковото производство. В кориците на делото се съдържат
доказателства за заплащането на същите. Направено е възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар, поради което
съдът дължи произнасяне по същото. На основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че
дължимото възнаграждение е в размер на 600 лева, поради което възражението
следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното съдът следва да
присъди в полза на ищеца разноски в размер на 385 лева за заповедното
производство и 1175 лева за исковото производство, които следва да се възложат
в тежест на ответника, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД в отношенията между „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк София, сграда
6 и К.П.Г., ЕГН **********, адрес: ***, че К.П.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, сумите както следва: сума
в размер на 10,36 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за
периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по Договор за фиксирани услуги от
20.02.2015 г. с предпочетен номер ***********, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането; сума в размер на
34,38 лв., представляваща за неплатени абонаментни такси за периода
20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 15.01.2016 г. с
предпочетен номер +***********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането; сума в размер на 35,38 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода
20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по
Допълнително споразумение от 15.01.2016 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането; сума в размер на 30,88 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016
г. по Договор за мобилни услуги от
15.01.2016 г. с предпочетен номер +***********,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
30.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането; сума в размер на 32,89 лева, представляваща неплатени абонаментни
такси за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г.
по Допълнително споразумение от 15.01.2016 г. към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***********, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането; сума в размер на 44,36 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси за мобилни услуги за периода
20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по допълнително споразумение от 15.02.2016 г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането; сума
в размер на 31,88 лева, представляваща неплатена абонаментна такса за
периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по допълнително споразумение от
16.02.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.04.2019
г. до окончателно изплащане на вземането; сума
в размер на 51,29 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за периода 20.10.2016 г. до 19.12.2016 г. по Допълнително
споразумение от 15.03.2016 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 30.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането като за горепосочените суми има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6577/2019 г. по описа на Районен съд, град
Варна по реда на чл. 410 ГПК
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД в отношенията между „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес парк София, сграда 6 и К.П.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, че К.П.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
130460283чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД
сума в размер на 92,26 лева, представляваща неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 15.02.2016 г. на устройство марка LG Leon Grey за периода 20.10.2016
г. до 19.12.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 03.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането като за горепосочената сума има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6577/2019 г. по описа на Районен съд, град
Варна по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА К.П.Г., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 сумата от 1175 лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски и сумата от 385 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: