Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 1, 06.01.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На единадесети декември през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 446 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от АД “Е-П П”, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.В , В
ТГ, бул.”В В” , представлявано от П С С, Я М Д и Г К - членове на Управителния
съвет, действащи чрез упълномощен юрисконсулт М.Й.М., ЕГН-********** против И.С.Х., ЕГН-********** ***, за установяване със сила на присъдено
нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на сумата в общ размер на 397.58
(триста деветдесет и седем ллева и 58 ст) лева за обекти за
потребление, заведени с Аб.№ , находящ се на адрес: п.к. с.С, ул.”В Л” № и Аб.№, находящ се на адрес: п.к. с.С, ул.“П Х“
№ , включващи: 389.75 (триста осемдесет и
девет лева и 75 ст) лева – главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за периода от
21.05.2018г. до 15.10.2018г., 7.83 (седем
лева и 83 ст) лева - мораторна лихва, представляваща сбор от мораторната
лихва по всяка една фактура за периода от датата на падежа й до 15.11.2018г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по клиентски №
**********, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до
окончателното му изплащане. В исковата молба се твърди, че ответникът е
клиент на ищцовото дружество, с посочения горе клиентски номер във връзка с
продажба на ел.енергия за посочените обекти на
потребление, които облигационни отношения се регламентират от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, приети на
основание чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) от УС на дружеството и одобрени
от ДКЕВР, понастоящем КЕВР. Ответникът
не изпълнил задължението си да заплаща доставената и консумирана от него
ел.енергия за процесния период, съобразно договорените условия, поради което
ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило
със Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 1003/2018г.
по описа на РС-гр.И. Тъй като длъжникът не бил намерен на установения постоянен
и настоящ адрес в страната за връчване на издадената срещу него
заповед за изпълнение, по указание на съда, дадено с Разпореждане от 25.04.2019г.
по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането си. В съдебно заседание, въз основа на ангажирано писмено становище вх.№ 5199/10.12.2019г.,
ищцовото дружество чрез процесуалния си представител, признава извършено от
ответника плащане на претендираните задължения
след подаването на исковата молба, което счита за признание относно
основателността на исковата претенция и моли в тази връзка съдът да уважи
изцяло предявения иск, както и да присъди в полза на дружеството сторените
разноски по заповедното и по настоящото исково производство, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
представен от страната Списък за разноски.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът И.С.Х., ЕГН-********** ***, не представя
такъв, не заявява становище по иска, не прави възражения, нито доказателствени
искания.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Е-П П АД – гр.Варна осигурява
снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо предлагана услуга по смисъла
на Закона за енергетиката, на потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа на “Е-П М” АД-гр.В срещу заплащане, като я
закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо териториално обособена
дейност. В тази връзка не се спори между страните, че
са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения
между тях договор за продажба на електрическа енергия при публично известни
общи условия, по силата на които ответникът е потребител на ел.енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката (ЗЕ) и клиент на ищцовото дружество за
описаните в исковата молба обекти на потребление, находящи се на адрес:
с.С, ул.”В Л” № с Аб.№ и на адрес: с.С,
ул.“П Х“ № с Аб.№ , общ клиентски № .
Видно
от представеното извлечение от сметка към 15.11.2018г. и описаните в него, и
приложени по делото фактури, издадени за периода от 21.05.2018г. до
25.10.2018г., е отчетена за посочените обекти на потребление консумация на
ел.енергия, както следва:
- по Фактура №
ФП0266984991/21.05.2018г., с падеж – 25.06.2018г., за сумата от 71.86 лева, за
период 05.04.2018г.-04.05.2018г.;
-
по Фактура № ЛП3223232522/06.06.2018г., с падеж 06.07.2018г., за сумата от 0.52
лева;
-
по Фактура № ФП0268106809/20.06.2018г., с падеж – 25.07.2018г., за сумата от
68.54 лева, за период 05.05.2018г.-04.06.2018г.;
- по Фактура №
ТП3301384765/17.07.2018г., с падеж – 17.07.2018г. за сумата от 19.00лева,
представляваща такса за възстановяване на захранването;
-
по Фактура № ФП0269207163/19.07.2018г., с падеж – 27.08.2018г., за сумата от
58.87 лева, за период 05.06.2018г.-04.07.2018г.;
-
по Фактура № ФП0270460957/20.08.2018г., с падеж – 25.09.2018г., за сумата от
32.34 лева, за период 05.07.2018г.-07.08.2018г.;
-
по Фактура № ФП0270465053/20.08.2018г., с падеж – 25.09.2018г., за сумата от
57.26 лева, за период 05.07.2018г.-04.08.2018г.;
- по Фактура №
ТП3301395553/17.09.2018г., с падеж – 17.09.2018г. за сумата от 19.00лева,
представляваща такса за възстановяване на захранването;
-
по Фактура № ТП3301403305/15.10.2018г., с падеж – 15.10.2018г., за сумата от
19.00лева, представляваща такса за възстановяване на захранването и
-
по Фактура № ФП0271623814/20.09.2018г., с падеж – 25.10.2018г., за сумата от
43.36 лева, за период 05.08.2018г.-04.09.2018г..
Според същите документи,
ищцовото дружество е доставяло в полза на ответника и е отчетена консумирана
електрическа енергия за посочените обекти на потребление, като консумацията е
отчитана ежемесечно и са издадени цитираните горе фактури за съответните
периоди, относими към периода на исковата претенция.
Поради
неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените горе парични задължения,
ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№ 4923/28.12.2018г.
сезира заповедно производство по ч.гр.д.№ 1003/2018г. по описа на РС-гр.И, по
което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със Заповед от 31.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение, възлизащо в размер на 389.75 (триста осемдесет и девет лева и 75 ст) лева – главница за
консумираната и незаплатена електрическа енергия и такса възстановяване по
цитираните горе фактури, издадени за периода от 21.05.2018г. до 15.10.2018г., 7.83 (седем лева и 83 ст) лева - мораторна
лихва, представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една фактура за
периода от датата на падежа й до 15.11.2018г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 28.12.2018г. до изплащане на вземането, както и направени по делото
разноски в размер на 25.00 (двадесет и
пет) лева – дължима ДТ и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 (петдесет) лева. Тъй като
Заповедта е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело) при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5
от ГПК и по указание на съда, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.4 от ГПК (изм. ДВ бр.86/27.10.2017г., в
сила от 31.10.2017г.) с Разпореждане от 25.04.2019г., ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В хода на
настоящото съдебно производство длъжникът И.С.Х.,
ЕГН-********** е изплатил изцяло задълженията си по процесните Фактури,
като ищцовата страна признава изцяло извършеното плащане, но претендира като
неизплатени и дължими направените разноски по заповедното производство и по
настоящото исковото производство, образувани по повод събиране на процесните
вземания.
В
производството по настоящото дело ищцовото дружество е направило съдебни
разноски в размер на 75.00 лева - доплатена ДТ при образуване на исковото
производство. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00
лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във връзка с чл.7, ал.5 и ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за които разноски представя Списък по
чл.80 от ГПК. Ответникът не е направил разноски по делото.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК при спазване указанието на РС-гр.И по
Разпореждането от 25.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1003/2018г. по описа на съда, дадено
към заявителя и ищец в настоящото производство “Е-ПП” АД-гр.В. При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 28.12.2018г.
Разгледан по същество –
искът е неоснователен.
Безспорно установените по
делото фактически обстоятелства сочат на възникнало и съществуващо между
страните договорно правоотношение за продажба на електрическа енергия. В
качеството си на снабдител и продавач на електрическата енергия, ищцовото
дружество доставяло такава на ответника, която той консумирал през поцесния
период от
21.05.2018г. до 25.10.2018г. (по дати на издаване на
фактурите за консумирана електроенергия, такси за възстановяване на
захранването и обезщетения за забава), но не заплатил своевременно дължимата за
нея цена. Дължимите от потребителя И.С.Х.,
ЕГН-********** суми за процесния период са му
съобщавани от Продавача при условията и по реда на чл.18а от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “Е-П П” АД чрез представените
по делото фактури, като от своя страна потребителят е следвало да заплати
използваната електрическа енергия по начина и в сроковете, посочени във
Фактурата, съгласно чл.29 във вр. с чл.18, т.2 и в изпълнение на задължението
му по чл.17, т.2 от същите Общи условия. Съгласно чл.26, ал.6 от същите ОУ,
потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, като при това положение изпада
в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращане на изрична покана за плащане, а съгласно чл.38 от ОУ – при
неизпълнение на задължението си за плащане в срок, дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки прсрочен ден.
При спазване
правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното
си задължение към ищеца, като е заплатил дължимата цена на кансумираната от него
електреческа енергия или са настъпили други правопогасяващи задължението му
обстоятелства. Същият
не ангажира пред съда такива доказателства, но е направено признание от ищеца на неизгодните за
него факти, а именно извършено от ответника след
завеждането на иска плащане на претендираните от ищеца вземания по процесните фактури,
което следва да се вземе предвид от съда при условията на чл.235, ал.3 от ГПК,
имащо значение за спорното право.
По
този начин се налага извода за неоснователност на предявения от ищеца
установителен иск поради недължимост на претендираните от него парични
вземания, вследствие издължаването им в хода на съдебното производство, респ.
искът следва бъде отхвърлен.
Доколкото
този изход на делото е обусловен от действия на ответника, извършени след
завеждането на иска (предвид, че е погасил в хода на съдебното производство
претендираните вземания), т.е. с поведението си е дал повод за завеждане на
делото и по аргумент на противното от чл.78, ал.2 от ГПК, съдът прецени, че
следва да бъдат възложени на ответника направените от ищеца съдебни и деловодни
разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство –
арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от
иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от 150.00 лева, в това
число заплатената ДТ от 100.00 лева (25.00 лева по заповедното производство и
75.00 лева – доплатена ДТ по исковото производство) и дължимото
възнагаждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лева – присъдено по
заповедното производство. По исковото производство също следва да бъде
присъдено юрисконсулско възнаграждение в претендирания размер от 150.00 лева,
дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от АД “Е-ПП”, ЕИК, със седалище
и адрес на управление: гр.В, В Т-Г, бул.”В В” , представлявано от П С С, Я М Д
и Г К - членове на Управителния съвет, действащи чрез упълномощен юрисконсулт М.Й.М.,
ЕГН-********** против И.С.Х., ЕГН-********** ***, за
установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото
дружество заплащане на сумата в общ
размер на 397.58 (триста деветдесет и
седем ллева и 58 ст) лева за обекти за потребление, заведени с Аб.№ ,
находящ се на адрес: п.к. с.С, ул.”В Л” № и Аб.№ , находящ се на адрес: п.к.
с.С, ул.“П Х“ № , включващи: 389.75
(триста осемдесет и девет лева и 75 ст) лева – главница за консумирана и
незаплатена електрическа енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за
периода от 21.05.2018г. до 15.10.2018г., 7.83
(седем лева и 83 ст) лева - мораторна лихва, представляваща сбор от
мораторната лихва по всяка една фактура за периода от датата на падежа й до
15.11.2018г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по
клиентски № **********, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане
до окончателното му изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на задълженията
в хода на съдебното производство, съобразено
от съда при условията на чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.С.Х., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на
АД “Е-ПП”- гр.В ЕИК , представлявано от П С С, Я М Д и Г К - членове на
Управителния съвет:
- сумата от 75.00 (седемдесет
и пет) лева – направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
1003/2018г. на РС-гр.И и
- сумата от 225.00 (двеста двадесет и пет) лева
– направени разноски по настоящото исково производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 1003/2018г.
на РС-гр.И с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: