Решение по гр. дело №44083/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20830
Дата: 16 ноември 2025 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20251110144083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20830
гр. София, 16.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110144083 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.-О.З.“
ЕАД, искова молба, насочена против ЗАД „О.З.“ АД, с която е предявен иск с правно
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ с искане да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 365.69лв. -
непогасен остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета
44012132420261, във връзка с щети по лек автомобил „Фолксваген с ДК № СВ ****
ТЕ, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 24.06.2024г, около 16.30часа, в гр. София, е настъпило ПТП между лек автомобил
„Тойота РАВ 4“ с ДК № СВ**** ТМ, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № СВ **** ТЕ,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на застрахованият
при ответника автомобил причинил виновно щети по МПС-то, застраховано при
ищеца. Сочи се, че при ищеца е заведена преписка по щета 44012132420261, по която е
определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1196.61лв. с
включени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. Твърди се, че до ответника е
изпратена регресна покана, като била възстановена част от сумата или 830.92лв. Сочи
се, че неизплатената част възлиза в размер на 365.69лв., за която сума е заявена
исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва размера на предявения иск, като сочи, че с изплатената от
дружеството сума са погасени всички задължения, свързани с ремонта на
застрахования при ищеца лек автомобил. Останалите доводи на ищеца не се оспорват.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

1
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 24.06.2024г, около
16.30часа, в гр. София, е настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с ДК
№ СВ**** ТМ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и
лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № СВ **** ТЕ, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“, при което водачът на застрахованият при ответника автомобил
причинил виновно щети по МПС-то, застраховано при ищеца, че при ищеца е заведена
преписка по щета 44012132420261, по която е определено и изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1196.61лв. с включени ликвидационни разноски в размер на
15.00лв., че до ответника е изпратена регресна покана, като била възстановена част от
сумата или 830.92лв.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с
оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98
от 21.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация
следва извода, че с извършеното частично плащане ответното дружество прави
извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и
изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се
установява, че стойността необходима за възстановяване на застрахования при ищеца
лек автомобил „Фолксваген ъп“ с ДК № СВ **** ТЕ, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 1437.10лв.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика
на увредения автомобил в размер на 1196.61лв., с включени ликвидационни разноски,
както и обстоятелството, че ответникът е възстановил 830.92лв. или част от
дължимото се обезщетение, респективно неизплатената част е в размер на 365.69лв.,
като доколкото претенцията е заявена именно за сума в такъв размер, същата се явява
изцяло основателна.
2
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника, формулирано в
проведеното открито съдебно заседание, че вещото лице е дало завишена цена на един
от увредените елементи, а именно задното стъкло на автомобила.
При изслушването експертът посочи изрично, че стойността на процесното
задно стъкло е определена на база средни пазарни цени, който размер е релевантен при
определяне размера на дължимото се застрахователно обезщетение, като изложи
подробни съображения в тази насока, които съдът кредитира като пълни и
мотивирани.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 850.00лв., от които 50.00лв. – държавна
такса, 400.00лв. – адвокатско възнаграждение и 400.00лв. – депозит вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК **********, да заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД ,
ЕИК **********, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ сумата от 365.69лв. -
непогасен остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета
44012132420261, във връзка с щети по лек автомобил „Фолксваген с ДК № СВ ****
ТЕ, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, причинени виновно на 24.06.2024г.
от водача на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с ДК № СВ**** ТМ, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 20.08.2025г. до окончателно изплащане на сумата
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД , ЕИК **********, сумата от 850.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3