Р Е Ш Е Н И
Е № 260261
гр. Пловдив, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на трети август хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя
Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19010 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника П.Х.Ч., че последният дължи на ищеца сумата от 359,51
лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 24.04.2018 г. – 21.08.2019 г. за обект, находящ се в
******************, както и мораторна лихва в размер на 17,26 лв. за периода 24.04.2018
г. – 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 25.09.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/ 26.09.2019
г. по ч.гр.д. № 15140 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, IX гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № ******** в качеството си на собственик и ползвател
на водоснабден недвижим имот, който бил придобит от него по силата на договор
за дарение. Посочва, че в имота на потребителя има два броя монтирани
измервателни устройства, посредством чиито показания се е извършвал отчетът в
имота, като в картотеката на дружеството монтираните измервателни устройства
фигурирали под № ******** и ********. Твърди, че отчетът в имота бил извършван по
показанията на измервателните устройства за целия период, като за целта има
поставени подписи на карнета. Сочи, че на абоната била връчена покана за доброволно
плащане, получена на дата **** г., в която бил уведомен за размера на
задълженията си към **** г., както и за възможността да се пристъпи към спиране
на водоподаването в имота при неизпълнение. Ищецът е поискал издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 8249/2019 г. ПРС, IX гр.с.
Длъжникът е възразил срещу заповедта, поради което за заявителя е възникнал
правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника П.Ч. чрез
адв. ****. В същия се излагат съображения, че не са изпълнени изискванията на
чл. 23 от Общите условия на ищеца за отчитането на водомерите, както и че
същото не е отчитало регулярно показанията на водомера и не са издавани
ежемесечни фактури за дължимостта на сумите, не е налице и реално потребяване
от страна на ответника. Възразява се, че предоставените от ищеца карнети не са
редовно водени, доколкото не са полагани подписи на всички измервания от
ответника или негов представител. Излагат се доводи, че същите представляват
частни свидетелстващи документи, имащи единствено формална доказателствена
сила. Оспорва се начисленото количество вода, като се излагат съображения, че
такова количество не е доставяно в процесния имот Възразява се, че не е
установен по надлежен ред отказът на потребителя на достъп до процесните имоти,
както и че абонатът е бил лишен от правото си по чл. 34 ал.1 от ОУ на
възможност за възражение срещу дължимите суми. Посочва, че задължението за
заплащане на доставената питейна вода и отвеждането на отпадъчни води възниква
след изпълнение на задължението на ищеца да издаде ежемесечна фактура. Поради
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 15140 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IX граджански състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е
издадена заповед № ****/26.09.2019 г. Срещу така издадената заповед в срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, че не дължи процесните
суми, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в ***************, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за
който се предоставят В и К услуги. От представената по делото справка от
Имотния регистър към Агенция по вписванията, който се явява и публичен такъв
/л.7-8/, и приложената скица /л.6/, се установява, че ответникът се собственик
на процесния имот по силата на договор за дарение, обективиран в акт № ****,
том, ****, вх. рег. № ***** от ****** г.
От изложеното следва, че ответникът има качеството на потребител на процесния
имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора,
какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени
от ДКЕВР.
Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К
операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
На
следващо място, по делото се установи, а и ответникът не оспори, че ищцовото
дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния
период от 24.04.2018 г. до 21.08.2019 г., поради което е изправна страна по
договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се
има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите
количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.).
Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на
водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този
смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П. От приложените по делото
карнети /л.24 – 25/ се установи, че в обекта има разположени два водомера с № ********,
монтирани на **** г., чрез които съобразно посочената уредба се е осъществявало
отчитането на потребената вода.
По делото се установи, от показанията на
разпитания на ищеца св., че в имота на ответника има трима обитатели. Св.,
която се явява инкасатор през процесния период, който е посещавал имота, не е
имала проблем с осигуряването на достъп. Свидетелката си спомня, че лично е
връчвала покана за доброволно плащане на ответника за начислените суми за
потребена вода.
От приетата по делото ССчЕ, се
установява, че сумите по отделните главници /фактури/ са изчислени съобразно
приложените копия на карнети и съобразно утвърдените от КЕВР цени на ВиК ЕООД.
Неплатената сума от ответника за процесния период възлиза на 359,51 лева, а
обезщетението за забава по всяка отделна фактура – на 17,26 лева. Приложените
фактури и описани в ескспертизата са надлежно осчетоводено при ищеца, спазени
са изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, дължимият ДДС е
внесен от ищцовото дружество към бюджета в периодите, за който се отнася. Няма
извършени плащания от ответника през процесния период за начислените фактури.
Съдът кредитира приетата по делото експертиза като компетентно изготвена, с
необходимите знания и умения. Единствено следва да се посочи, че съдът отчете
като техническа грешка посоченото в експертизата като периода за претендиране
на обезщетение за забава – 30.06.2018 г. – 31.08.2019 г., като видно от
обстоятелствената част на експертизата, изследваният период е 24.04.2018 г. – 31.08.2019
г.
От всичко изложено следва, че са налице
всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на
ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на
ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална
вода по отвеждане.
В тази връзка не се споделят наведените
възражения в отговора на исковата молба, че ищецът не се явява изправна страна
по договора. Отчитането на водомерите е извършено в присъствието на потребителя
или негов представител, за което са съставени карнетите, приложени по делото.
Действително, имало е случаи, при които не е положен техен подпис, както и
случаи на ползван отпуск от инкасатора. В тази хипотеза обаче се прилага
правилото в чл. 21 ал.3 от ОУ, съобразно която в междинни периоди между два
отчета, ищецът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. Неоснователно
се явява и възражението за липса на фактуриране на отчетените показания на
потребена вода, доколкото фактури за всички процесни периоди са приобщени към
делото /л.89-л.123/, които както бе посочено, съобразно заключението по ССчЕ са
надлежно осчетоводени при ищеца, като същевременно и счетоводството му е
редовно водено.
Като законна последица от уважаване на
главната претенция ще се присъди и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и акцесорната искова
претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От приетата по делото експертиза
се установи размерът на дължимото обезщетение за забава за процесния период, а
именно: 17.26 лева.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищцовото
дружество се представлява от юрк., поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК
има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по
делото е 315 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. –
за ДТ; 120 лв. – депозит за вещо лице и 20 лева
– депозит за свидетел. Следва да се присъдят и сторените разноски в
заповедното производство, а именно – сумата от 75 лв., като на основание т.12
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив. Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Х.Ч., ЕГН: **********,
адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: сумата от 359,51 лв. (триста
петдесет и девет лева и петдесет и една стотинки), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 24.04.2018 г. – 21.08.2019 г. за обект,
находящ се в ******************, както и обезщетение за забава в размер на 17,26 лв. (седемнадесет лева и двадесет
и шест стотинки) за периода 24.08.2018 г. – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/
26.09.2019 г. по ч.гр.д. № 15140 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IX гр.с.
ОСЪЖДА
П.Х.Ч., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от общо 315,00
лева (триста и петнадесет лева) - съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция и 75,00 лв. (седемдесет и
пет лева) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 15140 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив,
IX гр.с.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