РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. М. , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Пламена С. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20211600500154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и слд. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Г.И., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. В., ул. „Ц." № *, вх. *, ап. *, чрез адв. Т.С.Л.а от
Адвокатска колегия – В., срещу Решение № 260143/9.04.2021г. по гр. д. №
948/2020Г. на ЛРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-
въззивник ревандикационен иск за предаване на владението върху следния
недвижим имот: Нива от 22 259 кв.м., четвърта категория земя,
представляваща имот с идентификатор № * по КККР за землището на с. М.,
общ. В., обл. М..
В жалбата се твърди, че решението, в обжалваната част, е
незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че след подялбата на
реституирания имот от 43,075 дка въззивника А.И. придобил от праводателя
1
си И.И. повече от половината от първоначалния имот, а именно имотът с
площ 22,259 дка. В тази връзка се сочи, че погрешно районният съд приел, че
ищецът А.И. придобил 5/12 ид. ч. от реституирания имот с площ от 43,075
дка, доколкото той притежавал повече от половината от собствеността върху
първоначалния имот. Твърди се още, че правното основание на ответника за
владение върху имота било невалидно и непротивопоставимо. Изложени са
аргументи и досежно валидността на плащането по сключения аренден
договор. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната част, като по
същество се уважи ревандикационния иск в неговата осъдителна част.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „А.” ЕООД, с ЕИК *, представлявано от управителя К.М.С., чрез
пълномощник адвокат при АК-М. Р.Б., с изложени аргументи за
неоснователност на въззивната жалба. Намира постановеното решение за
правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява
от адв. Б., който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на същата и
моли за присъждането на разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доказателствата
по делото и становищата на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е подадена в
законоустановения срок за обжалване, от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А.Г.И. с
правно основание чл. 108 от ЗС срещу „А.” ЕООД, представлявано от
управителя К.М.С., с искане съдът да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: Нива от 22
2
259 кв.м., четвърта категория земя, представляваща имот с идентификатор №
*** по КККР за землището на с. М., общ. В., обл. М. и да го осъди да предаде
на ищеца владението върху последния.
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства.
Не се спори между страните, че ищецът е изключителен собственик на
процесния имот.
С Решение № 121А от 11.11.1994 г. на Поземлена комисия - гр. В. е
възстановен на Я.Т.Ц., б.ж. на гр. С., недвижим имот, нива от 43, 075 дка,
имот № *, четвърта категория земя, в землището на с. М., обл. М..
Я.Ц. е починал на 23.10.1977 г., видно от представено удостоверение за
наследници на С. община. Същият е оставил наследници: две дъщери –
Н.Я.П. и В.Я.Н., както и съпруга З.Г.Ц..
Не се спори по делото, че бракът на Я.Ц. и З.Ц. бил трети пореден и за
двамата, като нямали общи деца. Към момента на възстановяване на
процесните имоти /1994 година/ З.Ц. вече била починала.
Не е спорно между страните, че нейните наследници /син, внуци и
правнуци/ не придобиват собственост върху възстановените имоти по силата
на чл.9а ЗН, според която разпоредба наследниците на последващ съпруг не
наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от
брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.
Както беше посочено, Я.Ц. е бил наследен от двете си дъщери Н.Я.П. и
В.Я.Н., които са получили по равни части от процесните имоти, т.е. по ½
идеална част за всяка.
Н.П. е починала през 1999 година, като същата е имала две дъщери –
В.П. и М.П.. М.П. обаче е починала преди майка си /през 1992 година/, като
същата е била неомъжена и без деца. Ето защо след смъртта на Н., същата е
била наследена от дъщеря си В.П., която е получила нейната ½ идеална част
от процесните имоти.
В.Я. е починала през 1993 година, като същата е наследена от
3
единствения си син – А.А.Г., който е получил нейната ½ идеална част.
Видно от удостоверението за наследници, А.Г. е починал през 2000
година, неженен и без деца. Към момента на смъртта си същият не е имал
низходящи, възходящи, съпруга, нито братя и сестри, поради което същият е
следвало да бъде наследен от своите роднини по съребрена линия до шеста
степен включително съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.4 от ЗН.
