№ 964
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110215133 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. Д. срещу Наказателно постановление № 24-4332-016189 от
15.07.2024г., издадено от н-к сектор към СДВР отдел ПП- СДВР, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание, както следва :
1.по чл.179, ал.2, ,вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП глоба в размер на 200/ двеста / лева.
В жалбата се релевират основания за отмяна на обжалваното НП, касаещи несъгласие с
фактическата обстановка изложена НП. Сочи, че единствената причина за настъпилото ПТП
е поведението на другия водач. Моли да се отмени НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява, явява се адв. П./ с пълномощно по делото
/. Моли да се отмени обжалваното НП, претендира направени разноски по делото.
Депозирала писмени бележки в които намира, че вина за настъпилото ПТП е на водача на
другия автомобил, който се движел с несъобразена скорост. Излагат се доводи, че
актосъставител не е очевидец на твърдяно нарушение, поради което не и възприел правилно
фактическата обстановка. Сочи, че автомобила на жалбоподател е бил и с двете си задни
гуми на тротоара когато е настъпил удар в неговата задна част, поради което намира, че
удара е бил предотвратим от страна на другия водач на МПС. В жалбата се зъстъпва и
становището, че другия водач е бил предприел маневра изпреварване несъобразена с
непрекъснатата маркировка.
1
Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание,
представя : декларация ПТП, скица, протокол за ПТП, възражение от жалбоподател и
справка разпечатка за допуснатите нарушения и наложени наказания на жалбоподателя по
Закона за движение по пътищата към датата на издаване на наказателното постановление,
както и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на
длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към
момента на издаване на наказателното постановление. В представени по делото писмени
бележки взема и отношение по същество, моли да се потвърди обжалваното НП, като
правилно и законосъобразно. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери
законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 29.06.2024г. около 16: 40 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал лек автомобил
"Лексус" с ДК № *******. Автомобилът се движел в с.Панчарево, по ул. "Самоковско шосе“
с посока от с.Кокаляне към Околовръстен път. В автомобила управляван от жалбоподател се
е намирала св. ИВ. Т., на предна дясна седалка. В този пътен участък движението е било
натоварено и в двете посоки, пътното платно е с две ленти за движение, с непрекъсната
хоризонтална маркировка. На около 100 метра преди ресторант Лебеда, жалбоподател
предприел извършването на маневра завиване наляво, като не пропуснал насрещно
движещия се по ул. "Самоковско шосе" с посока на движение от "Околовръстен път" към
с.Кокаляне лек автомобил " Фолксваген" с рег. № *****, управляван от св. А. Н., при което
реализирал пътно-транспортно произшествие между двата автомобила. Автомобила
управляван от жалбоподател е бил перпендикулярно на пътното платно, навлязъл в с двете
предни колела на бордюра, като удара е настъпил в неговата задна дясна част. В автомобила
управляван от св.Н. на задна седалка се намирала неговата дъщеря. Водачите на
автомобилите и пътниците в тях, не са получили телесни увреждания.
Пристигнал и екип на ОПП СДВР, които извършили оглед на местопроизшествието, снели
обяснения от двамата водачи и съставили протокол № 948662 и скица за настъпилото ПТП,
въз основа на декларации изготвени от участниците в ПТП-то.
На 29.06.2024 г. на жалбоподателят бил съставил АУАН бл. № 1343301 за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. При връчването на АУАН жалбоподателят
вписал, че няма възражения. Допълнителни писмени възражения жалбоподателя не е
депозирал и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и въз основа материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация
2
съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП
наложил на жалбоподателя Б. глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Т. М., А. Н., Р. С. и ИВ. Т.,
писмени - протокол за ПТП; декларации от двамата водачи, скица за ПТП; справка-картон на
жалбоподател; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и заповед № 8121к-13312/23.10.2019г. на
министъра на вътрешните работи.
Времето и мястото на настъпване на процесното ПТП, както и посоката на движение на
двата автомобила-участници в него, се изясняват безпротИ.речИ. посредством всички
приобщени по делото доказателствени източници. Деформациите, причинени на
автомобилите в резултат от удара, се установяват еднозначно, посредством обективираните в
протокола за ПТП констатации, скица за ПТП и показания на разпитани свидетели. От
показанията на св.Н. е изводимо, че управляваният от него автомобил преди удара се е
движел с допустима скорост, но без да може да се установява с категоричност дали е била
над или под максимално допустимата за процесния участък от пътя.
Същевременно протИ.речия се констатират между показанията на свидетел Н., С. от една
страна, и тези на св.М. и св. Т. от друга, по отношение механизма, причините за настъпване
на ПТП и местоположение на автомобила на жалбоподателя след удара. Последното налага
по-подробното обсъждане и анализ на тези елементи от фактическата обстановка, и
съпоставката на депозираното от свидетелите с останалите приобщени в хода на съдебното
следствие доказателствени източници.
