Р
Е Ш Е Н И Е
545/1.10.2019г.
№............... 01.10.2019 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1982/2019 г., по описа на ШРС
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 454764-F477462/31.07.2019
г. на Директора на Офис – Шумен при
ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на ЕТ „П.С.”,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от П.Е.С., ЕГН **********
е наложена административна санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. Търговецът
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия
едноличния търговец - жалбоподател, редовно призован, се не явява лично и не изпраща упълномощен
представител. Депозира писмена молба
на 17.09.2019 г., в която изразява становище по съществото на спора, като моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
За ТД на НАП – гр. Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание
не се явява представител. От негово име е депозирана писмена молба на 10.09.2019
г., в която изразява становище по съществото на спора, като моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради
следните съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2019 г. била извършена проверка от
компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на ЕТ „П.С.”.
В хода на проверката било констатирано, че търговеца - жалбоподател, в
качеството на работодател не е изпълнил задължението си да подаде в срок
Декларация Образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за
месец декември 2018 г. По време на проверката било установено, че
жалбоподателят е подал Декларация Образец 6 на 11.03.2019 г. с вх. № 2700219021902145588,
т. е. след изтичане на законоустановения срок по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба
Н-8/29.12.2005 г., а именно в срока до 25-то число на месеца, следващ месеца,
за който се отнасят данните, т. е. до 25.01.2019 г. В тази връзка едноличния
търговец бил поканен с Покана изх. № 928/14.03.2019 г. да се яви в сградата на
ТД на НАП – Варна, офис Шумен за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение. За констатираното нарушение на 15.03.2019 г. на
едноличния търговец бил съставен акт за установяване на административно
нарушение АN
№ F477562, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1
от Наредба Н-8/29.12.2005 г., във вр. чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от цитираната
наредба. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на
търговеца, който го е подписал, като е изложил, че има възражения по него,
сочейки, че нарушението е извършено за първи път, поради лични здравословни
проблеми, възникнали през месец януари 2019 г., както и че осигурителните
вноски са внесени в срок – на 24.01.2019 г. Впоследствие жалбоподателят се е
възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 454764-F477462/31.07.2019 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО на ЕТ „П.С.”, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***********, представлявано
от П.Е.С., ЕГН ********** е наложена административна санкция в размер на 500
/петстотин/ лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя А.П.Д., както и от
присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелят А.П.Д. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление №
454764-F477462/31.07.2019 г. е издадено
от компетентен орган - от Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр. Варна,
съгласно заповед № ЗЦФ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО
осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени
данни, като в т. 2 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния
доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително
пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Търговеца - жалбоподател има качеството осигурител
и работодател по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, поради което е имал
задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2
от Наредба № Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите,
осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица
или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация
образец № 6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за
подаването на такава декларация от осигурителите е посочен в чл. 3, ал. 3, т. 1
от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, ЕТ „П.С.” е следвало да подаде декларация образец № 6 за данните за месец декември
2018 г. в срок до 25.01.2019
г. Безспорно е установено по делото, а и не се спори от страна на търговеца -
жалбоподател, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за
това срок, а по-късно, като подадената декларация е била подадена на 11.03.2019
г. При това положение съдът намира, че търговеца - жалбоподател на 26.01.2019 г.
- деня, следващ деня, в който срока е
изтекъл, действително е
допуснало неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата
на чл. 5, ал. 4 от КСО, във вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-8, с което е осъществило от
обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното
постановление.
При така установената фактическа обстановка обаче, съдът установи, че при
провеждането на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на
атакуваното наказателно постановление. Съдът констатира, че на търговеца - жалбоподател
е било наложено наказание „административна санкция“. Според настоящия съдебен
състав с обжалваното наказателно постановление е било незаконосъобразно
ангажирана административно-наказателната отговорност на търговеца - жалбоподател
на основание чл. 355, ал. 1
от КСО. За нарушение на данъчното законодателство се налагат следните видове
административни наказания - „глоба“ - за физическите
лица, които не са търговци и „имуществена санкция“ - за юридическите лица и
еднолични търговци. От цитираната разпоредба следва извода, че ЕТ „П.С.” е годен субект
на административнонаказателна отговорност за нарушения на данъчното
законодателство, като подлежи за санкциониране с „имуществена санкция“. В
случая обаче в разрез с разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО, с процесното наказателно постановление е наложена „административна санкция“ на търговеца – жалбоподател. Административната
санкция не е сред административните наказания по чл. 355, ал. 1 от КСО, които се
налагат на едноличните търговци. В случая съобразно нормата на чл. 355, ал. 1
от КСО би следвало да се
наложи на търговеца – нарушител „имуществена санкция“, която по своята
природа и правна характеристика представлява особен вид административна
санкция, налагана на юридическите лица и еднолични търговци. Тази отговорност е
обективна и безвиновна, като съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН за
реализирането ѝ е достатъчно обективното осъществяване на запретените
действия или бездействия – от една страна, а от друга – имуществената санкция
да е предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет
или наредба на общинския съвет.
Като е наложил на едноличния търговец „административна санкция“, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на чл. 355, ал. 1 от КСО, а и на общите разпоредби на чл. 13 и чл. 83 от ЗАНН, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В тази насока е и практиката на Административен съд – Шумен, в решението по КАНД № 313/2017 г. се приема изрично, че ангажирането на административно-наказателната отговорност на физическо лице, в това му качество, чрез налагане на „имуществена санкция“, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Подчертава се, че законодателят прави ясно разграничение между „глобата“ и „имуществената санкция“, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби, а и наказанието „глоба“ се налага за извършено административно нарушение - деяние, извършено виновно, докато имуществена санкция се предвижда за неизпълнение на задължение към държавата, отговорността, за която е обективна /безвиновна/. В цитираното решение се посочва също, че този порок е твърде съществен и не би могло да бъде счетен само за техническа грешка. В този смисъл е и константната практика на съдилищата и по-конкретно Решение № 22/30.01.2019 г. на Административен съд – гр. Шумен по к.н.а.д. № 267/2018 г.; Решение от 07.01.2008 г. на Административен съд – гр. Русе по к.н.а.д. № 251/2007 г. и др. В конкретния случай като не е съобразил изложеното, административнонаказващия орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.
Освен това, при преценка
на нарушението съдът, като взе предвид обстоятелството, че дължимите суми, във
връзка с които е следвало да бъде подадена декларацията са били внесени в срок
в държавния бюджет, както и обстоятелството, че декларацията е била подадена
със закъснение, но преди издаване на процесния акт за установяване на
административно нарушение, намира, че по същество деянието представлява “маловажен
случай”. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието “маловажен
случай” следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК,
съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен
или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на нарушението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В настоящия случай съдът прецени обстоятелството, че обществените отношения, които регулира КСО са от особена обществена важност, но това обстоятелство само по себе си не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. В настоящия случай, като се съобразят изложените по-горе обстоятелства и факта, че декларацията е била подадена след изтичане на законоустановения срок, непосредствено след извършване на проверката, но преди издаване на акта за установяване на административно нарушение, както и факта, че се касае не за пълно неизпълнение на административно нарушение, а само за закъсняло изпълнение, което е било изпълнено от дееца по собствени подбуди, без да е обусловено от намесата на данъчните органи, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на декларацията по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от деянието не са настъпили неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради което и същото разкрива белезите на „маловажен случай”.
В този смисъл съдът напълно споделя доводите,
наведени от търговеца - жалбоподател и процесуалния му представител, както в
жалбата, а така също и в съдебно заседание в тази насока. Следва да се
отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство
съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за
“маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на
Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152
от 08.04.2014 г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от
14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014 г. и др.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира,
че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 454764-F477462/31.07.2019
г. на Директора на Офис – Шумен при
ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на ЕТ „П.С.”,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от П.Е.С., ЕГН **********
е наложена административна санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: