Р Е Ш Е Н И Е
№ 398 /19.6.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на седемнадесети
май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2. Дияна Златева - Найденова
при секретаря Десислава Ангелова и при участието
на прокурора Тихомир Гергов, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 297 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на Р.И. *** против Решение № 87 от 15.02.2023
г., постановено по нахд № 811/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № ТКО-7/04.05.2022
г. на директора на Областно пътно управление – Пазарджик, с което за нарушение
на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Закона за пътищата, на основание чл. 53, ал.
1 от същия закон, на касаторката е наложена глоба в размер на 2 000 лв.
Касаторката – Р.И.И. – моли да бъде отменено
обжалваното решение. Намира същото за
неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за нарушения на закона.
Ответникът
– директор
на Областно пътно управление – Пазарджик – оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния си
представител преди проведеното съдебно заседание. Сочи доводи за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение. Претендира разноски.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило
неблагоприятно за нея.
Районният съд е
потвърдил наказателното постановление, като е приел, че извършването на нарушението е безспорно
установено със събраните по делото доказателства, липсват нарушения в
административнонаказателното производство и нарушението не е маловажно, а
наложената санкция е определена в законосъобразен размер.
Настоящият
касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.
Действително, касаторката
не е изпълнила задължението си да се снабди с разрешение на администрацията,
управляваща пътя преди да започне експлоатацията на своите търговски крайпътни
обекти.
Фактът на осъществяване
на деянието е несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал събраните
гласни и писмени доказателства.
Неоснователни са
възраженията на касаторката.
Произнасянето на
наказващия орган в едномесечен срок от получаване на преписката съгласно чл.
52, ал. 1 от ЗАНН има препоръчителен характер и не може да доведе до
незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая е спазена
императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното
постановление (04.05.2022 г.) в шестмесечен срок от съставянето на акта
(17.01.2022 г.).
Несъстоятелни са
и доводите за маловажност на нарушението или алтернативно за несправедлив
размер на наложената санкция.
Правилно съдът е
приел, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайната за този вид нарушения. Нещо повече, то дори е с по-висока такава,
тъй като са налице множество отегчаващи обстоятелства, обосноваващи
определената по-висока глоба от минималната предвидена в закона за този вид
нарушения.
Действително,
както сочи съда, републиканският път в чиято обслужваща зона е извършено
нарушението е изключително натоварен, тъй като поема основния трафик от
столицата към националния курортен град Велинград. Освен това обектите са
разположени само на 11 метра от пътя (при ширина на обслужващата зона 50 м,
съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗП). Не на последно място търговският обект, който се
е експлоатира не е един, а два –
автосервиз и магазин за авточасти и площадка за разкомплектоване на излезли от
употреба МПС. Всички тези обстоятелства обосновават по-значителния риск от
настъпване на ПТП и инциденти, предвид натоварения път, многото клиенти на търговските
обекти и изключителната близост до края на пътя. При наличието само на едно
смекчаващо обстоятелство – първо нарушение, безспорно е налице превес на
отегчаващите над смекчаващите обстоятелства. Затова глобата, която е определена
в размер на 2000 лв. при законов диапазон от 1000 до 5000 лв. и е над
минималната но под средната, е справедлива и ще способства като ефективна
превенция срещу бъдещи нарушения от страна на касаторката.
Следователно, е
правилен изводът на районния съд, че е налице извършено нарушение, което е
констатирано при спазване на правилата на административноказателното
производство, като за извършването му е наложена законосъобразна и справедлива
санкция.
Предвид
гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил материалния закон, и
правилно е потвърдил наказателното постановление. Затова, като законосъобразно,
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 100 лв.,
който е близък до минималния, предвиден в закона (който е 80 лв.) и е справедлив
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение
№ 87 от 15.02.2023 г., постановено по нахд № 811/2022 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, с което решение е потвърдено Наказателно постановление №
ТКО-7/04.05.2022 г. на директора на Областно пътно управление – Пазарджик, с
което постановление за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от Закона за
пътищата, на основание чл. 53, ал. 1 от същия закон, на Р.И. *** е наложена
глоба в размер на 2 000 лв.
Осъжда Р.И. ***
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски по делото в размер на 100
лв. /сто лева/.
Решението е
окончателно.
Председател:
/п/
Членове:
1. /п/
2. /п/