Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 13.07.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-трети
състав в публично съдебно заседание на седми юли
През две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №72 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №1559/12.02.2020 година на Директора на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ гр.Ловеч.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че на 11.12.2019 година му е била извършена
проверка от служители на РДГ Ловеч и му бил съставен акт за нарушение след
проверката. Твърди, че не е извършил нарушение, че иззетата дървесина е 4
пространствени кубически метра и стойността и била под минималната работна
заплата, както и че иззетия товарен автомобил не бил негова собственост и
посочената пазарна стойност на автомобила не отговаряла на действителната.
Моли да бъде отменено изцяло
обжалваното наказателно постановление, както и да бъде върнат товарния
автомобил на неговия собственик.
За
Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч се явява Ц.Й. и моли да
бъде потвърдено обжалваното НП.
От приложените по делото акт за установяване на
административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно
постановление, приложените по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните свидетели-М.П.К., П.П.К., А.О.О., П.Р.Й., Ю.П.Й.,С.Е.К., Л.Й.Л.,
съдът приема за установено следното:
На дата 11.12.2019 година
свидетелите по делото Л.Л., М.К., П.К., Ариф Османов и Петър
Йолов получили сигнал, че жалбодателят товарел в бял микробус дърва за огрев и
щял да транспортира същите към гр.Луковит или гр.Ябланица. За целта свидетелите
се разделили на две групи, за да спрат и проверят микробуса. На същата дата в
18,40 часа свид.П Й , който се намирал в
една от групите спрял в центъра на с.Орешене, Ловешка област посочения бял
микробус, който бил с испанска регистрация и бил управляван от жалбодателя по
делото. При последвалата проверка на автомобила контролните органи установили,
че в него се превозвали сурови дърва за огрев от цер с дължина 30-40 см, които
били 4 пространствени кубически метра, без дървесината да е маркирана с
контролна горска марка и не била придружена с превозен билет, тъй като
жалбодателят не представил такъв. Автомобилът заедно с натоварената в него
дървесина бил задържан и оставен за отговорно пазене в базата за съхранение в
гр.Луковит, а на жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, който му бил връчен и същият го
подписал без възражения, като посочил, че такива ще направи в тридневен срок. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите били наложени две
административни наказания-глоби в размер от по 200 лева, били отнети в полза на
държавата вещите предмет на нарушението, както бил отнет в полза на държавата и
товарния автомобил „Ивеко“ с рег.№ MA 28 10 CU, бял на цвят, като вещ послужила за
извършване на нарушението.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели- М.К., П.К., А О , П Й
и Л.Й.Л. се установява по несъмнен и
безспорен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно
се установява, че на посочената в акта и НП дата и час в с.Орешене, Ловешка област жалбодателят е транспортирал в товарен
автомобил „Ивеко“ с рег.№ MA 28 10 CU, бял на цвят сурови дърва за огрев от цер, с дължина 30-40 см, които били 4
пространствени кубически метра, без дървесината да е маркирана с контролна
горска марка и не била придружена с превозен билет. Съдът приема за обективни
показанията на посочените свидетели, тъй като са очевидци на нарушението на
жалбодателя, показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са,
взаимно допълващи се и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
От показанията на свидетеля Й се установява, че неговата дъщеря е собственик
на товарния автомобил, че дъщеря му си е била в България и с нейно съгласие той
е предоставил на жалбодателя автомобила, за да докара багаж в с.Златна Панега и
че не е знаел, че жалбодателят ще транспортира дърва. Твърди също, че дъщеря му
е в Германия към момента и че е писала молба да и бъде върнат автомобила.
Самият жалбодател в съдебно
заседание твърди, че е сгрешил, че е нарушил закона, че е готов да заплати
наложените му глоби, но моли да бъде върнат товарния автомобил на собственика.
Съдът не приема за обективно
направеното възражение от жалбодателя, че не е извършил нарушение и че НП е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като същите не могат да бъдат приети за
обективни и такива игнориращи съставения акт, НП и показанията на свидетелите
по делото-очевидци на нарушението. Съдът приема, че при издаването на НП не са
били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по
какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити и са годни да породят целените правни последици.
Предвид изложената и възприета от
съда фактическа обстановка е налице нарушение по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ.
Или жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна вменените му нарушения-съставомерни
по чл.266 ал.1 от ЗГ, тъй като безспорно се установи, че на посочената в акта и
НП дата и час, в с.Орешене, Ловешка област жалбодателят е транспортирал в
товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ MA 28 10 CU, бял на цвят сурови дърва за огрев
от цер, с дължина 30-40 см, които били 4 пространствени кубически метра, без
дървесината да е маркирана с контролна горска марка и не била придружена с
превозен билет, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран по
този текст с налагане на две административни наказания-глоби в размер от по 200
лева, като наказанията са съобразени с извършените нарушения, с тежестта на
същите, като съдът приема, че с този размер на наказанията биха се постигнали
целите по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Съдът намира за законосъобразно
наказателното постановление в частта, в която вещите предмет на нарушението, а
именно 4 пространствени кубически метра сурови дърва за огрев от цер са били
отнети в полза на държавата и в тази връзка в тази част НП ще следва да бъде
потвърдено.
