РЕШЕНИЕ
№ 3869
гр. Варна, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20253110105059 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от *** срещу Д. Д. К., с която са предявени искове по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД, чл.9 ЗПК вр, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за следните парични
вземания, дължими по договор за потребителски кредит № ***/12.11.2018г., сключен
между*** /заемодател/ и К. /длъжник/, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
договор за цесия от 22.03.2024 г., а именно сумата от 394,62лв. (триста деветдесет и четири
лева и шестдесет и две стотинки) - представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 536253/12.11.2018г., ведно със законна лихва от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 98,47лв. (деветдесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки) - договорна лихва за периода от 12.11.2018г.-12.11.2019г., сумата в размер на
683,19 лв. (шестстотин осемдесет и три лева и деветнадесет стотинки) - лихва за забава за
периода от 12.11.2019г.-19.11.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК 6659/26.11.2024 г. по гр.д. ***/2024г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът поддържа, че ответницата е сключила в качеството на кредитополучател
договор за кредит ***/12.11.2018 г. със „С***за сумата от 400лв., който следва да се върне на
12 вноски от по 125,38 лв. срок до 12.11.2019 г., с лихвен процент от 36% и ГПР – 42,57%.
Вземанията по кредита ищецът придобил с договор за цесия от 22.03.2024г., за който твърди,
че ответникът е уведомен преди производството, но ако съдът намери, че не е – да се счита
уведомен с връчването на исковата молба. Твърди, че заеманата сума е предоставена чрез
„еPay“ на 13.08.2018г. Излага съображения за действителността на договора. С
уточнителнителна молба излага, че плащанията по кредита са в размер на 150 лв. и с тях са
погасени следните по вид и размер задължения: 100 лв.- неустойка, 32,62 лв.- такси и
неустойка, 5,38 лв.- главница; 12 лв.- погасени лихви. Сочи, че лихвата за забава е начислена
единствено върху главницата на предоставената по договора сума. Посочва, че ответницата
не е изпълнила в срок задълженията по договора съобразно претендирания размер, като е
настъпил срока на същия. При изложеното се иска уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез
назначения му от съда особен представител. Поддържа, че предявените искове са допустими
и основателни.
1
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са установителни исковете по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация
чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр.чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.86
ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) че
сумата е била предоставена, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия
кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил; 4) наличие на
валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил
претендираното вземане; 7) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: 1) че ответникът е поел задължение за плащане на
възнаградителна лихва в твърдения размер; 2) че падежът на задължението за плащане на
възнаградителната лихва е настъпил; 3) наличие на валиден договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане; 4) ответникът да
е надлежно уведомен за извършената цесия.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1)
изпадането на ответника в забава, 2) размера на лихвата за забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.
Видно от представения договор за потребителски кредит 536253/12.11.2018г., същият
е сключен между „*** / заемодател/ и Д. Д. К. / заемател/. Отпусната е заемна сума от 400
лв., за срок от 12 месеца, с размер на погасителната вноска -125,38 лв., при общ размер на
всички плащания – 510,47 лв., фиксиран лихвен процент – 36, ГПР-59,49%. В чл. 6 от
договора е уговорено заемната сума да се по избран от клиента начин, посочен в заявлението
му за кредит – по банков път или на каса на Easy Pay. В чл.17 от договора е предвидено
задължение за заемателя в срок до 3 дни от получаване на заемната сума да осигури
физическо лице, отговарящо на посочени в чл. 19 критерии, което да поеме солидарно с него
задължението или неотменяема банкова гаранция. В чл.20 от договора е уговорена
неустойка при неизпълнението на задължението по чл.17 в размер на 1504,56лв., която се
начислява към вноската по кредита и се отразява в погасителния план.
В заявлението, подадено от ответницата е посочен начин за плащане чрез Easy Pay.
Видно от представения с договор за цесия от 22.03.2024 г. вкл. приложение 1 към
договора, в който са индивидуализирани прехвърлените вземания, **** / /цедент/ е
прехвърлил на ***/цесионер/ вземанията си по договора за кредит с ответницата.
Представено е пълномощно от цедента в полза на цесионера да уведоми длъжниците
за извършената цесия. Към исковата молба е представено уведомление на длъжника за
цесията от ***. Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д.
№ 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на
ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС./ установеното в чл. 99,
ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Изискването на закона е
уведомяването за цесията да изхожда от цедента, но няма законова пречка той да
упълномощи друго лице, включително и самия цесионер, да извърши това правно действие
от името на цедента.
Доколкото като приложение към исковата молба е представено копие от уведомление
за цесията, адресирано до ответника, връчено заедно с препис от исковата молба и
възприетото в редица решения на ВКС /напр., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г.; Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г.; Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. и др./, за приемане, че уведомлението за цесията,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД, съдът намира към момента на приключване на съдебното дирене длъжникът е редовно
2
уведомен за цедирането на задълженията и на основание чл. 99, ал. 4 ГПК договорът за
цесия е породил действие спрямо нея, което обстоятелството следва да бъде взето предвид
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Този извод не се променя от факта, че ответникът е
представян от особен представител.
При изложеното, ищецът се легитимира като кредитор на ответника за вземания
по договора за кредит.
Процесният договор за заем има характеристиките на такъв за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, а в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно дължи преценка
относно наличието на неравноправни клаузи.
Договореното като неустойка вземане по чл. 20 от договора за кредит несъмнено
следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка)
за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл
поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Ето защо
вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с
конкретен отрицателен кредиторов интерес, а единствено с риска от необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на
изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) – така и Решение № 468 от 8.03.2021 г. на
ОС - Варна по в. гр. д. № 3671/2020 г. Тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително
увеличаване на размера на задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на
обезпечение, респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова,
противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с
кредитни продукти.
На следващо място, включването на тази клауза за неустойка представлява скрито
оскъпяване на кредита без обаче да се изпълни изискването по т. 10 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК и
да се посочат ясно и разбираемо "годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".
В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема,
ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране
на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 59,49% / посочен
в договора, а в погасителния план е посочен различен ГПР-42,57%, който факт води
допълнително до неяснота за потребителя/.
С оглед посочения ГПР и съотношенията на плащанията за неустойка спрямо
вноската състояща се от главница и лихва, видно от погасителния план, съдът счита, че
начислената на основание описаните по-горе нищожни клаузи сума за "неустойка", чийто
общ размер от 1504,56 лв. надхвърляща почти 4 пъти кредита от 400 лв. не е включена в
ГПР по кредита. Това е в нарушение както на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, така и на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля петкратния размер на законовата лихва
и се получава значително нарастване кредита. Заплащането на така наречената неустойка е
предвидено предварително и то без да е обвързано с неизпълнение на главното договорно
задължение, което я превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена
извън него, но води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в
ГПР по кредита. Предвид изложеното клаузите на чл.17 вр чл. 20 от от договора за кредит
са нищожни поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК.
Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно
излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и
единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което и противоречи на
добрите нрави.
Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК води до недействителност на договора за
кредит на осн. чл.22 ЗПК.
3
При недействителност на договора, потребителят, на осн. чл.23 ЗПК дължи да върне
чистата стойност на кредита, т.е. сумата от 400 лв. Ищецът е посочил, че е платена сума от
150 лв., с която следва да се погаси именно част от задължението за главница, а не вида
задължения / неустойка и лихва/ погасена от ищеца. Неплатена е останала сумата от 250 лв.
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 536253/12.11.2018г. Искът
за главница за разликата над 250 лв. до пълния претендиран размер от 394,62лв. подлежи на
отхвърляне. Следва да се отхвърлят и изцяло исковете за лихва- сумата в размер на 98,47лв.
- договорна лихва за периода от 12.11.2018г.-12.11.2019г., сумата в размер на 683,19 лв. -
лихва за забава за периода от 12.11.2019г.-19.11.2024г.,
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от иска.
Ответникът нито в заповедното, нито в исковото производство е доказал да е сторил
разноски, като вкл. е исковото производство е бил представляван от назначен от съда по реда
на чл.47 ГПК процесуален представител.
Ищецът в исковото производство е доказал заплащане на следните разноски: 126,47
лв.- държавна такса, 400 лв.- за особен представител, а съдът му определя и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП.
Съдът е назначил особен представител на ответника на осн. чл.47, ал.6 ГПК, а именно
адвокат от АК- Варна. Определен е първоначален депозит за възнаграждението му от 400 лв.
Съдът определя окончателно размер на възнаграждението на определения адвокат
съобразно естеството, характеристиката и обема на осъществената от особения представител
защита на ответника, по критериите, които определят действителната фактическа и правна
сложност на конкретното производство пред съответната инстанция (преценява се
адекватността и своевременността на въведените отводи, възражения и искания,
включително доказателствените, като се съотнасят към изтъкнатите предпоставки или
пречки за допустимост, към предмета на делото и обсега на доказване, разкрити
усложнения, например поради висока цена или брой искове, активно участие на повече
представители на ищеца или на негови помагачи, наличието, респ. липсата на установена
съдебна практика и/или на решения със задължително действие на Конституционния съд, на
СЕС, тълкувателни актове на върховните съдилища, съдебни решения или присъди по
преюдициални правоотношения, брой съдебни заседания с участие на особения
представител и пр.). Съдът остойностява труда на особения представител и съобразно
пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за
процесуална защита по подобни дела. / Определение № 3975 от 30.08.2024 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2806/2024 г., IV г. о., ГК/
При определянето на окончателния размер на възнаграждението на особения
представител за съответната инстанция съдът може да го определи в рамките или над
определения преди това депозит. /така разяснено в Определение № 3337 от 25.06.2025 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2091/2025 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай съдът определя възнаграждение на особения представител от 50
лв. Съдът преценява, че проведената от особения представител защита не е била адекватна,
доколкото въпреки, че е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и
становище за о.с.з., особеният представил и в двете е направил изявления за основателност
на исковете. Съдът взема предвид, че се касае за спор за задължения по потребителски
кредит, в предмета на разглеждане на който е и действителността на този договор. Съдът
следи служебно за действителността на договора за потребителски кредит, поради което е
намерил и че исковете са частично неоснователни. Служебното задължение на съда не
освобождава процесуалния представител на ответника от задължението да защитава
адекватно представлявания вкл. чрез навеждане на относими за спора възражения още
повече, че те не изискват запознаване с конкретна фактическа обстановка изискваща контакт
с представляваното лице, а касаят правни въпроси, по които включително има формирана
съдебна практика. За определяне на възнаграждението съдът съобразява, че с участието в
производството особения представител е осигурил неговото развитие, от съдържанието на
изявленията е видно, че се е запознал с материалите по делото / посочва конкретните
претенции в становището си от 16.10.2025г./ и е сторил разходи за да достигнат писмените
му изявления до съда.
4
Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от
58,76 лв. Доколкото съдът определи възнаграждение на особения представител от 50 лв.,
разликата до пълния внесен размер на депозита- 400 лв., подлежи на връщане на ищеца при
депозиране на изрично искане от негова страна с посочване на банкова сметка.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер на 23,53 лв.- държавна такса и 15,55 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно в уважената част от исковете, следва да се
присъди сумата от 8,31 лв.- разноски в заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. К., ЕГН:**********, адрес: гр. *** дължи
на „***, със седалище и адрес на управление: гр. *** по реда на чл. 422 ГПК и правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата от 250,00 лв.- представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 536253/12.11.2018г., ведно със законна
лихва от 25.11.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК 6659/26.11.2024 г. по гр.д. 14890/2024г. по описа на ВРС, 12
състав
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 250,00 лв. до пълния
претендиран размер от 394,62лв.- представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ***/12.11.2018г.; сумата в размер на 98,47лв. (деветдесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки) - договорна лихва за периода от 12.11.2018г.-12.11.2019г.,
сумата в размер на 683,19 лв. (шестстотин осемдесет и три лева и деветнадесет стотинки) -
лихва за забава за периода от 12.11.2019г.-19.11.2024г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК 6659/26.11.2024 г. по гр.д. ***/2024г. по описа на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Д. Д. К., ЕГН:**********, адрес: гр.*** да
заплати на ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 58,76 лв. – разноски в исковото производство и сумата 8,31 лв.- разноски в
заповедното производство по гр.д. 14890/2024г. по описа на ВРС, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЯ на особения представител на ответника – адв. Ч. възнаграждение от 50
лв., за извършеното представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5