Неговите роднини по съребрена линия, трета степен са били: Н.П. –
леля по майчина линия /починала 1999 г./; З.Н. – чичо по бащина линия
/починал 1994 г./; К.Г. – леля по бащина линия /починала 1975 г./; Р.Г. – леля
по бащина линия /починала 1992 г./; К.Й. – леля по бащина линия /починала
1991 г./ и С.К. – чичо по бащина линия /починал 1988 г./.
Тъй като всички роднини от трета степен, съребрена линия, са били
починали към момента на смъртта на А.Г. през 2000 година, същият е бил
наследен от роднините си по съребрена линия, четвърта степен, тоест от
своите първи братовчеди по майчина и бащина линия, които са наследили по
равно неговата ½ идеална част от процесните имоти.
Видно от удостоверението за наследници, това са лицата: Д.К., Р.Д.,
Г.Б., Е.Т., Ц.Е. и В.П., които са наследили по 1/12 идеална част от процесните
имоти.
Следва да бъде посочено, че към момента на смъртта на А.Г. през 2000
година, неговите първи братовчеди Л.Р. и Н.Т. вече са били починали и по
силата на чл.8, ал.4, изр.2 същите не се заместват от своите деца, тъй като
законодателят в така регламентирания четвърти ред наследници по закон не
допуска наследяване по право на заместване.
Следователно квотите на съсобствениците на процесния имот са били:
В.П. - 7/12; Д.К. – 1/12; Р.Д. - 1/12 ; Г.Б. – 1/12; Е.Т. – 1/12 и Ц.Е. – 1/12
идеални части.
Впоследствие през 2016 година Д.К. е наследена от сина си Л.С., а Г.Б. е
наследена от дъщеря си Р.Д. през 2017 година.
С Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег. № 2513/10.04.2012 г.,
акт № 275, том 6 на Служба по вписванията - гр. Л. Л.Т.К. е отдал под аренда
4
на "А." ЕООД за срок от седем стопански години горепосочения имот - нива
от 43, 075 дка, имот № *, четвърта категория земя, в землището на с. М., обл.
М., чийто действие започва на 01.10.2011 г.
С два анекса - Анекс към Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.
№ 26/08.01.2015 г., акт № 18, том 1 на Служба по вписванията - гр. Л. и Анекс
към Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег. № 1203/13.02.2018 г., акт
№ 63, том 4 на Служба по вписванията - гр. Л., сключени между ответника
"А. и Л.Т., е продължен срокът на арендния договор. Двата анекса са в сила
от 01.10.2018 г., като срокът на единия е 10 стопански години, а на другия - 30
стопански години.
На 21.03.2018 г. с Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег. №
1935/21.03.2018 г., акт № 159, том 5 на Служба по вписванията - гр. Л.,
сключен между "А." ЕООД от една страна и – И.К., Р.М., В.П., И.К. и Д.П., от
друга, е отдаден под аренда, считано от 01.10.2018 г., реституираният имот за
срок от 30 години.
На 03.04.2018 г. В.П. е прехвърлила на К.М.С. чрез две сделки - замяна
и покупко-продажба, изповядани съответно с Нотариален акт № 173, том ІІІ,
рег. № 2214, дело № 161/03.04.2018 г. и Нотариален акт № 174, том ІІІ, рег. №
2216, дело № 162/03.04.2018 г., двата на Д.М. - Нотариус с рег. № * от РНК,
своите 7/12 ид. части от имота.
Останалите идеални части от имота са били прехвърлени от останалите
съсобственици на И.А.И., както следва: на 29.03.2018 г. Е.Т.Т. прехвърля 1/12
ид.част; на 30.03.2018 г., Р.К.Д., Ц.Е. и Л.С. прехвърлят общо 3/12 ид.части;
на 23.04.2018 г. Р.Д. прехвърля своята 1/12 ид.част.
С тези сделки И.А.И. става собственик на 5/12 ид.части, а К.М.С. -
собственик на 7/12 ид.части от реституирания имот, видно от приложена
справка от имотен регистър на л. 82-84.
По-късно се извършва делба, вероятно доброволна на този имот, като
точни данни по делото кога е извършена тя липсват, но видно от приложена
актуална скица, от имота с № * по предходния план на с. М., който е бил
възстановен с площ 43, 075 дка., е образуван процесния имот с площ 22, 259
дка.
5
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Постановеното решение, преценено служебно при условията на чл. 269
ГПК, е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност,
съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като следи и без довод за
нарушения на императивните материалноправни норми.
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, следва да са
налице трите изискуеми от закона кумулативно дадени предпоставки: ищецът
да е собственик на имота, последният да се държи или владее от ответника и
същият да държи или владее имота без правно основание. Не е ли налице една
от изискуемите предпоставки, искът по чл. 108 ЗС, не следва да бъде уважен.
В случая, не е спорно между страните, че ищецът е собственик на
процесния имот и че същият не упражнява фактическа власт върху него.
Имотът е в държане на ответника, като при преценката дали може да уважи
иска в осъдителната част, съдът следва да съобрази дали ответното дружество
има противопоставимо на ищеца право да ползва процесните две ниви.
В настоящия казус съдът приема, че не е налице третата законова
предпоставка за уважаването на ревандикационния иск - имотът да се държи
от ответника без правно основание, тъй като процесната земеделска земя се
държи от ответника на правно основание - въз основа на валиден Договор за
аренда от 21.03.2018 г., вписан в СВ Л. с вх. peг. № 1935, акт №159, том 5 от
21.03.2018 год. С този договор лицата И.И.К., Д.А.П., И.К.К.-.З., Р.Г.М. и
В.И.П., лично или чрез К.С. като пълномощник, в качеството си на
арендодатели предоставят на ответника процесните имоти за срок от 30
години, считано от 01.10.2018 г.
Както беше установено, И.И.К., Д.А.П., И.К.К.-З. и Р.Г.М. не
притежават права в съсобствеността, възникнала по силата на наследяване и
реституция, но лицето В.И.П. се явява съсобственик с повече от 50% в
съсобствеността. Същата е притежавала 7/12 идеални части от
съсобствеността към момента на сключване на договора за аренда.
По приложението на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието
/ЗАЗ/ ВКС се е произнесъл с ТР 2/2017 г. на ОСГТК, в което е прието, че ЗАЗ
6
създава режим на специално регулиране на договорите за аренда във връзка
със спецификата на обекта на ползването, а в решение № 12 от 1.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о. е прието, че договор за аренда може да
бъде сключен само от собственик, респ. съсобственици, които притежават
повече от 50 % от общия земеделски имот. Договорът за аренда, сключен от
съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот,
е непротивопоставим на останалите съсобственици.
Константна е практиката, че сключването на договор за аренда, както
преди, така и след приемането на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в
земеделието, съставлява управително действие по отношение на вещта, но с
изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, е преустановена възможността договор за
аренда да се сключва от съсобственик с миноритарен дял, без съгласието на
останалите съсобственици, като уредбата е приведена в съответствие с
нормата на чл. 30-32 ЗС.
В конкретния случай, след сключването и вписването на договора за
аренда от 21.03.2018 г., съсобственикът В.П. е прехвърлила на К.М.С. чрез
две сделки - замяна и покупко-продажба, изповядани съответно с Нотариален
акт № 173, том ІІІ, рег. № 2214, дело № 161/03.04.2018 г. и Нотариален акт №
174, том ІІІ, рег. № 2216, дело № 162/03.04.2018 г., двата на Д.М. - Нотариус с
рег. № * от РНК, своите 7/12 ид. части от имота.
Впоследствие собствеността върху имота е била придобита в цялост от
праводателя на ищеца. Ищецът се явява приобретател на арендувания обект и
по силата на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ замества арендодателя като страна в договора за
аренда, ако същият е бил вписан. Следователно, законодателят предвижда
оповестително-защитно действие на вписването на договора за аренда по
отношение на лице, придобило собствеността от арендодателя.
По изложените съображения, настоящия състав на съда приема, че
ответното дружество има противопоставимо на ищеца право да ползва
процесните две ниви.
Въззивният съд напълно споделя подробните и прецизни правни изводи
на първоинстанционния съд и като правилно, решението следва да бъде
потвърдено.
7
По разноските:
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК въззиваемото
дружество има право на съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. По
делото са ангажирани доказателства, че такова действително е заплатено,
поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната
страна сумата от 800.00 лева, представляващи разноски в производството.
Така мотивиран, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260143/9.04.2021г. по гр. д. №
948/2020Г. на ЛРС
ОСЪЖДА А.Г.И., с ЕГН: **********, да заплати на "А." ЕООД, с ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: с. З., обл. М., ул. "Д." № *,
представлявано от К.М.С., сумата от 800.00 лева, представляващи разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8