Съдът намира за незаконосъобразно
НП в частта, с която е отнет автомобилът, послужил за извършване на
административното нарушение, тъй като наказващият орган е следвало да изясни
чия собственост е вещта, послужила за извършване на нарушението- в конкретния
случай отнетият автомобил и това обстоятелство да бъде отразено в НП.
Разпоредбата на чл.273 ал.1 предложение 1 от ЗГ предвижда отнемане на вещите,
послужили за извършване на нарушението, като презумира, че тези вещи са собственост
на нарушителя или че са използвани със знанието и съгласието на собственика.
Тази презумпция обаче е оборима. За да бъде установено обратното е било
необходимо в административнонаказателното производство да бъде установен
собственикът на автомобила, на когото да се даде възможност да посочи при какви
обстоятелства е станало използването на този автомобил. Безспорно е че в
производството е налице хипотетична възможност за колизия между интересите на
нарушителя и тези на собственика, ако автомобилът на последния е бил използван
при условията на чл.273 ал.1 предложение 2 от ЗГ. В този случай за нарушителя е
без значение дали автомобилът ще бъде отнет, тъй като той го е използвал против
волята на собственика, което се установява от показанията на бащата на
собственика и от молбата приложена по делото от самия собственик, с който е
поискал връщане на автомобила. Ето защо административнонаказващият орган е бил
длъжен да установи собственика и начина, по който е ползван автомобила, с оглед
критериите по чл.273 ал.1 от ЗГ и предвид необходимостта от защита интересите
на собственика, в случай, че автомобилът е бил използван против неговата воля. Едва
в съдебно заседание безспорно се установява, че автомобилът е собственост на
трето лице, което е било предоставило автомобила на жалбодателя, за да прекара
някакъв багаж, но е безспорно, че не е знаело, че жалбодателят ще транспортира
незаконна дървесина с него. Следователно, налице е изключението по чл.273 ал.1
от ЗГ, съгласно което отнемането на вещите, послужили за извършване на
нарушението, не се постановява, когато се установи, че същите са използвани
независимо или против волята на собственика им. При обсъждането на наложеното
наказание в тази му част, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.20 ал.4
от ЗАНН, според която отнемане на вещи не се допуска, когато стойността им не
съответства на характера и тежестта на извършеното административно нарушение.
Безспорно е в случая, че стойността на отнетото МПС надвишава многократно
стойността на 4 пространствени кубически метра дърва за огрев, които са с посочена
пазарна стойност от 280,00 лева.
Според настоящият съд стойността на
отнетото в полза на държавата МПС не съответства по никакъв начин на характера
и тежестта на извършеното административно нарушение от страна на жалбодателя,
предвид съображенията на съда изложени по-горе и следователно НП в тази му част
се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което в тази част обжалваното
НП ще следва да бъде отменено.
При този изход на спора и съобразно
разпоредбите на чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът приема за неоснователно
искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. По делото безспорно се установява, че Ц.Й. е на
длъжност-главен специалист-горски инспектор в РДГ Ловеч притежаващ удостоверение
за юридическа правоспособност, но същият не е юрисконсулт и в полза на РДГ-Ловеч
не следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1559 /12.02.2020 година на Директора на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение №000790/11.12.2018 година, В
ЧАСТТА МУ, в която на М.А.А.,
ЕГН ********** *** основание чл.266 ал.1 от Закона за горите са му наложени две
административни наказания глоби в размер от по 200 /двеста/ лева, като законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1559 /12.02.2020 година на Директора на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение №000790/11.12.2018 година, В
ЧАСТТА МУ, в която на М.А.А.,
ЕГН ********** *** постановено вещите предмет на нарушението-4 /четири/
пространствени кубически метра сурови дърва за огрев от цер да бъдат отнети в
полза на държавата на основание чл.273 ал.1 от ЗГ, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №1559 /12.02.2020
година на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение №000790/11.12.2018
година, В ЧАСТТА МУ, в която на М.А.А., ЕГН **********
*** постановено вещите послужили за извършване на нарушението-1 брой товарен
автомобил „Ивеко“ с рег.№ MA 28 10 CU, бял на цвят да бъде отнет в полза на
държавата на основание чл.273 ал.1 от ЗГ, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: