РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20211880200114 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена
от А. В. А., ЕГН **********, с адрес: ....., против Наказателно постановление
№ 20-0353-000563 от 23.10.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР
София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.
В жалбата си А. излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици. Твърди, че управляваният от него лек автомобил е собственост на
работодателя му – търговско дружество „...“ .... Сочи още, че ръководителят
му посочил в конкретния ден да тръгне именно с този лек автомобил, като
преди да потегли жалбоподателят е проверил, че за автомобила има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
1
удостоверение за преминат технически преглед. Твърди, че още при
проверката е заявил пред полицейските служители, че автомобилът е на
търговско дружество, поради което не може да знае и не е знаел, дали
регистрацията на същия е прекратена или не. В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява – представлява се от пълномощник, който
поддържа жалбата и моли да се отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, като излага доводи за неговата незаконосъобразност.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
двама свидетели – К. М. Д. – актосъставител, на длъжност „...“ при ОДМВР
София, РУ – Своге и И. Д. И..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 17.06.2020 г., около 8,52 часа, в гр. Своге, на бул. „Искър”, срещу
стадиона, разпитаните от съда свидетели - очевидци: К. М. Д. и И. Д. И. – ...
служители при РУ – Своге, при изпълнение на служебните си задължения,
спрели за проверка, движещия се по бул. „Искър” с посока на движение от гр.
София към гр. Мездра лек автомобил „Мерцедес Вито 110ЦДИ“ с рег. № ...,
собственост на В. Д. Я. от гр. ...(съгласно отразеното в системата АИС-КАТ),
управляван от жалбоподателя. Лекият автомобил бил с поставени
регистрационни табели, сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и удостоверение за преминат технически
преглед. Проверяващите установили, че горецитираният автомобил е с
прекратена регистрация от 27.02.2020 г., на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Въз основа на тази фактология полицейските служители приели, че
моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, съответно
е налице административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На място бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
GA № 168792/17.06.2020 г. от св. Д. на жалбоподателя в присъствието на св.
И., който бил предявен за запознаване със съдържанието на А. и същият го
2
подписал без възражения. Последният се е запознал със съдържанието на акта
и е бил уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни
възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. По случая била
извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.
2 от НК, като с постановление от 16.10.2020 г. по пр.пр. № 341/2020 г. на РП
Своге прокурор при РП Своге отказал да образува досъдебно производство,
предвид несъставомерност на деянието на А. от субективна страна и изпратил
материалите за преценка дали същото представлява административно
нарушение на Началника на РУ Своге. Въз основа на горецитираните АУАН
и постановление на РП Своге е издадено от Началник група към ОДМВР
София, РУ Своге обжалваното НП, връчено редовно на А. на 14.05.2021 г., а
жалбата е постъпила в РУ Своге на 21.05.2021 г.
Съдът е изискал и са приобщени по делото относими към случая
писмени доказателства. От две писма от ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ (постъпили по делото съответно на 18.05.2022 г. и 29.06.2022 г.) се
установява след извършена справка в АИС-КАТ за процесния лек автомобил,
че на 28.01.2020 г. в посочената система е регистриран договор за покупко-
продажба от 04.03.2015 г. (приложен към писмото от 29.06.2022 г.), по силата
на който лекият автомобил е продаден от ЕТ „Вангел Янев – Ани“, ЕИК
********* (продавач) на „Мегаинвест“ ЕООД, ЕИК ********* (купувач).
Договорът е представен в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ от
продавача. Впоследствие, на 27.02.2020 г., след непредставяне на ППС и
извършване на пререгистрация в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
от предстоящия собственик „Мегаинвест“ ЕООД, автоматично от системата
АИС-КАТ е прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Веднага след установяване на
нарушението от 17.06.2020 г. – на 19.06.2020 г. собственикът „Мегаинвест“
ЕООД е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство и
регистрацията е била възстановена.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите Д. и И., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като
намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал
3
не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София,
РУ – Своге, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е
компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от
същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП
от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
административнонаказателното производство е било проведено в нарушение
на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, като в резултат на това АНО не е изпълнил
задължението си съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, да се
произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от
получаването й. Вярно е, че административнонаказателното производство не
е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това процесуално
нарушение не може да бъде счетено за съществено, с оглед последващата
възможност за реализиране на административнонаказателната отговорност
4
съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. При положение, че процесното НП е издадено
след постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно
производство, поради което не е съществувала възможност едновременно да
бъде ангажирана административнонаказателната и наказателната отговорност
на дееца за едно и също деяние, липсата на прекратяване на
административнонаказателното производство с мотивирана резолюция на
основание чл. 54, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, води единствено
до това, че срокът за издаване на наказателното постановление не е спрял да
тече (Решение № 430 от 11.03.2019 г. по к.а.н.д. № 3340/2018 г. на
Административен съд – Бургас). В случая обаче, наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
На следващо място, неспазването на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН,
съгласно която разпоредба АНО трябва да се произнесе по
административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й,
не е достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Срокът
за произнасяне, посочен в тази разпоредба е инструктивен. Както се посочи
вече, при издаване на НП е спазен преклузивният срок, предвиден в чл. 34, ал.
3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В този
смисъл са Решение № 947 от 14.10.2013 г. по к.а.н.д. № 794/2013 г. и Решение
№ 349 от 27.04.2017 г. по к.а.н.д. № 166/2017 г. на Административен съд
София – област.
Неоснователно е и оплакването за наличието на допуснато съществено
процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН с посочването в НП, че
нарушението е извършено в гр. Своге, на бул. „Искър”, срещу стадион
„Дружба“. Вярно е, видно и от писмото на Община Своге, че в гр. Своге
понастоящем не съществува стадион с име „Дружба“. Същественото в случая
е, че мястото е достатъчно индивидуализирано с посочения булевард в гр.
Своге, като по продължението на същия няма друг стадион, за да може да се
приеме, че е налице някаква неяснота за наказаното лице.
Неоснователно е и възражението, че наказаното лице не може да
разбере на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН датата и основанието на акта,
въз основа на който е издадено НП, доколкото в последното е посочено, че се
5
издава на основание постановление за отказ да се образува ДП, без да се сочи
конкретно същото с номер, дата и т.н. Настоящият съдебен състав приема, че
такава неяснота в случая не е налице, доколкото в НП са посочени номера и
датата на съставяне на АУАН, съставителя на същия и лицето, против което е
съставен, който АУАН е основание и за сезирането на прокурора и за
постановения от последния отказ за образуване на ДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН обаче, НП се издава
тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
На първо място следва да се посочи, че в НП напълно липсват мотиви
по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по
същия казус, че липсва състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй
като не е доказана субективната страна на нарушението. Отказът на
прокурора е изпратен на началника на РУ Своге за преценка дали е налице
административно нарушение, а не с указание за санкциониране на А. по
административен ред. Въпреки това АНО е решил да издаде НП, без да
изложи дължимите аргументи – защо след като за престъплението,
изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина, АНО
приема, че въззивникът е осъществил състава на същото административно
нарушение – чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
В настоящия случай, видно от материалите по преписката, НП е било
издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението за
отказ да бъде образувано ДП, като в самото НП никакви други доказателства
освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на
НП.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника с
издаденото процесно наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани служебно
от съда, не се съдържат доказателства за осъществен състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не
6
са изложени възражения по установеното административно нарушение от
страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за
безспорно установено. Нещо повече – пред полицейските служители А.
изрично е заявил, че лекият автомобил не е негова собственост, поради което
не е знаел, че регистрацията на същия е прекратена.
В случая е настъпил фактът на служебно прекратена регистрация за
процесния автомобил, за което не е следвало да бъде уведомяван
собственикът на МПС, посочен в регистъра (в чл. 18б, ал. 2 липсва
препращане към чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства). Твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя в обратна насока са
неправилни.
Същевременно обаче, необорени по никакъв начин са твърденията на
въззивника, че по никакъв начин не е бил уведомен за обстоятелството, че
автомобилът е дерегистриран по служебен ред. Регистрационните табели са
били поставени на автомобила, като на водача са предоставени необходимите
документи, удостоверяващи сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и преминат технически преглед, което се
установява от показанията на полицейските служители по делото. Не се сочи,
а и не се установява да е било станало известно на въззивника по друг повод
обстоятелството, че регистрацията на управлявания от него автомобил е била
служебно прекратена и същият да е бил информиран към момента, в който е
спрян от полицейските служители.
Ето защо, по делото е доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС,
което не е било регистрирано към 17.06.2020 г. Не е доказано обаче
наличието на вина у жалбоподателя за извършеното. Последният не е
приобретател, т.е. купувач на превозното средство и следователно не е имал
задължение да го пререгистрира. Никой друг освен купувача не е длъжен да
знае имало ли е покупко-продажба на автомобила и дали купувача е изпълнил
задължението си да го регистрира. Няма как да се приеме, че от субективна
страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1
7
от ЗДвП, нито на същия да се вмени вина, била тя умишлена или
непредпазлива за това, че е осъществил състава на административно
нарушение по посочения текст. След като към момента на извършената
проверка този автомобил е бил с регистрационни табели и валидни
документи, не може да се приеме, че водачът (който дори не е негов
собственик) е могъл да знае, или да предполага за настъпилата служебна
дерегистрация. В този смисъл не може да се изведе еднозначен извод, че
същия е извършил деянието виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Ето
защо, не би могло да се приеме, че вмененото му деяние представлява
административно нарушение, в който смисъл е и практиката на
Административен съд София-област по сходни казуси – например Решение №
774 от 07.06.2019 г. по а.д. № 409/2019 г.
Именно тази съдебна практика е в унисон с ТР № 1 от 7.06.2016 г. на
ОСНК на ВКС, в което макар във връзка със законовата фикция на чл. 58, ал.
2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл. 343в, ал. 2 от НК, е
изведено общоважимото правило, че вината в наказателния процес, какъвто е
и административно-наказателният процес, се доказва, а не се презумира.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
С оглед всичко гореизложено, в конкретния случай АНО е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен
начин виновно поведение от страна на въззивника и му е наложил наказание,
без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния
закон. В НП не е посочено и нито едно доказателство, с изключение на
АУАН, подкрепящо нарушението от субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са
обусловили незаконосъобразност на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
8
По разноските:
Жалбоподателят за първи път с подадените от процесуалния му
представител писмени бележки претендира присъждането на разноски по
договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лева, представен по
делото с молба от 24.06.2021 г. Искане за присъждане на посочените разноски
не е направено нито в посочената молба, нито в жалбата, нито до
приключването на съдебното заседание, в което е обявен край на съдебното
следствие. По делото не е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН във въззивното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Отговорността за разноски е
предвидена в чл. 143 от АПК, в чиито разпоредби не е уреден крайният
момент, до който може да бъде направено искането за разноски, поради което,
на основание чл. 144 от АПК, следва да намерят приложение правилата на
ГПК. Ето защо, относими са постановките на т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че „…с
писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно
искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и
акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до
приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция“. Фактът, че по делото е приложен договорът за
правна защита и съдействие, удостоверяващ заплатеното адвокатско
възнаграждение, представляващ разходооправдателен документ за
направените от жалбоподателя разноски, не отменя правилото те да бъдат
поискани изрично до приключване на устните състезания между страните. Не
може да се приеме, че представянето на документ за извършен разход
съставлява „конклудентно“ действие по претендиране на разноски. Ето защо,
като заявено след приключване на устните състезания по делото, искането за
присъждане на разноски е недопустимо за разглеждане по същество. В същия
смисъл са Решение № 840 от 30.07.2013 г. по адм.д. № 38/2013 г. на
Административен съд София-област, Определение № 833 от 16.06.2021 г. по
к.ч.адм.н.д. № 398/2021 г. на Административен съд Плевен, Определение №
13706 от 11.12.2008 г. по адм.д. № 14738/2008 г. на ВАС и др.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0353-000563 от 23.10.2020
г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на А.
В. А., ЕГН **********, с адрес: ....., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените в производството разноски, направено с писмените
бележки, като недопустимо.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
10