Преценявайки доказателствената съвкупност в нейната цялост, съдът прецени, че по
отношение обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП следва да кредитира
изложеното от първата група цитирани свидетели - Н., С., доколкото техните показания в
съответните части кореспондират с констативния протокол за ПТП и с декларираното лично
от жалбоподателя, че ПТП настъпило докато извършвал маневра "ляв завой" с управлявания
автомобил, при наличие на непрекъсната маркировка / лично изготвил Декларация за ПТП и
начертал скица към същата/. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП, възприет от
актосъставителя С., категорично кореспондира и с местоположението на щетите по двата
автомобила, които се установяват от Протокол и скица за ПТП. От последните е видно, че
автомобила на жалбоподател не е бил със задните си гуми на тротоара, след като е
предприел маневра завой наляво, а само с предните гуми. Това обстоятелство с
категоричност идва да обори показанията на св.Т. и М., че автомобила изцяло е бил на
тротоара/ с четирите си гуми/, като от друга страна ако това беше така, то между двата
автомобила не би имало и каквото и да е съприкосновение. Напротив удара е бил в задна
дясна част на управляван от жалбоподател автомобил, която се е намира в лентата за
движение в посока София- Самоков. Получените увреждания по автомобила на
жалбоподател са описани в Протокол и скица за ПТП- в задната част на автомобила, като
3
такава е и информацията от страна на показанията на св. Т. и св.М..
Доколкото св. Т., макар и очевидец на настъпването на ПТП, не притежава специални знания
и умения в съответната област, съдът не кредитира показанията и в частта, обективираща
субективните и разсъждения за причините за настъпването на удара, а именно неадекватно
поведение на другия водач като счита, че обективни данни и находки за това управляваният
от жалбоподател да се е намирал на тротоар и другия автомобил да е спрял след удара на 50
метра, по делото не се събраха.
Материалната компетентност на св.С. като актсъставител, и компетентността на наказващия
орган по издаване на наказателното постановление, следват съгласно заеманите длъжностни
и правомощията, делегирани им по силата на заповеди на министъра на вътрешните
работи.Св.С. има ясен спомен за посетеното от него ПТП, като възпроизвежда същите
логично и последователно. Свидетеля описва предприетите от него действия при пристигане
на място, като сочи, че автомобила предприел завой наляво е отнел предимство на другия
водач, което е довело и до настъпване на ПТП между двата автомобила. Заявява, че удара е
страничен в задна част на управляван от жалбоподател автомобил. Този свидетел описва и
поведение на едно трето –неустановено по делото лице, което се е представяло за
пожарникар, което се опитвало да се бърка в тяхната работа, като искал обяснения от другия
водач.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
АУАН и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в
законоустановените ред и форма, при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
и не страдат от сочените в жалбата процесуални пороци. Както в АУАН, така и в НП,
обективните признаци на осъщественото от жалбоподелел поведение, реализирало състава
на нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, са описани подробно и ясно. Посочени са също мястото
и времето на извършването му.
Твърденията за допуснати процесуални нарушения, свързани с липса на описание на
нарушение и обстоятелствата при които е извършено, следва единствено да преценяват като
способ на защита. С оглед на това съдът прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални
основания за отмяната на НП.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно. При
установената фактическа обстановка, която коресподира с възприетата от актосъставителя и
наказващия орган, съдът прие, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава
на нарушението по чл. 37, ал. 1 ЗДвП който задължава водачите на нерелсови пътни
превозни средства при завиване наляво за навлизане в друг път да пропуснат насрещно
движещите се пътни превозни средства. Именно при предприета маневра завой наляво, при
която жалбоподателят не е пропуснал движещия се срещу него направо лек автомобил,
управляван от св.Н.,се е стигнало до настъпване на произшествието. Произшествието е
4
настъпило, тъй като жалбоподателят не е изпълнил задължението си да пропусне движещия
си направо автомобил, отнемайки предимството му. Обстоятелството дали последният се е
движел бързо, е ирелевантно, доколкото не дерогира законовото задължение, вменено
съгласно нормата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Последното означава, че водачът, който има
намерение да извърши маневра по завиване наляво, следва да се въздържа от това, докато не
се убеди, че с действията си няма да застраши превозните средства, които се движат направо.
Още повече, че наличието на усложнена пътна обстановка, каквато се твърди да е
съществувала – натоварено движение и в двете посоки е предполагала вниманието на
жалбоподателя да бъде още по изострено, тъй като намерението му реално е свързано със
създаване на препятствие за останалите участници в движението. Извършването на такава
преценка е изцяло в неговите субективни възможности. Предвид това в процесната хипотеза
не се касае за случайно събитие, настъпването на което да е било извън волята му, за да бъде
прието, че не е бил длъжен и не е можел да предвиди настъпването на общественоопасните
последици.
В случая нарушението е осъществено от жалбоподател при непредпазлива форма на вината,
доколкото, макар произшествието да не е настъпило умишлено, водачът е могъл
своевременно да възприеме другия автомобил и е бил длъжен да го пропусне, но въпреки
това не го е направил, и е предприел левия завой. Освен това той е бил длъжен и е могъл да
предвиди общественоопасните последици от неизпълнението на това си задължение, което
обаче не е сторил, в резултат от което се е стигнало до реализиране на процесното ПТП.
Наложената за извършеното нарушение глоба е индивидуализирана от наказващия орган в
предвидения съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. Ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП абсолютен
размер от 200 лв., предвид което за съда не съществува възможност да измени наказателното
постановление в санкционната част.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано - постановено при правилно приложение на материалния
закон, при изяснена фактическа обстановка и при съобразяване с процесуалните правила.
Като такова следва да бъде потвърдено в цялост, а депозираната срещу него жалба оставена
без уважение.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище от процесуален
представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да
осъди жалбоподател да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-016189 от 15.07.2024г., издадено
от н-к сектор към СДВР отдел ПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, както следва :
1.по чл.179, ал.2, ,вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП глоба в размер на 200/ двеста / лева.
ОСЪЖДА жалбоподател Д. И. Д. ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР 100 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6